|
| Джак Никълсън и Михаил Билалов - в ролите на престъпните босове с почти еднакви костюми. |
Винаги щом се заговори за опазване на интелектуалната собственост, обичайните заподозрени все са обикновените потребители, които си свалят музика, филми и книги от торент сайтовете. Веднага се появява някой именит творец, който започва да обяснява, че безплатен обяд няма и че размяната на произведения в интернет е равносилно на кражба. Само че според чл.25 на нашия закон за авторското и сродните му права, копирането на защитено произведение за лично ползване с некомерсиална цел е напълно позволено. Т.е. хората, които творците държат отговорни за евентуалната си бедност, са напълно невинни.
Да обърнем перспективата и да видим за какво искат българските творци непрекъснато да им плащаме. Толкова ли са им творчески и неповторими продуктите? Дали когато те си позволяват да крадат музика, сюжети, идеи с цел комерсиално облагодетелстване, има кой да ги санкционира? Защото, ако го правят, за да спечелят пари, не обикновеният юзър, а именно те извършват тежко престъпление и са виновни за пиратство по смисъла на нашия закон (а и според ACTA).
Сериалите
Да си припомним един сюжет. Момче, израснало в престъпна среда, учи в полицейска академия, става полицай и се внедрява под прикритие в мафията. За неговата принадлежност към органите на реда знае само един-единствен човек - шефът му в отдела за борба с организираната престъпност. За да бъде легендиран достоверно, влиза за няколко месеца в затвора, където се държи като престъпник. В същото време ченге, което твърди, че се бори с мафията, всъщност е внедрен в полицията човек на престъпния бос, при когото работи младият полицай под прикритие. Двамата се дебнат и често се озовават опасно близо един до друг.
Кой е този филм? Ще кажете - първият сезон на сериала "Под прикритие". Аз ще ви кажа - "От другата страна" на Мартин Скорсезе. А пък Мартин Скорсезе ще ви каже, че е всъщност азиатската кримка Infernal Affairs. Копирайтът върху този сюжет се държи от хонконгската фирма Media Asia Group. Правото за американски римейк е откупено от Plan B Entertainment, собственост на холивудската звезда Брад Пит. След това прочутият щатски сценарист Уилям Монахан преработва сюжета, а по него още по-прочутият Мартин Скорсезе създава един от най-добрите си филми - "От другата страна" (The Departed), който е даван и у нас. Правата за неговото разпространение на територията на страната (и тяхното опазване) би трябвало да са грижа на "Уорнър". Странно, но никой от тях не реагира.
В същото време съвсем наскоро по една от националните телевизии "създателят на идеята" (както твърдят надписите в началото на всяка серия на "Под прикритие") Димитър Митовски сравни безплатното теглене на филми от интернет с това да отидеш на "Женския пазар" и да си вземеш чушки и домати, без да си платиш. А на премиерите на новите сезони ходят членове на правителството, висши ченгета, та дори и шефът на ГДБОП Станимир Флоров, чийто подчинен Явор Колев яростно преследва кражбата на интелектуална собственост в интернет.
Още едно филмирано "заимстване", което минава съвсем безпроблемно. Сетът на сериала "Домашен арест" е абсолютно същият като сета на сериала "Двама мъже и половина" - разположението на стаите, стълбите към горния етаж, френският прозорец към верандата, разположението на мебелите в кухнята, едно към едно. Липсва само роялът на напълно прекопирания подиум пред изхода към терасата, но пък в новия 9-и сезон на "Двама мъже и половина" него вече го няма и в оригиналния сет, така че приликата е пълна. Един от сценаристите на сериала - Тео Чепилов (сценарист и на вече цитирания първи сезон на "Под прикритие"), преди години бе хванат да взаимства пасажи от текст на създателя на "Двама мъже и половина" - Чък Лори, и да ги подписва като собствени. "Как да... напишеш скрипт за ситком", е заглавието на Тео Чепилов във в. "Капитал" от 2008 г. И обяснява: "Започни да пиеш рано. Под рано се разбира не в 11 сутринта, а като навършиш осем години. Пиенето винаги води до писане и обратно. Помни, че не е важно да се правиш на куче - няколко креативни глътки от бутилката с уиски са достатъчни за кураж преди старта." Забавно, да, стига четири години преди него Чък Лори да не бе написал статията "Как да създадем хитов ситком", която започва така: "Започни да пиеш рано. И нямам предвид рано сутринта. А имам предвид - рано в живота си. От 8-годишен е добре. Не е задължително да пиеш много. Глътни достатъчно, за да изкараш оперативката, без да си разкъсаш кожата."
