|
| Томислав Дончев |
Въпрос 1
| Дата: | 5 март 2012 г. |
| Автор: | Атанас Димитров |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1 |
| Въпрос: | 1. Каква е усвояемостта на еврофондовете към 01.03.2012 г. |
| Отговор: | Към 29.02.2012 г. България е получила 1 571 327 874 ? от ЕК, от тях 634 872 084 ? са aвансови плащания. Получените междинни плащания са 936 455 790 ?. |
| Въпрос: | 2. Каква сума е изплатена на държавата за строителството на трите лота на АМ Тракия, каква е тази сума отнесена към стойностите по договорите. Но истинските договори с всички включени анекси към тях. |
| Отговор: | Общата стойност на сключените договори е 247 920 486,40 евро. От тях 80% се осигуряват от ЕС. До момента към договорите няма сключени анекси. Изплатените средства към края на м. февруари са 135 158 810,6 евро. |
| Въпрос: | 3. Защо едни общини са привилигеровани и печелят повече проекти за сметка на други, които нямат кмет, ОС и администрация на ГЕРБ? |
| Отговор: | Сред критериите за избор на общински проекти не фигурира такъв, свързан с партийната принадлежност на кметовете. Всичко зависи от това колко добър и необходим е проектът. Има много общини, които се ръководят от кметове от различни политически сили, които имат много и добри проекти. Детайлна справка за това как общините усвояват средствата от ЕС можете да видите тук: http://www.eufunds.bg/bg/page/826 |
| Въпрос: | 4. Защо излъга, че му написан фиш за 20 лв за невключени светлини до Ловеч след като е имал шофьор на автомобила и фиша следва да е на негово име? |
| Отговор: | Въпросът е неучтив. Карах сам и за нарушението "без светлини" имам написан фиш. Колкото до шофьора, не съм чувал за водач от Националната служба за охрана, който е глобен от КАТ :) |
Въпрос 2
| Дата: | 5 март 2012 г. |
| Автор: | Калки |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1 |
| Въпрос: | 1. Каква е усвояемостта на еврофондовете към 01.03.2012 г. за целия мандат на Герб? |
Каква сума е изплатена на държавата за строителството на трите лота на АМ Тракия, каква е тази сума отнесена към стойностите по договорите. Но истинските договори с всички включение анекси към тях.
| Отговор: | Към 30.06.2009 г. договорените по ОП възлизат на 2 360 758 598 лева (15.05%), реално изплатените средства са 146 126 174 лева (0.93%), а верифицираните разходи са 87 841 293 лева (0.56 %). |
Въпрос 3
| Дата: | 5 март 2012 г. |
| Автор: | Мордохай |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1 |
| Въпрос: | Г-н Дончев, както и във всички други сфери, основен проблем се явява липсата на достатъчно подготвени и с нужната квалификация специалисти, не толкова като желаене, но основно като можене! |
| Отговор: | Липсата на достатъчно количество добре подготвени специалисти е факт. Мен повече ме тревожи липсата на достатъчно мениджъри, които могат да управляват процесите, дори и липсата на лидери - такива, които да водят процесите. |
Не считам, че трябва да си каним "външни" експерти, които да заместват "нашите". Това би размило отговорността. Иначе съм от инициаторите да бъде възстановена инициативата Twining, вкл. и за държавите-членки, което да даде възможност представители на администрации от различните държави да обменят добър опит и практики.
Допълнително една от посоките на административната реформа трябва да бъде създаването на система за непрекъснато професионално обучение на служители в държавната администрация, както и система за кариерно развитие.
Въпрос 4
| Дата: | 5 март 2012 г. |
| Автор: | kaily |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1 |
| Въпрос: | Г-н Дончев, |
П.С.
Част от форума иска да се срещне с него. Пиша това по настоятелна молба на форумец, въпреки че не виждам пречка който не иска да се среща, да не влиза в темата.
| Отговор: | Нямам функции на сътрудник на Министър- председателя. |
Въпрос 5
| Дата: | 5 март 2012 г. |
| Автор: | divini |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1 |
| Въпрос: | Г-н Дончев, защо се отказахте от идеята за разпределянето на средствата от Структурните и Кохезионния фонд на регионален принцип, тоест чрез регионални програми, а не, както и досега чрез секторни? Регионалните програми не дават ли по-голям шанс на общините, независимо колко са големи, да се развият и на бизнеса, особено малкия и средния по места, да съществува? |
| Отговор: | Работя върху това в следващия програмен период да има силни териториални структури, които да изпълняват една голяма част от функциите по отношение на бенефициентите. Регионални програми е друго - това означава управляващ орган на общинско ниво, разбира се и регионални цели, приоритети, изцяло регионални или местни проекти. Практиката показва, че обикновено регионалните оперативни програми са по-бързи. Нормално е - за изпълнението им има политическа енергия, като освен това те са сред най-рисковите програми. Тук процентът грешки обикновено е по- висок, както и рискът от корективни действия. Считам, че трудно бихме създали капацитет за регионални оперативни програми, както и че ще се появят нови проблеми, свързани с координацията. За да се отразят максимално регионалните приоритети, трябва качествено планиране, както и използването на широк списък с предефинирани проекти. |
Въпрос 6
| Дата: | 5 март 2012 г. |
| Автор: | Туткалчев |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1 |
| Въпрос: | Г-н Дончев, наближава следващият програмен период. Областите на финансиране биха могли да бъдат съвършено различни от сегашните: например лъвският пай от европейските субсидии да отидат за образование и здравеопазване. Кой ще реши кои да бъдат тези области - една малка групичка хора ли, зад които стоят корпоративни интереси? Или това би трябвало да се направи след всенародно обсъждане? Включително с някаква форма на референдум. |
| Отговор: | Дебат за това какви да са приоритетите на България до 2020 тече през последната една година. На http://www.eufunds.bg има информация за някои от събитията, мненията и позициите. "Всенародно обсъждане" не се получи. Темата за бъдещето е подозрителна за повечето ни сънародници, особено, ако е спрягана от политици : ) |
От цялата финансова рамка по политиката за сближаване за България, според предложението на Европейската комисия, 30% ще са отделени за Кохезионен фонд - т.е. инвестиции в тежка инфраструктура (пътища, железници на международни транспортни коридори, както и инвестиции в сектор води), 18% за Европейски социален фонд - тук са голяма част от инвестициите в образование, здравеопазване, социална сфера, публични администрации. 52% са за Европейския фонд за регионално развитие, който покрива множество сфери, но половината от тези 52% задължително трябва да се разходват за научни изследвания и иновации, конкурентоспособност на МСП, както и преход към нисковъглеродна икономика. Това е рамката, в която трябва да "вместваме" нашите национални цели и приоритети. Аз лично я намирам за добър "микс" между различни видове политики и инвестиции.
Съгласен съм с Вас, че по темата как да се разпределят милиарди левове, дори и в бъдеще, трябва да бъде обект на широки граждански дискусии. В този смисъл аз екипът ми сме отворени за всякакви разумни предложения.
Въпрос 7
| Дата: | 5 март 2012 г. |
| Автор: | КОСТАДИНКА ИВАНОВА |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1 |
| Въпрос: | Г-н Дончев, |
| Отговор: | По много причини - скромни правомощия на областните администрации - те нямат преки отговорности в инвестиционната политика, както и по предоставянето на важни обществени услуги. Също така те нямат пълна бюджетна самостоятелност - т.е трудно могат да авансират и съфинансират проектите си. |
| Въпрос: | 2. Защо се позволява на общински чиновници да изготвят, кандидатстват и особено, да управляват проекти по оперативните програми? Резултатът от това е десетки милиони "глоби", които в крайна сметка ще се покриват от нещастните бюджети на общините, т.е. от данъците на хората. Но, това е ефектът от "двете дини под мишницата". Друг рецидив е, че кметовете са превърнали общините в консултантски фирми, зарязали са и не си изпълняват бюджетите. Бил сте кмет и добре знаете защо Най-добре, мисля, беше създаването на общински консултантски фирми, които са с принципал ОбС, но, това е друга тема и за друг разговор. |
| Отговор: | Общините са от основните бенефициенти на оперативни програми и така трябва да бъде - предвид отговорностите и възможностите, които имат. Не на последно място те са и много "по-чувствителни" на граждански натиск - имат избран политически ръководител, проектите минават през общинския съвет. |
Когато бях кмет, си изпълнявах бюджета.
| Въпрос: | 3. Не смятате ли, че на практика "изолирането" на малките бюджетни разпоредители, НПО, малкия бизнес и малкия човек, са една от основните причини за ниския процент усвояемост по еврофондовете? Нали в крайна сметка тези еврофондове са за да изравним стандарта на живот на българина със западноевропееца? |
| Отговор: | Не бих казал, че по-малките публични и частни институции са изолирани. Факт е, обаче, че на тях им е много по-трудно да изпълняват проекти и заради технически капацитет и като финансови възможности. |
| Въпрос: | 4. С мащабните и понякога грандомански инфраструктурни проекти /говоря на общинско ниво/ в крайна сметка какво подобряваме за отделния жител на общината? След като приключи този етап 2007-2013 с ниското съфинансиране, знаете ли какъв ще е резултата? Ще гледате голи, боси и гладни българи, които гордо пристъпът върху модерна инфраструктура. Но, както казва чукчата - "с чувство на благодарност" . Още по-лошото е, че от този масов българин, общинската хазна ще се пълни с все по-малко и пари, а такава ще са необходими за увеличеното съфинансиране по т.нар. програма 20-20. В крайна сметка, програма 2007-2013 или по-скоро общо ниския процент усвояемост и харченето на пари по "спечелените" програми заради самото харчене на пари - това с нищо няма да подобри икономическия и социалния статус на жителя на общината, а самите общини ще продължават и в бъдеще да не могат да се самофинансират. С две думи - нито ще спрем, нито ще обърнем низходящата спирала на развитие на общинско ниво. |
| Отговор: | Задължение и на общините-кандидати, както и на управляващите органи, е да разработват, а другите да одобряват такива проекти, които решават проблемите и създават нови икономически възможности. В крайна сметка от транспортната свързаност, от чистотата и от състоянието на другата публична инфраструктура зависи колко атрактивен за живот, туризъм и инвестиции ще е един град. Разбира се, инвестициите в инфраструктура трябва да се комбинират със социални мерки - такива в сферата на образованието и културата. В противен случай, както каза Проф. Данюта Хюбнер, "ако правите само хубави пътища, единственото, което ще се случи, е чудесните ви млади хора да си заминат по тях". |
| Въпрос: | 5. Индикативните таблици на общините отдавна са кухи, пожелателни и не са обвързани с никакви местни стратегии, цели и планове за развитие. Кметовете се хвърлят на всяка новопоявила се и отворена програма и ако мерките по тази програма не отговарят на приетата индикативна таблица - послушковците от общинските съвети гласуват и променят за да се нагодят нещата. Пълен хаос с единствената цел - да продължават да текат едни явни и скрити комисионни и др. финансови екстри. |
| Отговор: | Вероятно говорите за общинските планове за развитие. Не бих могъл да коментирам всички 264 плана по отделно. Факт е, че задължително изискване при кандидатстване за проект е той като цели да съвпада с това, което е заложено в общинския план за развитие. Нямам впечатление кметовете да "се хвърлят" на всяка новопоявила се програма. Напротив - изискванията и ангажиментите от страна на общините са такива, че според мен те по-често внимателно преценяват всеки проект, който инициират, включително от гледна точка на възможностите общината да го изпълни. По отношение на комисионни и други финансови екстри моля да ме информирате, ако знаете за конкретен случай, свързан с такива. |
| Въпрос: | 6. Не съм против големите инфраструктурни проекти и по тази причина ви питам - защо прохода Беклемето от десетки години зимно време е затворен? Някой дава ли си сметка какви загуби търпят многото общини, хората и бизнеса по оста Плевен-Пловдив? Изграждането на козирки и няколо наземни тунелни прохода нито е скъпо, нито е тежко строителство. Зададохме този въпрос в Парламента на г-н Плевнелиев като министър на МРРБ, само че получихме много странен отговор.... според пътните Агенции в Ловеч и Пловдив, през зимата там било много студено и имало сняг и вятър. Ами какво да има през зимата - калинки и пеперуди? |
Пък и не съм наясно до колко един габровец и един "белгиец" ще стигнат до общо съгласие
Поздрави!
| Отговор: | Пътните връзки в посока север-юг са изключително важни от гледна точка на регионалното развитие на страната и също така предвид факта, че на юг наблюдаваме концентрация на транспортна инфраструктура. За съжаление възможностите за инвестиции в пътни връзки между севера и юга се ограничават само по отношение на тези, които се намират на европейски транспортни коридори - т. е такива, които са част от т. нар. "ten-t мрежа", което означава коридор No. 9 и прохода Шипка. Искрено се надявам в следващите години със средства от държавния бюджет да се подобрява състоянието на всички останали проходи през Стара планина. |
Въпрос 8
| Дата: | 5 март 2012 г. |
| Автор: | calipso |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1 |
| Въпрос: | Г-н Дончев , спечелихме проект по ОПАК /Надграждане на съществуващата електронна административна система съгласно Закона за електронното управление , внедряване на пилотни електронни административни услуги, унифициране на Интернет страницата , създаване на механизъм за електронно обслужване и механизъм за обратна връзка с потребителите на административни услуги/.В крайна сметка имаме САМО нова интернет страница за над 300 000 хил.лева.Дали Европа ще ни остави да крадат още богоизбрани фирми??? |
| Отговор: | Без да е ясен конкретният проект, трудно може да се даде точен отговор на Вашия въпрос. Основният проблем, който съществува при проектите по ОПАК за държавната администрация (преди всичко при общинските администрации) за въвеждане и развитие на електронни услуги, е прилагането на разпоредбите на Закона за електронно управление, според които всяко задание, а в последствие и въвеждането на самата услуга, подлежи на сертифициране от Съвета по вписванията към МТИТС, което е продължителна и тежка процедура. Поради тази причина част от проектите за е-услуги, изпълнявани основно през 2010-2011 г., все още не са окончателно приключени, тъй като се чакат съответните сертификати. До средата на 2011 г. развитието на е-управление беше част от функциите на Съвета за административна реформа, но вече е налице самостоятелен Съвет за електронно управление, чийто председател е премиерът. Това според мен значително ускори и оптимизира работата - както по цялостното развитие на е-правителството, така и по отношение на отделните проекти за е-услуги. Лично според мен, заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Валери Борисов е добър професионалист в сферата и върши чудесна работа за напредъка към цялостното налагане на електронното правителство. Така че по конкретния проект мисля, че основният проблем е по-скоро в забавянето на сертифицирането на електронните услуги, които могат да бъдат предоставяни едва след съответното вписване. В противен случай, целите на проекта не биха били изпълнени и ще се стигне до непризнаване от Управляващия орган на направените разходи от бенефициента. |
Въпрос 9
| Дата: | 5 март 2012 г. |
| Автор: | Секулов |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1 |
| Въпрос: | Г-н министър, |
| Отговор: | Нямам информация служителите на ИАНМСП да са получавали възнаграждения, различни от тези на другите служители в други междинни звена и управляващи органи по програмите, финансирани от Структурните фондове на ЕС. |
Ниският процент е проблем, който не веднъж е обсъждан от моя страна с Управляващия орган на Програмата. Причините са комплексни и не може да бъде даден еднозначен отговор - от дизайна на първите процедури до дългият оценителен процес. Правят се опити процесът да се подобри, има подобрение в дизайна на по-новите процедури, но усилията трябва да продължат, както ще продължи съдействието и натискът от моя страна.
