Край. Първанов изплю камъчето. Призна, че ще е кандидат за лидер на БСП. Камъчето тупна директно в градината на Станишев със заявката "Битка в БСП няма да има". Един вид победата е предопределена. Доста предизвикателно поведение от страна на бившия президент. Но и донякъде оправдано, като се има предвид конкурентът му - човек, който не успя да му хвърли ръкавица, понеже си я загубил при преместването в нов дом.

Двубоят между двамата лидери на БСП - бивш и настоящ, се ожесточи през последните дни. Борческият Сливен стана терен на техните престрелки. Двамата го посетиха един след друг, "поотделно", "почти заедно", но не съвсем, както писаха вестниците. Докато Първанов си тръгваше, Станишев го атакува в гръб със серия въпроси: защо не си признае, че е мераклия за лидер, защо преди година наричаше Борисов най-решителния премиер, а сега - най-слабия, защо направи АБВ, защо си замълча за фалшификациите на последните избори, защо прецака собствената си партия с мажоритарния вот през 2009 г. и къде му е последователността.

Първанов избра да му отговори само на първия въпрос. Утвърдително. И за пореден път демонстрира пренебрежителното си отношение към своето някогашно протеже, като обяви, че битката му е с Бойко Борисов. И покрай другото намекна, че БСП при Станишев е изпаднала в изолация и доказателство за това е изгубеният председателски пост в сдружението на общините.

Изострянето на тона пося смут сред партийния актив. Той е поставен в шизофренното положение



да избира между двете си "най-успешни" лица



Казвам лица, понеже особена разлика в идеите няма. За тях въобще не се отваря дума. Мераклиите за места в листите догодина сигурно сън не ги хваща. Ако заложат на Първанов, а той вземе, че загуби двубоя, ги пиши бегали. Ако ли пък засвидетелстват лоялност към лидера, а спечели съперникът му, местата им също се овакантяват. Същевременно от тях се очаква да направят избора си "на зелено". Още по-ошашавени от паралелните гастроли на соцпървенците са традиционните избиратели на левицата. Сърдитите червени старчета са направо дефокусирани, дето вика Станишев.

Двамата водачи обаче изглеждат решени да водят мазните си борби до самия конгрес. Възможно е от сритването на атовете да спечели трети, не изключват проницателни познавачи на столетницата. Казват, че на тайна среща преди месец Първанов поставил това условие на Станишев: няма да съм аз, но няма да си и ти. Онзи не приел сделката. За ролята на трети бил подготвян шефът на социалната комисия в парламента Драгомир Стойнев.



За какво всъщност е битката?



На първо време - за опозиционна достоверност. Парадоксално в този спор арбитър им се явява ... Борисов. И двамата се опитват да измерят автентичността си според градуса на неговата омраза. Първанов вече намекна, че парламентарните атаки с разследването на помилванията целят да го злепоставят точно преди конгреса и косвено облагодетелстват конкурента му. Внушението, че Станишев е предпочитаният от Борисов спаринг партньор, налива директно вода в мелницата на Първанов: значи от него се страхува по-малко, по-безобиден е. Сходен контрааргумент използва и Станишев. Той заигра на същата струна, като обвини бившия президент в политическа непоследователност спрямо личността на Борисов: навремето го четкал, а от една година спрял. Тече оспорвана борба за титлата "най-голям враг на Борисов", а не за спасител на БСП. При това положение последната дума ще има Борисов.

Иначе полето на идеите в соцпартията е обрасло със стари бурени, които никой от двамата засега не се наема да плеви. Там е пуснал дълбоки корени плоският данък, в който соцактивът се е вгледал като в непростим грях. Първанов още като президент отвори дискусия за отмяната му. Станишев и досега изтъква спорните му ползи, въпреки че в последната проектопрограма на БСП предконгресно бе записано връщане към прогресивното облагане. Настроенията в партията по този въпрос са на страната на Първанов. Лобито на бизнеса в партията подкрепя данъчния либерализъм на Станишев.



Външната подкрепа също е аргумент в лидерската битка



Станишев парадира с поста си в ПЕС. Първанов му вгорчава самонасладата с претенцията си, че той прокарал пътя на БСП към Социнтерна и ПЕС. Тук предимството е на страната на сегашния лидер, чието издигане в Европа се възприема с особено уважение.

Засега никой от двамата не е представил аргументирана визия за бъдещето. Тази предпазливост е обяснима. Все по-вероятно става следващият кабинет да е коалиционен, така че всякакви резки завои наляво са противопоказни за търсенето на партньори. Затова и дебатът в левицата е фокусиран върху лицата и ланшния сняг. А основните политически въпроси - как БСП ще разшири влиянието си, каква алтернатива на управлението ще предложи, кои ще са потенциалните й партньори, са на пълен безфокус.