В Катар отново се чуват силни призиви и изявления. "Обстановката в Сирия е болезнена и неприемлива", заяви шейх Хамад бин Джазим ал Тани, който всъщност е премиер на малкото емирство в Персийския залив, една от най-богатите страни в света. Сирийският президент Башар ал Асад обеща да изтегли войските си от градовете, да освободи политическите затворници и да разреши демонстрациите на опозицията. "Нищо от това не се случи", гневи се справедливо Ал Тани. "Ако убийствата не спрат, присъствието на арабските наблюдатели в Сирия е безсмислено и ние ще бъдем принудени да се намесим. Нещо, което засега не желаем", подчерта премиерът. Това още повече подкрепи тезата, че Арабската лига може кардинално да промени поведението си, както стана в Либия, когато м.г. именно по искане на 22 арабски страни ООН въведе забранена зона за полети, което преобърна хода на гражданската война и доведе до свалянето на диктатора Муамар Кадафи.

Именно малкият полуостров Катар, който заема площ от 11 606 квадратни километра, в момента председателства Сирийската комисия в Арабската лига и има ключово влияние при вземането на решения. От началото на Арабската пролет през декември 2010 г. в Тунис богатото петролно емирство има водеща роля при намесата на международната общност в различните неспокойни страни в региона. Катар се представя като големия защитник на арабските революции. Това става най-вече с помощта на държавната сателитна телевизия "Ал Джазира", която е собственост на управляващата кралска династия. Именно тази медия първа излъчи кадрите с полицейското насилие по време на демонстрациите в Тунис. Първо това бяха видеокадри на съпротивата, заснети с мобилни телефони на демонстрантите, които се бориха с прогнилия дикаторски режим, и обърнаха внимание на западните медии за случващото се. Същото по-късно се повтори при събитията в Либия и сега се вижда от кървавите протести в Сирия. Именно медии като "Ал Джазира" изиграха важна роля за падането на редица диктатури в Персийския залив през последните години.

Същите тези призиви за свобода и демокрация обаче не важат за медиите в самия Катар. Управляващите там цензурират успешно както порнографските сайтове в интернет, така и политическите активисти в глобалната мрежа. "Повечето съществуващи вестници принадлежат на членове на управляващата фамилия Ал Тани", установи в свой доклад правозащитна организация "Репортери без граница". "Автоцензурата е широко разпространена, като именно политическият и финансовият натиск определят какво ще се появи в местните медии", допълват от организацията. Свободата и демокрацията, която така пламенно приветства "Ал Джазира" по време на Арабската пролет, на практика не съществува въобще в самия Катар. Избори се провеждат рядко и предимно на местно ниво. Емирът Хамад бин Халифа ал Тани, който свали баща си в безкръвен преврат преди време, одобрява и назначава премиерите и министрите в кабинета. Страната бе една от първите, които бързо създадоха лагери за либийските бежанци в съседен Тунис. Това са си направо луксозни жилища в сравнение с палатковите бежански лагери на ООН. В катарските лагери има интернет, плазмени телевизори и петзведзен кетеринг за храна. "Всички палатки са украсени с образи от пустинния живот и бяха докарани направо от Катар", разкрива Мохамед Кубаиси, който отговаря за лагерите. С гордост той развежда журналистите в един от тях по специално бетонирани пътеки, показвайки между другото и модерните детски площадки. "За храната наехме една от най-добрите фирми за кетеринг в региона, която по принцип обслужва предимно луксозни хотели", отбелязва Кубаиси. "Трите хранения на ден на човек ни струват около 11 долара", допълва той.

Това са примерите, които поддържат добрия имидж на Катар, който иска да изглежда като загрижена за човечността страна и затова подпомага арабските си братя и сестри, които се борят за свободата и демокрацията, дори и това да му струва милиони. Но тази картинка не е толкова идеалистична, ако човек се поразрови малко. "В Тунис е обществена тайна, че Катар подпомогна активно финансово предизборната кампания на новата ислямистка партия "Ен Нахда", обяснява тунизийският телевизионен журналист Муфида Абаси, който дълго години е работил за местната държавна телевизия. "Как иначе стана възможно една нова партийка изведнъж да отвори лъскави бюра във всеки град в страната и да направи скъпи подаръци на избирателите", споделя той. "Не трябва да забравяме, че именно тази ислямистка партия получи най-много ефирно време по "Ал Джазира" в сравнение с другите политически формации", допълва ядосано той. През октомври м.г. "Ен Нахда" спечели първите свободни парламентарни избори след падането на режима и в момента е водеща сила в новото коалиционно правителство на Тунис.

За никого вече не е тайна, че по време на войната в Либия катарските управници активно подкрепиха съпротивата срещу Кадафи, като доставяха лекарства, линейки и сателитни телефони на въстаналото население. Катар също така доставиха огромно количество автомати, боеприпаси и гранатомети на бунтовниците, което на практика наруши наложеното от ООН военно ембарго на Либия. Имаше съобщения, че катарски спецчасти са обучавали бунтовниците и дори са участвали при завземането на Триполи. Емирът Хамад бин Халифа ал Тани призна за това съвсем открито, след като преди това негови изстребители и бомбардировачи участваха в бойните операции на НАТО. В катарската столица Доха дори бе създадена първата бунтовническа телевизия "Ал Либия", която разполага с модерно оборудване. Ал Тани организираше международни конференции, на които събираше пари за финансиране на либийския Преходен национален съвет (ПНС), който пое властта в Либия. В момента едни от водещите фигури в новото управление на ПНС не само са тясно свързани с Катар, но и се смятат за приближени на самия емир. Един от тях е Абделхаким Белхадж, който в момента е военният комендант на либийската столица Триполи и е бивш лидер на Либийската ислямистка бойна група (ЛИБГ), за която се смята, че е свързана с терористите от "Ал Кайда". Именно военните доставки за ЛИБГ от Катар през миналия октомври предизвикаха голямо напрежение сред лидерите на новата власт в Либия. "Който иска да влезе в нашата къща, вече ще трябва в бъдеще да чука на външната ни врата", заяви тогава новият финансов министър Али Тархуни, който определи доставката като контрабанда на оръжия.

Намесата на Катар не се ограничава с тези няколко страни. Добре информирани източници съобщиха преди няколко седмици, че стотици добре въоръжени и калени в сражения бойци на Белхадж вече подпомагат бунтовниците, които се борят срещу диктатора Башар ал Асад в Сирия, като всичко това отново се финансира от управниците в Доха. Това не е учудващо, защото Дамаск е близък съюзник на Иран, който отдавна критикува богатото на петрол емирство, което пък се противопоставя на доминирането на Техеран в региона. Падането на режима на Асад би било голяма победа за Катар, който е готов да подкрепя и ислямистките групи, за да стане политически лидер в бъдеще. Един модел, който засега му носи успехи. В Тунис на изборите победиха ислямистите от "Ен Нахда", в Египет това са на път да сторят Мюсюлманските братя, които също получават помощ от Катар, който от години е спряган и като един от спонсорите на ислямистки терористични групи като "Ал Кайда", палестинската "Хамас" и талибаните в Афганистан. В една от разсекретените от сайта "Уикилийкс" американки грами се разкрива, че американският държавен секретар Хилари Клинтън се изказва тревожно заради подобни разкрити връзки. Затова пък въобще не е чудно, че талибаните искат да открият първото си официално представителство именно в катарската столица Доха (за да преговарят със Запада), а не както беше планирано в Турция. Просто именно в Катар ислямистите с право се чувстват като у дома си.