Когато става дума за пари, Столичната община прибягва до странна аритметика. При нея 50 никога не е по-голямо от 40. Не е по-голямо даже и от 23. Не беше по-голямо, когато в главата на кмета данъците си стояха без увеличение, а в сметките на 120 000 софиянци тихомълком растяха. Не е по-голямо и сега, когато общината бие тъпана, че не вдига нито цената на билета, нито цената на картите за градския транспорт. Напротив - и у нас като по света тарифната политика става гъвкава, а преференциите - повече. Билетът наистина е константна величина в случая - остава 1 лев. Но с гъвкавата тарифна политика най-евтината карта за транспорт в столицата става 50 лв., защото се спира издаването на едномесечните карти за една линия от 23 лв. и за две линии от 40 лв. Като се абстрахираме от математическата система на общината и се върнем към правилата, изучавани във втори клас, увеличението е повече от двойно.

Още по-интересното е, че изборът на гражданите се ограничава... в името на гражданите. Аргументите са благовидни - за да е удобно на хората, а и за да не се правят разходи за издаване на документи, които не се търсят. Изчисленията на Центъра за градска мобилност показали, че едва 4% от всички пътуващи използвали картите, които се спират - за една и две линии. И разходите за тяхната поддръжка не били оправдани. Няма значение колко столичани пътуват с въпросните карти. За тях цената на градския транспорт изведнъж се увеличава с 27 лв. Или поне с 9 лв., ако решат да пътуват с талони, при това само до работа в работните дни, а в събота и неделя се движат пеш или си стоят у дома. Целта е ясна - ако един човек е принуден да си купи карта за цялата градска линия, то възможността да пътува гратис е 0%. Но зависи от гледната точка. Мнозина ще защитават успешно прогнозата, че



вероятността за пътуване гратис ще нарасне на 100%,



когато тези хора просто спрат да си купуват карти и билети.

Вместо да търси модерни форми за съжителство - по-гъвкав избор за ползване на обществения транспорт, общината предлага нещо като брак до живот - карта за всички линии, ако може за повече от един месец. И за да няма изневери, тази карта ще е поименна, със снимка и с данните на ползвателя. Цената й е 50 лв., колкото сега, но има нова екстра - ще може да се ползва само от този, на чието име се води. Всичко отново е в името на гражданина - ако му откраднат безценния документ, да не може никой да злоупотребява с него. По-внимателно вглеждане в наредбата обаче подсказва нещо съвсем друго - безименната карта за всички линии ще продължи да съществува, но на нова цена - 60 лв. Тук дори общината с половин уста си признава, че има увеличение.

Досега поименни бяха само картите с преференции, което е нормално. Няма никаква логика безименната карта да е по-скъпа, защото тя така или иначе не може да се ползва от двама души едновременно, а и се плаща за услугата "транспорт", нали? Защо да се наказва семейство, в което само единият ползва активно картата, а другият - от време на време? Да не би цяла София вече да е слязла от колите и застанала на спирките, та "Московска" се мъчи да ограничи пътникопотока?

В новата тарифна политика наистина



има гъвкави идеи, макар в твърде сурово състояние



Отстъпките за фирми например - при покупка на над 50 поименни карти за цялата градска линия за цялата година се полагат безплатни карти за два месеца. Т.е. плащаш 10, получаваш 12. Друг е въпросът при това състояние на бизнеса и това текучество на персонал, кой ще тръгне да "инвестира" в едногодишни карти на хора, за които няма гаранции, че ще се задържат на работа даже до лятото.

Принципно добра идея е и семейният пакет - картата на родителя за цялата градска линия да намалява картата на ученика наполовина. Само че при положение, че средно в семействата има по две деца, това означава, че двамата родители трябва да дадат общо 100 лв., за да платят по 10 лв. карта на всяко от децата си. А ако родителите ходят с кола на работа? А ако ползват само метрото? (Общината поне се отказа от първоначалната си идея да кара хората да плащат 5 месеца за несъществуващата втора линия на метрото. Картата за метрото ще струва 35 лв., след като бъде пусната и втората линия.)

Всъщност вместо



да се чуди как да натовари



гражданите си чрез "гъвкави" тарифи, общината трябва да насочи всичките си усилия, за да ограничи гратисните пътувания. Приходите за карти и билети за цялата минала година са 95.5 млн. лв. Гратисчиите по официални данни са около 12% от всички пътуващи, но по неофициални те са значително повече. Дори да приемем официалната статистика за чиста монета, това означава, че градският транспорт губи годишно по около 60 млн. лв. само заради хората, които се возят безплатно. Това са 2/3 от приходите на фирмата. В същото време събраните глоби и актове са едва под 80 000 лв. годишно. Това е нищожна сума на фона на загубите от гратисчиите. Разминаването е драматично и би трябвало да го разбират дори и управляващите с уникалните си способности да изкарат, че 4 е по-малко от 2. Контролът обаче няма как да се засили с инцидентни акции, нито със 170-те контрольори, които на смени обхождат между 500 и 550 автобуса, трамваи и тролеи. Трябва да се мисли за цялостна промяна на мерките за контрол, да се разработят различните варианти, да се изчисли колко струват и какъв ефект ще донесат. Само с вдигането на глобата на 20 лв. и въвеждането на електронна система за таксуване няма как да стане. Още повече, че хората, които най-добре знаят колко е трудно да се вземе 10 лв. глоба, твърдят, че завишената глоба няма да донесе по-добри резултати.

Иначе, ако разчетите показват, че картите трябва да се вдигнат или дори, че билетът трябва да се увеличи, много по-честно ще е управляващите на "Московска" 33 да излязат открито пред хората и да им го кажат. Но изглежда, да се вдигат цени през задния вход става стил на управление на ГЕРБ в София.