През 2011 г. по отношение на трансплантациите страната ни удари дъното. Донорите бяха едва четирима и органи от тях са присадени на 13 пациенти. Толкова малко донори не е имало от 2001-ва. Вероятно настоящата година ще е още по-трагична. Към момента единствената регистрирана трансплантация за 2012 г. е на бъбрек, но от жив донор. И то при положение че тази дейност беше посочена като приоритет лично от премиера Бойко Борисов, когато пое властта. Няма как трансплантациите у нас да се развиват, щом



тяхно лице са Правителствена болница и нейният директор



Любомир Спасов, а държавна политика в областта просто не съществува. Естествено, трансплантации се правят и в други болници и от други специалисти, но те обикновено остават в сянка, защото Спасов е този, за когото се разбира, колчем оперира някого. През 2010 г. тази дейност отбеляза ръст основно благодарение на още неопетнената харизма на Борисов. Сега харизмата се позацапа, Борисов забрави, че го вълнуват трансплантациите и просещите по вестниците пари болни (освен ако няма подходящ реципиент за пари от върнати бонуси), а отдавнашните съмнения около законността и почтеността на трансплантатор номер 1 отново излязоха на повърхността.

Трансплантациите са дейност, която зависи колкото от адекватната държавна политика, толкова и от общественото мнение. Когато се появят и най-малки съмнения за злоупотреби и неетични практики, броят на желаещите да дарят органите на починалите си близки моментално спада. Спада и броят на съгласните да се подложат на трансплантация, въпреки че от новия орган зависи животът им. Точно затова трябва веднъж завинаги да се даде ясен и обективен отговор на въпроса какво точно се случва в Правителствена болница.

От години трансплантациите са проверявани, а резултатите от проверките постоянно си противоречат. Един одит казва, че има нарушения и не се спазват задължителните стандарти, следващият постановява, че пропуските са отстранени. Следва друга проверка, която дори приключва със становище, че трансплантациите трябва да спрат, а след това проверяващите не смеят да защитят констатациите си. Началниците - здравният министър Стефан Константинов и министър-председателят Бойко Борисов, на чието пряко подчинение е Правителствена болница, мълчат. Е, Борисов нареди на Любомир Спасов да даде пресконференция, на която да се обясни и да изчисти името си, но мъглата от съмнения само се сгъсти и усили усещането, че това лечебно заведение е привилегировано по прекалено зловещ начин.



Зад официалните фрази



Това, че в последната си проверка, назначена по повод смъртта на четири деца, претърпели неуспешни чернодробни трансплантации в Правителствена болница, агенцията по трансплантации казва, че трябва да бъде отнет лицензът на болницата за всички такива операции, а това значи, че там са открити изключително сериозни нарушения, които граничат с престъпления. Официално беше съобщено, че няма достатъчно лекари за сърдечните трансплантации и недостатъчен обем тежки бъбречни операции, който е задължителен, за да може даден екип да прави и трансплантации. Какво още има като фактология в тази проверка не се знае, но лиценз не се отнема току така - заради един липсващ лекар или няколко операции по-малко. Още повече, че се оказва, че и нормативната уредба далеч не поставя кой знае колко висока летва, за да може една болница да прави трансплантации.

За да може да се правят чернодробни трансплантации, например, лечебното заведение трябва да има годишно поне 10 сложни операции на черен дроб, при положение че европейските стандарти са за 50. Въпреки това за 2010 г. и 2011 г. Правителствена не е успяла да отговори дори на това изискване и официално има съответно по 2 и 8 такива операции. Водещият оператор не е длъжен да има каквато и да е специализация по чернодробна хирургия, достатъчна е обща хирургия. Което значи, че Любомир Спасов може да оперира, защото той е кардиохирург, който преди това е взел и специалност по обща хирургия. Преведено на прост език, това означава, че д-р Спасов се учи на висшия пилотаж в чернодробната хирургия върху пациентите си, а държавата и нейните нормативни актове му го позволяват години наред. Между другото, по-високи изисквания са предлагани от други специалисти в тази област, но те не са били приети от Агенцията по трансплантация, която, случайно или не, по това време беше оглавявана от Теодора Джалева - анестезиолог от екипа на Любомир Спасов. Показателни са и трансплантациите му по специалността - тези на сърце. В Правителствена те са две. Единият пациент е починал скоро след това, а другият - след 3 месеца от гангрена на крака, което, според д-р Спасов, няма нищо общо с трансплантацията. Според всеки друг лекар би могло и да има, защото гангрена може да се развие от лошо кръвоснабдяване.

В своя защита д-р Спасов посочва, че само 6 от трансплантациите на черен дроб на деца са с фатален изход, а спасените от него са 16. Което е доста под европейските проценти на успеваемост. И сам признава, че единият смъртен случай е при присаждане на дроб от трупен донор, който се оказал инфектиран и детето получило сепсис. Според Спасов за това е виновна Агенцията по трансплантация, защото така му подала органа. Според агенцията обаче от този донор са присадени и бъбреци в Александровска болница и пациентите са живи. Без коментар.

Естествено, при трансплантациите успеваемостта далеч не е 100% и това е навсякъде по света. Д-р Спасов смята, че атаките срещу него са от завист и обслужват интереси, целящи българи да се трансплантират в чужбина, което струва по-скъпо. Противниците му са на мнение, че той просто



си прави експерименти върху живи хора,



за да засища прекомерно голямото си его и джоб. Самият директор на Правителствена призна, че си е раздавал по 15 000 лв. месечно за допълнително положен труд през 2011 г. Бюджетът на болницата, плащан от Министерски съвет, пък е скочил от първоначалните 12.8 млн. лв. на цели 22 млн. лв. в края на 2011 г. Обяснението пак е мъгляво - довършвали се ремонти и изграждане на реанимация и лаборатории. И така да е - те очевидно са доста скъпи, а впечатлението е: освен че директорът прави каквото си иска, го прави и на каквато си поиска цена.

Сега на ход е Бойко Борисов. Това, за което трябва да уволни Любомир Спасов, са съмнителните трансплантации. Борисов обаче се впечатлява от по-простички неща като тлъсти бонуси, нищо че по държавните болници се взема и повече, отколкото в Правителствена. И окото му няма да мигне да нареди на д-р Спасов да дари бонусите си за трансплантацията на някое дете в чужбина. И историята да приключи с едно нахокване. Засега обаче премиерът не реагира дори с любимото си публично порицание. Не случайно Любомир Спасов е на този пост от 1998 г. и е оцелял при три правителства.