Пенисът Кънчо трябваше да обучава малки деца на безопасен секс от страниците на брошурата на Столичната РИОКОЗ, но е възможно най-неподходящият инструмент за тази цел. Той олицетворява доста патологични практики и тенденции, които в никакъв случай не бива да се предават на подрастващите.

На първо място, той е още едно потвърждение, че българският народ никога не е можел да разговаря спокойно за секс. Чрез Кънчо една от най-нормалните функции на човешкото тяло отново добива гротескни измерения. Което е странно, като се има предвид, че същият този народ най-много се умилява от генетичната прокреация. Но се срамува до смърт, щом се заговори за процеса, водещ до нея. Заради това лицемерие му се налага да ползва нелепия Кънчо. Само с неговата веселяшка помощ може изобщо да отпочне дискусията за предпазване от полово предавани болести. Очевидно и поръчителите, и изпълнителите на образователната брошура с приключенски настроения пенис са били убедени, че темата ще предизвика задължителните подсмихвания, дори да е поднесена с най-академичния и сериозен тон на света. Затова са го ударили на майтап от самото начало.

Кънчо е една доста притеснителна синекдоха: литературна фигура, при която цялото се представлява чрез част от него - като "бащино огнище" вместо "дом", "хляб" вместо "храна" и т.н. Предполага се, че избраната част е натоварена с най-много смисъл и дава емоционална окраска на израза. През призмата на носталгията огнището става най-милата част от дома, защото носи топлина, хлябът е най-важен за бедния човек, затова олицетворява цялата му прехрана и я замества лексикално обикновено в контексти, в които тя е оскъдна - като "взеха ми хляба" или "насъщния ни хляб".



Във въпросната брошура полово зрелият мъж е олицетворен чрез своя пенис



Така сексуалната му активност е сведена до функцията на размножителния му орган, като се пропускат всички останали нюанси на общуването между мъжа и жената, за които са отговорни и други части от тялото. Още по-тревожно става, когато се загледаме в присъствието на жената, която се появява само като ръка, надяваща презерватива върху Кънчо. Авторите са лишили жената от вторични полови белези или удобно са се разсеяли за наличието им. Това е на образно ниво. На текстово нещата не стоят по-различно. Никъде не е упоменато какво ще прави Кънчо, та си слага защитна дреха. "Разхождам се и тук, и там", обяснява героят. Доста неопределена локация, дори с известна алюзия за промискуитет. Жената, която е равностойна партньорка в сексуалния акт - или поне според съвременните схващания би трябвало да бъде, е напълно обезличена, оставена е без полови органи, а на всичкото отгоре е и взаимозаменяема. Съвсем по друг начин би изглеждало внушението, ако имахме конкретна героиня Пенка или Анка с равни на Кънчовите функции и отговорности.



Оттук следват няколко извода



Първият е, че личи прастарият ужас от женската сексуалност, който терзае цивилизацията, откакто са се появили монотеистичните религии. В християнството той е довел до такива изстъпления като изгаряния на клада на сексуално активни жени и зачеркване на първата лъстива съпруга на Адам - Лилит, от Стария завет.

Вторият е, че сексуалният акт е разгледан изцяло от фалосоцентрична перспектива. Той е важен само за Кънчо, затова и той е единственият герой в цялата случка. А третият извод, налагащ се от близостта на Кънчо като представител на мъжествеността и ръката като репрезентация на женското начало, дори не ми се формулира директно. Пък и за дейността, която може да се проведе в така описаната конфигурация, няма никаква нужда от кондом - освен ако изпълнителят й не страда от маниакално пристрастяване към чистотата.

Изключително смущаващ е и изразът "известен щурмовак", с който Кънчо се самоопределя. Той свързва сексуалния акт с насилие, а това е напълно неприемливо внушение, особено за пред млади хора.

След като брошурата предизвика небивал интерес, РИОКОЗ я свали от сайта си и на нейно място остави съобщение, че е превод от немски. Като че ли се опита да се оправдае, че е взела идеята от по-развита европейска държава. Но това не я оневинява, а само обяснява присъствието на думата "щурмовак" по още един начин. Германските приказки са прочути със страховитите си сюжети и жестокостта си. Те плашат момиченцата и момченцата и ги принуждават към послушание чрез всяване на ужас. "Щурмовакът" се вписва идеално в тази парадигма. Но пък модерните германци избягват вече да разказват на децата си за Хензел и Гретел, които вещицата се кани да свари и изяде само защото са се отклонили от пътя. Сигурно отдавна са се отказали и от щурмовака Кънчо, или както там се казва немският му първообраз - примерно Курт.

Накратко - Кънчо би научил имплицитно младото поколение не на повишено внимание към полово предаваните болести, а на фалосоцентричност, насилие в секса, неглижиране на жената и страх от нейната сексуалност, издигане в култ на мъжкото начало. Освен това би оставил у момченцата впечатлението, че те са своя пенис и нищо повече, че в секса участват само половите органи (и то предимно мъжките), а не душите и умовете. Затова най-малката беда на брошурата е нейната несериозност и глуповатост.