Въпрос 10
| Дата: | 5 март 2012 г. |
| Автор: | Stern |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1 |
| Въпрос: | Господин министър, |
Благодаря.
| Отговор: | Откъдето и да се ползват пари за плащане по европейски проекти, те се ползват заемообразно. |
За проекти за магистрали са изплатени 165 267 205,7 евро, а от ЕК са поискани за възстановяване 96 099 621 евро.
Въпрос 11
| Дата: | 6 март 2012 г. |
| Автор: | dvama_drugari |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1 |
| Въпрос: | Уважаеми г-н Дончев, |
1. Каква е средната стойност на един европейски финансиран проект в момента;
2. Каква е очакваната добавена стойност от един милион евро изразходвани фондове;
3. Как тези два показателя са се променили, откакто сте министър?
Защо ГЕРБ се сети едва на третата година от управлението си, че масираното финансиране на "зърнарите" е всъщност стимулиране масовия внос на майбаси? Толкова ли не бе ясно, че зърнопроизводството е отрасъл с крайно ниска добавена стойност, висока концентрация на капитала (и износ на капитал!), при крайно ниска използваемост на вложените скъпи активи.
Колко време работят през годината комбайните по 500 000 лева бройката? 500 часа? 300? И колко постоянни работни места създават? Две? Едно?
А става дума за работни места в селото и малкия град. Става въпрос за това да не изчезнем изобщо. Давате ли си сметка за тези неща, г-н Дончев?
| Отговор: | По първия въпрос: Не са правени подобни изчисления. Проектите са много различни. Имаме проекти за тежка инфраструктура, които са на стойност стотици милиони лева. Имаме и съвсем малки проекти (напр. тези по ОП "Развитие на човешките ресурси"). Не знам каква е добавената стойност от индикатора "средна стойност на европейски проект". |
По отношение на третия въпрос: За последните две години са платени над двадесет пъти повече средства, сравнено с времето от началото на програмния период. Така че, най-малко от гледна точка на паричната стойност, ефектът от европейските пари е с пъти по-силен. Претендирам също така, че инвестираме европейските средства във високо ефективни проекти - такива, които променят живота на българските общини и региони.
Съгласен съм с Вас, че политиката по отношение на подкрепа към земеделските производители се нуждае от сериозно подобрение.
Социално-икономическото развитие на страната е основен приоритет на финансирането със средствата от ЕС. В това число и създаването на нови работни места и съживяването на българските градове и региони. Не само си давам сметка, но е и основна цел в моята работа.
Въпрос 12
| Дата: | 6 март 2012 г. |
| Автор: | Letec55 |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1 |
| Въпрос: | Уважаеми господин Дончев! |
| Отговор: | Първите проекти по ОПАК в сферата на електронното правителство, които бяха управлявани от тогава съществуващото Министерство на държавната администрация, имат положителна оценка от страна на Европейската комисия. Факт е, че особено проектът за разработване на среда, осигуряваща електронни разплащания в процеса за предоставяне на административни услуги по електронен път, постави реално начало на усилията за изграждане на електронното правителство. Проблемът по-скоро е, че използвайки народната мъдрост "каруцата беше поставена пред коня", се пристъпи директно към разработване на оперативна среда - без да се работи преди това за създаване на референтна архитектура и стандарти за електронни административни услуги, да бъдат дефинирани и вписани в регистрите на електронното правителство услугите и данните, предоставяни от първичните администратори, липса на необходимата правна рамка и яснота относно предоставянето на комплексни е-услуги. |
За проектите, които сте цитирали и Ви звучат странно, по-скоро искам да насочим вниманието си не към техните заглавия, а към тяхната същност. Не считам че дейности като актуализиране на Стратегия за въвеждане на еврото в Република България и разработване на Пътна карта за въвеждане на еврото в България, разработване на оценка на функционирането на продуктовите пазари и на пазарите на услуги предвид членството в еврозоната, са лишени от смисъл, още повече с подкрепата на европейското финансиране и използване на опита на европейските партньори. Подобно мнение имам и по отношение на проекта за таксите - дори при наличието на методиката за изчисляване размера на таксите, все още остават отворени въпросите за правомощията по тяхното налагане и събиране, тяхното въздействие в социално-икономически и бюджетен аспект, необходимостта от пълен преглед на специалното законодателство по отношение на таксите.
Що се отнася до проектите по ОПАК за НАП и Агенция "Митници" - напълно съм убеден в тяхната необходимост, с уговорката, че същите може би трябваше да се случат доста по-назад във времето. Фокусът при тези проекти и подобряването на обслужването от страна на приходните администрации и въвеждане на ефективни механизми за тяхното по-ефективно функциониране, както с оглед по-голяма събираемост на приходи в условията на криза, така и за едно по-качествено административно обслужване, вкл. по електронен път. Ясно е, че един голям набор от административни услуги, както и ежедневния контакт на гражданите и бизнеса е именно с приходните администрации. Няма как част от проектите по ОПАК да не бъдат насочени именно към тази сфера. Институтът по публична администрация е основна обучаваща институция за държавната администрация и за моя радост през последните години същата започна да възстановява позагубените си с течение на времето позиции спрямо останалите обучителни институции - както частни обучителни центрове, така и сходни Европейски институти. Смятам, че няма нищо по-естествено в една Програма за укрепване на капацитета на администрацията да има инвестиции и проекти за нейния обучителен институт.
Обръщайки внимание и на останалите въпроси, в мен остава впечатлението, че основният въпрос, който вълнува всички във форума, е, че към момента може би не се виждат реални резултати от използването на Европейските средства, както по отношение на е-правителство, така и в други сфери на социално-икономическия живот. Бих приканил за повече позитивизъм, тъй като краските не са толкова черни и съм убеден, че в най-скоро време всички ние като граждани на България ще се ползваме именно от тези резултати.
Бих Ви приканил да погледнете и добрите практики, реализирани по проекти на ОПАК - напр. подобряването на услугите предоставяни от Националния център за информация и документация (академично признаване на дипломи от чужди университети), проекта на Администрацията на Народното събрание и.т.н.
Въпрос 13
| Дата: | 6 март 2012 г. |
| Автор: | deni0821 |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1 |
| Въпрос: | Здравейте г-н Дончев, |
Благодаря Ви и Ви желая здраве, за да продължите в същия неуморим дух на работа!
Успех и ще се радвам на отговор и конкретни действия в тази насока!
| Отговор: | Да, и моето виждане е, че гаранционните схеми по ПРСР трябва да заработят в кратки срокове, за да са в полза на кандидатите по програмата. Българска банка за развитие работи и се очаква да се обяви избор на банките партньори. В рамките на компетенциите ще следя това да се случи максимално бързо. |
Въпрос 14
| Дата: | 6 март 2012 г. |
| Автор: | Кире |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1 |
| Въпрос: | Г-н Дончев, първо поздравления, че имате куража да се явите пред една критична аудитория, като тази от форума на в. СЕГА. И въпросите ми: |
2. Вие виждате ли възможност област "Здравеопазване" да допълни липсите в сектора чрез нарочна оперативна програма?
3. Оперативните програми имат смисъла на пряка инвестиция. Има ли съгласие и координация на действията Ви с тези на министър Дянков?
Надявам се, че ще отговорите, понеже си мисля, че тези въпроси са в пряк интерес на много български граждани!
| Отговор: | 1. Оперативните програми през следващия програмен период вероятно ще бъдат 5 или 6, между които такава за инвестиции в "тежка" инфраструктура - пътища и железници (сегашната "Транспорт"), Оперативна програма, която да инвестира в секторите води и отпадъци (сегашната "Околна среда"), Регионално/Градско развитие, Иновации и конкурентоспособност, "Човешки ресурси"- като програма, финансирана от европейския социален фонд. Вероятно "Техническа помощ" и "Административен капацитет", ще бъдат обединени в една програма, предвид сходните си бенефициенти. |
Наскоро приключи открита процедура за НПО, които да участват в работните групи за разработване на отделните оперативни програми.
2. Според мен не е добре да "раздробяваме" много оперативните програми. Това генерира повече администрации, затруднява координацията и не на последно място, за да се създаде работещ управляващ орган се предполагат години усилия. Има много начини за качествени проекти в сферата на здравеопазването, които да се финансират и от другите оперативни програми.
3. Не знам какво имате предвид под "пряка инвестиция". Европейските проекти трябва да се разглеждат не само от гледна точка на прекия им инвестиционен ефект - построено, ремонтирано, организирано събитие, но и от гледна точка на дисциплиниращия ефект, както и да не забравяме по-високите стандарти, които се налагат и следват като резултат от работата по програмите.
Мисля, че с колегата Дянков, нямаме различие по темата.
Въпрос 15
| Дата: | 6 март 2012 г. |
| Автор: | Stdmv |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1 |
| Въпрос: | 1) Защо трябваше да се изгуби толкова време с неясни, неработещи идеи за преструктуриране на УО и МЗ - на централизиран принцип, на регионален принцип? И накрая пак остана, както си е било... |
| Отговор: | Политическата, експертната и дори гражданската дискусия за структурата за следващия програмен период все още не е затворена. Окончателното решение ще е част от закона за управление на средствата от ЕС, който ще е готов до края на тази година. Очаквам министерски съвет да вземе решение за брой и характер на оперативните програми до средата на м. април. |
| Въпрос: | 2) Защо се опитвате да направите еУправление, което е ключов елемент от развитието, чрез Европейския социален фонд, вместо чрез Европейския финд за регионално развитие. България е "уникална" в това отношение. Останалите новоприсъединили се страни използват програми за Конкурентоспособност (Румъния) или за Регионално развитие за целта. Евентуалното включване на еУправлението в ОПРЧР би било повтаряне и задълбочаване на старите грешки. |
| Отговор: | Защото разходите за електронно правителство са предвидени основно в ОПАК, която се финансира от европейския социален фонд. Малко преди края на програмния период не е особено удачно да се променят радикално оперативните програми. Добре е да знаете, че има проекти в сферата на електронното управление и услуги, които се финансират от Европейския фонд за регионално развитие. |
| Въпрос: | 3) Огромна част от средствата, особено по ОПРЧР и ОПАК, отиват за семинари и кръгли маси. Срещу това няма никакъв устойчив резултат. Защо? ОПАК е почти изцяло контрактувана, а почти няма напредък в електронното управление. (Малкото реално работещи електронни услуги са финасирани със средства на държавния бюджет - в НАП и Агенгия по вписванията) |
| Отговор: | Договорените средства по ОПАК са 64,3% от целия обем на програмата. Повечето големи проекти за електронно управление стартираха през последните месеци. Има няколко добри проекта за електронно управление на ниво местни власти. Иначе, няма да отрека, че в годините са давани много пари, не винаги с добър резултат. |
ОПРЧР е най-масовата Оперативна програма, по-която в рамките на отделните мерки до момента са включени над 300 000 български граждани. Съгласете се, че при условие, че имаме над 80 000 души, обхванати в мерки за квалификация и преквалификация, и над 15 000 души, обхванати от нови форми на социални услуги в общността, няма как да не говорим за вече постигнати устойчиви резултати.
Предвид факта, че по ОПАК са договорени около 64% от Програмата, бих искал да отбележа, че все още е налице значителен неконтрактуван ресурс, който трябва да бъде договорен до края на 2013 г. По тази Програма вече можем да говорим за семинари и кръгли маси, но това далеч не е същността и основния елемент от отделните проекти - мисля, че един бърз преглед на случаен принцип на няколко проекта по ОПАК ще Ви убеди в моята теза. За електронното правителство вече мисля, че дадох изчерпателен отговор на няколко сходни въпроса и единствено ще повторя своето убеждение, че имаме и правим съществен пробив в неговото изграждане. Ако в края на мандата на това Правителство отново бъдат зададени тези въпроси и считате, че няма постигнати резултати в изграждането на е-правителството в България, то значи не сме успели да се справим с това предизвикателство. Но смятам, че отзивите ще бъдат доста по-положителни.
