Във века на интернет, когато дори 4-годишните стоят пред компютъра, илюстрираните книжки с приказки звучат малко демоде. Колкото и чудно да е, международните изследвания не чертаят времена на упадък, а точно обратното - на ренесанс на детските истории. Децата са гладни за приказки, показват тези проучвания. И, оказва се, четенето за лека нощ е инвестиция в бъдещи образователни успехи.

Последното изследване на PISA (изследване за постиженията по четене, природни науки и математика на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в повече от 60 държави и икономики) разкрива връзката между четенето и постиженията на децата в по-късна възраст. Основният извод е, че децата, чиито родители са им чели книжки в първата година от началното училище, показват много добри резултати по четивна грамотност. За съжаление данните от проучването са само за 14 държави и България не е сред тях. Средният резултат в страните, за които има данни, е разлика от 25 т. между децата, чиито родители им четат, и връстниците им, чиито родители не го правят. Най-малка - само 4 т., е разликата в Латвия, а най-голяма е "пропастта" в Нова Зеландия - 65 т.

Добрата новина, казват изследователите, е, че няма нужда родителите да имат докторска степен или неограничено време, за да подобрят резултатите на децата си. Всъщност за по-доброто представяне на учениците по четене е нужно съвсем малко. Повечето родители знаят инстинктивно, че като прекарват повече време с децата си и са активно въвлечени в образованието им, ще им дадат добър старт в живота. Но също така задължително времето никога не им стига. Според изследването често родителите неохотно предлагат помощта си за писането на домашни, защото усещат, че на децата им липсват умения, които биха имали значение за успеха им в училище.

PISA открива пряка връзка между отговорностите на родителите и личната им ангажираност към детето през първата година от началното училище, от една страна, и от друга - тяхното представяне по четене, когато достигнат 15-годишна възраст. Учениците, на които родителите са им чели книга "всеки ден или почти всеки ден" или "веднъж или два пъти седмично" в I клас,



имат забележително по-високи оценки



в PISA 2009 спрямо учениците, чиито родители никога или почти никога не са им чели книга или пък са го правили веднъж или два пъти на месец.

Разликата в представянето, свързана с родителската ангажираност, в известна степен отразява разликата в социално-икономическия статус на семействата. Учениците с по-добро положение се радват на среда, която благоприятства ученето по много различни пътища, включително и защото родителите са по-ангажирани с образованието на децата. Но дори и когато се сравняват ученици със сходен статус, тези, чиито родители са им чели книжки като малки, имат резултати средно с 14 т. по-високи спрямо другите, на които родителите не са им чели. Интересна констатация в доклада е, че различните дейности между родителите и децата влияят по различен начин в представянето на учениците по четене. Например разликата в постигнатите резултати на PISA е по-осезаема, когато родителите четат на детето си и говорят за нещата, които са правили през деня. Най-малка е разликата, ако става въпрос за игри, свързани с изучаването на азбуката.

Резултатите от проучването показват и силната връзка между дейностите родител - дете и представянето на 15-годишните по четене в PISA. Например ученици, чиито родители обсъждат политически и социални теми с тях и седмично, и дневно, имат средно с 28 т. повече от тези, чиито родители обсъждат такива теми по-рядко или изобщо не го правят. В групата на важни за представянето по четене в училище занимания влизат и "обсъждането на книги, филми и тв програми", "обсъждане колко добре са децата в училище", "ядене заедно на масата" и "прекарване на време просто в разговори с децата". Тоест излиза, че един от основните изводи в изследването е, че пълноценното общуване между родители и деца се оказва важно не само за изграждане и поддържане на доверие, но от това в голяма степен зависят и успехите в училище.

Това звучи сякаш съвсем логично и някак естествено, но всъщност и без да има официални данни, в България ситуацията е доста по-различна. В момента, в който детето стане ученик, родителите



буквално се връщат в първи клас



За тях започва кошмарът, наречен училище - те учат буквите и числата заедно с децата, пишат домашни, припомнят си таблицата за умножение и т.н. Общуването с децата обикновено се изчерпва с изпитване по "Човекът и природата" или "Човекът и обществото" и проверка на домашните. И тъй като обикновено родителите работят до късно, тези дейности се случват вечер, а след това вече няма време за приказки, разкази как е минал денят или обсъждане на книги и филми. На практика се оказва, че родителите провеждат паралелно образование, но тяхната роля не е да преподават още веднъж учебния материал от училище. Преобладаващата част от тях нямат нито нужното образование, нито се наясно с успешните методи на преподаване, които биха гарантирали успешно усвояване на материала. Родителите обаче са принудени да го правят, тъй като уроците са тежки, с много научни термини, а често по материала се препуска и самите учители нямат време да преподават и да преговарят с децата наученото.

"Голяма част от родителите, които са силно ангажирани с образованието на децата си, плащат огромни суми за частни уроци и децата вземат същия материал, който са вземали в училище. Това тотално разрушава доверието в публичното образование, защото се получава, че веднъж родителите плащат с данъците си, а втори път - с частните уроци. Да, в цял свят има частни уроци, но зависи за какво се плаща. Едно е да плащаш за допълнителни умения като пиано, оригами или да се надграждат знанията по математика над нивото в училище, а друго е да се плаща за частни уроци, които повтарят материала", смята Цвета Брестничка от асоциация "Родители". Според нея има и група родители, които се чувстват неграмотни, безпомощни и демотивирани, а така се къса връзката между родителите и училището. Училището трябва да мотивира родителите да четат на децата си или да слушат как детето им разказва приказки, смятат от асоциацията. Според Брестничка отговорностите, които се препоръчват, са изпълними и от родители с малък финансов ресурс и с ниска степен на образование и ако те получат правилните послания от училището, могат да бъдат включени в образователния процес на децата си. Важно е да се уточнят ясно отговорностите на едната и на другата страна, обяснява Цвета Брестничка.

Че приказките не са демоде, доказва и изследване, според което почти две трети от децата искат техните родители да отделят повече време в четене преди лягане и повечето предпочитат мама да им разказва приказки за лека нощ вместо татко. Изследването е проведено сред 500 деца на възраст между 3 и 8 години във Великобритания. Малчуганите на 3-4-годишна възраст са гладни за истории и над три четвърти казват, че биха искали техните родители да прекарват повече време с книжка в ръка. Децата до 8 години пък споделят, че това е любимото им забавление. "Резултатите от нашето изследване доказват, че разказването на приказки продължава да бъде силно образователно и емоционално средство в живота на децата", казва британският детски психолог Ричард Улфсън. Четенето на приказки е по-нагоре в класацията на предпочитаните дейности от гледането на телевизия или видеоигрите. Остава да се изкачи пред телевизията в скалата с приоритети и на родителите.