|
| Емил Караниколов |
Прогнозната сума идва на фона на заявките, че тази година ще е повече от успешна за приватизацията. Амбициите са, че ведомството на Емил Караниколов ще успее да раздържави големи фирми като "БДЖ Товарни превози", "ВЗМ-Сопот" и др. През май пък се очаква да се проведе търг за продажба на "Техноекспортстрой" с начална цена над 60 млн. лева. От продажбата на сградата на ИПК "Родина" на бул. "Цариградско шосе" се планират поне 20 млн. лева. Около 100 млн. лв. пък се чакат от раздържавяването на всеки от миноритарните дялове на държавата в ЕРП-тата на Е.ОН и ЧЕЗ. Отделна тема е, че част от приходите от приватизацията няма да влязат в бюджета и оттам във фискалния резерв, както е по закон. Изключенията са за дружества, които са нечии "дъщери" - тогава постъпленията влизат във фирмата майка. Така ще стане, живот и здраве, с "БДЖ Товарни превози", което е дъщерно на БДЖ и жп компанията ще вземе парите от продажбата, за да закърпи своето финансово положение. А приходите от продажбите на държавните акции в ЕРП-тата ще отидат в холдинга ДКК - Държавната консолидационна компания, защото са част от нейните активи.
Министрите утвърдиха 2.494 млн. лв. за покриване на разходите по приватизационния процес. С парите ведомството ще плаща за посреднически и консултантски услуги, за оценки, водене на дела и събиране на глоби и неустойки.
А колко ще събере от самата приватизация, ще стане ясно, когато агенцията направи работния си план публичен, което би трябвало да е собствена инициатива, а не въпрос на подсещане.
Сблъсък
Не можем да предвидим приходите от приватизация
Дори новият собственик на "Булгартабак" да препродаде дружеството, поетите ангажименти към държавата остават, твърди изпълнителният директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол Емил Караниколов
ВИЗИТКА: Емил Караниколов е роден през 1980 г. През 2001 г. завършва право в УНСС, а две години по-късно е назначен като юрисконсулт в общинска фирма "Туристическо обслужване". През 2004 г. става юрисконсулт на Столичната община, а от началото на 2010 г. е директор на специализираната администрация в Областна управа-София. Няколко месеца по-късно е назначен за изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
- Г-н Караниколов, напоследък се говори много за това колко пари очаква държавата от приватизационните сделки през тази година, какво показват разчетите ви?
- Планът за работа се подготвя отрано и се изпраща за съгласуване с министерството на икономиката и това на финансите. В него има план за приходите от всяко дружество. Ако обаче кажем очакваната прогноза за покупката на тези предприятия, инвеститорите реално няма да дадат по-голяма стойност. В този план влизат дружества като БДЖ "Товарни превози", електроразпределителните дружества ЧЕЗ и Е.ОН и ние ще направим всичко възможно да приключим тези сделки през 2012 г.
Неяснотите около годишните приходи от приватизация идват оттам, че част от тях ще се върнат веднага в самите дружества. Средствата от раздържавяването на "Товарни превози" ще бъдат върнати обратно в холдинга БДЖ, а парите от продажбата на ЧЕЗ и Е.ОН ще отидат в Държавната консолидационна компания. Така че реално постъпленията, които ще влязат в Сребърния фонд, ще бъдат от приватизацията на "Техноекспортстрой", сградата на ИПК "Родина" и др. Там ще влязат и средствата, които постъпват от следприватизационния контрол, както и от евентуалната продажба на дружествата, които наскоро излязоха от забранителния списък.
- Не стана ясно обаче какъв е общият приход, който чакате...
- Трудно мога да ви кажа общо. Реално няма как в рамките на план-сметката да се предвиди колко точно ще са ни приходите. Има много дружества като "Военно издателство" и "Аудио-видео "Орфей" например, които отскоро са в ресурса на агенцията, за които все още нямаме изготвена оценка, така че е трудно да дадем финансова прогноза за приходите от приватизацията на тези дружества. Да, ние имаме прогнози, но пазарът е този, който ще определи цената. Разбира се, ние ще насочим всичките си усилия приходната част да бъде колкото се може по-голяма.
