През последните няколко десетилетия Турция води кървава борба с кюрдските сепаратисти от Кюрдската работническа партия (ПКК), при което и двете страни стигат до крайности, като при повечето подобни конфликти. Някои от мерките на турските управници обаче предизвикват точно обратния ефект и радикализират все повече недоволните. Основният проблем е, че турските затвори са пълни с малолетни. Всеки десети е обвинен, че е "терорист", а онова, което тези деца предимно от кюрдски произход преживяват зад решетките, в много случаи звучи като от филм на ужасите. Особено в кюрдските региони в Източна и Югоизточна Турция да попаднеш в затвора е всъщност много лесно. През миналата година в турски затвори са лежали около 2600 деца и юноши, повечето от които със съдебно решение са били обявени за "терористи". Става дума предимно за младежи, които дотогава не са се провинявали в нищо, освен че са хвърлили някой и друг камък срещу силите за сигурност по време на поредната кюрдска протестна демонстрация, или пък че са били на погребение на някой член на забранената ПКК. Само това, по правило, означава за тях затвор за около 7-8 години.



Неописуеми мъчения



Кюрдски деца и юноши са били подлагани на неописуеми жестокости в затвора Позанти в Адана, съобщи "Дойче веле". "Ставаха неща, за които нямам думи", казва в протоколиран разговор 15-годишният Х.К. Невъобразимото сега си пробива път към обществеността - повече от седем месеца след като изтезаваните деца помолиха за помощ. През въпросните седем месеца никой не си е помръднал пръста - нито Министерството на правосъдието, нито парламентът, нито прокуратурата. Седмината малолетни се обърнаха за помощ към тези институции през юли 2011 г. с писма, в които описват преживяното в затвора Позанти. 15-годишният Н.С. например пише: "Когато пристигнахме, директорът на затвора ни накара да му целуваме ръка. След това пазачи и други затворници ни пребиха от бой. После ни откраднаха парите и дрехите". 17-годишният С.А. описва преживяното така: "Другите затворници омотаха въже около врата ми и затегнаха примката, после започнаха да ме бият. Наричаха ме терорист и ме накараха да целувам турското знаме". Друг малтретиран разказва, че бил вързан на баскетболен кош с главата надолу. Най-вече обаче тези деца говорят за постоянни изнасилвания от по-старите затворници. След тези разкрития властите започнаха разследване, но наблюдателите са скептични, че това ще доведе до решаване на проблема с тези малтретирания.

Това се потвърждава и от това, че като цяло държавните власти не демонстрират голямо желание да разследват престъпленията. Дори след появата на първите информации в печата министърът на правосъдието Садула Ергин от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) се опита да осуети независими разследвания на станалото. Нещо повече, той се опита да откаже представители на опозиционни партии да посетят затвора Позанти - с аргумента, че всички арестувани там деца били свързани с кюрдските терористи и разпространявали техните лъжи. Трима парламентаристи все пак заминаха за региона. Представители на парламентарно представената кюрдска Партия на мира и демокрацията обаче така и не бяха допуснати в затвора. А турска правозащитна организация, заела се със защитата на изтезаваните деца и младежи, разказа как след освобождаването на седмината през юли миналата година те били посетени от полицаи, които ги заплашили с нови репресии, ако не оттеглят показанията си за преживяното в затвора. Няма никакви санкции и за затворническата администрация в Адана. Някои директори на затвори просто бяха преместени на друго място, което дори прилича на нещо като "повишение".



Козметични промени



При това проблемът си остава масов - независимо че през 2010 г. под натиска на ЕС Анкара промени някои от най-безмилостните параграфи на антитерористичното си законодателство по отношение на малолетните. От 2006 до 2010 година турски съдии са произнесли над 4000 присъди за "тероризъм" срещу деца, които са между 12 и 17 години. След промяната на закона през 2010 г. ситуацията не се оказа сериозно променена. Представители на правозащитни организации съобщават, че голяма част от освободените младежи междувременно пак са в затвора. Единствената разлика за тях е, че вече не ги изправят пред извънредни съдилища за терористи, а пред младежки съдилища в затвори за младежи или пък в затвори от сорта на Позанти в Адана. Там излежават присъдите си и пълнолетни, които чакат да бъдат преместени на друго място. Сред тях има убийци, наркомани и извършители на тежки криминални престъпления.

Малко след поредното кърваво нападение на бойци от Кюрдската работническа партия (ПКК) срещу турски военни постове м.г. Анкара скръцна със зъби на Европа, че тя не бивало да приема мълчаливо кюрдския терор. При серията нападения на бунтовници от ПКК в окръг Хакяри бяха убити 26 турски войници, на което Анкара отговори с поредната си военна операция срещу бази на ПКК в Северен Ирак. Турция приписва вината за случилото се и на европейците. Едва дошла новината за атаката в окръг Хакяри, турският министър по европейските въпроси Егемен Багъш отложи всичките си срещи и привика посланика на ЕС в Анкара Марк Пиерини. След разговор, продължил час и половина, на съвместната пресконференция Багъш заяви, че "истинското приятелство се гради на искреност" и че "ние очакваме от нашите приятели повече искреност от всякога".



Изместване на проблема



Европейските държави не бивало мълчаливо да приемат терора на ПКК. Обвинението не е ново. От години насам Турция се оплаква, че европейците не се противопоставят достатъчно на терора на ПКК на тяхна територия. При посещения в Европа турските политици постоянно критикуват факта, че кюрдски медии, базирани в Европа, разпространяват от там пропагандата си, че кюрдски активисти, живеещи на територията на Европа, събират пари за бунтовниците, че много функционери на ПКК са получили политическо убежище в различни европейски страни. "Искате да знаете какъв е нашият проблем с кюрдите?", пита в коментар обаче либералният турски в. "Радикал". И сам отговаря: "Дори деца докарваме дотам да хвърлят камъни срещу полицаи. После пък ние ги хвърляме в затвора и ги подлагаме на изтезания и сексуални издевателства. Ето това е нашият кюрдски проблем", коментира изданието и намеква, че пътят от там до грабването на оръжието е кратък.