Искам да направя и още едно уточнение - електронните услуги, предоставяни до момента от НАП и АП, в голямата си част са финансирани по линия на предприсъединителната Програма ФАР.
| Въпрос: | 4) Защо не се използват съвременни сигурни средства за комуникация с бенефициентите, като електронен подпис? Масова практика е да се изпращат хартиени досиета и писма, да се губят факсове, понякога злонамерено, особено по ОП Конкурентоспособност. |
| Отговор: | Използват се. От миналата година имаме електронно подаване на проекти (засега се използва от 3 оперативни програми). Въведено е и електронно отчитане. |
| Въпрос: | 5) Системата ИСУН е предимно регистрационен инструмент, аналитичен. Няма строен софтуер за следене на проектите - срокове, бенефициенти, комуникация. Особено належаща е тази нужда при ОП-тата, където има голям брой проекти - ОП Конкурентоспособност, ПРСР. Въпреки че такива софтуери се създадоха, бяха похарчени милиони, след което забравени/изтрити. Защо? |
| Отговор: | Към настоящия момент с ИСУН работят потребители от над 20 различни административни структури в страната и чужбина. ИСУН се използва и от Европейската комисия. В средата на миналата година бяха въведени т.н. електронни услуги - електронно кандидатстване, електронно отчитане. Към настоящия момент, ако подадете проект, можете да проверите статуса му именно чрез този модул. До момента за ИСУН са похарчени малко над 3 млн. лева, което е доста скромна сума за информационна система от такъв мащаб. |
| Въпрос: | 6) Защо има грешки в ИСУН, особено в частта на статуса на проектите и нанесените корекции? |
| Отговор: | Какви неточности имате предвид? |
| Въпрос: | 7) Вместо да се ограничава конкуренцията, както се изтъкваше, че се разпилява ресурс, защо не се създаде стройна система за следене на сроковете на изпълнение? Тогава ще може забавилите се, неработещи проекти, независимо частни или обществени, да отпадат и бързо да се заместват със следващите резерви. |
| Отговор: | Вероятно имате предвид софтуерно решение за управление на процесите, включително и с функционалност, която да следи спазването на сроковете. Считам предложението за интересно. Съвсем друг въпрос е дали това трябва да е нова функционалност на системата ИСУН или система за управление на ниво Управляващ орган. |
| Въпрос: | 8) Защо масово не е потърсена лична отговорност при наложени корекции на общините, въпреки наличието на разпоредби в Закона за държавната финансова инспекция, а се търсеше начин за финансирането на тези загуби от корекции чрез гаранционен фонд? Законът е категоричен, че лицата, които са извършили подобно нарушение - ръководител, главен счетоводител и финансов контрольор носят лична солидарна финансова отговорност. Отговорност не е потърсена и от УО, които не са упражнили нужния контрол. |
| Отговор: | Редно е да отбележим, че НЕ всички финансови корекции представляват злоупотреба. Повечето от тях се дължат на недостатъчно познаване, недостатъчно добро прилагане на нормативната база, технически грешки и пропуски. Факт е, че отговорните лица на ниво бенефициенти и на ниво Управляващ орган носят всякакъв вид отговорност, включително административна и наказателна, когато има основание за това. Не считам за възможно да им се вмени отговорността те да заплащат размера на наложените финансови корекции, защото ако въведем подобна практика, няма да имаме нито един кандидат за ръководител на проект, както и нито един кандидат за ръководител на управляващ орган. |
| Въпрос: | 9) Защо се допуска масова практика (особено при ОП Конкурентоспособост) междинното звено да одобри даден процес, документ, търг и впоследствие той да бъде отменен от Управляващия орган? Никой от МЗ не е понесъл последствие за това. |
| Отговор: | Факт е, че координацията между Междинно звено и Управляващ орган в ОП "Конкурентоспособност" не е на необходимото ниво и от това най-често страдат бенефициентите на програмата. Към момента не се наблюдава добавена стойност от двете нива на контрол, които сме въвели и категорично може да се каже, че те водят до забавянето на процеса. Темата е въпрос на целенасочени усилия от моя страна през последната година и половина. Надявам се да усетите подобрение. |
| Въпрос: | 10) Масово УО и МЗ нарушават чл. 2, ал 1 от Закона за електронното управление - да се изискват документи, които са налични в друга администрация, или вече са били изискани от същата администрация. |
| Отговор: | Намирам подобна практика за недобра и ще обърна внимание на Управляващите органи да бъде прекратена. |
| Въпрос: | 11) За разлика духа на публичност и информираност по оперативните програми, ПРСР продължава да не публикува списъци и данни за одобрените проекти, бенефициенти, стойност. Кога ще се прекрати тази практика от страна на МЗХ и ДФЗ, тъй като тази информация следва да е публична? |
| Отговор: | Информацията за 2008 -2010г. за платените средства е публикувана на електронната страница на ДФЗ. За 2011 г. предстои да се публикува до 30 април. |
| Въпрос: | 12) Защо във време на криза, когато и грантовете трудно се финансират от страна на фирмите (налице са 40% отказали се по ОП Конкурентоспособност), средствата бяха насочени към заемни схеми? |
| Отговор: | Рано е за равносметка. JEREMIE едва сега излиза на пазара. И аз имам резерви към финансовия инженеринг като алтернатива на безвъзмездното финансиране, но е редно да се знае, че делът му ще е по-голям през следващия програмен период. Такова е виждането на колегите от Брюксел. |
| Въпрос: | 13) Защо иновационните проекти по ОП Конкурентоспособност така се проточват във времето, че иновацията вече е остаряла? Все пак, иновациите са ключови за кохезионната политика и един от трите основни приоритета за ЕС за 2014-2020. |
| Отговор: | Този въпрос е поставян много пъти от страна на бизнеса. Основанията, могат да се търсят от самия дизайн на процедурите (някои са с подаване на предварителен формуляр за оценка на проектната идея, повечето се обявяват с няколко крайни срока или без фиксиран краен срок) и се стигне до липсата на външни оценители, които да оценят спецификата на иновацията. При всички случаи каквито и да са причините и колкото и основателни да са от гледна точка на администрацията забавянето, особено когато става дума за иновации, не бива да бъде допускано, въпрос е на добра организация на процеса, което е в рамките на правомощията на органите и институциите, отговорни за оперативното управление на Програмата. |
| Въпрос: | 14) Защо няма ИКТ програма, след като ИКТ секторът дава половината от ръста на икономиката? |
| Отговор: | ИКТ секторът наистина е приоритетен, но не е възможно за всеки приоритет да се прави специална оперативна програма. Нека не забравяме, че ОП са финансов инструмент и могат да покриват повече цели и приоритети. По същата причина няма да имаме ОП "Енергийна ефективност", "Иновации", "Образование", "Туризъм", "Социално включване", "Пътища" и т.н. разбира се всички тези сектори са приоритетни, но няма защо и как да се опредметят в отделна ОП. |
Информационни и комуникационни мрежи и услуги се финансират чрез проекти за осигуряване на широколентов достъп до електронни услуги. Потенциални бенефициенти са 86 общини от градските агломерационни ареали. Подобни дейности, но в селските райони се предвижда да се финансират по линия на Програмата за развитие на селските райони. В допълнение, дейности за ИКТ сектора се финансират и по линия на Приоритетна ос III "Качествено административно обслужване и развитие на електронното управление" на Оперативна програма Административен капацитет. През следващият програмен период 2014-2020 една от предвидените тематични цели за подпомагане с фондовете на ЕС е свързана именно с подобряване на достъпа до информационни и комуникационни технологии и на тяхното използване и качество.
| Въпрос: | 15) Защо масово не се проектира инфраструктурата, като се отчита планиране на всичките елементи - електрозахранване, ВиК, газификация, комуникационна инфраструктура и пр.? Например строи се автомагистрала без комуникационни канали. Същото касае градската ВиК инфраструктура, газифициране... |
| Отговор: | Действително през този програмен период се наблюдаваше подобен проблем. Неведнъж съм имал случаи, когато трябва да се строи или ремонтира път, да се търси спешно решение с какви средства бързо да бъде подменена цялата подземна инфраструктура, за да не се налага впоследствие да се разкопава новоасфалтираният път. Считам, че през следващия програмен период с прилагането на интегриран подход на градско ниво този проблем ще бъде разрешен. По отношение на инфраструктурата извън градовете ключът е добрата хоризонтална координация между различните финансови инструменти. Защото част от споменатите от Вас тип разходи се финансират от отделни финансови инструменти. |
| Въпрос: | 16) Кога ще има един завършен проект за рециклиране на отпадъци в пълнота (т.е. завършен завод за боклука)? |
| Отговор: | Към настоящия момент в процес на изпълнение е фаза I на проекта за "Интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община". Основните строителни дейности са свързани с изграждането на депо за неопасни отпадъци и инсталации за биологично третиране на зелени и био отпадъци. По цитираните дейности в настоящия момент се извършват СМР по депото за неопасни отпадъци. В етап на оценка са постъпилите оферти във връзка с обществената поръчка за избор на изпълнител на инсталациите за биологично третиране на зелени и био отпадъци. |
Предвижда се проектът да бъде завършен до средата на 2015 г.
| Въпрос: | 17) Кога УО и МЗ по ОП Конкурентоспособност ще започнат да спазват сроковете си? Особено при оценките забавянията са значителни. |
| Отговор: | В усилията всички управляващи органи да си спазват заложените срокове за оценка и за плащане, Вие сте мой съюзник, а аз Ваш. И ако аз мога да оказвам политически и по-трудно административен натиск, вие можете да търсите обезщетение при забавяне от тяхна страна. Въведох тази възможност преди повече от година. |
Въпрос 16
| Дата: | 6 март 2012 г. |
| Автор: | Popangelov |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1 |
| Въпрос: | Г-н Дончев, кандидатстването по оперативни програми в момента е абсурдно, сложно, свързано с разбиране на напълно неразбираеми текстове, купища бумащина (буквално вагони с хартия) и в крайна сметка - почти невъзможно без поне да се наеме консултант, а често този консултант служи като корупционен посредник. Отделно от това се чака страшно много за одобрение и плащане - направо с месеци и години. |
| Отговор: | Въпреки всички усилия, положени до момента (ПМС 179 от 10.08.2010 за определяне на механизма за верифициране на разходите и изплащане на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС), въпреки съкратените срокове и въведената възможност всички заинтересовани страни да си търсят правата, когато те са нарушени от страна на управляващия орган, и въпреки въведената възможност за електронно кандидатстване, считам, че може да се направи още много, за да се скъси разстоянието между този, който търси финансиране и този, който е определен да го разпредели. В допълнение на контрола по спазване на сроковете, който се оказва от наша страна, считам, че допълнително трябва да бъдат "овластени" бенефициентите и да бъдат създадени повече механизми те да си търсят правата, а управляващите органи - да носят отговорност, включително и финансова, когато има забавяне (виж отг. на горния въпрос) |
Въпрос 17
| Дата: | 6 март 2012 г. |
| Автор: | dvama_drugari |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1 |
| Въпрос: | Уважаеми г-н Дончев, |
1. Какво е актуалното състояние на финансирането от ОП "Конкурентоспособност" и "Регионално развитие"? Достатъчно е да дадете връзки или кратко да посочите общия размер на фондовете, програмите, сроковете, бенифициентите и основните изисквания.
| Отговор: | За настоящия програмен период (2007-2013 г.) България има възможност да използва от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) общо 600 млн. евро за енергийна ефективност и сграден фонд (жилищна и социална инфраструктура). Средствата са разпределени в ОП "Регионално развитие" и ОП "Конкурентоспособност". |
За енергийна ефективност по ОП "Конкурентоспособност" в края на 2011 г. беше обявена процедура "Инвестиции в зелена енергия", насочена към големи предприятия с бюджет от 40 мил. евро. Крайният срок за набиране на проектни предложения беше 15 февруари 2012 г. Получени са 56 проекта, като е стартирана тяхната оценка. Останалите 150 мил. евро за енергийна ефективност ще се изпълняват на базата на меморандум с Европейска банка за възстановяване и развитие, подписан през март 2011 г. Предстои обявяване на процедурите от Управляващия орган на Програмата.
Повече информация можете да намерите както на страницата на Структурните фондове на ЕС http://www.eufunds.bg, така и тази на Управляващия орган на Програмата http://www.opcompetitiveness.bg (секция "Новини" и "Отворени процедури за кандидатстване").
| Въпрос: | За другите два Ви моля Натисни тук. Посочвам тази презентация защото е официална, простичка и защото за четирите години от публикуването й нещата са се влошили. Значително. Това се отнася най-вече за страгегическите цели (мерки), повторени и потретени в иначе краткия материал - спестяванията от течни горива в автомобилния транспорт и замяната/намаляването на електроенергията в домакинствата и индустрията. Та: |
Не се признава и не се подпомага. Кое не ясно? Че компресираният природният газ е около два пъти по-евтин от бензина/дизела? Че ще остане такъв в обозримо бъдеще? Че освен икономиите, метанът води и до 30% по-малко емисии на СО2? Това ме навежда и на други въпроси - има ли във висшето държавно ръководство поне един енергетик? Че в ръководствата на МИЕТ и БЕХ няма, знаем от сайтовете им, но има ли нещо общо с енергетиката г-н Кирил Темелков например? Искам да разберете болката ни. Всеки ден четем и слушаме как не стигат 50-100 милиона лева за жизненоважни неща. Защо не четем и не слушаме всеки ден как поне един висш управленец напомня, че 50-100 милиона лева са преразходите на бюджетни средства само заради неизползването на природен газ, само в държавните и общинските структури? 2. Защо замяната с природен газ на течните горива и тока в стационарните горивни уредби се признава за енергоефективна мярка и се подпомага, а в автомобилите - не?
Не се признава и не се подпомага. Кое не ясно? Че компресираният природният газ е около два пъти по-евтин от бензина/дизела? Че ще остане такъв в обозримо бъдеще? Че освен икономиите, метанът води и до 30% по-малко емисии на СО2? Това ме навежда и на други въпроси - има ли във висшето държавно ръководство поне един енергетик? Че в ръководствата на МИЕТ и БЕХ няма, знаем от сайтовете им, но има ли нещо общо с енергетиката г-н Кирил Темелков например? Искам да разберете болката ни. Всеки ден четем и слушаме как не стигат 50-100 милиона лева за жизненоважни неща. Защо не четем и не слушаме всеки ден как поне един висш управленец напомня, че 50-100 милиона лева са преразходите на бюджетни средства само заради неизползването на природен газ, само в държавните и общинските структури?
| Въпрос: | 3. Кога най-сетне ще признаете за икономия и онези 68% от загубите на първична енергия, които се спестяват при замяната на тока с газ? |
| Отговор: | Следва да се има предвид, че със средства от СКФ се подкрепят мерки за енергийна ефективност от различен характер. Повдигнатите въпроси са предмет на технологични решения. |
Въпрос 18
| Дата: | 6 март 2012 г. |
| Автор: | Verji |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1 |
| Въпрос: | Имам шивашка фирма ,сто -сто и петдесет човека , работим пълно ишлеме за чужбина ,плащам данъци , осигуровки , всички служители са на 8 часови трудови договори , не съм санкционирана при проверки от никого , имам собствени сгради машини и стабилни партньори , възлагащи работа . |
Е, ще кажете -"ти тука си влезла да се хвалиш ли" ,
обаче аз имам въпроси :
Кой ги мисли тия програми и който ги мисли има ли елементарна представа от производство ?