От следприватизационен контрол през миналата година събрахме над 7 млн. лв., почти толкова чакаме и през тази. Проблемът при събираемостта в следприватизационния контрол е, че когато осъдим някого, докато си съберем парите от него, се оказва, че той не съществува в правния мир - получаваме изпълнителни листа, но реално нямаме субект, срещу когото да ги изпълняваме.
Има и случаи, в които имаме обезпечение с различни активи на дружествата, като имоти например. Когато тези обезпечения не са в брой, процедурата изисква да минем през публична продан и да ползваме услугите на частен съдебен изпълнител.
Ситуацията в момента обаче е такава, че продажбата на имоти не върви особено добре и това пречи на събираемостта. Няма интерес от страна на потенциални купувачи, макар всички - държавата, частните съдебни изпълнители и кредиторите, да искат това да стане по-бързо.
- Докъде е процедурата по раздържавяване на "Товарни превози" и нужно ли е Народното събрание да даде картбланш за това?
- Обсъждали сме тези теми в Надзорния съвет, а в момента водим разговори със синдикатите - КНСБ и КТ "Подкрепа", за социалните елементи в приватизационния договор. Очаквам голям интерес към дружеството, защото то е със стратегическо значение за стопанството ни. Към нас вече има запитвания от много консултанти, които представляват различни инвеститори.
Що се отнася до това дали е нужна някаква санкция на Народното събрание по отношение на приватизацията на дружеството, трябва да е ясно следното - ако холдингът БДЖ попада в забранителния списък, то дъщерните му дружества не са включени в него. Подобен случай имаше наскоро с дружества с принципал Министерството на спорта и една от последните процедури на Министерския съвет, които засягат забранителния списък и включените в него предприятия. На едно от първите правителствени заседания на кабинета през тази година от списъка се премахнаха вече несъществуващите "Академика спорт" ЕАД и "Академика 2000" ЕАД и се включи "Академика 2011" ЕАД, което е образувано чрез сливане на двете дружества.
Тоест нещо, което не съществува в забранителния списък, няма как да се гласува и да се извади от него. Ако колегите навремето не са искали "Товарни превози" да се приватизира, то щяха да включат в списъка и него. Няма пречка процедурата по раздържавяването на дружеството да започне. По същия начин работим и с миноритарните пакети на дъщерните дружества на "Терем".
- Как гледате на идеята държавата да изкупи обратно миноритарните пакети от ЕРП-тата?
- Агенцията за приватизация се занимава с разпореждане и приватизация на държавни активи, а не с обратното им изкупуване.
- Решено ли е вече кой ще се заеме със събарянето на ИПК "Родина"?
- Анализът ни показва, че не е оправдано държавата да прави този разход, защото събарянето ще ни излезе скъпо. Затова ще продадем терена с условие сградата да бъде съборена в едногодишен срок след сключването на договор с купувача.
В момента експертите се занимават с документацията и се надявам съвсем скоро изпълнителният съвет на агенцията да обсъди и реши как точно ще се процедира, за да можем да минем през Надзорния съвет и да стартираме търга. Надявам се да има голям интерес и в надпреварата да се включат повече участници, а не само такива, които ще искат да купят терена. Ще дадем възможност и на тези, които искат да реализират нещо на това място. Разходите по събарянето ще са за сметка на купувача. И това е ясно определено още в решението на Министерски съвет, който казва разрушаването и разчистването на терена е задължително условие на приватизационния договор.
- Как гледате на намеренията на руската банка VTB Bank да препродаде "Булгартабак"?
- Договорът за приватизация забранява препродаването за срок от 5 години, така че към момента това на практика няма как да се случи. Внимателно прочетох това, което са обявили собствениците на дружеството, и на няколко места забелязах, че освен за препродажба се говори и за развитие.
