Клишето "Европа на две скорости" се оказа не само изтъркано, но и невярно. Европейските държави всъщност се движат по групи в шест отделни ленти, а България е сред онези, които пъплят близо до аварийната. Такава "пътна" обстановка очертава прелюбопитната класация The Catch Up Index - Индекс на настигането/догонването. От проучването става ясно, че по обща оценка България е сред най-големите изоставащи на континента, а по отделни критерии дишаме праха на Сърбия, Македония и Албания, които нямат честта и привилегиите да са членки на ЕС. От The Catch Up Index разбираме също, че България има мощен коз, с който да скъси дистанцията с модерните и богатите държави - "петото гориво".

"Близо до аварийната лента" за България не е никак пресилено - страната ни се оказва най-зле в Европа откъм пътища, грижата за здравето на българина е в най-окаяно състояние на континента, а по енергийно прахосничество чупим всякакви рекорди. Индексът подрежда 33 държави, като отчита с каква скорост се развиват техните икономики, охолно и свободно ли живеят гражданите, мъдро ли ръководи правителството държавните дела. И в тази класация България се тътри на опашката в ЕС. Още по-лошо, България е и след Хърватия, която още не е влязла в Евросъюза.

Това, че сме аутсайдери в ЕС 27, си го знаем и без да четем индекса на догонването. Но класацията ни удря истински шамар с новината, че по качество на живот ни изпреварват и Хърватия, и Сърбия, че и Черна гора. С други думи, Индексът на наваксването показва, че България не само не догонва проспериращите държави, но и допуска по-слаби икономики да я изпреварват. Това, че Гърция вече е изпаднала почти до нашето равнище - делят ни само Хърватия и Латвия, или че с Румъния сме залепени като сиамски близнаци за последните две места в ЕС, не звучи никак утешително. Единственият случай, в който сме държава еталон, е ниският държавен дълг. Естония и България засрамват всички, вкл. и ветерани в ЕС. Но по други показатели сме направо обидно зле - последни не в ЕС, а на целия континент.

България се намира в "шеста глуха" - изразът идва тъкмо на място, когато говорим за пътища. Макар че според изследването с магистралите сме горе-долу добре - не можем да се мерим със Словения например, но поне изпреварваме Румъния и Турция, Полша и Латвия. По "други пътища" обаче България е непоклатимо последна. Както и да мерим километрите шосета - и спрямо територията на държавата, и спрямо населението, все сме най-зле в Европа. Сравнете фактите - в България на площ от 1000 кв. км има 171 км асфалтови връзки, в Чехия са над 1600 км, а в Словения над 1800.



У нас на 1000 жители се падат 250 км пътища, в Естония - над 4300.



И докато проблема с липсващите междуселищни връзки можем някак да преглътнем, положението със здравеопазването ни е от лошо по-лошо. The Catch Up Index включва сред многото показатели за оценка и EuroHealth Consumer Index. А според него по качество, обхват и достъпност на медицинските грижи България е гетото на Европа. Сборната ни оценка е по-ниска от бала на Албания, Македония, Турция и която се сетите друга европейска държава. Имаме някакви наченки на електронно здравеопазване, но слабите проблясъци потъват в мрачните статистики, където страната ни е в челото - по детска смъртност, по инфаркти, по чакане за преглед и прочее.

На най-добро здравеопазване се радват холандците. Холандия е уникален пример - там хората разчитат изцяло на частни здравни фондове и, както се вижда, системата работи перфектно. Може би за българите ще е животоспасяващо - и в преносния, но и в буквалния смисъл, страната ни да престане да експериментира разни псевдореформи и хибридни форми, а вместо това спешно да проучи и бързо да пренесе челния холандски опит. Така поне ще ни бъде спестено многоразовото плащане за лечение - първо здравни осигуровки, после на масата и под масата.

Иначе, както е тръгнало, ще започнем да се състезаваме по здравни показатели с африкански държави. Албания вече ни засрамва - там липсват познатите ни опашки и времето за чакане пред лекарските кабинети клони към нула, като в Белгия и Швейцария. И това не е, защото албанците ходят на лекар само ако "ножът опре до гърлото", както все по-често се случва на нас, българите - според EuroHealth Consumer Index те посещават доктори два пъти по-често от германците.

По повод поредното ходене по мъките на тежко болен пациент министър Стефан Константинов рече - за толкова пари толкова здравеопазване. Изказване, което в нормална държава щеше да доведе до оставка. Само че безобразното изречение на министъра на болестите отшумя, а публичният линч, който заслужаваше, изобщо не се състоя. Българите се оказаха далеч по-възмутени от премиера Борисов, който ги "обиди", че не са бедни, щом имат собствени жилища и спестявания. Мен лично повече ме възмущава гаврата с онкоболните и нелепата смърт на родилки, понеже в тези случаи става дума за бездействие, бездушие, безхаберие и корупция от най-гаден вид.

А и министърът на болестите, и неговият началник Борисов би трябвало много да се срамуват от народа си и да не говорят глупости, защото Евростат, Индексът на догонването, Индексът на европейския пациент и всякакви други класации съвсем ясно казват дали сме богати и колко сме здрави. И за сведение на д-р Константинов - други по-бедни държави с по-малко пари ни превъзхождат в класацията EuroHealth Consumer Index - например Албания, Сърбия и Македония.



Очевидно само с пари не става, трябва и акъл



А и политическа воля.

Същото важи и за образованието. В Източна Европа отличниците са Естония и Полша, а България и Румъния отново са слабаците. Авторите на Индекса на настигането открояват Естония, която разбива мита, че качествено образование се прави с много пари. Естонските ученици се представят най-добре на тестовете PISA - по четене, математика, естествени науки. В просветната сфера, макар и последни с румънците, имаме известна утеха по един от показателите - по дял на висшистите бием Полша, Унгария, Словакия, Чехия и Румъния. Отделен въпрос доколко полезни и подплатени със знания са дипломите.

The Catch Up Index показва, че дотук България не успява да навакса изоставането си - за разлика от други като Естония, Чехия, Словения, които скъсяват дистанцията. Въпреки безвъзмездните еврофондове, критичните доклади на Брюксел и непрестанния остен от ЕК за борба с мафията сивата икономика, шуробаджанащината и всички други грозни лица на корупцията. Представете си къде щяхме да се намираме, ако не бяхме станали част от ЕС.

Европа има истинска енергийна ламя и тя се намира на Балканите. Това е България - най-неефективната, най-харчещата горива държава на континента.



България е 9 пъти по-голям прахосник на енергия от Дания



и 3.7 пъти по-неефективна от Словения. У нас за производството на стока за 1000 евро отиват над 900 кг нефтен еквивалент, при положение че германци и гърци го правят само с около 160 единици енергия. Високата енергоемкост е убиец на конкурентоспособността - прави скъпи и трудно продаваеми продуктите.

Обичайният заподозрян - индустрията, всъщност има най-малка вина. Основният прахосник у нас е транспортът, а и домакинствата харчат доста. Причините? България набляга на автотранспорт вместо на превози по релси и по вода. Още няма превес на екологично чистите и икономичните возила. България използва по-малко от всяка друга европейска държава чистия природен газ. Отопляването на панелните квартали е мисия почти невъзможна. Загубите на топлинна и на електроенергия по мрежите са ужасяващо големи. Кой може да се справи с голямото прахосване? Паролата е "енергийна ефективност". Хубаво е, че паролата не слиза от устата на днешните управляващи. Лошото е, че много говорят, а малко действат. А България много бързо ще забогатее, ако най-сетне започне да експлоатира своето "пето гориво" - като намалява драстично енергийната си интензивност.