Защо бре ще плащате транспорта до 80 км само на новонаети от борсите , при нов работодател ? Ами моите какво , те да не са втора ръка , на тях като вече са назначени защо не направите програма да им се поемат част от разходите за транспорт?! Трябва да правя гимнастики ли ? Да ги местя из фирмите документално като пешки , а вие да върнете дотирането и то да се превърне в нисколихвено кредитиране и тази година?
Защо аз не мога да си сменя оборудването , да си купя машини , да си направя енергийна ефективност , конкурентоспособност , да си подновя техниката , да си заредя веригите с машини пестящи енергия , с по ниско ниво на шум , по бързи и модерни?!
И не приемам отговори ТРЯБВА ДА ПРОВЕРЯВАШ -ДА ЧЕТЕШ УСЛОВИЯ НА ПРОЕКТИ- ДА НАЕМЕШ ДА ТИ НАПРАВЯТ ПРОЕКТ- ДА СИ ПОДСИГУРИШ СЪФИНАНСИРАНЕ -да чакаш една две три години може и да стане , па нисколихвени, пък Гаранционен фонд , па тинтириминтири- защо аз като съм редовен работодател мен Държавата не ме бръсне за слива ?! Трябва ВИЕ да дойдете и да ми кажете по коя програма аз , вашата дойнакрава за данъци мога да усвоя пари , а не аз да търся и да удрям на камък ту в това ту в онова условие !. Как искате нещо да върви , икономика да просперира , като ни удушихте ?! Дончев и да не ги е мислил тия кофти правила , позволил е там да се мотаят други неспособни , дето мислят само за комисионни и колкото е по трудно пред бизнеса , толкова повече пари прибират под над върху масата.Така не става обаче .
Кой слага условието да влача данъчни отчети и декларации от първата световна война , че да се доказвам че искам да купя машини реално?
Защо не дойдат да проверят в началото , след изпълнението , не дадат да им подпиша документи че ен години тия машини ще работят реално и за което да нося отговорност и да ми кажат-ОК , ето ти пари , купувай машини ! Имам машини и на 20 години , това нормално ли е?
За да УЖ контролирате европарите вие стагнирахте всичко !От кого пазите европарите ви питам?
Измежду сто усвоили пари /има ли толкова общо за всичките години?!/ дружества ще ви преметнат някак може би 5-10-15-20 % , и какво от това? 80 % ще си купят техника , ще се завърти нещо на оборот , дори и неправилно усвоените пари все ще влезат в държавата и ще помогнат някому . Защо ние ви траем вас да си помагате с пари и бонуси всякак , а вие създавате условия на никого да не се помогне?!
Защо една кирлива мързелива Гърция , дето няма НИЩО освен голям апетит и исторически камънаци усвои всичко което го има и няма даже в миражите им , а тука е администрация като бетон , която лее забрани и запрети отгоре ни?!
Съмнявам се да получа отговор . Ама поне намаля рискът от инфаркт за тази вечер
Благодаря за вниманието , поздрави
Ако ми отговори го каня на посещение , ще оставя координати....
Тук са повече жени , и баница ще му омесят сигурно -Дончев е най симпатичен от таргета там около него
Дончев , обаче ти прилича и да си ефективен
| Отговор: | На първо място поздравления за това, което правите. Предвид любезната покана, ще дойда и ще ви ориентирам къде с какво може да кандидатствате. Моля, да ми пишете, за да знам къде се намирате. Адресът е minister.eufunds@government.bg |
Въпрос 19
| Дата: | 6 март 2012 г. |
| Автор: | Custo |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1 |
| Въпрос: | Уважаеми г-н Дончев, |
Кандидатите - новосъздадени фирми, започнаха да подават документи по новия регламент на първа сесия, м.март 2011. След това минаха още 4 сесии. Започна голямото чакане - до началото на февруари 2012. Ясно е - нямахте експерти и пари.
График за кандидата:
Чакане до договор 11+2+3=16 месеца.
Разработка = 12 до 18 месеца,
Общо време до пазара = 28 до 34 месеца. През цялото това време е забранено да се продава иновативния продукт по предложението.
Мотиви на въпроса:
През някъде около 1987 година прочетох (мисля беше в списание Електроникс) следното:
Един от критериите на ООН за развита държава е броят учени и инженери - иноватори, които могат да създават пазарни продукти. Критерият се измерва в брой иноватори на 10000 граждани на държава. По него време, най висока стойност на показателя имаха в Израел:34/10000, САЩ 31/10000, Япония 29/10000, ... Италия 6/10000....
Ако в България този показател беше 1/10000, при население от 8 900 000, това означаваше 890 учени и инженери тук, имащи качествата на създатели на пазарни продукти.
Чрез Стартъп програмата, Вашето ведомство има невероятния шанс да извърши преброяване на иновативния потенциал на държавата. Фирмите, подали проекти по въпросната програма, са в 80%-то множество на наличните български създатели на иновации.
Ще спестя към Вас въпроси, като:
- Защо вместо да се насърчава конкурентоспособността, чрез тази мярка се прави опит за замразяването и?
- Що за държава ще бъде България, без добри идеи за конкурентоспособни продукти и услуги?
- Що за доброжелатели и какви са били целите им, когато са поставяли условията по програмата ?
Тези отговори са лесни.
Моят въпрос към Вас е: Простете, но чий е фризера, в който се опитват да замразят иновациите в България?
| Отговор: | Благодаря за въпросите. |
Считам, че това е въпрос от критична важност за развитието на конкурентоспособна икономика и за задържане на висококвалифицираните кадри, които има в България. Не твърдя, че системата за финансиране на иновации на ОП "Конкурентоспособност" е съвършена. Този въпрос коментирах и по-горе.
Относно въпросите, които са свързани конкретно с процедура "Разработване на иновации от стартиращи предприятия", подчертавам, че те изискват представяне на отговор от страна на институцията и органа, отговорни за управлението на ОП "Конкурентоспособност" и следва да ги отправите към тях. Данните, които представяте, са известни и много ясно показват нуждата на страната ни от подкрепа в тази област. Средствата от Структурните фондове на ЕС са само един от инструментите в тази сфера без да се подценява тяхната важност. Не мисля, че някой в страната ни има интерес от "замразяване на иновациите". Колкото и трудна да е тази сфера, точно поради нейната значимост за устойчивия и интелигентен растеж на българската икономика и добавената стойност, която носят, е поставен силен акцент върху тях в рамките на политиките на ЕС и при подготовката на новият програмен период 2014-2020 г.
Въпрос 20
| Дата: | 6 март 2012 г. |
| Автор: | Firmin |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1 |
| Въпрос: | Уважаеми г-н Дончев, |
Един от рисковете, свързани с обществените поръчки, е този от забавяне на възлагането и изпълнението на поръчката заради обжалване на проведената процедура за избор на изпълнител от някой от участниците. Това кара много от специалистите в тази област да проследяват като показател за ефективност относителния дял на обжалваните процедури. В определени отрасли относителният дял на обжалваните поръчки е осезаемо по-нисък. Съществува мнение, че това се дължи на позитивния ефект от добрите практики и вътрешната регулация в съответните браншови организации, в които членуват потенциалните изпълнители. Имам определени резерви към такива оценки. Световният и европейски опит, за съжаление, сочи, че често пъти ниският относителен дял на жалбите е индикатор за добре организирани и системно провеждани от регионални и национални браншови организации практики на тържни манипулации на процедурите за възлагане на обществените поръчки. Тези манипулации са дело на т.нар. браншови твърди картели. Често пъти, макар и да не задължително да е така, те са съпроводени с корупция, търговия с влияние, злоупотреба с власт и други правонарушения. Загубите за фиска от тези практики са огромни - и по света, и в Европа, без съмнение и у нас. Тези загуби са прикрити зад благовидния претекст, че усвояването на европейските средства по съответните проекти и програми върви с нарастващи темпове, което буди задоволство и оптимизъм.
Във връзка с изменението и допълнението (за пореден път) на ЗОП, имах очаквания за ясен и ефективен законов регламент за противодействие и превенция на тържните манипулации. Не откривам такъв. Към днешна дата разполагаме единствено с Насоките за противодействие на КЗК, приети с нейно решение през 2010 година. КЗК препоръчва възложителите да събират и систематизират данни (?!), с които препоръчва да бъде сезирана. Очевидно, тези насоки са преди всичко ... препоръчителни. Добра практика бе споразумението за съвместни действия срещу манипулациите, сключено между Сметна палата, КЗК и АДФИ преди близо година време. Но в отсъствие на ясна законова регламентация на противодействието тя ще има ограничен ефект.
Въпросът ми е първо, анализирани ли са рисковете (включително корупционните) от тържни манипулации при процедури за възлагане на обществени поръчки по т.нар европейски проекти, второ, какви мерки се предприемат за противодействие и превенция на този тип измами и правонарушения и трето, предвиждат ли се законодателни инициативи в тази насока.
| Отговор: | В новия Закон за обществени поръчки са предвидени редица мерки, които не само облекчават процеса - и за възложители, и за кандидати, но и въвеждат по-стройна система за контрол. Като такава мярка мога да посоча създаването на единен централизиран орган, който да извършва предварителен контрол (т.е преди възложителят да има право да обяви процедурата от страна на Агенцията за обществени поръчки). Този контрол, който се извършва над определени прагове, със сигурност ще допринесе да имаме по малко (или да нямаме) нарушения, свързани със Закона за обществени поръчки. Напомням ви, че по данни за 2011 г. България има един от най-ниския процент грешки в Оперативните си програми. |
Също в тази връзка през месец октомври 2011 г. беше създаден консултативен механизъм под формата на експертна работна група за осъществяване на анализ на казуси, свързани с налагането на финансови корекции по оперативните програми и програмата за развитие на селските райони. Основната цел на консултативния механизъм е уеднаквяване на практиката при налагането на финансови корекции от страна на Договарящите органи на ОП за нарушения, свързани, с възлагането на обществени поръчки.
Въпрос 21
| Дата: | 7 март 2012 г. |
| Автор: | лина4 |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1 |
| Въпрос: | Г-н Министър, председател съм на сдружение "Майки срещу дрогата", родителско сдружение на хора, пострадали от наркотици за борба с тях и подкрепа на семействата. Спечелихме проект по ОП "Управление на човешките ресурси"- Иновативни услуги. Една година предлагахме наистина иновативни услуги на стотина наркозависими, групи за мотивация с психолог, обучение в арт ателиета, сървайвър в планината, тренинг на умения за намиране на работа, работихме в затвора с 4 групи наркозависими, редовна работа с родители. Прекрасен проект, който наистина даде нещо на доста хора. Но и много ни взе, тъй като - признаваме- не бяхме наясно с механизма на финансиране. Нямаме търговска дейност, нямаме средства отдругаде, освен от проекти. Настана един истински гърч, който продължава и в момента. Вместо за 82 000, колкото бяха одобрени, проектът накрая ще излезе за малко повече от половината сума. Документацията е убийствено огромна. Като НПО в обществена полза ние по презумпция не можем да бъдем по ДДС. Обаче попълваме при всеки отчет декларации, че не сме станали по ДДС. И това е само една малка част. Не ни се признават разходи по смехотворни причини. Не ни признаха 500 лв, защото вътре някъде в хонорарната сметка вместо 2011, е написано 20211. Нима наистина някой чиновник сметна, че сметката се отнася до 20-хилядната година? Размножавахме купища хартия, цяла гора замина, но не ни признаха разхода за хартия - над 400 лв. Защото в проекта пишело тонерна, а във фактурата принтерна или обратно. Образно казано, търси се под вола теле, за да не се признават разходи, а документацията е в такъв нечовешки обем, че просто няма начин да не се допускат технически грешки. Знаете ли, в подобно на нас положение в момента е организацията на Съюза на слепите в Пловдив, и други организации също изнемогват. Всички повтарят едно и също- никога повече европейски проекти. Ние се молим този ад с отчета да завърши и някой ден, да сме живи и здрави, да успеем да върнем парите, които сме взели на заем от кого ли не. Осем години се борим с наркотиците, но накрая един европейски проект като нищо може да ни ликвидира. Смисълът на всичко това, което казвам, е , че трябва да се прави разлика между финансирането на стопански фирми и нестопански организации без стопанска дейност. И да се опрости документацията, защото в момента тя е истинско безумие. Ние работим по проекти от осем години, но това е безпрецедентно. Излиза, че отличници са онези, които само попълват документи. А дейностите? Чиновниците изобщо не се интересуват за какво е проекта, подхвърляха ни обидни забележки за таргет групата ни, навикваха ни. Защо? Ние спечелихме първа награда на конкурса " Проект на годината" за 2010 година. Това нищо ли не означава? Променете и начина на работа спрямо НПО-тата, и начина на финансиране. Иначе ги губите като бенефициенти изобщо. |
| Отговор: | Съвсем конкретно: |
Чрез сключения договор BG051PO001-5.1.06-0056, на Сдружение "Майки срещу дрогата" е предоставена безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект "Рестарт" на обща стойност 82 195,37 лв. Дейностите по проекта са стартирали на 01.01.2011 год. и са приключили на 31.01.2012 год.
До настоящия момент е внесено само едно искане за междинно плащане на 15.06.2011 г., като са отчетени дейности и разходи за периода 01.01.2011 г. до 31.05.2011 г. С искането за междинно плащане е поискано възстановяването на 13 606,72 лв., от които са верифицирани и изплатени 11 727,06 лв.
Искането за междинно плащане е внесено с некоректни документи и финансов отчет. Поради тази причина докладът е връщан официално неколкократно, като последните документи са представени на 09.08.2011 г.
Сред непризнатите разходи няма хонорар за 500 лв., непризнат заради техническа грешка при изписване на годината.
Разходите за закупуване на материали и консумативи не са правилно бюджетирани в описа на платежните документи. Същите могат да бъдат поискани при финален отчет.
Документите, които трябва да придружават искането за плащане са приложения към Договора за БФП и Ръководството за бенефициенти и са задължителни за всички бенефициенти, независимо дали са НПО или общини. Декларацията по ДДС е образец, който придружава всяко искане за плащане.