Критериите, по които "Булгартабак" бе продадена, са много сериозни и аз гарантирам това. Собственикът е длъжен да се съобрази с изискванията в договора с държавата. Това, че някой продава на друг, не освобождава другия от тези ангажименти към държавата, които в този случай са изключително сериозни.
- Г-н Караниколов, напоследък се говори много за това колко пари очаква държавата от приватизационните сделки през тази година, какво показват разчетите ви?
- Планът за работа се подготвя отрано и се изпраща за съгласуване с министерството на икономиката и това на финансите. В него има план за приходите от всяко дружество. Ако обаче кажем очакваната прогноза за покупката на тези предприятия, инвеститорите реално няма да дадат по-голяма стойност. В този план влизат дружества като БДЖ "Товарни превози", електроразпределителните дружества ЧЕЗ и Е.ОН и ние ще направим всичко възможно да приключим тези сделки през 2012 г.
Неяснотите около годишните приходи от приватизация идват оттам, че част от тях ще се върнат веднага в самите дружества. Средствата от раздържавяването на "Товарни превози" ще бъдат върнати обратно в холдинга БДЖ, а парите от продажбата на ЧЕЗ и Е.ОН ще отидат в Държавната консолидационна компания. Така че реално постъпленията, които ще влязат в Сребърния фонд, ще бъдат от приватизацията на "Техноекспортстрой", сградата на ИПК "Родина" и др. Там ще влязат и средствата, които постъпват от следприватизационния контрол, както и от евентуалната продажба на дружествата, които наскоро излязоха от забранителния списък.
- Не стана ясно обаче какъв е общият приход, който чакате...
- Трудно мога да ви кажа общо. Реално няма как в рамките на план-сметката да се предвиди колко точно ще са ни приходите. Има много дружества като "Военно издателство" и "Аудио-видео "Орфей" например, които отскоро са в ресурса на агенцията, за които все още нямаме изготвена оценка, така че е трудно да дадем финансова прогноза за приходите от приватизацията на тези дружества. Да, ние имаме прогнози, но пазарът е този, който ще определи цената. Разбира се, ние ще насочим всичките си усилия приходната част да бъде колкото се може по-голяма.
От следприватизационен контрол през миналата година събрахме над 7 млн. лв., почти толкова чакаме и през тази. Проблемът при събираемостта в следприватизационния контрол е, че когато осъдим някого, докато си съберем парите от него, се оказва, че той не съществува в правния мир - получаваме изпълнителни листа, но реално нямаме субект, срещу когото да ги изпълняваме.
Има и случаи, в които имаме обезпечение с различни активи на дружествата, като имоти например. Когато тези обезпечения не са в брой, процедурата изисква да минем през публична продан и да ползваме услугите на частен съдебен изпълнител.
Ситуацията в момента обаче е такава, че продажбата на имоти не върви особено добре и това пречи на събираемостта. Няма интерес от страна на потенциални купувачи, макар всички - държавата, частните съдебни изпълнители и кредиторите, да искат това да стане по-бързо.
- Докъде е процедурата по раздържавяване на "Товарни превози" и нужно ли е Народното събрание да даде картбланш за това?
- Обсъждали сме тези теми в Надзорния съвет, а в момента водим разговори със синдикатите - КНСБ и КТ "Подкрепа", за социалните елементи в приватизационния договор. Очаквам голям интерес към дружеството, защото то е със стратегическо значение за стопанството ни. Към нас вече има запитвания от много консултанти, които представляват различни инвеститори.
Що се отнася до това дали е нужна някаква санкция на Народното събрание по отношение на приватизацията на дружеството, трябва да е ясно следното - ако холдингът БДЖ попада в забранителния списък, то дъщерните му дружества не са включени в него. Подобен случай имаше наскоро с дружества с принципал Министерството на спорта и една от последните процедури на Министерския съвет, които засягат забранителния списък и включените в него предприятия. На едно от първите правителствени заседания на кабинета през тази година от списъка се премахнаха вече несъществуващите "Академика спорт" ЕАД и "Академика 2000" ЕАД и се включи "Академика 2011" ЕАД, което е образувано чрез сливане на двете дружества.
