Отмина незабелязано през миналото лято великата годишнина от Крумовата победа над император Никифор. Пълни 12 века ни делят от това знаменателно събитие, но историческите изследвания, особено в България, могат да дадат още много нови данни за него. Със сигурност пред изследователите се възправят вече значителен брой неясноти в досегашните възстановки на времето от май до края на юли 811 г., които ще трябва да намерят все някога едно по-достоверно разрешение. Възможностите на археологията, на историческото изворознание, дори на съвременната география никак не са използвани докрай. Близкото бъдеще ще трябва да разкрие непременно и напълно всички подробности за Крумовата победа - величаво събитие, което е от най-забележителните, превърнали средновековна България в могъща имперска сила.



* * *



Злокобен е послесловът на Никифоровия поход. Ставракий, синът на загиналия император, успява да избяга от скотобойната, устроена от великия господар Крум в старопланинските проходи. Летописецът Теофан, когото често ползваме като източник на сведения, със зле прикрито удоволствие ни съобщава ужасяващи подробности за здравословното състояние на Ставракий. Изглежда, че съвсем точен е и художникът, рисувал украсата на Търновския препис на Манасиевата летопис в средата на ХIV в. Макар и доста след описваните тук събития, е било ясно на всички къде позорно е ранен бягащият съимператор Ставракий.

Византийските извори твърде често и подробно ни съобщават за здравословните проблеми на императорите, предимно за такива, които са характерни за мъже в по-напреднала възраст. Описанието на Теофан (виж "Извори") е от тези, които ни дават отлична възможност да опишем състоянието на Ставракий със съвременни понятия. Младият мъж получил очевидно основното си раняване в долната част на дясната половина на гърба, при което били засегнати гръбначният стълб и десният бъбрек, налице била и значителна кръвозагуба. През следващите два месеца, вече като император, Ставракий изглежда бил стабилизиран донякъде, но сведението на Теофан за смъртта му половин година по-късно показват категорично за развитие на влажен гангренозен процес, който е съпроводен с нетърпима миризма на гниеща плът. Очевидно инфекцията не е била овладяна и Ставракий умрял на 11 януари 812 г., приел иноческо подстрижение, изоставен и унижен.

* * *

Ставракий всъщност е по-известен в историята на Византия с друго събитие. С неговото име е свързан един от "конкурсите за красота", организирани в процеса на търсене на достойна съпруга на бъдещия владетел. През втората половина на 807 г. император Никифор I организира продължителна сгледа по цялата империя, за да бъде открита девойка, която да бъде предложена на сина му. Събитието приема тържествен и пропаганден характер чрез дългия подбор на кандидатките и чрез формалната демократичност на избора. Три са избраничките и те се събират в Цариград за финалния кръг на това състезание през декември същата година. Резултатът е предопределен (подробно Г. Петрински, 2008).

Пак Теофан е единственият ни осведомител за събитията около "конкурса за красота", но той е твърде пристрастен и за оценките му ще се заредим с достатъчно съмнения. Летописецът пряко обвинява императора, че е любовник на две от кандидатките във финалния кръг, а спечелилата брачното състезание Теофано, ни е описана като непривлекателна физически. Кандидатката е сгодена и вече е "спала много пъти с годеника си".

Теофано обаче е близка родственица на императрица Ирина (797-802). Нейният избор е със сигурност предопределен. Защо практичният Никифор Геник избира грозноватата, сгодена и със съмнителен морал Теофано?

Ще трябва да се върнем назад във времето. През втората половина на VIII в. започва процесът на присъединяване на славянизираните земи в Средна и Южна Гърция към имперската административна система. През 805 г. Никифор I потушава жестоко въстанието на езерците и мелингите в Пелопонес и присъединява фискално голяма част от славянските земи. Започва и активно преселване на население от всички части на империята към земите на славянските племена. Бракът на съимператора с Теофано, която също като императрица Ирина е представителка на влиятелния атински род Сарандапих, е подходящ избор от гледна точка на политическите интереси на империята в европейските теми на съвземащата се постепенно от кризата на VII-VIII в. Византия. Друга важна цел на император Никифор е примиряването на неговата крайно непопулярна стопанска политика (подробно Г. Острогорски, 1963; Ек. Христофилопулу, 1998) с православната църква, а и донякъде създаване на връзка с Исаврийския владетелски род. В Средновековието, както и във всяко друго време, красотата и моралът имат значение само ако не са в противоречие с политическите изгоди.

