От няколко години Европа е на ръба на хаотичен фалит, като повечето страни отчаяно се опитват да спрат упадъка и да възродят икономиките на страните си. Не минава обаче и седмица без гръмки заплахи за края на еврото и поредната дългова криза в някоя страна членка на Евросъюза. Повечето политически лидери или министри вече не правят гръмки заявление кога точно кризата ще отмине и ще настъпи така отчаяно желаната стабилност. Засега поне е ясно, че 2012 г. ще е може би една от най-тежките години на тази глобална криза и всяка страна се опитва да измисли свой начин да се измъкне от кашата. Напоследък все повече анализатори припомнят за падението на Аржентина през 2001 г. и дали нейното възкръсване, най-вече икономически, не би могло да покаже на страни като Гърция как да се измъкнат от примката.

Точно преди десет години Аржентина изживя най-тежката криза в своята двестагодишна история. Тогава хората излязоха на улицата с тенджери и тигани, за да протестират срещу условията на живот в страната и срещу политиците, носещи отговорността за тях. "Que se vayan", пееха тогава демонстрантите, приканвайки политиците да си ходят. Стигна се до редица кървави изстъпления и близо 40 души бяха убити. Аржентина тогава беше една банкрутирала страна, съсипана икономически от корумпирани, неспособни политици. Дълговете й бяха огромни - 170 млрд. американски долара. Работа почти нямаше, а децата и родителите им буквално гладуваха в някога богатата Аржентина. В края на 2001 г. най-скъпият държавен банкрут в историята повали страната на колене. Този фалит показва удивителни паралели с актуалната глобална криза. По време на голямата аржентинска криза правителството в Буенос Айрес нямаше възможност да плати дълговете в размер на 90 милиарда долара.



Паралелите с актуалната криза в Гърция са очебийни,



отбелязва "Дойче веле". И в двата случая става дума за безнадеждно задлъжнели страни, които са изгубили своя валутно-политически суверенитет. За разлика от Аржентина, Гърция поради участието си във валутния съюз - еврото, сигурно ще се размине с колапса. Държавните дългове на Гърция се изчисляват на 300 милиарда евро. Това е повече, отколкото цялото икономическо производство на страната за една година. Тъй като Гърция е част от еврозоната, правителството в Атина не може да обезопаси кризата чрез евентуално обезценяване на валутата. Такъв бе случаят и с 40-милионна Аржентина.

От 1989 до срива през 2001 г. аржентинското песо бе обвързано с щатския долар. Валутният борд, който излекува хиперинфлацията, задвижи и прогресивна дефлация, която правеше аржентинския износ все по-малко конкурентноспособен, намали размера на източниците на приходи на правителството, както и способността му да изплаща дълговете си към МВФ. На световните пазари аржентинските продукти станаха по-скъпи. Страната внасяше много повече стоки и запълваше чрез нови дългове празнината във външнотърговския баланс. При това Аржентина, също както сега Гърция, бе лесна плячка на финансовите пазари в усилията да се сдобие със свежи пари - страната биваше притискана от все по-високите лихви. И днес бившият аржентински министър на икономиката Роберто Лаваня не може да повярва до каква степен бе затънала страната му. "Ситуацията беше извънредно лоша. Много историци казват, че това е била най-тежката криза от 1890 г. Социалното положение на хората беше ужасно. 52% или над половината население живееше под границата на бедността", припомня Лаваня. През 2002 г. той става министър на икономиката и заедно с президента Нестор Кирхнер дава ход на една нова политика. Кирхнер обявява страната за неплатежоспособна, като изплаща само лихви на Международния валутен фонд, за да получи известна свобода на действие. Президентът чисто и просто анулира голяма част от държавните дългове, без да обръща внимание на чуждестранните кредитори, на които Аржентина дължи пари, и девалвира силно националната парична единица - песото. Постепенно страната отново става конкурентоспособна.



Еврото сега пък е недъг за Гърция,



тъй като не отговаря на реалните капацитети на гръцката икономика. Паралелно общата европейска валута е също и голям шанс за Атина, тъй като за разлика от Аржентина гръцкото правителство може да разчита на помощта на партньорски страни. Затова и гръцкият проблем всъщност се превърне в европейски - рискът от евентуален държавен банкрут на Атина е много по-голям от риска другите правителства да обърнат гръб на Гърция. Неплатежоспособността в Аржентина предизвика тежки размирици. През седмиците между края на 2001 и началото на 2002 г. се смениха общо петима премиери. Накрая Аржентина се отказа от връзката с долара и обезцени песото си с 65%. Като държава, използваща еврото, Гърция остава пощадена от най-лошото. В борбата срещу прекомерните дългове Атина има обаче единствено възможността да заздрави финансите си чрез желязна програма за икономии и паралелно с това да се надява на милиардни помощи от страна на европейските си партньори и на Международния валутен фонд.

Десет години след държавния фалит в Буенос Айрес и много други градове от кризата няма и помен. Хората имат много повече пари. Потреблението рязко се засилва. По нищо не личи, че някъде има глобална криза. Затова не е изненада, че след смъртта на държавния глава Нестор Кирхнер, той е наследен на президентския пост от съпругата му Кристина Кирхнер, която победи безапелационно на изборите м.г. Тя гордо говори за забележителен възход на нацията край Рио де ла Плата. "Ние сме една нова Аржентина. Страната направи приказен скок. Само си помислете за онази Аржентина, в която една четвърт от населението беше без работа. Онази Аржентина, чиито дългове възлизаха на повече от 140 процента от брутния вътрешен продукт и където всеки втори живееше в бедност. Днес ние насочваме поглед към една страна, която бележи най-продължителния подем в своята 200-годишна история," гласи равносметката на президентката Кирхнер.

Тези дни мнозина аржентинци следят с тягостно чувство глобалната финансова криза, която разтърсва редица държави по света. И отново напират болезнени спомени. Хората в Аржентина знаят какво означава един държавен банкрут. За тях нещата изглеждат много добре в тези смутни времена. Така 2010 г. бе една много успешна година за аржентинската икономика, която достигна ръст от 9.2%, сочат официални данни. Най-много за добрите резултати е спомогнал промишленият сектор, който се е увеличил с 9.7% на годишна база. Латиноамериканската държава успя благополучно да се измъкне от примката, от което днес могат да се поучат редица закъсали европейски гиганти. (По материали на чуждия печат)