Тоест нещо, което не съществува в забранителния списък, няма как да се гласува и да се извади от него. Ако колегите навремето не са искали "Товарни превози" да се приватизира, то щяха да включат в списъка и него. Няма пречка процедурата по раздържавяването на дружеството да започне. По същия начин работим и с миноритарните пакети на дъщерните дружества на "Терем".
- Как гледате на идеята държавата да изкупи обратно миноритарните пакети от ЕРП-тата?
- Агенцията за приватизация се занимава с разпореждане и приватизация на държавни активи, а не с обратното им изкупуване.
- Решено ли е вече кой ще се заеме със събарянето на ИПК "Родина"?
- Анализът ни показва, че не е оправдано държавата да прави този разход, защото събарянето ще ни излезе скъпо. Затова ще продадем терена с условие сградата да бъде съборена в едногодишен срок след сключването на договор с купувача.
В момента експертите се занимават с документацията и се надявам съвсем скоро изпълнителният съвет на агенцията да обсъди и реши как точно ще се процедира, за да можем да минем през Надзорния съвет и да стартираме търга. Надявам се да има голям интерес и в надпреварата да се включат повече участници, а не само такива, които ще искат да купят терена. Ще дадем възможност и на тези, които искат да реализират нещо на това място. Разходите по събарянето ще са за сметка на купувача. И това е ясно определено още в решението на Министерски съвет, който казва разрушаването и разчистването на терена е задължително условие на приватизационния договор.
- Как гледате на намеренията на руската банка VTB Bank да препродаде "Булгартабак"?
- Договорът за приватизация забранява препродаването за срок от 5 години, така че към момента това на практика няма как да се случи. Внимателно прочетох това, което са обявили собствениците на дружеството, и на няколко места забелязах, че освен за препродажба се говори и за развитие.
Критериите, по които "Булгартабак" бе продадена, са много сериозни и аз гарантирам това. Собственикът е длъжен да се съобрази с изискванията в договора с държавата. Това, че някой продава на друг, не освобождава другия от тези ангажименти към държавата, които в този случай са изключително сериозни.
Интервю
Тезата, че държавата е лош собственик, е изключително погрешна
В плана за приватизация тази година има няколко спорни дружества - "Товарни превози", електроразпределителните дружества ЧЕЗ и Е.ОН, казва Руси Статков, член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол
ВИЗИТКА: Руси Статков е член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Бил е народен представител от левицата в 37-ото и 38-ото Народно събрание. Икономист по образование, специализирал е във Франция. Бил е член на Агенцията за следприватизационен контрол.
- Г-н Статков, руската банка VTB Bank, която купи "Булгартабак", вече публично обяви намерението да го препродаде...
- В случая с "Булгартабак" държавата трябваше да прецени как да стопанисва активите си - дали по досегашния начин или чрез приватизация. Трябваше да е ясно какво налага да се откажеш от една печалба, която ти е гарантирана десетки години напред. Аз съм непушач и се оказа, че трябва да защитавам дейност и дружество за производство на цигари. Според мен не бе икономически изгодно държавата да се отказва от този ресурс, а още повече когато се основаваме и на критерия за балансирано развитие на районите на страната. Има пропуск в специалния Закон за приватизацията що е икономическа ефективност. Затова моето разбиране се базира на конституцията, а там е записано, че държавната собственост трябва да се използва в интерес на обществото и на гражданите и така да се стопанисва и управлява. Трябваше да има ясни и категорични гаранции за години напред за развитието на тютюнопроизводството, които да пазят хората, които се занимават с това - близо 100 хил. души.
Тези дни се оказа вярно предположението ми, че руската банка има намерения да препродаде холдинга. По принцип ангажирането на финансови инвеститори винаги е водило до препродажба. Трябваше да се запитаме България има ли интерес от това да оставя печеливши дружества да бъдат препродавани на много по-висока цена, както беше и с БТК? Друг е въпросът, че от гледна точка на заетостта и други условия държавата е тази, която определя правилата на играта и винаги може да търси по-добри условия.
