Френско-германският мотор на ЕС работи лошо. Меркел и Саркози го припалват редовно, вдигат шум и пушилка, но той се дави и гасне. Европейският съюз не помръдва. Всички се въртят безпомощно, разсъждават на глас как да се раздвижи, но все стигат до извода, че без бутане няма да потегли, и се пазарят кой, откъде и колко силно да подпира (финансово). Вместо да мине на две и повече скорости, както си мислеха мнозина, Европа втора година бръмчи на празни обороти. Общите институции губят значимост и като откачени ремаркета се насочват към канавките.

Проблемът може би не е в мотора, а в горивото (идеите). Меркел и Саркози сведоха европейския проект до запушване на финансови дупки и не успяват да измислят по-вдъхновяваща перспектива, която да изведе съюза от парализата. Необходимо е нестандартно мислене, но откъде да дойде?



"Из устата на малките (невинните) излиза истината",



казва латинската сентенция Еx ore parvulorum veritas. Като се огледаме: има ли по-малък по доходи в ЕС от България и по-невинен за финансовата криза от нейния премиер Бойко Борисов? Поне по тези показатели никой не ни е съперник. Следователно от устата на нашия премиер струи някаква истина, която другите не чуват, защото все го слагат на детското столче в заседателната зала на Европейския съвет. Меркел има шанс да обядва утре с него в Берлин и ще направи добре, ако го изслуша. После може да сравни какво е чула от него и какво от Саркози, с когото се видя на 9 януари. Френският президент се концентрира върху замисления финансов пакт, който дублира и частично подменя основни договори в ЕС. Борисов, воден от някаква първична интуиция, настоява, че Евросъюзът е нещо повече от фискална дисциплина и хармонизиране на данъци. Не звучи учтиво, но можем да подскажем на нашите френски и германски приятели колко са се отдалечили от своите отци - създатели на ЕС, щом новаци от периферията на съюза проявяват по-широко разбиране на европейската идея.

Ако германската дипломация е следила небрежно европейските изяви на Борисов, може да навакса, като се концентрира върху публичните му разсъждения от последните две-три седмици. Те не са многословни, но са съдържателни. На заседанието на Министерския съвет на 28 декември той очерта следните цели и пътища за постигането им в ЕС: "Разбира се, много е важно да се говори за икономиката, но защо първо не започнем с армиите? За Европа не е ли по-лесно, по-евтино да обединим въоръжените си сили? Защо всяка държава да купува хеликоптери? Защо всяка държава да купува танкове, да купува фрегати, самолети и изтребители, като може да има обща европейска армия? Защо не? Знаете ли колко пари ще се спестят? Милиарди, милиарди евро, които ще отидат в друга сфера, ако се направи. И това един ден ще стане. Защо да нямаме общ прокурор в Европа? Защо Европол да не действа на територията на цяла Европа? Това е бъдещето и ще видите, че това един ден ще стане, ако Европа иска да е конкурент на другите континенти в света - така да ги разглеждаме - на Америка, на Азия. Ще видите, че ще стане. Но може да започнем оттам, защо от данъците първо?"



Меркел ще сбърка точно като Саркози,



ако си мисли, че Борисов отива при нея да купи осем изтребителя "Юрофайтър" на старо, каквито съобщения се появиха в печата. Френският президент се разочарова през септември 2009 г., когато нашият премиер му гостува в Париж само колкото да му заяви, че България се отказва от предлаганите й за един милиард евро четири френски корвети. Държавата тогава имаше излишъци, а сега хазната е изпразнена. Нейната финансова стабилност се дължи на философията на бедняка да си простира краката според чергата. Тя не е Гърция, която затъна в многомилиардни дългове, докато пазаруваше на кредит щедро предлаганите й германски танкове и подводници и френски изтребители и фрегати. Затова Борисов не изпитва нито чувство на вина за кризата, нито солидарност с гръцките данъкоплатци и с френските и германските банки. Техните проблеми не са наши, колкото и да искат да ги превърнат в общоевропейски. "България няма да се съгласява с общи данъци в ЕС и няма да дава пари за спасяване на по-богати страни", заяви Борисов миналия петък в Народното събрание, за да е ясно с какъв парламентарен мандат тръгва за Берлин и какво да не очакват от него.

