В последния брой на сп. "Шпигел" депутат от Бундестага, член на тамошната парламентарна комисия по културата и запазил самоличността си в пълна тайна, си признава: Той получил покана за концерт, безплатна за поканения и един придружител. Такива покани години наред се разпращали до законодателите и администраторите на германската култура. Но този път две безплатни места щели да останат празни. Изповядващата се политическа персона се страхувала да приеме поканата - това можело да послужи като мотив за обвинение в корупция. Един банален епизод от живота на съвременния политически мишок. Уж няма нищо общо с важните проблеми на икономиката, коментирани в тази рубрика. Напротив, в тази история се сблъскват



корупция, хипокризия и параноя,



или ако предпочитате българския език: поквара, продажност; лицемерие, преструвка и налудна тревожност и страх. Вижда се резултатът от този сблъсък - мишокът се свива мълком в дупката си, изолира се и се откъсва от живота, от онова, за което избирателят го е пратил в парламента да пише закони. Така постъпват всички мишоци като него. Те са наплашени. Макар да няма нищо осъдително в това един законодател или администратор да се срещат и да обсъждат проблемите на онова, което управляват, с хора, които зависят от техните решения, днешните управници са обладани от страх. Те се оттеглят в своя измислен свят, късат контакта с реалността. Бастионите на властта - парламенти, правителства, разните държавни и общински служби, все повече се превръщат в манастири на вселенския политически орден, а правилата на този орден стават все по-мрачни,



управляващите стават монаси на властта,



налага се видимостта на натрапчиво рекламирана аскеза. То си е чиста йезуитщина, разбира се, политическите мишки в Гармания, Холандия, Италия или България не са станали по-малко лакоми, тяхната природа на гризачи си остава хищна. Тази картинка от днешна Европа е прикритие, фарисейщина, измамно благочестие. Но води до отделяне на властта от обществото и стопанството, а резултатът ще е имунизирана срещу живота бездушна власт. Днешните политици вече се изживяват като каста, която става все по-затворена. Под прикритието на (привидния) си аскетизъм,



управниците се превръщат в клир



на една нова световна религия на властта. И това ще става все по-опасно за всички, защото новата религия може само да наложи нови догми, спъващи икономическото развитие. Аналогията с клира и типичните му подходи е буквална: в ерата на Ангела Доротеа, дъщеря на лутеранския пастор Хорс Каснер (по бивш съпруг Меркел), президентът на ФРГ Вулф бе бламиран с наивни обвинения в корупция. Неговото място на държавен глава на първата икономическа сила в Европа ще заеме лутеранският пастор Йоахим Гаук. На свой ред низвергнатият г-н Кристиан Вулф ще се оттегли... в манастир! На мен поне попщината в цялата случка ми идва доста в повече и никак не ми изглежда случайна. Плаши ме



кръстоносният поход срещу корупцията,



чиито хоругви тъй страстно веят властелините на Европа. Не че се застъпвам за корупцията, опасявам се, че зад термина ни пробутват пореден лов на вещици. Всичко може да бъде заклеймено като корупция: в аферата "Вулф" корупция излезе да отидеш на ваканция с приятел (той бил милионер и било неморално, макар и законно, да вкусиш разкоша на неговата яхта и вила). Неморално било дори да вземеш заем. Стана дума за депутата, подплашен, че едно безплатно посещение на концерт ще го уличи в корупция. В същото време у нас (колко вроденият ни робски усет подушва как да се харесаме на големите братя!) се разиграва аферата "Бонуси", която носи същите "морални" поуки: аскетизъм, популизъм, остър "протестантски" пуризъм и ескейпизъм (прекъсване на връзките на "политиците" с бизнеса, показен изолационизъм на властта). Новият морал се натрапва не само у нас,



"корупционните афери" променят света



по-бързо, отколкото си представяме. Пръски от световната вълна на нов морализъм са процесите за корупция срещу г-н Берлускони в Италия и срещу действащия външен министър на Израел г-н Авигдор Либерман (в процеса срещу него се проповядва за "неморално" и се инкриминира фактът, че дъщеря му имала офшорни фирми, спонсориращи партията на баща й). Друг знаков случай: завчера в Словакия досега управляващата дясна партия на г-жа Ивета Радичова загуби катастрофално изборите заради аферата "Горила": тайните служби подслушали срещи на безнесмена Кочнер с политици от управляващата партия; ставало дума за приватизация; подозирала се корупция. Нищо не е доказано, дори не е ясно дали "изтеклите" компромати са автентични. Но погубиха десетки ярки политици. Успешни бизнесмени са оклеветени и заклеймени. За мен същинската "Горила" не е лобиращият за интересите си бизнес, както ни натрапват морализаторите, а новата инквизиция, която се изгради като свещен съюз между политици популисти, тайни служби и услужливи медии. Новата инквизиция сваля правителства, обръща парламентарни избори, насъсква съдебни процеси срещу фигури на политиката и бизнеса. Да не говорим, че безнаказано клевети когото си ще в името на "новия морал". Този кръстоносен поход и разните движения "Окупирай...", негова външна миазма, няма да дадат на света нищо добро. Тук нищо не се създава, а само се руши. Инквизиторите не работят срещу корупцията, само я пренасочват и мутират.