Въпрос 22
| Дата: | 7 март 2012 г. |
| Автор: | Cococobg |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1 |
| Въпрос: | Уважаеми г-н Дончев, |
1. Не се обявяват тръжни процедури.
Поръчките силно се раздробяват и се прокарват без търг по Чл. 2 от НВМОП.
2. Залагат се безумни изисквания- Сертификат за това , че строителите не бият работниците ; Документ от малки фирми с 3-ма работника, подаващи еземесечни докуминти до НАП и Статистиката за личния си състав, че нямат назначени чужденци. За доставката на 1 метла от естествена метличина се иска:
- Сертификат за качество
- Сертификат за произход
- Декларация за съответствие
- Инструкция за ползуване на български език
3. Клаузата за НЕ променяемост на цените се прилага само за малките фирми. Тотално договори се печелят от фирми със смешни показатели:
- Най- ниска цена
- Спешност на доставката на сапун за пране и веро на 15 -тата минута от заявяването.
- Най- голямо забавено плащане- то достига до 2 години.
- Най- добро качество, без да има критерии и компетентни хора за оценка в комисиите.
Два месеца след спечелването на търга , въпреки условията се подписват серия от Анекси, които елиминират всички условия с които е спечелен търга.
| Отговор: | От 26.02.2012 г. са в сила новите изменения на Закона за обществени поръчки, чрез които се цели подобряването на процеса на възлагане на обществени поръчки и се създават предпоставки за повишаване ефективността на усвояването на средства от европейските фондове. |
Въпрос 23
| Дата: | 7 март 2012 г. |
| Автор: | Йори |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1 |
| Въпрос: | Според годишният доклад на Световния икономически форум в Давос "Глобална Конкурентноспособност - 2011", България е спаднала от 71-во на 74-то място. |
Г-н министър, къде греша?
И последно: Спрямо разполагаемите европейски фондове, какъв е размерът на договорените и какъв - на реално изплатените суми?
Към възможно най-актуална дата.
И от реално изплатените суми каква част са върнати обратно или са изискуеми, поради открити нарушения.
| Отговор: | Мой личен приоритет е да се скъси "пътят" за финансирането на иновационни проекти. |
Относно договорените и изплатените средства: Според последната справка към 29.02.2012 г. България е получила 1 571 327 874 ? от ЕК, от тях 634 872 084 ? са aвансови плащания. Получените междинни плащания са 936 455 790 ?.
Общият брой на нанесените финансови корекции до момента поради нарушения (включително и такива в ЗОП), е: по данни на ИСУН към 16.03.20012 г. е 794 по 503 договора на стойност 36 070 449.11 лева
Въпрос 24
| Дата: | 7 март 2012 г. |
| Автор: | Doctora |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1 |
| Въпрос: | България отново е сред страните с най-слабо усвояване на фондовете за сближаване в ЕС за 2011 г. и заема предпоследното 26-о място по усвояемост за Европейския социален фонд и 25-то място при усвояемост за Европейския фонда за регионално развитие и Кохезионния фонд. Справката за изпълнението на графиците по политиката за сближаване към 1 януари 2012 г. показва влошаване на позициите спрямо миналата година. |
Господин министър,
имахте достатъчно време за служебна адаптация. Какви са вашите виждания по няколко основни слабости:
- практиката да се назначават представители на НПО, вместо възможността те да номинират такива (чрез прозрачна процедура)
- липсата на реален и бърз достъп до информация
- липсата на яснота и устйчивост на "правилата на играта"
- липсата на гарантиран прозрачен процес за избора на проекти
- липсата на достатъчно капацитет за пълноценно усвояване на фондовете
- корупционните практики
| Отговор: | Докторе, както вече казах, в усвояването на средствата от ЕС има огромен ръст през последните 2 години. Не знам от къде ви хрумна идеята за "влошаване". Разбира се, има още много какво да се желае и моята работа е да го реализирам. |
Най- бързият достъп до информация е през мрежата. Считам, че в момента както на единния информационен портал, така и на страниците на различните управляващи органи, има достатъчно информация - за предстоящи, текущи и за минали схеми. Основно предизвикателство е предоставянето на информация да е по-интерактивно.
Откриването на 27-те Информационни центъра в страната значително ще подобри информираността на всички за възможностите за финансиране, както и по всички други въпроси, свързани със средствата от ЕС. Информацията ще се предоставя безплатно от експерти, които в момента подбираме и подготвяме.
Ако правилата се променят, това е само в посока опростяване, прозрачност и по-ефективен контрол.
Капацитетът не е като таланта - имаш или нямаш. Той се създава. Инвестираме много усилия и пари в създаването и поддържането на капацитета както на централните звена, така и на бенефициентите - например общини. Не само информираме и обучаваме експертите, но ги подкрепяме.
Въпрос 25
| Дата: | 7 март 2012 г. |
| Автор: | toki4 |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1 |
| Въпрос: | Здравейте г-н Дончев. Бих искал да ви задам няколко въпроса относно следващия програмен период. Ясно ли е вече колко и какви ОП ще има през него и съответно бихте ли споделили. Каква е визията, на Вас и на Вашите колеги, относно държавните структури ангажирани с управлението на структурните фондове - ще съществуват ли Управляващи органи и Междинни звена, каквито има в настоящия програмен период. На какъв етап от реализация е идеята Ви за една централна структура отговорна за управлението и усвояването на средствата от ЕС. Благодаря предварително! |
| Отговор: | Както коментирах и в друг въпрос по-горе, оперативните програми през следващия програмен период вероятно ще бъдат по-малко - 5 или 6. Сред тях ще има такава за инвестиции в "тежка" инфраструктура - пътища и железници (сегашната "Транспорт"), Оперативна програма, която да инвестира в секторите води и отпадъци (сегашната "Околна среда"), Регионално/Градско развитие, Иновации и конкурентоспособност, "Човешки ресурси"- като програма, финансирана от европейския социален фонд. Вероятно "Техническа помощ" и "Административен капацитет", ще бъдат обединени в една програма, предвид сходните си бенефициенти. |
Повече от година тече дискусия, както по приоритетите, така и по структурите за следващия програмен период, която включва НПО, академични среди, бизнес и разбира се местните власти. Наскоро приключи открита процедура за НПО, които да участват в работните групи за разработване на отделните оперативни програми.
Визията е политиката по сближаване през следващия програмен период да се развива в три основни насоки - като инструмент за търсене и гарантиране на по-добра бюджетна дисциплина, като средство за мотивиране и натиск за провеждане на реформи в редица ключови сфери и като начин за преодоляване на различията между регионите с цел постигане на това Европа да бъде по-свързана и по-координирана.
Въпрос 26
| Дата: | 7 март 2012 г. |
| Автор: | RalitsaK |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1 |
| Въпрос: | Г-н Дончев, |
- защо има десетки консултантски фирми, които в настоящия момент дават различна информация за мерките и графиците им. Това създава в мен впечатлението, че пак някои ще се уредят и техните проекти ще спечелят, а други ще останат само с мечтите си и проекта им дори няма да има възможност да бъде разгледан от тези, които трябва.
-второто нещо, което не мога да разбера е свързана с моята родна област Враца - защо ние трябва да продължаваме освен да бъдем най-бедния регион в Европа, но и да се наричаме СЕВЕРОЗАПАДНАЛА област, а богатите области в България да стават по-богати.
| Отговор: | Ползването на консултанти не е задължително, даже и често не е наложително. Разбира се, не е и забранено - това е свободен пазар. Не мисля, че работата с консултант дава гаранции, че проектът ще бъде одобрен. Когато капацитетът на кандидата не стига, той може да наеме фирма или експерт да му помага за подготовката или изпълнението на проекта. Ако има достатъчно вътрешен капацитет, може да го прави сам. При всички случаи съветвам общините да развиват такъв. Дори и да се налага да ползват консултанти, те трябва да имат капацитета да ВЪЗЛАГАТ, да бъдат "господари на играта", да формулират целите и задачите, да отстояват интересите и нуждите на града, а не те да се формират от професионалната фантазия на външен изпълнител. Вътрешният капацитет е важен, за да може да се преценява кое е качествено и кое не е. |
Въпрос 28
| Дата: | 8 март 2012 г. |
| Автор: | Yantar |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1 |
| Въпрос: | Господин Дончев - можете ли ясно да ни разясните колко европейски пари са предвидени за България в периода 2007-2014, колко реално са били усвоени от България 2007-2011та и по какви сектори? Също какъв механизъм има за следене и докладване на усвояемостта - т.е. каква прозрачност има (като %, като конкретни реализирани проекти и т.н.). Моля не ме препащайте към страницата на ЕУФЪНДС защото вече съм бил там и такава прозрачност няма. |
Смисълът на въпроса е, че е необходимо мерило за успеха. България или се справя с реализацията на проекти или е в нелогичното положение на нетен платец на ЕС при положение, че е най-бедната държава в Съюза.
| Отговор: | Колко пари са "усвоени" можете лесно да разберете от http://www.eufunds.bg |
Нетната финансова позиция на България към 31 декември 2011:
Разликата между платено от ЕК към България и платено от българска страна - (млн. лв.)
| Фонд/програма* | Получени траншове от ЕК | Платено, ЕС финансиране | Разлика |
| СКФ | 3 073.30 | 2 458.50 | 614.80 |
| ПРСР | 1 494.50 | 1 352.70 | 141.80 |
| ОПРСР | 30.60 | 13.10 | 17.50 |
*включена е информация само за основните програми, финансирани от ЕС през настоящия период.
Разликата между платено от ЕК към България и вноската към ЕС - млн. лв.
| Траншове 2007-2011** | Вноска 2007-2011 | Разлика |
| (1) | (2) | (3)=(1)-(2) |
| 7 481.30 | 3 510.40 | 3 970.90 |
**Поради липса на информация, при анализа не са отчетени всички траншове по програми финансирани със средства от ЕС (напр. програма ФАР, Фонд връщане, Леонардо, Сократ, Ерасмус, Програмите за трансгранично сътрудничество по външни и вътрешни граници и др.). Следователно траншовете от ЕК за периода 2007-2011 са по-високи. Отклонението е средно между 500-800 млн. лв.
Т.е. България е нетен получател на средства и то милиарди.
Колкото до корупцията, сигурно още се случва да има подобни случай, но България отдавна не е лошото момче/или момиче на Европа и държава, която злоупотребява с европейски пари. Това е заради жестоката контролна система, така и заради изкоренените лоши навици, надявам се.
Въпрос 29
| Дата: | 8 март 2012 г. |
| Автор: | Hamer |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1 |
| Въпрос: | Г-н Дончев, |
Задавам този въпрос, защото съм с впечатлението, че усвояването на средствата е самоцел и не се търси релация между тези влезли пари в България и тяхната ефективност за икономиката. Защото колкото и малък да е проценът на усвоените средства по всички програми, все пак той се измерва в милиарди лева. Би трябвало през годините да проличи някак вливането на тези милиарди в икономиката, да се отрази на заетостта, на нарастването на БВП, на събираемостта на данъците и т.н. Някак ми се струва, че българската икономика е като онзи басейн - от ЕС се наливат пари от една тръба, а се източват от три.
| Отговор: | Винаги съм твърдял, че когато говорим за средствата от ЕС, най-важен е ефектът и въздействието върху икономиката, социалната сфера и качеството на живот. |
Към момента проследяваме ефектите върху 170 икономически променливи. Направените плащания по структурните фондове за периода 2007-2011 г. са допринесли, допринасят и ще продължат да имат положителен ефект върху икономиката. Така например, нетният ефект на плащанията върху реалния БВП е 1.4% за миналата година, като агрегираният ефект от миналите плащания върху реалния БВП за тази година е оценен на близо 2%. На практика, това означава, че без тези плащания, реалният БВП ще е по-нисък. Нетният ефект върху частното потребление за последната година е също близо 2%. Направените плащания за периода са допринесли за повишаването на заетостта през миналата година с 2.8% (без плащанията, тя щеше да е по-ниска с 2.8%). Наблюдаваме и позитивен ефект върху средната годишна работна заплата - тази година този ефект е оценен на 4.31%, а направените плащания в периода 2008-2011 ще доведат до агрегиран ефект върху доходите в края на 2015 г. възлизащ на близо 11%. Това са ефекти от реализираните към момента плащания. Разбира се, нетните ефекти ще бъдат още по-значими при успешно усвояване на фондовете и през следващите години.
Въпрос 30
| Дата: | 8 март 2012 г. |
| Автор: | Академия |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1 |
| Въпрос: | Уважаеми г-н Дончев, |
Моят въпрос е: Изготвен ли е такъв механизъм и ако да - къде може да бъде намерен?
Поздрави и успешен ден!
| Отговор: | За целите на участието на академичната общност в предвидените в постановлението работни групи, Министерство на образованието, младежта и науката изготви пул от специалисти, номинирани от отделните висши училища, БАН и Селскостопанската академия. МОМН се ангажира да предлага конкретни експерти от този пул за всяка от работните групи според тематичната им насоченост и профила на съответните специалисти. Информация за техния подбор може да бъде изискана от Министерството. |
Въпрос 31
| Дата: | 8 март 2012 г. |
| Автор: | Hamer |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1 |
| Въпрос: | Г-н Дончев, |
| Отговор: | Факт е, че всички проекти, свързани с инвестиции във възобновяеми енергийни източници - фотоволтаични централи, вятърни генератори и т.н., не създават голям брой работни места. Скромен е и приносът им към местната икономика. Факт е също, че енергията, придобита от ВЕИ, влияе пряко на цената на електроенергията в България. Наред с това е факт, че ВЕИ са стратегически ресурс предвид непрекъснато растящите цени на горивата и държавата трябва да поддържа един разумен темп на инвестиции в тях. Може би конюнктурното им значение в момента е слабо, но стратегическото им в дългосрочен период е по-голямо. |
Въпрос 32
| Дата: | 8 март 2012 г. |
| Автор: | OLDMAD |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1 |
| Въпрос: | Уважаемият г-н Томислав Дончев е на възрастта на сина ми, и би следвало много да не се церемоня с него. |
Щото напоследък като гледам какво е дереджето с Еврофондовете, и отпуснатите суми за БГ, нещо май-май... а?
| Отговор: | Възрастта не може да е нито предимство нито недостатък. Освен, ако не си неприлично млад или съвсем стар. Надявам се говорите на сина си по-ясно, защото "май- май" не е съвсем ясно послание. |
Въпрос 33
| Дата: | 8 март 2012 г. |
| Автор: | Василева |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1 |
| Въпрос: | Уважаеми г-н Дончев, |
Изключително унизително е чувството за водещ координатор от България, който е в основата на инициирането и реализирането на определен партньорски проект с тези и други страни, когато се съпоставят в общия бюджет на проекта тези цифри! За оперативните трудности, произтичащи от това ще трябва да се отвори нова тема.
