В градчето Виля Тунари в тропическия боливийски район, където масово се отглежда кока, фермерите бяха свикнали да барикадират пътищата, за да не допуснат полицейските сили, подкрепяни от САЩ, да попречат на отглеждането на кока - основната суровина за производството на кокаин. Сега органите на реда ги няма, коката е в изобилие и местните хора са затворили пътищата заради празненства, които продължават няколко дни. "Конфликти с полицията вече нямаме. Затова и няма убити, ранени или хвърлени в затвора", казва Леонилда Сурита, която е лидер на сдружението на боливийските производители на кока.

Причината за празненствата е важна промяна в правилата за търговията с кокаин, която създава още пречки пред борбата, която САЩ водят с наркотрафика. В миналото бизнесът с кокаин бе съсредоточен в Колумбия, днес близък съюзник на САЩ във войната с дрогата. Това принуди наркокартелите да прехвърлят бизнеса си към страни като Перу, Венецуела, Еквадор и Боливия, където държавните лидери са популисти и се държат лицемерно - уж искат да си сътрудничат със САЩ в борбата с наркотиците, но и открито показват своята неприязън към американците. От 2000 г. насам отглеждането на кока, суровият материал за производството на кокаин, е намаляло с 65% в Колумбия, до 570 000 декара през 2010 г., според данните на ООН. За същия период обаче



продукцията се е увеличила с над 40%



в Перу, до 610 000 декара, и се е удвоила в Боливия, до 310 000 декара.

В момента Боливия и Перу произвеждат кокаин, готов за продажба, а в миналото двете държави доставяха суровината за производството на наркотика в Колумбия. През 2010 г. Перу вероятно изпреварва Колумбия като най-големия производител на кокаин, според американската Служба за борба с наркотиците (ДЕА). В периода между 2009 г. и 2010 г. производствените възможности на Перу са се увеличили с 44%, до 325 метрични тона. През 2010 г. Колумбия правеше 270 метрични тона кокаин. В същото време нараства значимостта на Венецуела и Еквадор като центрове за контрабанда на наркотици. Тази тенденция подчертава умението на наркокартелите да се установяват в по-приятелски настроени държави, след промените в политиката на страните от Латинска Америка. В последните години гръмогласният антиамерикански настроен президент на Венецуела Уго Чавес значително намали броя на служителите на ДЕА, работещи в страната. Боливийският държавен глава Ево Моралес, който от години отглежда кока, направо изгони представителите на САЩ. Заедно с Мианма, това са единствените държави, които Вашингтон определя като държави, които са се провалили в борбата с наркотиците.

Промяната е и вторичен резултат от успешната нарковойна благодарение на т. нар. План Колумбия. Преди около десетилетие САЩ отпуснаха почти 8 млрд. долара, за да помогнат на Колумбия да изкорени полетата с кока, да арестува наркотрафикантите и да се бори с бунтовнически армии като Революционните въоръжени сили на Колумбия (ФАРК), които се финансират главно от дрога. Резултатът е, че производството на колумбийски кокаин намалява, спада броят на убийствата, а ФАРК са на ръба на оцеляването.



Трафикантите обаче успяват да се приспособят



Картелите се преместват на юг към границата с Еквадор, за да направят нови депа и да проправят нови пътища за контрабанда по еквадорското тихоокеанско крайбрежие. Венецуела, която на изток граничи с Колумбия, в момента е отправна точка за половината от кокаина, който тръгва по море към Европа.