Музиката
Не само производството на сериали е оцапано от интелектуални кражби. Ако обърнем поглед към родната ни музика, нещата придобиват много страховити измерения. И нямам предвид откровени кавъри като "Спри се" на "Сигнал", което всъщност е "Free me" на "Юрая Хийп" (но пък от българската банда никога не са крили този факт); както и "Чака нашата лодка в реката" на Мими Иванова, която всъщност е по мелодия на "Стикс", нито "Там край реката" на "Тоника СВ", която е композирана от Нийл Янг. Според изпълнителния директор на "Музикаутор" Магдалина Тодорова правата на точно тези произведения са уредени веднага, щом е влязло в сила нашето авторско законодателство.
Човекът, изпял "Родната полиция ни пази" и пръв приятел на вътрешния министър Цветан Цветанов - Веселин Маринов, за малко да открадне парче на Даяна Рос, но го хванаха и си уреди отношенията с авторите. Става въпрос за неговото "Когато знам, че ме обичаш", което той е адаптирал от When you tell me that you love me на Рос. Представителите на "Уорнър" за България, които управляват правата на песента на територията на нашата страна, заявиха, че при тях е имало запитване за адаптация и всичко още е било в процес на уреждане, когато Маринов е започнал да пее публично своята версия. Но скандалът утихна бързо, след като страните се разплатиха.
Химнът на партия "ГЕРБ" според политическата централа е по музика на Митко Щерев. Само че меломаните веднага откриха прилика между мелодията му и Panis Angelicus на Цезар Франк. Композиторът на оригинала е починал през 1890 година, което означава, че авторските му права са изтекли 70 години след смъртта му и никой на никого нищо не дължи. Но остава моралният казус - редно ли е партия, чието правителство подписва ACTA, да има химн по крадена музика?
Да се прехвърлим към чистите кражби. Да проследим произхода на два хита на едни от най-големите чалга звезди, които ще ни дадат представа за симптоматиката в жанра. За "Обичай ме" на Анелия феновете й разказват следния виц: когато тя пее песента си, в ъгъла Крейг Дейвид тихо плаче. Защото мелодията й е съвсем същата като неговата Walkin' away. На запитване към музикална компания "Пайнер" как е възможна такава невероятна прилика между двете песни, пиарът ме препрати към автора на музиката, който бил прочутият в техните среди Тодор Димитров-Токича. Според сайта на чалга фирмата парчето дори е класирано първо от публиката през 2003 г. на наградите "Тракия Фолк". В съобщението за този приз е пояснено, че музиката и аранжиментът са на Тодор Димитров. Само че според изпълнителния директор на "Музикаутор" Магдалина Тодорова това парче е регистрирано при тях с автор - неизвестен. Организацията обаче за всеки случай отчислява пари, ако композиторът се намери.
Песента "Молба" на Азис пък подозрително прилича на She's Gone на глем бандата Steelheart. Новите му продуценти от "Диапазон Рекърдс" не поемат отговорност за тази прилика, защото изпълнителят не е бил техен подопечен към момента на създаването на парчето. Тогава е бил артист на "Съни Рекърдс". От "Съни Рекърдс" първо не си спомниха за кое произведение ги питам, но когато споменах оригиналните изпълнители, паметта им се подобри. Георги Витанов от същата музикална компания ми обясни, че отговорният за създаването на песента техен колега от много години живее в Америка и няма как да му се потърси отговорност. В базата данни на "Музикаутор" тази песен изобщо не фигурира - никой не я е заявявал.
