Най-богатите федерални провинции в Германия се вдигнаха на бунт и не искат повече да финансират изоставащите региони в страната. М.г. във Фонда за взаимопощ, чиято цел е да подпомага по-бедните и изоставащи области, който е различен от фонда за подпомагане на районите от бившата ГДР, бяха събрани над 7 милиарда евро, половината от които бяха дадени от Бавария (3.66 млрд. евро). Другите провинции, които внесоха значителни пари във фонда, са Хесен и Баден-Вюртемберг, които отделиха по 1.8 млрд. евро, и Хамбург (62 млн. евро).

Получателите - останалите 12 федерални провинции, си разпределиха парите. Оказа се обаче, че за пореден път Берлин, който има специален статут на провинция, е получил половината от общата сума, като по този начин се оказа, че Мюнхен финансира бюджета на германската столица през т.г. Според статистиката по този начин



всеки берлинчанин е получил допълнително по 875 евро към доходите си,



всеки от Бремен - по 782 евро, жителите на Мекленбург-Предна Померания са взели по 262 евро. За да стане това обаче, всеки баварец и жител на Хесен е олекнал с около 300 евро, всеки шваб - със 165 евро, а жителите на Хамбург са дали по 35 евро. За пръв път в историята, откакто се правят отчисления за този фонд, половината от сумата бе осигурена от Бавария. Именно това предизвика страшно недоволство в Мюнхен и властите там решиха, че повече не искат да финансират вечно закъсалата финансово столица. На практика Берлин се оказва същото бреме за Германия, както Гърция за Евросъюза.

Търпението на Бавария се изчерпа, защото премиерът на провинцията Хорст Зеехофер от Християнсоциалния съюз (ХСС), който е коалиционен партньор на управляващия ХДС, обяви през януари, че към 2030 г. федералната област трябва да изчисти дълговете си, които са около 32 милиарда евро. Освен това около 10 млрд. евро от бюджета ще отидат за спасяването на местната банка - Bayerische Landesbank, която бе ударена от кризата. На този фон известието, че баварците са налели рекордните 3.66 млрд. евро в касата на далечен Берлин, разбуни пак духовете. Логично в подкрепа на Зеехофер се изказа финансовият му министър Маркус Зьодер, който обяви началото на нова финансова епоха в Бавария, която щяла да повлияе на икономиката на цяла Германия. Той обеща, че от 2013 г. ще започне намаляването на дълга на провинцията, което не предвижда продължаване на подпомагането на изоставащите области. "Солидарността си е солидарност, но



не може с това постоянно да се злоупотребява,



смята Зьодер. Той призова за реформа в тази сфера и очаква подкрепата на другите области, които "плащат чужди сметки". Министърът дори предложи да се замрази изплащането във фонда до 2019 г. Бавария също така призова бедните германски области да взимат пример от главните европейски длъжници. "В Европа се формира система за глоби, с които вече ще трябва да се съобразяват държавите, които нарушават финансовите правила. Нещо такова трябва да бъде въведено и в Германия. Ако Гърция, Португалия и Италия бъдат подложени на подобни мерки, то същото трябва да важи и за нашите провинции като Райнланд-Пфалц, Бремен и Берлин", заяви Маркус Зьодер. Той разчита, че новите правила в еврозоната, които трябва да влязат в сила догодина, ще се разпрострат и върху вътрешното устройство на страните, които са част от тази зона.