Принципен въпрос е кой най-добре може да защити интересите на гражданите и обществото и балансираното развитие. Според мен при запазване на собствеността си в акционерни дружества държавата е тази, която може да осигури приемлива печалба, заетост, инвестиции и др. при възлагане на договори за управление за разлика от дружествата, основани на частната собственост, които имат основна цел максимизиране на печалбата. Вярно е, че в последните години има отделни примери на корпоративна социална отговорност, но според мен държавата е тази, която трябваше и трябва да дава пример в тази насока със своите фирми.
- Преди години "Техноекспортстрой" и "Главбулгарстрой" бяха две мощни държавни строителни фирми. По-късно втората от тях беше приватизирана и сега тя е една от най-успешните фирми у нас за разлика от "Техноекспортстрой", която и досега е държавна, попада в забранителния списък и продължава да трупа загуби. Това не опровергава ли Вашата теза?
- Тезата за това, че държавата е лош собственик и стопанин е изключително погрешна. Това, че България не съумя да организира управлението на държавната собственост на базата на ясни законови и подзаконови актове, мениджърите на които трябва да постигнат определени критерии, е най-сериозният проблем. Твърдението, че държавата е лош стопанин поставя под съмнение вече и не само управлението на самата собственост, но и държавните функции. Това, което трябва да се направи, е не просто да се спре критиката, а да се седне и да се решат основните проблеми от компетентните органи, а не да се работи на парче.
Конкретно "Техноекспортстрой" вече не е в забранителния списък и е в процедура на раздържавяване, която вероятно ще приключи до няколко месеца. За мен поради изключителното му значение за държавата и в защитата на работещите в него беше най-добре да се развива по стария начин - като дружество с държавно участие.
- Какво му пречи да работи в чужбина, както е работило преди?
- Това е - когато не са поставени конкретни критерии към мениджмънта, се вижда какво се получава.
- Защо трябва да има критерии - всеки мениджър има интерес да печели? Някои пречи ли на шефа на "Техноекспортстрой" да печели?
- Той работи в договорни отношения с министерството на регионалното развитие и според мен в мениджърския му договор трябваше да му се даде възможност и да печели при изпълнение на поставените цели. За мен въпросът е, че в отраслово строителство не трябваше да се продава и холдинг "Промишлено строителство", защото чрез него можеше да се извърши т.нар. саниране, което е свързано с енергийната ефективност, при това на много по-ниска цена. От това щеше да печели и държавата. Не би имало проблем затова и Еврокомисията не би го счела за държавна помощ, защото има много примери за такава работа по света.
При приватизацията трябва да се търси консенсус поне между парламентарно представените сили от гледна точка на това как да става разпореждането с държавните активи. В случая обаче за план-програмата за т.г. има няколко спорни дружества - "Товарни превози", електроразпределителните дружества ЧЕЗ и Е.ОН, от гледна точка на това как да се развиват - от държавата или от друг собственик. България вече продаде 33% от ЕВН- България през Българската фондова борса-София. От продажбата бюджетът получи 93 млн. лв., а купувач се оказа мажоритарният собственик фирмата майка EVN AG. В последните години според мен не се изпълняват изискванията за продажба на миноритарните пакети и приетата от Народното събрание стратегията за приватизирането на ЕРП-та.
А през миналия месец от партия "Атака" предложиха да се наложи мораториум върху продажбата на остатъчните пакети на енергийните дружества. При обсъждането на предложението в парламентарната комисия по икономика се обсъди и идеята за обратното им изкупуване. Като аргумент против това от мнозинството бяха изтъкнати вероятното нежелание на стратегическите инвеститори да продадат мажоритарния пакет и липсата на ресурс. Но народните представители от "Коалиция за България" Петър Димитров и Румен Овчаров дадоха примери, че един от стратегическите инвеститори - Е.ОН, си продава в момента мажоритарния пакет и че Българският енергиен холдинг има печалба от 500 млн. лв. - тоест няма проблем да се започне този процес.
- Докъде стигна процедурата за раздържавяването на "БДЖ Товарни превози"?