Всъщност всички големи хитове на чалгата са - както гласи вицът - ав-турски, ав-гръцки или ав-сръбски. Но напоследък се наблюдава нова тенденция - да се краде от англоезичния поп и рок, който се чалгализира с характерните трели на жанра.
Интернет форумите са прегрели от анализи на хитове, които поразително приличат на парчета на чуждестранни автори. В "Музикаутор" те обикновено са регистрирани с автор "неизвестен" (хитър търговски ход, който означава, че нито имаме лично отговорен за кражбата, нито истинският автор си получава парите, а се разчита на неведението му за "заимстването").
И после интернет потребителите са виновни на всички...
|
| Азис се моли от Steelheart да не разберат, че баладата му "Молба" прилича на тяхната She's Gone. |
|
| Веселин Маринов възпя органите на реда, но замалко да вземе парче на Даяна Рос в нарушение на закона. |
|
| Леонардо ди Каприо и Мартин Христов - бедни момчета от престъпна среда се обучават в полицейската академия. |
Бизнесът не иска да плаща за интелектуална собственост
Във века на интернет е чиста лудост и ужасно непрактично да се правят опити за събиране на пари от обикновения потребител за всяко ползвано от него авторско произведение. Това може да стане само с непрекъснато следене и навлизане в личното пространство, което влиза в разрез с основни демократични принципи. Този вид контрол е напълно възможно да стане и оправдание за репресия. Налага се да се измислят по-модерни механизми, с които хем творците да са адекватно възнаградени, хем да не се стига до подслушване на всяка стъпка на хората в глобалната мрежа. За това се е погрижил и българският законодател.
Българският Закон за авторското и сродните му права е в сила още от 1993 година и в неговия член 25 се казва:
"Без съгласието на носителя на авторското право, но при заплащане на справедливо компенсационно възнаграждение, е допустимо:
1. възпроизвеждането с нетърговска цел на отпечатани произведения, с изключение на нотни материали...;
2. възпроизвеждането на произведения, независимо върху какъв носител, от физическо лице за негово лично използване, при условие че не се извършва с търговска цел."
Тук е твърде вероятно недоволните автори, воюващи с обикновения интернет потребител и свободната размяна на защитени продукти, да се хванат за фразата "справедливо компенсационно възнаграждение" и да заявят, че този член не ги опровергава. Само че законодателят е създал и член 26, в който се казва:
"(1) Авторите... имат право на компенсационно възнаграждение, когато записите се възпроизвеждат за лично използване...
(3) Възнаграждението... се дължи от лицата, които:
1. произвеждат празни информационни носители;
2. внасят от трети държави празни информационни носители.
(4) Възнаграждението... се дължи... за извършените продажби на територията на страната на информационни носители, предназначени преимуществено за възпроизвеждане на произведения за лично използване от физическите лица...
(8)... Преди разпределението [между носителите на права] 30 на сто от събраната сума се отчислява и превежда по сметката на Национален фонд "Култура"."
Законът е ясен и категоричен. Ако присвояваш, без да заплащаш авторски продукти, за да извършваш с тях търговска дейност, попадаш под наказателна отговорност. Ако си ги разменяш безплатно и свободно с други хора като теб, които също не ги търгуват, авторите се компенсират от отчисленията от празните информационни носители. Или с други думи - "пиратството" не ги ограбва.
Този момент обаче вече близо 20 години старателно се избягва да се обсъжда публично. Непрекъснато и тенденциозно се измества акцентът на обществения дебат върху вината на обикновения, незначителен интернет потребител. Никой не се занимава с производителите и вносителите на информационни носители, които отказват да дават дължимите от тях отчисления за компенсация на авторите. На мира са оставени и собствениците на хотели, заведения и молове, от които по закон също се изискват не много големи плащания за публично възпроизвеждане на авторски произведения с търговска цел. И ако всички тези лица се издължат, ще има и за творците, и за Национален фонд "Култура".
Според изпълнителния директор на "Музикаутор" Магдалина Тодорова философията е да се събира по малко от много места, за да се компенсират авторите. Тя твърди, че сумите са поносими. Примерно от хотел с три звезди ръководената от нея организация изисква по една стотинка на ден на легло, или 3.65 лв. за цяла година. Но тези пари трудно се събират.