Крайно време е да престанем сами да се поставяме и да приемаме да ни поставят в положение на хора "трета ръка". Изключително лицемерно и цинично е, не смятам, че който и да било го заслужава.
Бих искала също така да Ви информирам, че процедурата за набиране на персонал за ОИЦ София-град и София-област наподобяваше долнопробен водевил. Кандидатите не бяха равнопоставени. И тук нямам предвид само явното лобиране и фаворизиране на кандидати без никакъв стаж, някои с все още неполучени дипломи и т.н., а и явната несправедливост да бъдат допускани лица, които са се явявали на тестове и в други градове и в този смисъл са запознати с естеството на въпросите /може да се види при елементарна справка в Гугъл/.
Събеседването беше целенасочено много ниска летва /а може би и толкова си беше капацитета на комисията?/. Спирам дотук.
Поздравявам Ви за инициативата и Ви желая успех!
| Отговор: | Ако говорите за хоризонталните инструменти, които се управляват директно от ЕК, вече съм получавал сигнали за разлика в ставките на българските експерти и съм писал до ЕК и съм разговарял с нейни представители по темата. Ако говорите за програмите за трансгранично сътрудничество, ще ми е необходимо време да проверя ситуацията с колегите от МРРБ. |
Във връзка с конкурсите за избор на екипи е важно да се знае, че тестовете за конкурсните процедури се изготвят самостоятелно непосредствено преди провеждането на конкурса и са различни за всеки отделен ОИЦ. Тестовете се изготвят от Централния информационен и координационен офис и се предоставят на конкурсната комисия в деня на провеждане на теста.
Конкурсната комисия има за задача да провери съответствието на кандидатите с предварително зададени критерии за образование и професионален опит, както и специфичен опит в определени сфери на дейност. След класирането на кандидатите на база на приложените от тях документи, получените точки на тест и представянето на интервю, копие от цялата процедура за подбор се изпраща за съгласуване до Централния информационен и координационен офис. Като краен етап, документацията от процедурата и съответно - класирането на кандидатите - се одобрява от Управляващия орган на Оперативна програма "Техническа помощ". В този смисъл, в случай на установени нередности или пропуски в процедурите за избор на екипи на ОИЦ, те ще бъдат констатирани при съгласуване и одобрение. Конкурсните комисии се ръководят от ясни правила, разписани в Процедура за подбор на персонал в областните информационни центрове и в Инструкция за провеждане на конкурси за управител и експерти в областните информационни центрове.
Въпрос 34
| Дата: | 8 март 2012 г. |
| Автор: | анастаси сиров |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=3 |
| Въпрос: | Г-н Дончев,аз съм евроскептик. |
След като в резултат на всичко това се повишиха цените на цигари,горива,месо,яйца и т.н.
Очаквате ли,като специалист най сетне ЕС да въведе стандарти,ако не за "щастливи"хора поне за нормални заплати,пенсии и достоен живот?
| Отговор: | Стандарт за щастливи хора (или щастлив човек) не трябва да има. Защото има много различни представи за това какво е да си щастлив. |
Въпрос 35
| Дата: | 8 март 2012 г. |
| Автор: | Отеца |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=3 |
| Въпрос: | Moят въпрос е министър Дончев има ли здрава каска и мрежа против оси като е приел да влиза насам? |
| Отговор: | Имам няколко строителни каски. Имам и каска за велосипед. |
Въпрос 36
| Дата: | 9 март 2012 г. |
| Автор: | rorik |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=3 |
| Въпрос: | Мммм дааа, |
Подкрепям предложенията за съкращаване сроковете за одобрене на проектите.Имам въпрос.
Организиран ли е ефективен и своевременен контрол за правилното усвояване на фондовете?
| Отговор: | България има ефективна система за контрол на използването на средствата от ЕС. Правят се множество контроли и проверки на всички нива- предварителни, както и по време на реализацията на проекта, така и след приключването му (да се проследи устойчивостта). Следят се документи, законосъобразност, качество, ефективност, ефикасност, добро финансово управление, качество на инвестицията, достигане на планирания ефект върху целевите групи. Контрол се прави на много нива (може би трябва да са по- малко)- междинно звено, управляващ орган, сертифициращ орган, одитори, както и стратегически мониторинг, който се осъществява от централното координационно звено, както и от представители на Европейската комисия. Резултатите от този контрол са налице- процента грешки е нисък, много по- добър от повечето държави членки, всяка нередност с финансово изражение води до финансова корекция. |
И последно- не бива да забравяме, че най- важния контрол е гражданския. Хората които виждат и които ползват дадената инвестиция. Публичния модул на ИСУН е важно оръжие за ефективен граждански контрол.
Въпрос 37
| Дата: | 9 март 2012 г. |
| Автор: | Алото |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=3 |
| Въпрос: | Господин Дончев, какво наследство заварихте по усвояването на фондовете от тройната коалиция и има ли по-голям напредък сега? Благодаря |
| Отговор: | Към 30.06.2009 г. договорените по ОП възлизат на 2 360 758 598 лева (15.05%), реално изплатените средства са 146 126 174 лева (0.93%), а верифицираните разходи са 87 841 293 лева (0.56 %). |
В допълнение в момента в България няма спряна оперативна програма, имаме оценки за съответствие за всички ОП, един от най- ниските проценти грешки в ОП.
Въпрос 38
| Дата: | 9 март 2012 г. |
| Автор: | MKDV |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=3 |
| Въпрос: | Уважаеми г-н Дончев, |
Темата, която предизвика моя интерес, а предполагам и на много български граждани е отпускането на 3000 лева за газификация по международен фонд "Козлодуй".
Във тази връзка моля, да дадете уточнение какъв ще бъде размера на средствата отпуснат по международен фонд "Козлодуй" за битова газификация на домакинствата. (в печатните медии се коментираха суми м/у 10 и 20 мил.евро)
Има ли някакво разпределение за брой домакинства, по градовете определени да получат коментираната субсидия от 3000 лева на домакинство?
По какъв механизъм, критерии за участие, домакинствата ще могат да се да се възползват? Какви документи ще са необходими за кандидатстване? Има ли някакви ограничения за кандидатите? Как реално ще се отчитат домакинствата, че са преминали на природен газ и на кого?
Фиксиран ли е размера на субсидия от 3000 лева или може да бъде променлив?
Какво обхваща субсидията? Покупка на газови уреди или изграждането на газовата инсталация. Възможна ли е комбинация от двете?
Кога ще стартира програмата и къде, ще можем да се запознем с изискванията и правилата?
Предвиждат ли се и има ли други програми или фондове, които да подпомогнат и компенсират критично изоставане на газификацията на българските домакинствата?
И ако има какви са те?
С уважение,
Мариана Димитрова
| Отговор: | Относно размера на средствата, отпуснат по международен фонд "Козлодуй" (МФК) за битова газификация на домакинствата: |
По въпроса има ли някакво разпределение за брой домакинства по градовете, определени да получат коментираната субсидия от 3000 лева на домакинство:
След проведена в МИЕТ среща с Консултанта и представители на газоразпределителните дружества бяха обсъдени необходимите средства за финансиране на вътрешна газова инсталация. Уточнено бе, че средната индикативна стойност е между 5000-6000 лв. за домакинство. В резултат на срещата и предложеното разпределение на грантовите средства от Консултанта се взе решение на всяко домакинство да се отпуснат 50% от необходимата сума (или до 3000 лв.)
По другите въпроса - по какъв механизъм, критерии за участие, домакинствата ще могат да се да се възползват? Какви документи ще са необходими за кандидатстване? Има ли някакви ограничения за кандидатите? Как реално ще се отчитат домакинствата, че са преминали на природен газ и на кого?
Отчитането на домакинствата ще се осъществява след присъединяване към съответното газоразпределително дружество и представен в МИЕТ платежен документ за поне 1 месец.
Какво обхваща субсидията? Покупка на газови уреди или изграждането на газовата инсталация. Възможна ли е комбинация от двете? - да
Кога ще стартира програмата и къде, ще можем да се запознаем с изискванията и правилата? Предвиждат ли се и има ли други програми или фондове, които да подпомогнат и компенсират критично изоставане на газификацията на българските домакинствата? И ако има какви са те? - След одобрение на Асамблеята на донорите през м. юни 2012 г., домакинствата ще могат да се кандидатстват за финансиране - около м. септември 2012г. Информация за това ще бъде предоставена на страницата на МИЕТ, както и на програмата
Обща информация:
Международен фонд "Козлодуй" (МФК) е създаден с Рамковото споразумение между ЕБВР и Р България, подписано на 15.06.2001г. и ратифицирано със Закон, обнародван в ДВ бр. 38 от 12.04.2002 г.
Администратор на средствата на МФК е Европейската банка за възстановяване и развитие (EБВР), а управление на усвояването им от българска страна се осъществява от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
МФК е създаден с цел управление на безвъзмездната помощ, отпусната от ЕС за намаляване на последиците от предсрочното извеждане от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ "Козлодуй", чрез финансиране и съ-финансиране на подготовката и изпълнението на проекти в следните две области:
| - | Дейности за извеждане на блокове 1-4 от експлоатация (проекти в "ядрения" прозорец) и |
| - | Мерки за намаляване на негативните последици в сектор енергетика, които произтичат от взетото решение за затваряне и извеждане от експлоатация на блокове 1-4, и които подпомагат необходимото преструктуриране, рехабилитация и модернизация на секторите производство, пренос и разпределение на енергия, както и повишаване на енергийната ефективност (проекти в "не-ядрения" прозорец). |
Общо условие за всички проекти, финансирани от фонда е да допринасят за намаляване на негативните последици от предсрочното спиране на блокове 1-4 на АЕЦ "Козлодуй". Приоритетите на Фонда в "не-ядрен" прозорец са:
| - | Сигурност на енергийните доставки |
| - | Рехабилитация и модернизация на секторите производство, пренос и разпределение на енергия |
| - | Енергийна ефективност |
| - | Околна среда |
На 15.02.2012г. стартира процедура за набиране на проекти в сектор неядрена енергетика по Международен фонд "Козлодуй" (МФК), като индикативният размер на грантовото финансиране е 109.5 млн. евро. Пълният пакет от документи за кандидатстване, в т.ч. насоки за кандидатите, е публикуван на интернет страницата на програмата http://www.mfk-consultant.eu.
В резултат на извършен преглед на потреблението на природен газ от домакинствата в страната, се отчита много ниско, около 3% от общото потребление. Обсъжда се стартиране на проектната линия, която да стимулира битовата газификация чрез подпомогане на първоначалната инвестиция на около 10 000 домакинства за присъединяване към газоразпределителната мрежа. Реализирането на проектите ще има ефект върху няколко общини и голям брой крайни потребители. Ще се постигне намаляване на замърсяването на въздуха в тези райони, чрез заместване на горива с високи нива на емисии на вредни вещества в атмосферния въздух с природен газ.
Схемата за финансиране, процедурите и изискванията за кандидатстване на домакинствата за отопление с природен газ са в процес на разработване и съгласуване с ЕБВР, администратор на средствата по МФК. Същите ще бъдат представени за одобрение на Асамблеята на донорите през м. юни т.г., след което домакинствата ще могат да се кандидатстват за финансиране около м. септември 2012г.
При определяне на приоритетните проекти за финансиране ще бъде отделено специално внимание на 27-те общини със системно превишаване на нормите за качество на атмосферния въздух (КАВ). Предложенията за проекти в тези общини ще имат допълнителна тежест в оценката, ако проектите им включват задължително промяна на горивната база (в случаите, когато сградите не се отопляват на газ, биомаса или не са топлофицирани), с цел използване на горива с по-ниски нива на емисии на вредни вещества в атмосферния въздух, като при наличието на газопреносна мрежа ангажиментът да бъде за преминаване на природен газ.
Въпрос 39
| Дата: | 9 март 2012 г. |
| Автор: | IlianaVasileva |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=3 |
| Въпрос: | Проблем с усвояването на средства по евро фондове. |
Кандидатствах по програма Reecl за енергийна ефективност, по две мерки газификация и отопление. От страна на банката за координиране на проектите и отпускането на кредита нямах никакви проблеми, както и за изготвянето на офертите от фирмите за изграждане на отоплението и газовата мрежа. Най големият ми проблем се оказа ваденето на разрешението за строеж от община Велико Търново(2 месеца), което беше съпроводено с допълнителни изисквания за изваждане на други документи и такси.
Костваше ми много усилия да се преборя с общинската администрация и за малко щях да изпусна срока, в които да отчета приключването на проектите. Според мен ваденето на разрешението за строеж бави и утежнява много процеса на газифициране. Хубаво е държавата да помисли в тази насока и вместо да утежнява процесите да ги подпомага няма нужда от допълнителни административни тежести.
Моля, да коментирате тази бариера поставена от общината и смятате ли, че разрешението за строеж трябва да отпадне за да се ускори газифицирането.
Предварително Ви благодаря за отделеното внимание.
Илиана Василева
| Отговор: | Програмата REECL е кредитен механизъм, разработен от Европейската комисия, Европейската банка за възстановяване и развитие и Агенцията за енергийна ефективност. В този смисъл тя не е оперативна програма на ЕС и като такава не подлежи на пряко въздействие от мен в качеството ми на министър по управление на тези средства в България. |
Въпрос 40
| Дата: | 9 март 2012 г. |
| Автор: | SIIB |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=3 |
| Въпрос: | Уважаеми Господин Дончев, |
1. Много и почти неразбираема, в по-голямата си част излишна бумащина , заедно с бюрократичните спънки, които са направени единствено и само консултантски фирми да вземат съответния процент и същевременно подхранване на корупционни практики.
Трябва да се намали до минимум тази бумащина, за да може един средно интелигентен управител на фирма да може да попълни необходимите документи. Това ще доведе и до разтоварване на администрацията, която проверява дадения проект, освобождавайки я от ненужни и почти с едно и също съдържание документи.
