Тия, в Брюксел, ще излязат по-големи комунисти и от премиера Бойко Борисов, който неотдавна си призна, че се чувства комунист популист. Без да вникнат в особеностите на българския преход към демокрация, те решиха да въведат общи правила в ЕС за конфискация на престъпно имущество, които при строго спазване могат да оставят държавата ни без икономически и политически елит.

Ние също пишем закон за отнемане на имането на разбойниците и ако не беше една малка подробност, можехме да се похвалим, че сме изпреварили брюкселската директива и дори й служим за пример. Единствената съществена разлика между българското и европейското законотворчество е, че ние слагаме 10-годишна давност на награбеното от престъпниците, отвъд която обявяваме авоарите им за недосегаеми, а старите демокрации в Европа робуват на овехтялото мислене, че



кражбата си е кражба, колкото и време да е минало



И че дори печалбите след препирането на бандитските капитали също подлежат на конфискация. Да си представим, че огласената в понеделник проектодиректива за замразяване и конфискация на придобитото от престъпна дейност в ЕС бъде приета в сегашния си вид. Тогава нашият закон ще остарее още преди да изсъхне мастилото върху него и ще трябва да отиде на ремонт, за да транспонира директивата. Европа ще поиска да отпадне клаузата, която въвежда 10-годишна давност, а България ще се сблъска с ужасяващата задача да направи ревизия на целия си посткомунистически преход, който неслучайно си спечели прозвището "криминален".

Вместо да сложим точка едно десетилетие назад и да кажем, както ни съветват заинтересовани социолози: "Преходът свърши, забравете!", ще трябва да питаме може би същите социолози как се печелят в България милиони от социологически проучвания, да питаме малограмотни спортисти как се правят застрахователни компании чрез инвестиране на едни голи медали, бивши партийни и комсомолски функционери - как се правят банки, бивши милиционери - как се създават фирми, митничари и магистрати - как се купуват хотели от едни държавни заплати и пр., и пр. Ще трябва да се върнем на стартовите позиции на демокрацията, когато относително равните в беднотията си при комунизма българи внезапно се разделиха на чудодейно забогатяващи и на затъващи в мизерия. Проблемът, разбира се, не е в забогатяването, защото Брюксел не поставя всяко богатство под въпрос, а иска



конфискация само на необяснимото богатство



Точно това е проблемът на България, защото почти всички забогатявания през първото десетилетие на прехода след 1989 г. нямат смислено обяснение. Повечето бяха съчетани с приказки, взети сякаш от книжки за лека нощ. Ако теглим чертата към 2002 г., както предвижда новият проектозакон, внесен от ГЕРБ, ще настане голямо облекчение във висшите среди, защото те са словоохотливи за просперитета си в иначе бедната държава само ако не ги питат за проклетия първи милион.

Лесно им е на западняците, които са замели следите на своето първоначално натрупване на капитали още преди 200 години. Десетгодишната давност им изглежда смехотворна, макар че за нас тя е измерител на цяла епоха. Бившият президент на Франция Жак Ширак бе принуден, щом напусна Елисейския дворец, да дава на преклонни години обяснения за финансови машинации в парижкото кметство през 80-те години на ХХ в. (когато България още си бе социалистическа) и в крайна сметка неговата партия върна незаконно присвоената сума, за да го отърве от по-тежко наказание. Макар да живеем в единно пространство, наречено Европейски съюз, времето за нас и тях тече различно. Това е българският принос към теорията на относителността, защото поради различната скорост на времето у нас и в стара Европа престъпното имущество тук се смята за относително законно, щом десетина години си е откупувало търпимост и закрила от блюстителите на закона. Очертава се фундаментален сблъсък с нашите философски представи за престъпността, който може да внесе яснота за разликата между "бизнесмени" и "добре облечени бизнесмени", посочена така вещо от сегашния премиер още когато беше главен секретар на МВР, т.е. като непосредствено общуващ с престъпниците.



Възможно ли е да се направи изключение за България,



или както казват в Брюксел - дерогация, и да й се позволи да си бяга в своя времева писта? Отговорът се съдържа в Обяснителния меморандум към проектодирективата: "Проникването на организираната престъпност в законната икономика, дори ако се случва само в една страна членка, засяга функционирането на целия вътрешен пазар на ЕС. Затова е изключително важно да се избегне съществуването на "слаби звена", да се гарантира, че всички страни членки прилагат ефективни системи за изземане на криминалните авоари. Ако престъпници продължат да инвестират придобитото от своите престъпления в легални авоари дори в една страна членка, борбата срещу организираната престъпност в Европа като цяло ще бъде подкопана." Тъй като в момента една-единствена страна членка в ЕС - България - е под официално наблюдение за организирана престъпност (Румъния е под наблюдение само за корупция на високо равнище), обяснението сякаш е писано специално за нея. Не е трудно да се предвиди коя държава ще стане първото опитно поле за приложение на новата директива след нейното приемане.

С годините хората развиват далекогледство, а нашите блюстители на закона - късогледство. Вътрешният министър Цветан Цветанов и главният прокурор Борис Велчев през последните дни се надпреварват да обясняват как са се преборили с престъпността, за да убедят Европа да не търси у нас това, което е на изчезване. Цветанов преброи близо 300 идентифицирани престъпни босове, от които 20 са осъдени, а Велчев вчера го поправи, че ако се вгледа по-внимателно, ще увеличи бройката на осъдените. И двамата са извадили лупи като инсектолози, взират се в буйната трева на прехода и регистрират уголемените гадинки като криминални босове, докато в същото време около тях бродят динозаврите на прехода, смаляващи се като насекоми при обръщане на увеличителните стъкла. Брюксел трябва да разбере, че България се намира в друга координатна система.



Тук са относителни всички закони, а не само законите на физиката



Няма как да се конфискува престъпно имущество, щом няма престъпници. А престъпници няма, защото само съдът може да ги обяви за такива. Той пък не ги вижда по свои причини и ако някой му ги посочи, рискува да се окаже преследван като престъпник за клевета. Омагьосаният кръг се затваря, а България се превръща в паралелна реалност на ЕС. Единственият сигурен начин за възмездие е, когато престъпниците прескочат от едната реалност в другата. Това се случва, разбира се, с дребните риби - като сводниците, например, - защото босовете предпочитат да управляват дистанционно бизнеса си от тукашното си убежище.

Директивата обаче може да разкъса омагьосания кръг чрез провъзгласяването на България за част от общото европейско пространство на сигурност. Така както непозволените от Брюксел държавни помощи за български фирми се третират като нарушаване на правилата на конкуренцията на целия вътрешен пазар, по същия начин и снизхождението от държавата към българските разбойници някой ден ще се третира като посегателство срещу общия правов ред в ЕС. Директивите са задължителни документи за всички страни членки и Еврокомисията като "пазителка на договорите" е упълномощена да следи как се спазват. Всеки сигнал до нея за толериране на престъпни босове (смятано досега за вътрешна работа на всяка държава) може да предизвика наказателна процедура. Вместо да пише всяка година безплодни доклади как България упорито не дава резултати (осъдителни присъди на знакови фигури), Еврокомисията може просто да даде държавата на съд в Люксембург заради нарушаване на директивата за конфискация. Тогава България ще трябва да обяснява как е узаконявала престъпното имущество чрез бездействие и по давност. Ако бъде убедителна, най-сетне ще получи общо признание на правова държава и преходът ще свърши. Ако ли не - ще плаща компенсации в европейския бюджет според щетата, която неконфискуваното престъпно имущество нанася чрез проникването си в легалната европейска икономика.