Езикът ни се глобализира повече отвсякога. С намигване рекламите ни обясняват как в службата правим "мийтинги" вместо оперативки, секретарките са станали "офис мениджъри", а в "бюти салона" се подмладяваме с "фейслифтинг" (но все пак пием българска бира). Към дълбоко навлезлите в ежедневието ни понятия от чуждата реч се прибави още едно - аутсорсинг. Защо нашите политици и икономисти все по-често го повтарят като магическо заклинание, което може да направи икономически чудеса в България?

Най-общо аутсорсингът може да се опише като процес, при който дадена фирма (или институция) наема външни специалисти, които да поемат част от досегашната й работа. Обикновено дейността, която се прехвърля, не е сред основните, а и изисква специална квалификация. Макар напоследък да е сред любимите теми на властта,



доскоро аутсорсингът имаше лош имидж



в България. Роля за това изигра фактът, че практиката беше внесена отвън - от чуждестранните инвеститори, които отвориха мащабен бизнес в страната. Политици го заклеймиха като инструмент за източване на пари от дружествата, най-вече тези за комунални услуги като ЕРП-та, ВиК, топлофикации, телекомуникацонни и др. И премиерът Борисов обвини аутсорсинга в ограбване на потребителите. "40% от инвестиционните разходи на компаниите идват точно от изнесени дейности. И забележете, там са 40% от техните разходи и те са преди всичко с външни компании, сиреч 40% от дейността им веднага излиза в друга писта, където няма контрол", заяви преди време Борисов. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ назначи специална проверка по темата. От нея не произтекоха някакви значими резултати, тъй като съществени нарушения не бяха установени. Но лошото име на ютилити компаниите като участници в "аутсорсинг далаверата" остана.

Истината е, че по света аутсорсингът отдавна не е мръсна дума, а начин да се оптимизира управлението на бизнеса и да се намалят разходите. Към момента над 90% от фирмите у нас, които залагат на външни изпълнители, са дъщерни на дружества от Западна Европа. По навик поради незнание или недоверие повечето от родните компании все още предпочитат да възлагат всички задачи на собствените си служители.

Оказва се обаче, че тези, които се престрашават да изнасят дейности,



всъщност печелят доста от това



Ако дадена компания наеме счетоводна фирма, срещу 500 лв. месечно тя ще получава обслужване от профилирани специалисти за данъци, трудово-правни отношения, комуникация с банки и разплащания с клиенти. Ако фирмата извършва сама тази дейност, тя трябва да назначи поне един човек със заплата минимум 700 лв., на когото ще трябва да плаща осигуровки, да предостави работно място и т.н. А е възможно в крайна сметка да не получи търсеното качество, което иначе предлагат аутсорсинг специалистите.

Компаниите, които използват аутсорсинг, са най-често от областта на телекомуникациите, финанси и застраховане, търговия на дребно и електронна търговия, туризъм. Там често се "изнасят" не само на помощни, но и по-специализирани звена. Все повече процесът навлиза и при ТЕЦ-ове, ЕРП-та, телекоми, ВиК и т.н. Така например "Софийска вода" отдавна е възложила извършването на ремонти на външни изпълнители. За голяма част от предприятията аутсорсингът е удобен не само заради по-добрата организация, а и с друга цел. Компании като Е.ОН, ЧЕЗ, ЕВН, "Мобилтел" и др. са в пряк контакт с клиентите си - т.е. връчват сметките и нерядко се оказват обект на тяхното недоволство. Когато обаче не се установят нарушения при формирането на цените, най-лесно е вината за тяхното нарастване да се прехвърли върху "изнасянето" на дейности към външни изпълнители.



Аутсорсингът не е рожба на модерната епоха



По света тази практика започва да се прилага още през 80-те години на миналия век, но по-широко разпространение получава след средата на 90-те. У нас за аутсорсинг се заговори усилено в последните години. Опасенията на някои политици, че наемането на външни експерти от чужбина може да "вземе хляба" на българските специалисти, засега не се оправдаха. От една страна, аутсорсинг секторът у нас все още не е чак толкова развит, че да удари по българския пазар на труда. От друга, подобни процеси отдавна работят успешно навсякъде по света. От трета, оказва се, че все повече български специалисти започват да предлагат аутсорсинг услуги.

Секторите, свързани с аутсорсинг, са сред тези с най-добър потенциал за растеж. Това се казва в анализ на дирекция "Икономически анализи и прогнози" в Министерството на финансите от миналата година. Според данни на фирмата за бизнес консултации McKinsley броят на заетите в индустрията у нас е нараснал с 20% през 2011 г. В момента той се равнява на около 12 000 души, но общият капацитет на сферата е 30 000-40 000 души. Предвид нарастващата си популярност очаква се в следващите 4-5 години секторът да расте с по 15-20% на година, прогнозират от аутсорсинг компанията "Кол Пойнт Ню Юръп". Аутсорсингът напоследък е любима тема на министъра на икономиката Трайчо Трайков, който дори го обяви за една от основните бъдещи надежди на българската икономика. По мнението на експерти България наистина е перспективна в това отношение, тъй като разполага с много способни IT експерти, а именно те са сред най-често търсените за аутсорсинг. Като плюс се определя и финансовата привлекателност по отношение на заплати, инфраструктурни и данъчни разходи. Дали в страната ни наистина ще се развие аутсорсинг секторът и това ще донесе ползи за икономиката, бъдещето ще покаже.



СОЦИАЛНАТА МРЕЖА

Набирайки все по-голяма популярност в глобализирания свят, аутсорсинг секторът непрекъснато се променя и разширява. Напоследък например се наблюдава мощно навлизане на нова услуга - компании наемат специалисти, които да следят имиджа им в социалните мрежи като "Фейсбук", "Туитър", "Линкдин", сайтове като You Tube, блогове и форуми. Сред задълженията на наетите експерти е и да осъществяват комуникацията с клиентите на компанията във въпросните виртуални платформи, обясняват от "Кол Пойнт Ню Юръп". Особено важен за фирмите е диалогът в социалните мрежи, чиито потребители са хора в активна възраст. Именно там те изразяват своите очаквания, желания или недоволства. За този тип общуване обаче са нужни многоезични умения, както и някой постоянно да е "на линия" за въпроси и отговори. Ясно е, че малко компании могат да си позволят да отделят от собствения си човешки ресурс за подобна задача. Тук идва силата на аутсорсинг контактните центрове, които могат да осигурят персонал за денонощна комуникация.



ЩО Е ТО АУТСОРСИНГ

Терминът аутсорсинг идва от Outside Resource Using ("използване на външни ресурси"). Най-често помощ отвън се търси за счетоводни и одиторски услуги, разработване на софтуер и създаване на уебсайтове, обработка на данни. Разпространени форми на аутсорсинг са и т. нар. контактни (call) центрове, които поемат връзките с крайните потребители и разясняват например как се ползва даден продукт или услуга, популяризират услугите на фирмата или привличат нови клиенти. Основната полза за възложителите при аутсорсинга е, че оптимизират разходите си. Вместо част от служителите да бъдат пренасочвани към несвойствена за тях дейност, за която често нямат необходимите опит и знания, наемат се външни специалисти с подходящата квалификация. Контактните центрове например могат да общуват с клиенти от различни държави на над 20 езика. Според една от големите аутсорсинг компании в Източна Европа "Кол Пойнт Ню Юръп" има особено добра почва за аутсорсване в държавната и общинската администрация, най-вече по отношение на координирането на запитванията от страна на граждани. Ако това се възложи на частен изпълнител, разходите на учреждението ще намалеят, а обслужването ще се подобри значително.