Вероятно Никифор е разчитал и на още нещо. Опитната Теофано трябвало да преобрази Ставракий, който по природа бил "жалък" телом и духом. Никак не се забелязва усилията на Теофано, които тя несъмнено е положила, да са довели до някакъв съществен резултат.

* * *

Още на следващия ден след смъртта на император Никифор I започва борба за власт. На страната на тежко ранения Ставракий застава началникът на схолите Стефан, който държи столичната гвардия. С негова подкрепа на 27 август 811 г. Ставракий е провъзгласен за император в Одрин. За всички е ясно, че новият владетел, с когото дори собственият му баща се подиграва приживе, е твърде слабоват и няма да издържи дълго. Начело на двете враждуващи в двора партии застават две жени - сестрата на Ставракий Прокопия и съпругата му Теофано (крайно подробно Дж. Херин, 2002). Самият Ставракий не вижда друга възможност, освен наистина да остави властта на жена си. Или "да въведе между християните демокрация".

Употребено от летописеца с почти суеверен ужас, последното твърдение предизвиква отдавна многобройни догадки. Може би става дума за планове на ранения император да установи демократично управление в империята? Или тук "демокрация" означава само "брожение, бунт на тълпата"? Както винаги истината вероятно е някъде по средата. Злочестият край на Никифор I заедно с цвета на византийската армия през юли 811 г. предизвиква такава политическа нестабилност, че вероятността за установяване на фактическо безвластие оправдава напълно странната дума, употребена от Теофан. Демокрацията за летописеца олицетворява най-лошите му кошмари. Тя означава пълна промяна на установеното от бога политическо устройство на християнското царство, означава развихрена анархия и пълен разпад. За ромеите първото десетилетие на IХ в. вероятно е изглеждало точно като края на света. Благодарение и на нас, българите.



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=553736



http://www.segabg.com/article.php?id=554875



Извори



"Синът му [на император Никифор I (802-811)] Ставракий, тежко ранен в гърба отдясно, едва излязъл жив от сражението [битката с българите в старопланинските проходи на 26 юли 811 г.] и пристигнал в Адрианопол [Одрин] измъчван страшно от раната си. Патрикият Стефан, началник на схолите, и магистърът Теоктист провъзгласили Ставракий за самодържец, а той говорил на оцелялата войска против родния си баща. Воините твърде се зарадвали на това . . . Ставракий, чиито бедра и крака били твърде изсъхнали поради кървавата урина, която изпускал, на носилка бил пренесен [в Цариград]. Понеже бил с непреклонния характер на баща си, той [Ставракий] твърде често обсипвал с обиди магистъра Теоктист, началника на схолите Стефан и царедвореца Михаил [бъдещия император Михаил I Рангаве (811-813)], отблъснал от себе си и сестра си Прокопия заради това, че тя уж крояла заговори против него. Същата тази нещастна [Прокопия] по примера на света Ирина [(797-802)] се надявала да завладее империята, макар да била бездетна. Ставракий, изгубил вече надежда за живот, искал да остави престола на съпругата си, или като добавка към предишните нещастия, да въведе между християните демокрация. Ужасени от това били и патриарх Никифор, и магистъра Теоктист, и началника на схолите Стефан, които от големи врагове се превърнали в първи другари . . . обединили се и с царедвореца Михаил [съпруг на Прокопия, сестрата на Ставракий]. Привечер на 1 октомври Ставракий повикал при себе си началника на схолите Стефан и го попитал как може да бъде доведен при него зет му Михаил и да бъде ослепен. Стефан казал, че това сега е невъзможно . . . Стефан през цялата нощ събирал остатъците от легионите заедно с началниците им на Хиподрума, за да провъзгласят за император Михаил. На сутринта целият Сенат се събрал в двореца и го [Михаил] провъзгласили за император . . .

На 2 октомври [811 г.] . . . когато Ставракий научил за провъзгласяването му [на Михаил], незабавно си подстригал косите и облякъл иноческо расо . . .

Ставракий междувременно се разболял от раните, получени в гърба, така че от зловоние никой не можел да се приближи до него, и умрял на 11 януари . . . след като царувал . . . два месеца и шест дни."

Из "Летописи" на Теофан Изповедник (ок. 760-818)