- Ще направя едно уточнение. В т. нар. "забранителен списък" към Закона за приватизацията влизат дружества, които с предмета и с активите си реализират дейности, свързани с националния интерес, сигурност, публични услуги и др. През 2010 г. се направи едно изменение в този закон (приет през 2002 г.), което според мен чрез въвеждането на нов вид приватизация на акции, активи на дружества, собственост на други дружества, в които държавата има над 50% участие, пряко противоречи на идеята за забранителен списък. Сега на основанието на тези промени в закона се стартира процедура за "Товарни превози", която според мен не е законна и затова искам тя да бъде спряна. Изваждането на "Товарни превози" от забранителния списък трябва да стане по предложение на Министерския съвет и с решение на Народното събрание. Процедурата в момента е започната по инициатива на министъра на транспорта и с решение на ръководството на "БДЖ Холдинг", но за мен тя противоречи на закона. Дори и да не беше в забранителния списък, когато стопанисването е изключително в интерес на гражданите и обществото, не можем да продаваме просто така. Това е изключително важно предприятие и редът на приватизацията е друг. Още повече че от изявленията на изпълнителния директор на "Товарни превози" преди месец става ясно, че дружеството се нуждае от много малко инвестиции, за да бъде печелившо.
- Г-н Статков, руската банка VTB Bank, която купи "Булгартабак", вече публично обяви намерението да го препродаде...
- В случая с "Булгартабак" държавата трябваше да прецени как да стопанисва активите си - дали по досегашния начин или чрез приватизация. Трябваше да е ясно какво налага да се откажеш от една печалба, която ти е гарантирана десетки години напред. Аз съм непушач и се оказа, че трябва да защитавам дейност и дружество за производство на цигари. Според мен не бе икономически изгодно държавата да се отказва от този ресурс, а още повече когато се основаваме и на критерия за балансирано развитие на районите на страната. Има пропуск в специалния Закон за приватизацията що е икономическа ефективност. Затова моето разбиране се базира на конституцията, а там е записано, че държавната собственост трябва да се използва в интерес на обществото и на гражданите и така да се стопанисва и управлява. Трябваше да има ясни и категорични гаранции за години напред за развитието на тютюнопроизводството, които да пазят хората, които се занимават с това - близо 100 хил. души.
Тези дни се оказа вярно предположението ми, че руската банка има намерения да препродаде холдинга. По принцип ангажирането на финансови инвеститори винаги е водило до препродажба. Трябваше да се запитаме България има ли интерес от това да оставя печеливши дружества да бъдат препродавани на много по-висока цена, както беше и с БТК? Друг е въпросът, че от гледна точка на заетостта и други условия държавата е тази, която определя правилата на играта и винаги може да търси по-добри условия.
Принципен въпрос е кой най-добре може да защити интересите на гражданите и обществото и балансираното развитие. Според мен при запазване на собствеността си в акционерни дружества държавата е тази, която може да осигури приемлива печалба, заетост, инвестиции и др. при възлагане на договори за управление за разлика от дружествата, основани на частната собственост, които имат основна цел максимизиране на печалбата. Вярно е, че в последните години има отделни примери на корпоративна социална отговорност, но според мен държавата е тази, която трябваше и трябва да дава пример в тази насока със своите фирми.
- Преди години "Техноекспортстрой" и "Главбулгарстрой" бяха две мощни държавни строителни фирми. По-късно втората от тях беше приватизирана и сега тя е една от най-успешните фирми у нас за разлика от "Техноекспортстрой", която и досега е държавна, попада в забранителния списък и продължава да трупа загуби. Това не опровергава ли Вашата теза?
- Тезата за това, че държавата е лош собственик и стопанин е изключително погрешна. Това, че България не съумя да организира управлението на държавната собственост на базата на ясни законови и подзаконови актове, мениджърите на които трябва да постигнат определени критерии, е най-сериозният проблем. Твърдението, че държавата е лош стопанин поставя под съмнение вече и не само управлението на самата собственост, но и държавните функции. Това, което трябва да се направи, е не просто да се спре критиката, а да се седне и да се решат основните проблеми от компетентните органи, а не да се работи на парче.
Конкретно "Техноекспортстрой" вече не е в забранителния списък и е в процедура на раздържавяване, която вероятно ще приключи до няколко месеца. За мен поради изключителното му значение за държавата и в защитата на работещите в него беше най-добре да се развива по стария начин - като дружество с държавно участие.
- Какво му пречи да работи в чужбина, както е работило преди?
- Това е - когато не са поставени конкретни критерии към мениджмънта, се вижда какво се получава.
- Защо трябва да има критерии - всеки мениджър има интерес да печели? Някои пречи ли на шефа на "Техноекспортстрой" да печели?
- Той работи в договорни отношения с министерството на регионалното развитие и според мен в мениджърския му договор трябваше да му се даде възможност и да печели при изпълнение на поставените цели. За мен въпросът е, че в отраслово строителство не трябваше да се продава и холдинг "Промишлено строителство", защото чрез него можеше да се извърши т.нар. саниране, което е свързано с енергийната ефективност, при това на много по-ниска цена. От това щеше да печели и държавата. Не би имало проблем затова и Еврокомисията не би го счела за държавна помощ, защото има много примери за такава работа по света.
При приватизацията трябва да се търси консенсус поне между парламентарно представените сили от гледна точка на това как да става разпореждането с държавните активи. В случая обаче за план-програмата за т.г. има няколко спорни дружества - "Товарни превози", електроразпределителните дружества ЧЕЗ и Е.ОН, от гледна точка на това как да се развиват - от държавата или от друг собственик. България вече продаде 33% от ЕВН- България през Българската фондова борса-София. От продажбата бюджетът получи 93 млн. лв., а купувач се оказа мажоритарният собственик фирмата майка EVN AG. В последните години според мен не се изпълняват изискванията за продажба на миноритарните пакети и приетата от Народното събрание стратегията за приватизирането на ЕРП-та.
А през миналия месец от партия "Атака" предложиха да се наложи мораториум върху продажбата на остатъчните пакети на енергийните дружества. При обсъждането на предложението в парламентарната комисия по икономика се обсъди и идеята за обратното им изкупуване. Като аргумент против това от мнозинството бяха изтъкнати вероятното нежелание на стратегическите инвеститори да продадат мажоритарния пакет и липсата на ресурс. Но народните представители от "Коалиция за България" Петър Димитров и Румен Овчаров дадоха примери, че един от стратегическите инвеститори - Е.ОН, си продава в момента мажоритарния пакет и че Българският енергиен холдинг има печалба от 500 млн. лв. - тоест няма проблем да се започне този процес.
- Докъде стигна процедурата за раздържавяването на "БДЖ Товарни превози"?
- Ще направя едно уточнение. В т. нар. "забранителен списък" към Закона за приватизацията влизат дружества, които с предмета и с активите си реализират дейности, свързани с националния интерес, сигурност, публични услуги и др. През 2010 г. се направи едно изменение в този закон (приет през 2002 г.), което според мен чрез въвеждането на нов вид приватизация на акции, активи на дружества, собственост на други дружества, в които държавата има над 50% участие, пряко противоречи на идеята за забранителен списък. Сега на основанието на тези промени в закона се стартира процедура за "Товарни превози", която според мен не е законна и затова искам тя да бъде спряна. Изваждането на "Товарни превози" от забранителния списък трябва да стане по предложение на Министерския съвет и с решение на Народното събрание. Процедурата в момента е започната по инициатива на министъра на транспорта и с решение на ръководството на "БДЖ Холдинг", но за мен тя противоречи на закона. Дори и да не беше в забранителния списък, когато стопанисването е изключително в интерес на гражданите и обществото, не можем да продаваме просто така. Това е изключително важно предприятие и редът на приватизацията е друг. Още повече че от изявленията на изпълнителния директор на "Товарни превози" преди месец става ясно, че дружеството се нуждае от много малко инвестиции, за да бъде печелившо.
|
| Руси Статков |