Вносителите и производителите на информационни носители също се дърпат да плащат под предлог, че продуктите им не са "предимно" за възпроизвеждане на авторски произведения за лично ползване. А по закон отчисления би трябвало да се дължат върху всички продадени празни дискове, флашки, дивидита, памет карти, е-четци и дори харддискове. Те се събират и разпределят от организацията "Копи БГ".
От миналата година от Закона за авторското право бе премахнато задължението производителите и вносителите на записващи устройства да отчисляват компенсации за българските творци. Промените са внесени през 2010 година от Министерството на културата. Първоначалното предложение на ведомството е било да бъде заличен целият чл.26 от закона. Така на практика щеше да се забрани и криминализира свободната размяна и абсолютно всяко поглеждане към защитен продукт щеше да е легално само ако е платено. След преговори с българската IT индустрия обаче се постига споразумение отчисленията да останат, но да се намалят от 5% от цената на 1%.
"Става въпрос за 2 стотинки на празен диск, които така или иначе ще се платят пак от крайния потребител, а не от бизнеса. Но най-големият ни проблем е, че нямаме механизъм, с който да контролираме какви са приходите на вносителите и производителите на празни информационни носители", казва изпълнителният директор на "Копи БГ" Мариана Лазарова. Фирмите се оправдават с търговската тайна и няма никакъв начин да се разбере дали отчетите, които дават на "Копи БГ", са реални. Министерството на културата може да следи по принцип дали законът се изпълнява, но няма правомощия за достъп до финансовите данни на вносителите и производителите.
"Миналата година различни международни организации на носители на авторски права сезираха ЕК и поискаха санкции срещу България, защото се опитва да унищожи този механизъм за събиране на компенсации за творците", каза г-жа Лазарова. Единствената причина да не се предприемат наказателни мерки срещу държавата ни е, че е започнала медиация на европейско ниво между ЕК и IT индустрията в Съюза по този въпрос, която до края на 2012 г. трябва да излезе с решение, обясни още Лазарова.
Реално пари по този начин у нас са събирани едва от 2009 година. "За 2009 и 2010 г. сме внесли в Национален фонд "Култура" 9000 лв.", отговори г-жа Лазарова на въпроса колко точно са приходите на "Копи БГ". Така се придобива относителна представа какво е останало и за творците, за които се грижи организацията.
С промените в Закона за авторското право от миналата година отчисленията, които по закон се дължат от празните информационни носители за Национален фонд "Култура", са вдигнати от 20 на 30%. Което на практика означава, че с внесените промени Министерството на културата е успяло да си издейства повече пари за своя фонд за сметка на директните отчисления за творците. "На практика ние се оказваме събирачи на един държавен данък и след като покрием и административните си разходи, за авторите, изпълнителите и продуцентите не остава почти нищо", обяснява г-жа Лазарова.
Излиза, че си имаме добър закон, предвидил как да компенсира засегнатите страни при господството на интернет и въпреки свободната размяна. Но държавата е оставила съвсем на мира бизнеса и така на практика намалява приходите за творците.
|
| Кой дължи пари на авторите? "Нямаме механизъм, с който да следим дали вносителите и производителите на празни информационни носители се издължават коректно на творците", обяснява изпълнителният директор на "Копи БГ" Марияна Лазарова. |
/. В по-късните соц години вече почнаха да пускат и оригиналите почти без голямо закъснение, та спряха да ги "кавъросват" музикантите. Помня като бяхме ученици по бригадите пеехме сърцераздирателната балада с неизвестен автор "Жълтите листа". Пък то си беше великият хит на Омега, на който години по-късно самите Скорпиънс направиха кавър /сигурно са си платили правата/. Ама ми е интересно, защо Омега като че ли ги нямаше на пазара ни тогава, Локомотив ГТ съм си купувала плочи, а на Омега не. Дали не са ги считали за покварени от западното влияние, или аз съм била малка още, та не съм се сещала да потърся плочи, не знам, някой, който помни, да каже.
- преформатирах няколко песни от компакт диска за лично ползване 