Ако Меркел се вгледа внимателно в своя български гост, може да забележи



виртуална обеца на ухото му,



която виси от миналата година, когато на 25 март 2011 г. в наивен евроентусиазъм подписа пакта "Евро плюс" само защото документът носеше германски щемпел. Неговата склонност да свежда сложните европейски проекти до проста двоична система - имат или нямат германска подкрепа - тогава го подведе, защото разбра със закъснение главната разлика между Германия и България: едната има, а другата няма пари да участва в скъпи упражнения, от които накрая печелят богатите. Преговорите за новия фискален пакт са много показателни за опомнянето на Борисов. Той настоява да отпадне цяла глава от проектодокумента само защото в един от нейните четири параграфа се споменава злополучното "Евро плюс", от което произтича изискването за хармонизация на данъчните основи в ЕС. Иначе никъде в документа не се говори за данъци. Хитро измислено, ала нереално за изпълнение. Наистина споразумението "Евро плюс", което е подписано от повечето правителствени ръководители в ЕС, има само характер на политическа декларация, защото не е подлагано на държавна ратификация. Това означава, че то няма задължителна сила като международен договор. Но когато фискалният пакт бъде ратифициран, автоматично ще придаде задължителна сила и на "Евро плюс", защото в неговата четвърта глава се казва, че "договарящите се страни се ангажират да работят съвместно за икономическа политика, която насърчава растежа чрез засилена конвергенция и конкурентоспособност и която подобрява функционирането на Икономическия и паричен съюз, (и) за тази цел те ще предприемат всички необходими действия, включително чрез пакта "Евро плюс".

Външният министър Николай Младенов, който носи главна вина за подписването на "Евро плюс", защото на неговата агитация се довери Борисов, когато финансовият министър Симеон Дянков беше против, вложи голяма изобретателност да се измъкне от неприятната ситуация. За да замаскира целта си, той не възрази срещу текста в преамбюла на фискалния пакт, където също се споменава "Евро плюс". Знаейки, че преамбюлът има сила на политическа декларация, без да поражда задължения като следващия подир него същинския договор, той не възрази изрично срещу споменаването на "Евро плюс", а поиска отпадане на главата от договора, която препраща към него. Само че не успя да намери убедителни аргументи и дипломатическата му игра продължи по-малко от 24 часа. На другия ден след получаването на последния засега трети вариант на фискалния пакт, той заяви, че България може да го подпише с резерви, като направи уговорката, че ще прилага неговата неудобна глава четвърта едва след влизането си в еврозоната - т.е. в неизвестното бъдеще, когато Борисов може би няма да е на власт и Младенов няма да е министър. Така правителството ще прилага принципа "каквото сторихме - сторихме, но поне да не важи за нас".

Покрай тънките си сметки Борисов неочаквано започва да говори големи истини.



Европа трябва да излезе от финансовото си вцепенение



и да даде по-голям простор на въображението си, за да размърда своите задрямали вътрешни сили. Поставянето на по-високи цели може да отприщи обществена енергия, чрез която да се преодолее и икономическият застой. Втренчени в краката си, за да не се спънат точно преди президентските избори във Франция през пролетта и общите избори в Германия догодина, Саркози и Меркел вече не виждат пътя, по който ни водят. Те изгубиха до голяма степен усета си на европейски ръководители и се смалиха до национални политици. Саркози призна простодушно на общата си пресконференция с Меркел на 9 януари в Берлин: "Г-жа Меркел има мандат за Германия, аз имам мандат за Франция и ние нямаме мандат за 15 други държави от зоната на еврото. Затова трябва да се измислят нови концепции за вземане на решения."

Всичко ново е добре забравено старо. Такива концепции съществуват отдавна и Борисов ги открива по силата на своята европейска необремененост. Той дава само два примера, които са добри за България, но могат да се намерят и много други. Проектът за обща европейска отбрана, който става особено актуален с последното решение на президента Барак Обама да намали американските военни ангажименти в Европа, е почти връстник на първообраза на ЕС - Европейската общност за въглища и стомана, учредена през 1950 г. Само две години по-късно шестте държави учредителки подписват договор за Европейска отбранителна общност (27 май 1952 г.), който обаче не е ратифициран от... неговата инициаторка Франция, уплашена от собственото си федералистко увлечение. Голяма полза би имала България и от хармонизация на политиката в правосъдието и вътрешния ред, за да излезе от омагьосания кръг на недосегаемата организирана престъпност и корупцията на високо равнище. "Защо да нямаме общ прокурор в Европа?", пита Борисов (горкият! - не е ли чувал за Стокхолмската стратегия?). Но е прав, защото би трябвало все пак някой да посочи поименно големите разбойници, които може и да са негови приятели, щом за три години на власт не намери как да ги изкара на светло.

Европа наистина е много повече от затягане на бюджетната дисциплина. Когато влязохме в ЕС, вече бяхме фискални отличници, защото сами си изпатихме през 1996-1997 г. и ни дисциплинира валутният борд на МВФ. Затова Борисов правилно пита: "Защо от данъците първо да започнем?" Чрез тях няма да станем повече европейци. Уж му е ниска камбанарията, а вижда по-далеч от Саркози и Меркел (с извинение).