Един от първите напрегнати моменти за президента Обама е през април 2009 г. Тогава сомалийски пирати превземат американския контейнеровоз "Маерск Алабама", който плава в района около Африканския рог, където цари беззаконие. Американският екипаж на кораба се опитва да отблъсне пиратите, които успяват да избягат със спасителна лодка, но взимат със себе си 53-годишен заложник: капитана Ричард Филипс. Въоръжени с автомати "Калашников" и с пистолети, пиратите скриват Филипс под палубата и заплашват да го убият, ако не получат откуп от 2 млн. долара.

Барак Обама, който само от три месеца е президент на САЩ, вече е преминал кратък интензивен курс за ръководене на военни операции. Разрешил е изпращането на безпилотни самолети, които да атакуват цели в Пакистан, и е изпратил 17 000 войници в Афганистан. До този момент обаче не е поемал лична отговорност и политически риск, нареждайки операция в ситуация, при която американец е взет за заложник. Не е работил и с "тюлените" от Шести екип - елитни командоси, които участват в повечето от най-тайните американски военни мисии.

Докато се приближават към брега, военноморските сили (ВМС) искат разрешение да използват сила, но Белият дом се въздържа да даде такова нареждане. Военните командири вече са изпратили малък флот към мястото на действието с ескадрения миноносец "Бейнбридж" и фрегатата "Халибъртън". Транспортни самолети докарват "тюлените", които се спускат с парашути в Индийския океан и се качват в надуваеми лодки. На 11 април, три дни след началото на заложническата драма, Обама се съгласява да разреши използването на военна сила - но само ако има пряка опасност за живота на капитана.

Докато съветниците на Обама по военните въпроси наблюдават събитията в т.нар. Кризисна стая в Белия дом, президентът влиза, за да получи най-новата информация за случващото се в Индийския океан.



Снайперистите от отряда на "тюлените"



са заели позиции на различни кораби, за да имат възможно най-добра видимост. ВМС са направили капан за плавателния съд на пиратите, но те, като истински късметлии, не попадат в него, твърди източник, участвал в операцията. През цялото време пиратите се опитват да се доберат до брега. Ако успеят да стигнат до сомалийския бряг със заложника, спасителната операция би била доста по-сложна. Лодките на "тюлените" започват да преминават около пиратите, като използват специална тактика, за да не им позволят да стигнат брега.

Вечерта на 12 април "тюлените" снайперисти, намиращи се на "Бейнбридж", се оказват в добра позиция, за да открият стрелба по пиратите. Но покритата спасителна лодка, клатушкаща се по вълните, затруднява видимостта. Те прикрепят към оръжията си специални прибори за нощно виждане и започват да чакат. В един момент двама от пиратите се виждат много добре. Снайперистите могат да видят през прозореца, че третият пират е насочил оръжие към капитан Филипс. Всеки от снайперистите изстрелва по един куршум и всичко приключва. Три изстрела - трима убити пирати. Щурмовата група на "тюлените" се качва в спасителната лодка и отвежда Филипс на безопасно място.

В Белия дом служителите тихо празнуват. Всичко можеше да се обърка. За млад президент с малък опит при ръководенето на военни операция една провалена мисия би означавала републиканците да го обвинят в некадърност, както и да започнат неизбежните сравнения с Джими Картър. Генералите също си отдъхват. "Господин президент, задачата е изпълнена. Но ако не беше, щяха да ми сритат задника", казва на Обама един от съветниците по военните въпроси. "Щяха да сритат нашите задници", отговаря президентът.

Обама разчита все повече и повече на специалните части за изпълнението на много мисии. Значимостта на подобни операции е очевидна във времена на орязани бюджети, на спотайващи се врагове, когато американците са изморени от неуспешни военни действия. Бюджетът на Отрядът за специални операции се е увеличил повече от два пъти от 2001 г. насам, достигайки 10.5 млрд. долара, а броят на служещите в него е нараснал четири пъти. Ръководителят на отряда адмирал Уилям МакРейвън иска повече ресурси и по-голяма автономия. В. "Ню Йорк таймс" написа в средата на февруари, че МакРейвън иска "по-голяма роля на неговите елитни части, които традиционно провеждат операции в недостъпните места за американската външна политика". Той иска да разшири Силите за специални операции в Азия, Африка и Латинска Америка, както и да има правомощия да предислоцира сили и оборудване, когато е необходимо. Това щяло да осигури по-голяма гъвкавост и по-бързо изпълнение на задачите.

Кой може да го обвинява? Настъпи моментът на спецчастите. Най-вече на "морските тюлени", които никога не са се проявявали толкова героично. Те убиха Осама бин Ладен в Пакистан през миналата година, а през януари спасиха двама хуманитарни работници, държани като заложници в Сомалия. В момент, когато много американци смятат, че правителството е некомпетентно, "тюлените", които са държавни служители, често добре изпълняват мисиите си. Действащи "тюлени" участваха във филма Act of Valor, който предстои да тръгне по кината. Спорният филм, чиято идея е да помогне за привличането на нови попълнения в спецотряда, бе определен от военните като неразумен и в помощ на врага.

Обама иска да балансира необходимостта от увеличаването на ценните услуги на спецсилите с ясна преценка за стратегическите последствия от разширяването на мисиите им. Той е прав да проявява загриженост за опасностите: мисии, които се отклоняват от първоначалната си цел; арогантност; опасната ситуация при свалянето на хеликоптерите "Блек Хоук". Филмът Act of Valor показва как авторите му са успели да надхитрят "тюлените": военните знаят много малко за производството на филми и това проличава от филма. Кинетиката без съмнение впечатлява, но играта и сценарият - не. Добър филм се очертава да бъде този, който е посветен на заложническата драма на "Маерск Алабама" с участието на Том Ханкс. Очаква се да тръгне по кината през 2013 г.

Някои от действията на спецчастите обаче могат да опетнят имиджа на Америка за години напред. Затова американски дипломати и високопоставени военни изразяват опасения относно разширяването на ролята и правомощията на спецчастите. Според някои от тези критики специалните сили няма да са специални, ако броят им продължава да се увеличава. "Идеята на спецчастите е в качеството, а не в количеството", казва Питър Сингър от института "Брукингс".



Предизвикателствата пред тайните мисии са много:



законови, морални, практически. Малко хора обаче знаят това. Балансираният като цяло подход на Обама към подобни мисии пролича при операцията, проведена през септември 2009 г., за залавянето на една от важните фигури в терористичната организация "Ал Кайда".

ЦРУ и военните търсят Салех Али Салех Набхан от доста време. Той е заподозрян за бомбените атентати от 1998 г. срещу американските посолства в Кения и Танзания. Освен това е пряко замесен в други смъртоносни терористични атаки в източната част на Африка. Той е бил важна връзка между "Ал Кайда" и клона й в Сомалия, както и се смята, че разполага с ценна информация за това как действа мрежата на джихадистите. Убийството му би било значима победа, но залавянето му жив би било доста по-голям успех.

След като в продължение на месеци търпеливо е наблюдаван, американските разузнавачи неочаквано разбират, че Набхан се приготвя да пътува към южна Сомалия. Няма много време за действие. Една вечер през септември десетки високопоставени служители се събират чрез видеоконферентна връзка, за да преценят какви действия да предприемат. Срещата се ръководи от адмирал Майк Мълън, който е председател на Съвета на началник-щабовете на САЩ и е един от най-опитните военни, обучен за залавяне на терористи. Набхан е бил под наблюдение в продължение на месеци. Той пребивава главно в гъсто населени райони, където рискът от жертви, независимо дали става въпрос за цивилни или американски войници, е прекалено висок, за да бъде предприета атака. В Сомалия обаче "тюлените" ще имат възможност, която от доста време очакват да им се удаде.

МакРейвън казва, че Набхан скоро ще тръгне към столицата Могадишу, за да се срещне с ислямисти в крайбрежния град Барааве. Изготвен е план за действие на "тюлените". Няколко възможности са описани с помощта на военен хардуер. Армията може да изстреля ракети "Томахоук" от военен кораб близо до брега на Сомалия. Това е най-малко опасната възможност от гледна точка на евентуалния брой жертви, но не е най-точната. Подобни въздушни удари бяха отличителен знак за администрацията на Буш. Вторият вариант е с хеликоптер, от който да слязат спецчастите. Възможността да се допусне грешка е по-малка: хеликоптерите ще позволят на командосите "да гледат врага в очите и да са сигурни, че това е точният човек", казва военен. Последната възможност е т.нар. тактика "хващай и бягай" - дързък опит Набхан да бъде заловен жив. От чисто тактическа гледна точка обаче това е най-привлекателната алтернатива. Тя е и най-рисковата.

Онази вечер над цялата група



тегне споменът за друга операция в Сомалия,



макар никой да не говори за това. Мнозина от групата са на ключови постове в системата на националната сигурност през октомври 1993 г. при злощастния опит за залавяне на сомалийския командир, акцията става популярна с името на романа Black Hawk Down. След провала по улиците на Могадишу остават мъртвите тела на 18 рейнджъри, а лидерите на "Ал Кайда" са вдъхновени да смятат, че могат да победят американската супермощ. Както казва координаторът по контратероризма в Държавния департамент Даниъл Бенджамин: "Сомалия, хеликоптери, плен. Изобщо не ми харесва как звучи това".

Когато съвещанието онази вечер приключва, за всички е ясно, че единственият възможен план е смъртоносният. По-късно Обама ще одобри операция "Небесен баланс", чието изпълнение е възложено на Екип 6 на "тюлените", официално известни като Специална група за военно развитие на Военноморските сили на САЩ или DEVGRU под командването на JSOC. (DEVGRU е най-елитният тим на "тюлените", чиито членове се наричат един друг "ванилови групи".) На следващата сутрин сомалийските селяни виждат няколко нисколетящи хеликоптери на хоризонта. Няколко AH-6 Little Bird, излетели от американски кораби край бреговете на Сомалия, приближават конвоя, в който е джипът на Набхан. Той и още няколко бунтовници са убити. Един от хеликоптерите каца за малко, колкото няколко командоси да успеят да вземат ДНК от тленните останки на Набхан, с които да се удостовери смъртта му.

Един от дебатите около тези операции и тогава, и сега е около т.нар. Sensitive Site Exploitation (SSE). От опита им в Ирак и Афганистан спецчастите са научили, че най-добрите разузнавателни данни се събират на терен след края на операциите. Те искат не само да убият целите, но и да могат да ги претърсят - това шпионите наричат "да преровиш боклука".

Неотдавна Обама е впечатлен от спецчастите - от прецизността и професионализма им.

Войните в Ирак и Афганистан научиха спецчастите и техните политически шефове да



работят в условията на трансгранични операции



В началото има известни колебания. През 2007 г. например, когато бунтовете в Ирак се разпалват, бойците на "Ал Кайда" се изсипват в страната през сирийската граница, за да се включат във войната срещу Америка. Американското разузнаване е убедено, че сирийското правителство не им помага, но просто си обръща главата на другата страна. Администрацията на Буш подлага Дамаск на натиск в опит да спре терористичния наплив, но проблемът си остава. Нещо трябва да се направи.

През октомври 2008 г. ген. Дейвид Петреъс разпорежда дързък хеликоптерен десант в Сирия. Две дузини командоси пристигат с хеликоптери "Блек Хоук" в с. Сукария, на около 10 км от иракската граница. Разразява се престрелка, в която са убити 9 терористи, сред които и Абу Гадия. Американците се връщат невредими в базата си. Сирия затваря няколко американски институции в Дамаск и протестира в ООН.

Има и други подобни операции, които военните никога не дискутират. С течение на времето лавината на "Ал Кайда" успешно е спряна, ако не завинаги, то поне за известно време.

На места, в които цари беззаконие или в страни, които приютяват терористи, такива операции може и да са нужни. Но дали и другаде?

Подходът на Рамбо не допада особено на дипломатите. "Ако погнеш хората навсякъде по света в собствените им страни, с част от които не си във война, ще възникнат сериозни дипломатически проблеми", казва Роналд Нюман, бивш помощник зам. държавен секретар, който сега е в неправителствения сектор. "Съществува и рискът нещата да се объркат и да се озовем с множество затворници някъде по света."

Други се тревожат, че военните осъществяват шпионски мисии без контрола, който се упражнява върху ЦРУ и други цивилни агенции.

"При сегашното състояние на социалните медии, с печата и 24-часовия новинарски цикъл е много трудно нещата да останат скрити", казва адмирал МакРейвън. "Медиите се фокусират не само върху успехите ни, имаме и някои провали. И си мисля, че като се съобщава за тези провали в медиите, това ни помага да се концентрираме и да вършим по-добре работата си."