Берлинският сенатор по финансовите въпроси Улрих Нусбаум смята, че не трябва да се действа прибързано. От 2020 г. Германия ще трябва и без това да реформира своята система за взаимопомощ на федералните провинции, защото тогава изтича срокът на действие на сегашния фонд. Той подкрепи исканията за реформи и дори се срещна с баварския финансов министър Зьодер и хесенския му колега Томас Шефер в Бундесрата (горната палата на германския парламент, където заседават представителите на провинциите). Те предложиха вариант, при който отговорността за Берлин трябва да се поеме от федералното правителството. Тримата стигнаха до извода, че Германия може по този начин да внедри американския модел за тяхната столица Вашингтон, която също е с особен федерален статут, именно по финансови причини. Повечето експерти засега обаче смятат, че тази идея няма да получи подкрепа на федерално ниво. Министерството на финансите на ФРГ едва ли ще иска да поеме отговорността за дълговете на Берлин, които възлизат на повече от 60 милиарда евро. Против това очакване се изказаха и редица берлински политици, но по други причини. Те припомниха, че особеният статут на американската столица Вашингтон, например, предполага по-малко самостоятелност и по-голяма зависимост от федералните власти. Жителите на американската столица плащат същите данъци, както останалите жители на САЩ, но практически нямат никакво влияние как тези пари се разпределят за града им.

По думите на Зьодер правителството на провинция Баден-Вюртемберг вече подкрепило тази "американска идея". Тя ще трябва да бъде обсъдена с всички останали провинции, като най-важното ще бъде да се убеди федералният финансов министър Волфганг Шойбле. Ако обаче не се стигне до съгласие по този въпрос, Бавария е готова да предприеме крайни мерки, а именно - да се бори за провеждането на реформи с помощта на Федералния конституционен съд. Всъщност Бавария започна да отделя пари във Фонда за взаимопомощ не много отдавна. До 1986 г. тя самата получаваше финансова подкрепа от другите провинции във ФРГ. Постепенно икономическата мощ на Бавария, където в момента се намират едни от най-богатите германски концерни като "Сименс" и BMW, нарасна и през 1990 г. тя успя за пръв път да отдели 18 милиона евро за закъсалите области. Заедно с това сред хората и политиците в Бавария започна да расте недоволството, че се отделят милиони за другите изостанали области. Така през 2005 г. Мюнхен заедно с правителствата на Хесен и Баден-Вюртемберг подадоха жалба до Федералния конституционен съд да бъде прекратена тази практика на взаимопомощ.



Искът обаче беше удовлетворен само частично,



благодарение на което бяха създадени по-строги норми за стимулиране на икономическия ръст в различните провинции. Затова не е ясно дали една нова жалба ще има успех в съда в Карлсруе.

В германската столица пък се научиха да се гордеят със своята бедност. Лозунг на града стана заявлението на кмета Клаус Воверайт (социалдемократ): "Ние сме бедни, но пък сме секси". Германската столица просто не е свикнала сама да си печели парите. През последните 15 години Берлин е получил от федералните власти и другите провинции около 85 милиарда евро. Освен това всеки четвърти берлинчанин живее за държавна сметка, като взима социална помощ. По данни на консултанската компания McKinsey Берлин е единствената столица в света, която е по-бедна от провинцията си.

В началото на този месец Зьодер подготви план за реформа на сегашната система за взаимопомощ и смята да го представи на конференцията на премиер-министрите от федералните провинции през март. Той обаче предупреди, че ще води подобни разговори до лятото и ако от тях няма ефект, Бавария ще подаде нова жалба до Федералния конституционен съд. Мюнхен разчита на съюзници от другите богати провинции, но с някои от тях има търкания по редица въпроси. Така министърът на икономиката и на финансите на Баден-Вюртемберг Нилк Шмид призови баварския си колега да не отправя напразни заплахи и че това всъщност било свързано с бъдещите парламентарни избори догодина. Шмид припомни, че същото се опитал да направи предишният премиер на провинцията Щефан Мапус от Християндемократическия съюз (ХДС) през 2011 г., но неговата партия претърпя унизително поражение и сега Баден-Вюртемберг се управлява от Зелените и социалдемократите. Сегашният зелен премиер на областта Винфрид Кречман също не е във възторг от това, че милиарди евро отиват във фонд, но няма намерение да се съди с федералното правителство. Това означава, че Бавария може да разчита само на приятелите си в Хесен, които обаче още не са решили как точно да действат. Така Мюнхен може да остане в изолация и да се откаже от идеята да се противопостави срещу останалата част на Германия. (По материали на германския печат)