Борисов отиде да тропне на масата на Европейския съвет, че България няма да се огъне за Шенген и няма да предаде данъчната си независимост. За по-видимо мъжкарство се яви небръснат, макар че Съветът бе в четвъртък и петък, а не в понеделник, когато той по принцип не се бръсне. Носеше и специална декларация, с която се въоръжи чрез мандат от Народното събрание, за да покаже, че България има достойнство да брани интересите си.

Какво излезе? По темата "Шенген" Борисов получи отговор да не занимава Съвета по-рано от септември. А по темата за фискалното си достойнство държавата показа, че е склонна да се откаже от него дори когато не я натискат. Разминаването между изявленията в коридора и в залата на Съвета стана обичайна практика за нашия премиер, но този път надмина себе си, защото вече няма с кого да се състезава. Ако го слушате какво говори пред малцината български кореспонденти в Брюксел, а чрез тях и пред аудиторията в България, ще останете с впечатлението, че



въздухът трепери, когато взема думата



пред другите държавни и правителствени ръководители в ЕС. Как ви звучи това? "Не една държава, а една политическа партия в Европа всъщност разиграва целия Европейски съвет. Просто е под достойнството ни повече да умуваме по тази тема (шенгенската)". Същински ултиматум! Но в заключителната декларация на заседанието, одобрена и от него, прави впечатление препоръката Съветът на ЕС по правосъдие и вътрешни работи (ПВР) тепърва да започне да умува "какви мерки могат да се приложат с цел да се допринесе до успешно разширяване на Шенгенската зона чрез включване на Румъния и България". В крайна сметка надделява думата на Холандия, че първо трябва Комисията на ЕС да признае успехи на България и Румъния в борбата с корупцията на високо равнище, към която за нашата страна се добавя и организираната престъпност. Най-близката възможност за такава похвала е краят на юли, когато ще излезе следващият комплект доклади за двете държави, а първото заседание на Съвета на ЕС по ПВР след него е през септември. Именно този съвет дава зелена светлина за разширяване на Шенгенската зона и затова темата е отложена за есента.

Повтаря се ситуацията от миналата година, което означава, че обвързването на шенгенския механизъм с механизма за контрол по ПВР на практика се официализира. Признанието в заключителната декларация на Европейския съвет за "продължаващите усилия на България и Румъния" е всъщност насърчение да се стараят да отговорят на изискванията на Еврокомисията, а чрез нея и на Холандия. В това отношение



България изглежда напоследък все по-зле,



защото за разлика от нея Румъния полага много усилия да бъде забелязана, че се старае. Почти всеки ден Букурещ съобщава за осъдени или арестувани заради корупция висши функционери и магистрати, които макар и да получават в повечето случаи условни присъди, няма как да не правят силно впечатление на Брюксел на фона на продължаващите в България оправдателни присъди за отявлени мафиоти и крадливи политици. В царството на слепите царува едноокият и Еврокомисията вероятно ще се отблагодари на Румъния с положителен доклад през юли, защото чрез него най-сетне ще може да заяви, че натискът й дава резултати. Холандия пък ще се измъкне от неудобството на самотен инквизитор на България и Румъния, като се смили над Румъния и запази ветото си само за България, за да покаже, че твърдата й позиция се дължи не на вътрешен екстремизъм, а на европейска принципност и взискателност. Очертава се възможност през септември да се стигне до решение, от което да има много доволни и само една недоволна - България.

Решителността на Борисов да покаже характер в Брюксел в отговор на шенгенското му унижение трябваше да проличи при подписването на Фискалния пакт: солидарност за солидарност, а щом я няма за Шенген, не ни търсете по други въпроси - например за икономическата координация, зад която се крие хармонизация (вдигане) на данъците. Борисов отиде в Брюксел със строга декларация, която предупреждаваше нашите партньори, че до влизането си в еврозоната няма да прилагаме глава четвърта от пакта, предвиждаща такава координация. Декларацията обаче не стресна никого, защото като страна извън еврозоната България не е длъжна да прилага не само въпросната глава от договора, но и целия договор, докато не се присъедини към общата валута. Така пише в глава шеста "Общи и заключителни разпоредби". Нещо повече, тази глава дава възможност на държавите извън еврозоната да прилагат целия договор или отделни части от него само ако много желаят и ако заявят това изрично със специална декларация. Точно това направи Борисов чрез своята декларация, в която посочи, че България желае да прилага глава трета, налагаща строги норми за фискална дисциплина. Никоя друга от останалите седем държави извън еврозоната не показа такъв мерак.



Тъй като фискалният пакт е до голяма степен творение на Германия,



този път Борисов направо се престара да покаже, че когато германската канцлерка говори, той слуша. Впрочем, тя седеше през един стол от него, докато подписваше пакта. За да се хареса на Меркел, Борисов фактически обеща, че ще затяга коланите на българите независимо дали някога ще видят евро в портмонетата си. Нещо повече, той пое риска да изложи България авансово на санкции, предвидени в момента само за членките на еврозоната, защото сегашната макроикономическа стабилност на страната е илюзорна. Тя се опира на мизерията на населението, докато правителството му харчи с широки пръсти последните резерви в държавата. България може да бъде принудена да започне да се оглежда за външни заеми и да трупа бюджетен дефицит, защото собствените й ресурси се изчерпват. Тогава фискалната дисциплина, с която Борисов се хвали сред икономически много по-силни държави, може внезапно да се изпари и България да изпита на голо предвидените наказателни мерки. Но защо да се тревожи за по-далечното бъдеще, когато зорът му е да избута до края на мандата си след малко повече от година? Ако държавата тръгне на зле, да му мислят следващите...