2. Така направеното райониране на селски райони обрича всички населени места в големите общини, независимо, че са села или малки градове на невъзможност да кандидатстват за каквато и да е програма характерна за селски район. Това води от една страна на затормозяване на общинските центрове с отделяне на суми от без това недостатъчното финансиране, и за тези населени места. От друга страна, някои населени места в селски райони се чудят какви проекти да измислят, по някой път направо безмислени, само защото има отпуснати средства за такава програма.
3. И не на последно място. Хората, които оценяват дадени проекти, да имат иновативно мислене т.е. да не се търсят тривиалния очакван ефект, а да се оценяват проектите по това, не само какви близки икономически приходи ще донесат, но и в по-далечен план, както и в социален, здравен, особено за общественото здраве, аспект. И да се даде възможност на проекти, които имат голяма ефективност, но поради това, че дадената фирма няма необходимия първоначален капитал за да извърши даден етап , не могат да видят никога бял свят.
И един личен въпрос. Как е възможно да получа възможност за лична среща с Вас, защото имам проект, за който за съжаление няма програма, а е изключително полезен и необходим, касаещ здравето на много хора.
| Отговор: | Отговарям на въпросите Ви в реда, в който са зададени: |
| 1) | В следствие на последователните усилия в последните две години считам, че броят и обемът на изискваните документи е намалял. Също така нека да напомня, че вече съществува възможност за кандидатстване и за отчитане по електронен път. Считам, че все още има потенциал и за опростяване на процедурите и за намаляване на обема на изискуемите документи. Разбира се, редно е да се знае, че този процес има определени граници. Все пак говорим за публично финансиране и за система за контрол, която да гарантира правилното разходване на парите на българските и на европейските данъкоплатци. Не считам, че ползването на консултантски фирми е задължително, нито пък наложително. Съветвам бенефициентите - както публичните, така и частните институции, ако им е възможно, да развиват собствен капацитет вътре в самата институция. Това при всички случаи гарантира по-високо качество на проекта поне от гледна точка на съобразяването му с нуждите на съответната институция. |
| 2) | Направената съществуваща към този момент демаркация (т. е разпределение) между Програмата за развитие на селските райони и ОПРР не е съвършена. Работим по по-изчистен и по-справедлив модел за следващия програмен период. За съжаление за този програмен период е почти невъзможно демаркацията да бъде променена. |
| 3) | И аз бих искал оценителите, както и като цяло служителите в публичните администрации, да имат повече иновативно мислене и да не търсят обезателно само и единствено тривиалния ефект. Моля да не забравяте, че за зло или за добро оценката е процедура. И каквито и да било съображения, включително и иновативното мислене, трябва да бъдат сведени до отделните стъпки на процедурата. Това със сигурност предполага редица ограничения. Лично аз обаче считам, че има още потенциал и оценители, и служители да могат да вкарват в процедурата повече креативност и повече иновативно мислене. |
| 4) | По отношение на личния въпрос, моля да пишете на адрес minister.eufunds@government.bg |
Въпрос 41
| Дата: | 9 март 2012 г. |
| Автор: | Evroboresta |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=3 |
| Въпрос: | Г-н Дончев, |
Защо разните там гаранционни фондове, Джереми и прочие не работят директно с бенефициентите, а наливат пари в банковата система?
Европа дава пари за да се развие малкия и среден бизнес. А те отиват само при богати хора - онези, които могат да бръкнат в джоба си и да извадят 30 процента от сумата на проекта, с който са кандидатствали.
Ще се промени ли нещо или не. Това ме интересува.
| Отговор: | Съфинансирането от страна на кандидатите е изискване, произтичащо от регламентите, поради факта, че гарантира устойчивост и ефективност на инвестицията. Различните интензитети на помощта от 60 до 85 %, а по някои от схеми процентът е 50 % (когато помощта е за големи предприятия) произтичат от приложимите режими за държавна помощ. Делът на одобрените проекти, договорите за изпълнението на които се прекратяват поради проблеми с финансирането е голям особено в условията на икономическа и финансова криза. При някои програми той достига средно 20%. Решения на проблема са търсени и продължават да се търсят, правят се опити банките да се включат в процеса на изпълнение на Програмите. |
Въпрос 42
| Дата: | 9 март 2012 г. |
| Автор: | Сирко |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=3 |
| Въпрос: | Какво можете да правите без разрешение от Дянков? |
| Отговор: | Работим, дискутираме и понякога спорим с колегата Дянков. Не искам разрешение от него за действията си. |
Въпрос 43
| Дата: | 10 март 2012 г. |
| Автор: | A Bulgarian in the USA |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=3 |
| Въпрос: | Г-н Дончев, |
| Отговор: | Има няколко белега на слаба държава. Сред тях са: строги закони, които не се спазват, и свръхразвит център (столица) и неразвита периферия. |
| Въпрос: | 2. Има ли договореност между България и Румъния за Северна България - те да се съгласят да строим Дунав Мост 2, ние да не развиваме модерна инфраструктура в Централна и Източна Северна България, за да не им правим конкуренция? |
| Отговор: | Не. Не знам от къде ви хрумна. Северна България е също толкова важна, колкото Южна. |
| Въпрос: | 3. Какво ще стане със Северна България, ако транспортните потоци от Варна се отклонят през Южна България (напр. построи се магистрала Черно Море, а не се построи Хемус? |
| Отговор: | Държавата трябва да развива балансирано и севера и юга. Затруднение е, че голяма част от европейските транспортни коридори се намират в южната част на страна, а ние имаме възможност да влагаме европейски пари от кохезионния фонд само в тях. Въпреки това, има много какво да се направи и за севера с европейски пари- коридор № 4, Коридор № 9, както разбира се и Хемус. |
| Въпрос: | 4. Защо магистрала Хемус беше понижена в неясния скоростен път? |
| Отговор: | Неизградената част от автомагистрала "Хемус" в участъка от град Ябланица до пресичането северно от град Шумен с път I-7 "Граница Румъния - о.п. Силистра - о.п. Шумен - Върбица - о.п. Ямбол - Лесово - Граница Турция" е предвидена от МРРБ за доизграждане с автомагистрален габарит през периода 2014-2020г. |
| Въпрос: | 5.Защо пътят Русе -Търново не е магистрала, макар че има повече трафик от много от магистралите в Южна България? |
| Отговор: | По данни на МРРБ се предвижда пътят Русе-Търново-Маказа да бъде изграждан като скоростен път с габарит Г20 в периода 2014-2020г., т.е. с две ленти за движение във всяка посока, с разделителна ивица между тях. Пресичането с други пътища, улици, железопътни и трамвайни линии, както и вливането и отливането на движението ще се осъществява на различни нива. |
| Въпрос: | 6. Кое е по-важно за България - река Дунав или софийското метро? |
A Bulgarian in the USA
| Отговор: | Не бих сравнявал велико творение на природата като река Дунав с човешко творение, дори това да е чудесният проект за Софийското метро. |
Въпрос 44
| Дата: | 10 март 2012 г. |
| Автор: | Мишо Черничкия |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=3 |
| Въпрос: | Имате ли предварителни данни за какви проекти кандидастват общините за европейско финансиране или гледате да набутате всичко пък каквото излезе? Знаете ли ,че сдружението на общини от Великотърновска област ще изграждат депо за отпадъци върху защитена територия по "Натура-2000" "Търновски височини". Този проект е продължение на старо сметище ,което 40 години трови местността и две села ,като се планира да продължи още 30 години. Защо без да знаете за какво става дума ходатайствахте пред председателя на ВАС да се утвърди незаконен ОВОС за този проект ,който едва ли може да бъде приет за финасиране от Еврофондовете? Толкова ли няма други места, че ще се прави депо за отпадъци върху защитена територия ? Можете ли да обясните на Европейците защо от 2003 г. тези общини нищо не са направили за да се изгради новото депо на приемливо и безопасно място? Такъв ли е капацитета на бългаските властници, че не разбират кога и какво е допустимо и да търсят с непозволени мерки решение от съд? |
| Отговор: | Уверявам Ви, че не съм разговарял с председателя на ВАС по повод описания от Вас проект. |
Въпрос 45
| Дата: | 10 март 2012 г. |
| Автор: | Deutschmann |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=3 |
| Въпрос: | Здравейте г-н Дончев, |
Прес месец юли миналата година е внесен формуляра за този проект.
Аз съм представител на партньора Нр. 3 NH ProektStadt Франкфурт на Майн, Германия. Аз имах възможноста да Ви представя на кратко този проект, заедно с бившият кмет на Видин, г-н Видов.
Може ли да ми кажете какво е станало с този проект? Колко средства за отпуснати и от кога може да се работи по този проект?
Ще Ви бъда много благодарен за отговора, за да можем да плануваме нашите действия.
Mit freundlichen Gru?en aus der Opelstadt
Reinhold Jude
65428 Russelsheim Feuerbachstr. 25
Tel. 0049 6142 95 02 07 Fax. 0049 6142 95 02 09
Mobil 0049 172 68 010 61
E-Mail rjude@rjude.de
| Отговор: | В рамките на преселекцията на проектните предложения по схема "Подкрепа за осигуряване на съвременни социални жилища за настаняване на уязвими, малцинствени и социално слаби групи от населението и други групи в неравностойно положение" е одобрен и проект на община Видин, с бюджет 4 млн.лева. Предстои оценка на предложението в срок до 15.05.2012 г. |
Въпрос 46
| Дата: | 10 март 2012 г. |
| Автор: | Секулов |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=3 |
| Въпрос: | Г-н Министър, |
Как бихте се самооценили в този кабинет от началото на работата ви до този момент по тези няколко примерни критерии: усвояване на европейските средства(EС), борба с измамите свързани с ЕС, борба с корупцията при усвояването на ЕС, определяне на държавни приоритети за финансиране с ЕС, стимулиране на държавните служители с ЕС, промяна на бюрокрацията при държавната и общинска администрацията оперираща с ЕС. Какво сте променили и в каква посока за тези години? Вторият ми въпрос е по-конкретен. Кои области от икономиката на България са държавен приоритет и с какво сте помогнали те да се развият? Един пример, ако може да дадете.
Успех!
| Отговор: | Нямам устойчиви рефлекси да си деля отговорността с друг - сегашен или предишен. Ако трябва аз да обясня какво съм свършил, това вероятно означава, че почти нищо не съм свършил. А оценката за работата ми я дават и ще я дадат преди всички и най-вече българските граждани. |
Резултатите от борбата с корупцията, измамите и бюрокрацията най-лесно може да бъде оценена чрез докладите на различните одитиращи институции. Тази оценка към момента е най-добрата която е получавана за България от началото на програмния период.
Колкото до държавни приоритети за финансиране със средства от ЕС, такива се разработват за следващия програмен период (2014- 2020). Приоритетни за финансиране по ОП "Конкурентоспособност" са секторите, които съвпадат с новия модел за икономическо развитие на България, както и с приоритетите на ЕС. Това са секторите с висок дял на иновации, които могат да осигурят дългосрочен икономически растеж. Приоритет е даден на информационните и телекомуникационни технологии, еко и енерго-спестяващи технологии и технологии, свързани със здравето. Като пример ще посоча, че при кандидатстване по ОП "Конкурентоспособност" на предприятията от тези сектори се дават допълнителни бонус точки на етап оценка.
Въпрос 47
| Дата: | 10 март 2012 г. |
| Автор: | NITA |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=3 |
| Въпрос: | УВАЖАЕМИ,Г-Н ДОНЧЕВ!!!!!!!!!!!!!!!!!!! |
ЗА СЪЖАЛЕНИЕ В ГРАДА НИ УСПОРЕДНО С МОЯ ПРОЕКТ СЕ СТРОЕХА ОЩЕ 2 НА ВЕРОЯТНО НЕ СЛУЧАЙНИ ХОРА,КОИТО НЯМАТ НИЩО ОБЩО С НАШИЯ ГРАД.ТЕ ВЕЧЕ ЗАБРАВИХА ЗА "САПАРД''И ЧАКАТ ДА МИНАТ 5 ГОДИНИ ЗА ДА СЕ ОСВОБОДЯТ ОТ НЕНУЖНИТЕ ИМ ХОТЕЛИ.
АКО ВСЕ ПАК ИМАМ НЯКАКЪВ ШАНС ПОМОГНЕТЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
| Отговор: | Във Вашия договор с ДФЗ-Агенция САПАРД, за който не сте посочили конкретни данни, би следвало да има клаузи, обосноваващи постановения отказ за плащане и ако става дума за представена фактура, издадена след изтичане срока на договора, то отказът не би трябвало да бъде изненада. |
Въпрос 48
| Дата: | 11 март 2012 г. |
| Автор: | Ideyazabulgaria |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=3 |
| Въпрос: | Уважаеми г-н министър, |
В 8-те най-развити икономически и признати за най развити социални и правови държави в Европа, с най-развит модел демокрация"реалната демокрация" и които имат общ социален модел( членки и не на ЕС)- Швейцария, Швеция, Дания, Финландия, Норвегия, Холандия, Германия и Австрия за контрола на харченето на обществените средства се използват две институции-1) съдебната система- независима от политическата /изпълнителна власт и която се явява надстройката на обществото-наблюдава и коригира действията на политическата и в изпълнителната власт, и 2) специализирания орган Агенция за финансов контрол( също независима от изпълнителната и политическа власт ), която прелиминарно контролира и подава сигнала до съдебната система. Съдебната система в тези страни съблюдава и жестоко прилага т.н. европейско"четвъртото разделение на властите"( отделяне на корпоративните интереси от властта и политиката)обвито в закон, у нас познат като "конфликт на интереси", което не позволява политиците да използват властта си за лобиране за икономически интереси или собствено облагодетелстване. Няма да измервам случаи с висши държавници в тези страни на Европа, които в последните години са попаднали под ударите на този закон, само един пример-току що за неспазване на този закон си отиде президентът на Германия, срещу който се води следствие. Известно е, че в България съдебната сисетма и Агенцията не са независими от политическата и изпълнителна власт институции, те продължава по почина на тоталитарната държава да се намира под шапката на политическата власт на деня. В момента съдебната система сега се намира под мишницата на г-н Премиера, Агенцията за финансов контрол се намира под мишницата на министър Дянков, а законът за конфликт на интереси приет 2009 г. е без наказания с пожелателен характер. ideyazabulgaria.org
| Отговор: | Не се наемам да споря с Вас по отношение на това кой какво държи под мишницата си. Считам, че в последните години и в България има достатъчно примери за това как ако някой не спазва правилата може да се раздели с поста си и да бъде разследван, без значение от позиция, заслуги и т.н. |
Позволете ми да повторя. Въпросът е как този ефективен контрол, как тези стандарти за отчетност и прозрачност да станат стандарти за целия публичен сектор в България.
