Развръзката на гръцката финансова криза сложи начало на нова стопанска вълна в Европа и истински ведро, пролетно настроение в света на финансите. Мнозина подозираме, че решението на финансовите проблеми в южната ни съседка може да се окаже нетрайно и кратко задържане, преди да се разрази същинският фалит, но пазарът среща с оптимизъм дълговата сделка. От всички страни на света идват радостни вести: американските банки успешно минали стрес-теста на Федералната резервна система; Китай, Индия и Латинска Америка имат по-висок от очаквания ръст за 2011 г.; пресата в Германия обади, че "във Франкфурт се събуждат биковете" (т.е. виждат на борсата трайна тенденция към покачване на акциите в кошницата на DAX, т.нар. "бичи пазар"). Даже г-жа Кристин Лагард, управляващ директор на Международния валутен фонд, оповести, че скептичният към идеите за бърз изход от депресията МВФ виждал "знаци за стабилизация". В евро-атлантическия християнски свят



великденският оптимизъм



има дълбоки корени в стопанския цикъл, в културата и във вярата. Зрялата пролет е тъкмо времето природата да се пробуди. Празникът на Възкресението всяка година носи на света надежда за ново начало. Сега, точно три години след 9 март 2009 г., когато борсовете индикатори отбелязаха дъното на глобалната и най-дълбока следвоенна рецесия, светът жадува за ново начало и среща с нескрита радост първите вести за него. Впрочем със същите вести, радост и надежди посрещнахме и пролетта на 2011 г., преди да се гмурнем обратно в безвремието и безпътицата на една продължаваща, трайна депресия. Дали този път е вярно,



истинско ли е пробуждането?



Трайна ли е тенденцията към растеж? Впрочем за растеж е твърде рано да се говори. Преди да излезе от депресията, светът трябва да преодолее целия кризисен спад. А от предкризисните нива сме още далеч. Да вземем Дау Джонс, макар и най-критикуваният борсов индикатор, този ветеран винаги се ползва в сравненията на стопанските цикли. Дау Джонс отбеляза с 14165 пункта предкризисния връх на Нюйорската фондова борса на 9 октомври 2007 г. Дъното на рецесията бе измерено с 6547 пункта. В петък Ню Йорк затвори с Дау Джонс от 13233 пункта (11858 пункта на 18 март 2011 г.) и тенденция вяло нагоре, която пазарът в САЩ следва от началото на годината. Без съмнение имаме



трайно отлепяне от дъното,



но икономиката е все още твърде далеч от растеж, камо ли реален (т.е. изчистен от инфлацията) ръст. Добрата новина е, че статистическите данни отново опровергават нефелните прогнози на МВФ, Еврокомисията и пр. бездарни пророци на кризата. (Да напомним: в края на миналата година господата ни плашеха с "нова рецесия".) Потвърждава се хипотезата, споделена в тази рубрика през август 2009 г.: ако сравним скоростта на рецесията 2007-2009 с кризата 1929-1933 г. и допуснем, че динамиката ще се запази, можем да очакваме фазата на депресия да трае към 4.5 години, т.е. световната икономика да преодолее кризата и да се върне към растеж в средата на 2013 г. Нищо не опровергава нашата хипотеза. Ако се водим от нея и "разпънем" сегашния кризисен цикъл върху опорните точки на Великата депресия, виждаме ясно:



започва фазата на оживление,



както е прието да я наричаме на български, а англоезичните икономисти наричат recovery (възстановяване). Според едни това е последният етап на депресията, други го отделят като самостоятелна и равностойна фаза на кризисния цикъл. Следващата фаза е очакваният "подем" (prosperity), когато икономиката, надминала предкризисния връх, расте нагоре и увеличава благосъстоянието в реално изражение. Трябва да отбележим, че т.нар. "оживление" се характеризира с две особености: Ускоряване на всички стопански процеси; ако в депресията брутният вътрешен продукт расте в рамките на статистическата грешка (т.нар. "лазене по дъното", 0% до 2% реален ръст), във фаза на оживление обемните показатели - ръстът на БВП и оборотите, бързо се покачват, удвояват се. Разбира се ръстът тук не е "растеж", а възстановяване, компенсация на кризисния спад. Вторият белег е тревожен: при оживление съществено нараства рискът. Говорим за



икономика "напред-назад"



или "карай-спри" (stop-go economy). Подозирам, че това наименование идва от корейската игра "годори" (пренесена в Англия под името stop-go). Играта е подобна на покера, но има няколко раздавания, след всяко от тях събралият най-малко точки може да обяви "карай" - и играта продължава с нови залози, - или "стоп": играта свършва, а победителят обира цялата печалба. Във всеки отрасъл, най-вече във финансите, играта на оживление е хазартна. Примамливо е да яхнеш първата вълна нагоре, но опасността е голяма: излизаща от парализа след години депресия, икономиката е динамична и с все още променлива структура, тенденциите са крехки и неустойчиви. Конкуренцията също се пробужда и става агресивна. Но ако се забавиш, губиш предимство да заемеш пазарен дял, докато другите се страхуват, а с това и възможността да спечелиш нарастващите хазартни залози.