Антиамерикански настроените държавници като Чавес и Моралес твърдят, че сами се борят с наркотрафика. На практика обаче обвинени от САЩ наркотрафиканти във Венецуела са поощрявани на държавно ниво. През 2008 г. Белият дом обяви венецуелския генерал Енри Рангел Силва за наркокрал. През януари т.г. Чавес го назначи за министър на отбраната. В Боливия Моралес, който е от индианското племе аймара, създаде политическо движение, което протестира срещу наркополицията. Демонстрациите, които той предвождаше в столицата Ла Пас, свалиха от власт проамерикански настроения държавен глава на Боливия и мястото му зае самия Ево Моралес през 2006 г. Тогава той назначи производители на кока на ключови законодателни постове и поиска от законодателните промени, с които да увеличат площите за законно отглеждане на кока до почти 200 000 декара, което е петорно увеличаване. Моралес определя политиката си като "Да на коката, не на кокаина". Растението традиционно се дъвче от индианците в Андите и се смята за лек стимулант. "Да на коката, не на кокаина" обаче се оказа труден за спазване лозунг. Шаманът Валентин Мехийонес, пред когото Моралес положи президентската си клетва и беше негов духовен водач, бе арестуван през 2010 г. със значително количество кокаин в дома си. Той отрече да е пристъпвал законите на страната. Миналата година в Панама агенти на ДЕА пипнаха генерал Рене Санабрия, който оглавяваше антинаркотичната агенция в Боливия, докато подготвя да транспортира по вода кокаин към САЩ. Санабрия бе признат за виновен и в момента излежава присъда от 15 години затвор в САЩ.

Общият извод е, че производството на кокаин се увеличава навсякъде в латиноамериканските държави, но САЩ продължават да определят като успех



"Планът Колумбия"



За първи път от десетилетия страната е стабилна, а икономиката й процъфтява. Отглеждането на колумбийска кока е намаляло до такава степен, че общото количество, култивирано в региона вече е с 35% по-малко отколкото преди десетилетие. Проблемът е, че новите плантации в Боливия и Перу вече произвеждат повече, а новите техники за извличането на активните съставки от листата правят производството на кокаин още по-ефективно.

Кокаиновата индустрия и в миналото е мигрирала. През 80-те години Перу и Боливия, където коката е законна, са основен източник на суровината за производството на кокаин в Колубмия. Още тогава САЩ положиха усилия да накарат двете държави да се борят с трафика на дрога. Американски военни помагаха на специално обучени боливийски полицаи да унищожават кокаиновите плантации. В Перу военновъздушните сили сваляха самолети, за които се предполагаше, че пренасят паста от кока към Колумбия. Това бе съвместна операция с ЦРУ. За да се приспособят към новите условия, колумбийските картели дори отглеждаха кока в домовете си. Към 2000 г. 75% от глобалното отглеждане на кока се беше преместило в Колумбия, където крайнолеви бунтовници и трафиканти владееха огромна част от територията на страната. "Планът Колумбия" обаче на практика върна отглеждането на кока в Перу и Боливия.

В Боливия в момента се намират международни наркокартели от Мексико, Колумбия и Бразилия, потвърждават експерти по разузнаването. През октомври боливийски войници случайно се натъкват на огромна лаборатория за производство на кокаин в отдалечен район, където се отглежда кока. Убит е един трафикант, а друг е заловен при престрелка - и двамата са колумбийци. Бразилската полиция твърди, че 80% от доставките на кокаин в страната идват от Боливия. Лесно е да се открият признаци за разширяването на производството в Ел Чапаре - центъра на отглеждането на кока в тропическите региони на Боливия. 90% от тамошната реколта се превръща в кокаин. Облаци дим и миризма на изгоряло дърво показват, че местните хора подготвят нови площи за отглеждане на кока. Служители в местен хотел пък предупреждават гостите да не отклоняват от основните пътища, за да не се натъкнат случайно на нарколаборатория и да уплашат собствениците й. Местни шофьори пък се оплакват, че бензиностанциите обикновено са продали бензина, който се използва при производството на кокаин.

В Ел Чапаре сега цари мир. От години в градчета като Виля Тунари се наблюдаваше напрежение и дори се стигаше до смъртоносни престрелки между производителите на кока и полицията. Новата боливийска политика дава право на лидерите на съюза на производителите на кока да определят ограничения за отглежданото растение. Всеки член на едно семейство може да засади с кока терен с площ на едно баскетболно игрище. А играта на котка и мишка между САЩ и производителите на кокаин продължава своя безкраен кръговрат.