Банките, разбира се, трябва да печелят - иначе ще фалират или акционерите им ще се разбягат. Но истинските пазарни отношения предполагат договор, две равноправни страни и добра воля за решаване на спорни въпроси. А в България често
банката е силната страна, клиентът - слабата,
кредиторът си налага волята, а последствията са изцяло за заемополучателя. В нормалното търговско право, ако едната страна промени едностранно условията по договора, другата има право да го разтрогне, без да търпи щети и неудобства от това. При кредитите обаче нормалната правна логика не важи - и ако клиентът дръзне да поиска прекратяване на сделката, банката му слага наказателна лихва.
Най-неприятното е, че правилата в тази сфера, договорите за кредитиране и методиките, по които се изчисляват и определят лихвите, са толкова сложни и неясни, че могат да подведат и объркат и най-любознателния и добросъвестен потребител на финансови услуги. Точно това установи и проучване на асоциацията "Активни потребители", която реши да провери какво се случва с лихвите и как ги пресмятат банките. Оказа се, че само три банки в България изчерпателно и прозрачно осведомяват клиентите си какви фактори влияят.
"Направихме сравнителен анализ след приемането на новия Закон за потребителски кредити, който задължи банките на публикуват методики за изчисляване на лихвените проценти. Дадохме им известен толеранс от време и тогава събрахме данни от техните сайтове", обясни пред "Сега" Богомил Николов, шеф на "Активни потребители". Асоциацията смята да повтори проучването тази година.
За бъдещия кредитополучател са важни три въпроса
Изчерпателно ли са изброени всички фактори, от които зависят промените в "референтния лихвен процент" в бъдеще? Еднозначно разбираеми ли са факторите, или кредиторът може да ги тълкува по свое усмотрение? В крайна сметка, когато банката промени "референтния лихвен процент", може ли клиентът да изчисли лихвата си? Т.е. може ли да повтори изчисленията на банката, да провери източниците на информация за промяна във факторите и да установи техните стойности?
Анализът и сравнението на "методологиите" открояват четири групи банки. Водещ за класацията е тестът "Можете ли да си изчислите лихвата?" Само три от изследваните 18 банки - Юнионбанк, Прокредит и Тексимбанк, покриват теста. Две банки попадат в самостоятелна група поради специфични текстове в "методологиите" или общите условия. Едната е Пиреос банк. Според общите условия за отпускане на кредити тя запазва правото да променя всеки и всички компоненти на лихвата след отпускане на кредита, в т.ч. и надбавката, която по принцип трябва да остава постоянна за срока на кредита. Точка (2), ал. 5 от общите условия гласи: "(5) Клиентът се съгласява, че Банката има право да промени едностранно приложимия към съответния договор за кредит лихвен процент в неговата цялост и/или всеки един от неговите компоненти, независимо от техния вид и наименование (например индекс, база, надбавка и т. н.)"
Другата банка в групата - Търговска банка "Д" - прилага неравноправна клауза в "методологията" си, като изрично казва, че лихвата по кредита ви може да се променя само в една посока - нагоре. "2.8. в случаите по т.т. 2.6 и т.2.7, когато: a) настъпилите промени водят до намаление на БЛП, по преценка на КУАП могат да се запазят действащите до момента стойности на БЛП."
Извън обхвата на сравнението остават ОББ, Инвестбанк и "Токуда", на чиито интернет страници през този период не се открива "методология" за определяне на референтен лихвен процент.
От сравнението са изключени и Корпоративна търговска банка, Ситибанк и други, които не предоставят кредити на физически лица.
Без прозрачност - кредит на "доверие"
Когато заговорят за лихви по кредити, финансовите експерти сякаш превключват на китайски. Изведнъж потребителят изпуска нишката и решава, че тази територия е недостъпна за простосмъртни и само някакви големи финансови мозъци са в състояние да я разберат. Затова теглят кредити "на доверие". Те разчитат лихвата да се определя по начин, който се съобразява и с техните интереси. Но правят грешка, за която плащат с години. Въпреки че българският потребител се чувства измамен, когато банката му вдига лихвата и го кара да плаща непредвидени в началото суми, той все не може разбере по каква схема злоупотребяват с него.
Банките, които оперират в България, използват два начина за определяне на "референтни лихвени проценти" при отпускане на потребителски и ипотечни кредити на физически лица:
а) пазарен индекс, изчисляван и публикуван от независим от банката източник. Такива според валутата на кредита са: Софибор, EURIBOR и LIBOR.
б) базисен лихвен процент, определян от време на време от орган на банката кредитор.
Каква е разликата между двата начина за определяне на референтния лихвен процент:
При кредит, отпуснат при референтен лихвен процент, определян въз основа на индекс, кредитополучателят:
а) знае изчерпателно и разбира еднозначно показателите, от които зависи лихвата му,
б) може да определи вероятния диапазон на изменение на лихвата по време на заема (въз основа на исторически данни за движението на индекса),
в) може самостоятелно да изчисли лихвата си при всяка промяна на индекса и така да провери изчисленията на банката.
При кредит, отпуснат при референтен лихвен процент, определян от банката по собствена методология, потребителят:
а) не може да разбере факторите, от които зависи лихвеният му процент, защото те не са изброени изчерпателно или не са еднозначно определени,
б) не може да определи вероятния диапазон на изменение на лихвата, тъй като този диапазон зависи от вътрешни за банката разходи или фактори, и така - не може да прецени дали може да си позволи кредита или не,
в) не може самостоятелно да изчисли лихвата си при всяка промяна на индекса и така да провери изчисленията на банката.
Лихвата по кредит, отпуснат при вътрешно определен от банката базов лихвен процент, се изменя по изненадващ за клиента начин. За стойността на тази лихва не може да се направи прогноза, а измененията й не могат да бъдат проверени самостоятелно от кредитополучателя.
Банките, които оперират в България, използват два начина за определяне на "референтни лихвени проценти" при отпускане на потребителски и ипотечни кредити на физически лица:
а) пазарен индекс, изчисляван и публикуван от независим от банката източник. Такива според валутата на кредита са: Софибор, EURIBOR и LIBOR.
б) базисен лихвен процент, определян от време на време от орган на банката кредитор.
Каква е разликата между двата начина за определяне на референтния лихвен процент:
При кредит, отпуснат при референтен лихвен процент, определян въз основа на индекс, кредитополучателят:
а) знае изчерпателно и разбира еднозначно показателите, от които зависи лихвата му,
б) може да определи вероятния диапазон на изменение на лихвата по време на заема (въз основа на исторически данни за движението на индекса),
в) може самостоятелно да изчисли лихвата си при всяка промяна на индекса и така да провери изчисленията на банката.
При кредит, отпуснат при референтен лихвен процент, определян от банката по собствена методология, потребителят:
а) не може да разбере факторите, от които зависи лихвеният му процент, защото те не са изброени изчерпателно или не са еднозначно определени,
б) не може да определи вероятния диапазон на изменение на лихвата, тъй като този диапазон зависи от вътрешни за банката разходи или фактори, и така - не може да прецени дали може да си позволи кредита или не,
в) не може самостоятелно да изчисли лихвата си при всяка промяна на индекса и така да провери изчисленията на банката.
Лихвата по кредит, отпуснат при вътрешно определен от банката базов лихвен процент, се изменя по изненадващ за клиента начин. За стойността на тази лихва не може да се направи прогноза, а измененията й не могат да бъдат проверени самостоятелно от кредитополучателя.