Въпрос 49
| Дата: | 11 март 2012 г. |
| Автор: | DianDimitrov |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=3 |
| Въпрос: | Г-н министър, |
2. Ако една нова власт има намерение да прави реформи, тя ги прави в първите 6-12 месеца от началото на мандата. До тук минаха повече от две години и половина. От тук нататък, освен да ви свърши мандата и да си ходите, какво друго може да очакваме от това правителство?
| Отговор: | По първия Ви въпрос: Имаме хоризонтален принцип, както и човешко право от ЕС, свързано със свободното движение на хора. Разбира се, на мен ми се иска в България да живеят, работят и учат повече млади хора, а защо не и талантливи млади хора от други страни. Съзнавам добре, че условията в България често са непривлекателни за младите. Но освен добра работа и семейни причини, понякога трябва още една причина човек да остане да живее в България. Защо не малко вяра например...или оптимизъм, че България я чакат добри времена. |
Що се отнася до втория въпрос, мисля, че имате грешна концепция за планирането и извършването на реформи. Реформите не са инцидентно събитие, което се случва веднъж на няколко години. Реформите са част от процеса на съществуване на системата и те трябва да се правят непрекъснато. Защото средата се променя, защото всяка система (включително и публичната администрация) има лошия навик "да натрупва тлъстинки". Така че реформи трябва да се правят непрекъснато, за да може системата да съответства на изискванията на средата.
Специално в сферата на средствата от ЕС планирам да се случат още реформи. И не смятам да спирам или да се ограничавам предвид изборите, които предстоят след година и половина. Кой ще си ходи и кой идва, в крайна сметка решава българският народ.
Въпрос 50
| Дата: | 11 март 2012 г. |
| Автор: | Konsultant |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=3 |
| Въпрос: | 1. Във всички досегашни дейности по усвояването на евросредствата от ЕС, а също и от ЕО (Швейцария, Норвегия, Лихтенщайн) главните причини за забавянето на процеса са: * дефицит на диалог между държавната администрация и кандидатите за тези средства от бизнеса, науката, общините, НПО. |
Въпрос: Как смятате да преодолеете тези проблеми през следващия програмен период "2014 - 2020г."
| Отговор: | Съгласен съм с Вас, че диалогът с т.нар заинтересовани страни не е каприз на публичността, както и претенция за прозрачност, а е гаранция за подготовка и изпълнение на качествени проекти. Няма гаранция, че държавните администрации винаги знаят най-правилните отговори. Добрият диалог с НПО, бизнес и академичните е стандарт в работата ми. Разбира се, трябва да припомня, че няма значение какво с кого се консултира - финалната отговорност е моя. |
Има редица НПО, които пряко участват в работните групи за разработване на ОП и договора, също и представители на академичните среди. Председател съм на нарочна работна група за създаване на нов модел за финансиране на НПО от страна на държавата.
Имаме задължение и възможност целенасочено да инвестираме в капацитета на публични институции - общини, агенции, министерства. Въпреки по ограничените възможности за инвестиции в подготовка и капацитет на НПО, фирми и т.н съществуват и редица такива възможности осъществявани от ОПАК и ОПРЧР, Финансовия механизъм на ЕИП, Швейцарска програма.
| Въпрос: | 2. По-важно е не колко са усвоените евро средства, а каква е тяхната ефективност, т.е. какви са реалните конкретни резултати от това усвояване в икономиката и социалната практика! |
| Отговор: | В момента по проект по ОП "Техническа помощ" се извършва текуща оценка на степента на изпълнение на целите на Националната стратегическа референтна рамка - това е стратегическият документ на България за Кохезионната политика през този програмен период. Оценката включва няколко основни аспекта - релевантност, ефективност, ефикасност, въздействие и устойчивост на интервенциите и се надяваме, че ще послужи като добър ориентир при програмирането за следващия период. Освен това до края на настоящата година всяка държава-членка трябва да представи на Европейската комисия стратегически доклад за 2012 г., в който трябва да представим степента на постигане на целите на Кохезионната политика и ефектите от европейските фондове върху социално-икономическото развитие на страната. |
| Въпрос: | 3. В предишното правителство г-жа М. Плугчиева беше Вицепремиер по управлението на еврофондовете и назначаването й се отрази положително на този процес. Назначаването Ви на поста Министър по управлението на еврофондовете беше много полезно, но си позволявам да кажа, че резултатите биха били още по-добри, ако Вие също сте Вицепремиер! |
| Отговор: | Това не беше въпрос, а мнение. Благодаря Ви за положителния коментар. |
Въпрос 51
| Дата: | 11 март 2012 г. |
| Автор: | Eneq |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=4 |
| Въпрос: | Уважаеми господин Дончев, |
Моите въпроси към Вас са свързани по-конкретно с Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", но и с някои по-общи въпроси.
1. В последните 2 години виждам тенденция за рязко намаляване на откритите процедури за кандидатстване (по-специално в ОП "Развитие на човешките ресурси", в които да могат да участват повече и разнообразни бенефициенти, за сметка на процедурите с конкретен бенефициент, който е държавна структура (например, Министерство на образованието, младежта и науката). Каква е причината за тази тенденция? Основава ли се тя на анализ на участието на отделните бенефициенти, ползите за тях и добавената стойност към програмата? Ще продължи ли тази тенденция и в следващия програмен период?
Моите наблюдения (аз работя в НПО-сектора от 2002 г., в областта на образованието) са, че възможността за кандидатстване по проекти, особено по схемата "Да направим училището привлекателно за младите хора" в продължение на 3 години се отрази много положително на училищата и на НПО-тата в този сектор - много хора се обучиха да пишат и да реализират проекти (добри проекти!), педагози и деца се мотивираха от постигнатите резултати, започнаха да се създават партньорски мрежи и да се обменят добри практики, или с други думи, започна да се изгражда капацитет. Мисля, че по тази схема имаше много голям интерес (подаваха се много предложения), нямаше неусвоени средства, и реално нямаше корупционни практики (при проекти на стойност между 15 000 и 390 000 лева това не е сериозно). Защо в такъв случай и от кого се взе решение тази схема да се замрази за 2 години (2010, 2011), а сега, в последния отрязък от програмния период, останалите средства по нея да се насочат към МОМН както конкретен бенефициент по проект "УСПЕХ"? Въз основа на какви анализи и данни и от кого резултатите от реализираните в продължение на години стотици проекти за извънкласни и клубни дейности от стотици бенефициенти - училища, общини, НПО - са били оценени като слаби и незадоволителни, а капацитетът на МОМН - като достатъчен за управление на мегапроект с 12000 клуба и близо 160 000 ученици?
Исках да ви пратя линк към форума на проект "УСПЕХ", за да видите колко проблеми с управлението на този проект споделят хиляди педагози от цялата страна, но като го отворих, се оказа, че форумът... е спрян http://uspeh.mon.bg/?m=9
2. Моля да разясните конкретните начини , по които организации и хора, които имат опит и желание да го споделят, биха могли да участват в обсъжданията на приоритетите и схемите за новия програмен период.
3. Моля да споделите, ако е възможно, вашите виждания за приоритетите за новия програмен период, и по-специално приоритетите, свързани с образованието.
Благодаря Ви предварително!
| Отговор: | Структурните фондове през следващия програмен период трябва да изиграят ключова роля за постигане на целите на Стратегията за Европейския съюз Европа 2020. От тази гледна точка в съответствие с целите на стратегията като приоритети се извеждат научноизследователската и развойна дейност, повишаване на равнището на заетост, повишаване достъпа до образование, социално включване, както и преминаването към нисковъглеродна икономика. По отношение на образованието е предвидена възможността за финансиране на мерки за достъп и качествено образование, по отношение на всички негови етапи, включително предучилищно, начално, основно, средно и висше образование. Също така има възможност за финансиране на програми за учене през целия живот, осъвременяване на уменията и квалификацията на работната ръка и подобряване на адекватността на системите за образование и обучение спрямо пазара на труда. Конкретните дейности, които ще се финансират по отношение на образованието ще се уточнят в процеса на програмиране. |
Разбира се, неправителственият сектор не е изключен от обхвата на интервенциите по Приоритетни оси 3 и 4 на ОПРЧР, тъй като партньорството с НПО е допустимо по множество от отворените схеми. Проектите на общини и НПО в сферата на образованието не са оценявани като слаби - напротив в началото на програмата именно схемите за този тип бенефициенти дадоха реален тласък на изпълнението на ОПРЧР. Специално за следващия програмен период, считам за най-удачно продължаване на използването на смесения подход, т.е. прилагането на големи схеми за двата типа бенефициенти - конкретни от системата на МОМН, и такива за НПО и общини.
За втория въпрос: Неправителствените организации, желаещи да участват в дейността по изготвяне на Договора за партньорство, бяха поканени да представят заявление за участие в избора на представители на неправителствения сектор в работната група. Заявление за участие в изборa можеха да подават следните групи неправителствени организации в обществена полза: социални организации; екологични организации; организации, работещи в сферата на образованието, науката и културата; организации, работещи в сферата на политиките за развитие. Заявления се набираха в срок до 27.02.2012 г. Основният принцип, който се спазва по отношение на НПО е тяхната саморегулация, т.е. от страна на администрацията ще бъде осъществен само преглед на спазването на поставените изисквания към НПО (да имат опит в съответната сфера), докато одобрените НПО следва с консенсус да излъчат свои представители в работната група, които ще имат задължението да информират за напредъка всички заинтересовани организации от неправителствения сектор. Информация за тази процедура можете да намерите на http://www.eufunds.bg/bg/pubs/1627, като този механизъм ще бъде приложен и по отношение на работните групи за разработване на отделните Оперативни програми. В тази връзка Ви препоръчвам да следите редовно единния информационен портал http://www.eufunds.bg, на който ще бъдат публикувани съответните обяви.
По третия въпрос: Образованието е ключов момент в Европа 2020, като основен инструмент за постигане на заложените цели за увеличени нива на заетост и намаляване на бедността и това несъмнено ще бъде отразено със съществен размер на финансирането през новия програмен период. В момента протича интензивен процес на преговори по предложенията на Европейската комисия за Регламенти за следващия програмен период, като в първоначалните варианти на законодателната рамка като в отделните приоритети фокусът беше основно върху подобряване на качеството и достъпа до висше образование. Със задоволство искам да отбележа, че съобразно изразената българска позиция (разбира се подкрепена и от други страни-членки) като друг основен приоритет се наложи и равният достъп до висококачествено предучилищно, основно и средно образование, т.е. ще продължат инвестициите в подобряване на качеството и материалната база на училищното образование. Наред с това считам за важен и фокуса върху превенция на отпадането от училище и реинтеграция в образователната система на отпаднали ученици. Ученето през целия живот също следва да остане в основата на интервенциите в сферата на образованието.
Въпрос 52
| Дата: | 11 март 2012 г. |
| Автор: | Meat |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=4 |
| Въпрос: | Г-н Дончев, какво си мислите най-често, когато се погледнете в огледалото? |
| Отговор: | Не знам какъв е подтекстът на въпроса, най- често си мисля, че имам тъмно кръгове под очите или пък "Ех, не можеше ли да съм малко по- хубав" : ) |
Въпрос 53
| Дата: | 11 март 2012 г. |
| Автор: | Чарли Дарвин |
| Линк: | http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=4 |
| Въпрос: | Ще се възползвам от все още календарно неизтеклия срок, да задам и аз въпроси към министър Дончев. |
1. Избройте кои са основните проблем свързани с еврофондовете. Само най-основните, колкото смятате че са по ваше усмотрение - 2, 5, 10 или 20, изредете ги.
| Отговор: | - | Късен реален старт на изпълнението на този програмен период; |
| - | Слаба проектна готовност; | |
| - | Нереалистични очаквания на бенефициенти и не само; | |
| - | Плачевен опит (в началото) на програмния период средствата от ЕС да се управляват, както се управляват българските бюджетни средства (тази констатация говори лошо за управлението на българските бюджетни средства...) | |
| - | Недостатъчен административен капацитет и сред финансиращите органи и сред бенефициентите понякога, въпреки че ситуацията е категорично подобрена | |
| - | Понякога липса на здрав разум; | |
| Въпрос: | 2. Има ли някакъв инструмент по който се оценява ефективността и целесъобразността на усвоените средства? |
| Отговор: | Оценяването на ефектите от европейските структурни фондове върху всички икономически сфери се прави в ЕС с помощта на специализирани макроикономически модели, какъвто вече е разработен и за България. Към момента проследяваме ефектите върху 170 икономически променливи. Можете да научите повече в следния документ: http://www.eufunds.bg/bg/page/872 |
| Въпрос: | 3. Известно е че бюрокрацията е един от най-тежките недъзи на ЕС, в частност и за еврофондовете. Какво прави България по въпроса бюрокрацията в ЕС като цяло не просто да се намали, ами направо да й бъде ударен мощен сатър, както си има нужда. Защото поне за еврофондовете вече се стига дотам, че много фирми и други организации нямат желание за такова финансиране, именно заради бюрокрацията и всичките произтичащи от нея утежнения - осъпяване, бавене, рискове от неодобряване на проекти, и прочие. |
| Отговор: | Административната тежест не е само българска, но и европейска тема. Обсъжда се на всяка среща на министрите и на всеки съвет в Брюксел. Редно е да се знае, че работещата административна машина не е само тежест, а и гаранция за правилното разходване на парите. Говорим за разходване на публични средства, което не може да се извършва без правила. Или както казваше Комисар Йоханес Хан: "На първа страница на вестника пишете, че трябва да се опростят правилата, а на трета - да не се допускат злоупотреби". |
| Въпрос: | 4. Обяснете далаверата Джеръми. |
http://www.segabg.com/article.php?id=592197
http://www.segabg.com/article.php?id=489763
И освен далаверата Джеръми, по тази ОП България е получила 53 милиона евро за последната година и половина. