Росен Плевнелиев обеща да крещи, ако не се работи по националните приоритети. Не сме го чули. Нито е задължително, нито са минали сто дни, за да направим цялостна оценка. И все пак държавата е вулкан от проблеми, а първите действия на новия президент изискват анализ.

Обществените очаквания към Плевнелиев са полярни. Противниците на ГЕРБ искат той да се еманципира от партията. Привържениците на управляващите не са дефинирали какво очакват. Може би го харесват като прагматик, който ще разтовари институцията от политиканстване и ще я насочи към решаване на конкретни задачи. Първите му стъпки включват обичайното ориентиране в ситуацията. Плюс снишаване по важни теми, отказ от конфронтация с ГЕРБ, както и няколко



безсмислени имиджови мероприятия,



които излагат президентската институция. Имаше и добро - опитът (засега само декларация) да се спре абсурдната война между полиция и съдебна система, както и да демонстрира баланс сред истериите, предизвикани от изпълнителната власт.

Преди да видим какъв е стартът на Плевнелиев, нека проследим началото на предшествениците му. Петър Стоянов започна мандата в земетръсната 1997 г., когато България бе на ръба на катастрофа. Георги Първанов завари ескалиращо напрежение със затворените ни медици в Либия. Стоянов "изгря" във време на политическа криза и площадни вълнения. Първанов изплува от низините на дълбоката опозиция. И пред двамата имаше спешен национален приоритет, който изискваше бързи действия. Специално Първанов можеше да си позволи критика към изпълнителната власт, което му даваше рейтинг пред обществото. При Плевнелиев нито има драма в страната, нито ако иска да се еманципира от приятелите си в ГЕРБ, може да го стори веднага. Крещенето, макар и щедро "раздавано" в предизборна кампания, не е лесна работа. Желю Желев го направи към СДС на втората година, Стоянов - в края на мандата. Първанов застана срещу БСП чак когато тя и той взеха да падат от власт. Разбира се, никой не е казал, че Плевнелиев някога ще се възпротиви на ГЕРБ по който и да е въпрос. Може да не го стори. Но хората, които искат това, трябва да си припомнят историята и



да не очакват чудеса,



вадейки сегашния президент от контекста на цялата българска политика.

Нека за гъдел видим какво сътвори Първанов в първия месец. Свика Консултативния съвет за национална сигурност по въпросите за присъединяването към ЕС и НАТО. Замина на посещение в Брюксел и Страсбург, излезе с позиция и писмо относно сестрите в Либия. Разсекрети стенограмите от 4 февруари 2007 г. Връчи орден на американския посланик Ричард Майлс по повод отпътуването му, два дни по-късно дебютира с ордените и на вътрешна сцена - издаде укази "Стара планина" - първа степен, за 50-годишния юбилей на Вежди Рашидов и за 70-годишния на Благовест Сендов.

Плевнелиев започна със срещи с еврокомисарите Георгиева и Хан, видя се с Бойко Борисов, посети Брюксел, на 5 февруари любезно домакинства на Хилъри Клинтън. Прие и нейния парламентьор за шистовия газ Ричард Морнингстар. Междувременно структурира администрацията си, назначи ново ръководство на Националната разузнавателна служба. Стара амбиция на предишни правителствата е да "вземат" службата от президента, ГЕРБ е доста настоятелен. Плевнелиев уж е готов да склони, но на практика балансира, настоявайки да "изслуша колкото се може повече експерти". Симпатична умереност демонстрира и в казуса с помилванията на довчерашния вицепрезидент Марин. "Това не е драма, за каквато се представя", каза той. Така Плевнелиев може би стана първият политик, излязъл от средите на ГЕРБ, който, запазвайки институционална култура,



не хвърля храчки към опонента,



предназначени за зрелища за простолюдието.

Тук обаче трябва да отворим скоба. Преди дни "незнайно как" плъзна новина, че старият президент завещал много ордени на новия, пък липсвали пари. Тази информация нямаше източник, но всеки в медийния бранш знае, че тя не може да се появи без помощ от "най-високо ниво". Този "скрит в чекмеджето" проблем много прилича на другите, с които Бойко Борисов "разгромяваше" тройната коалиция - плитък, маловажен, но пък напълно според вкуса на тълпата.

Плевнелиев страда за трагедията в Бисер, качен на БТР. Обеща широк дебат за лихвите. Категорично обаче



отказа да осъди издевателствата на МВР



над беззащитни хора. Почти се разсея и за негативния доклад на Европейската комисия преди седмица. Каза само, че ще иска екшън план. Няма позиция за ACTA. Не се знае какво мисли за шистовия газ. Може би тези огромни обществени вълнения са дребнотемие, президентът трябва да стои над тях? Но Плевнелиев връчи медали на скиорите в Пампорово. Вдигна наздравица с винарите за Трифон Зарезан. Ощастливи Йорданка Фандъкова, връчвайки й лично наградата за кмет на най-добрия за живеене град. Лъчезарно прие приза "Личност в новините" на електронен сайт. Този ли човек страни от дребнотемието? Полицейското насилие по-маловажно ли е от ските?

Все пак за шистовия газ Плевнелиев изказа мнение. "Правителството твърде бързо взе решение по този въпрос", заяви той по повод наложената от кабинета забрана. Но го направи пред "Файненшъл таймс Дойчланд". Не събра смелост да се изправи пред протестиращите млади хора, нито пък - щом такова му е мнението - пред Бойко Борисов.

Политиката е сложна работа. Властта изисква разум и талант, много повече от демонстрираните в предизборната кампания. "Разтухата" със статусите на г-жа Плевнелиева свърши. Може би голямата дилема пред новия президент е дали да бъде верен на Борисов или на народа. Заслугата им той да бъде държавен глава е еднаква.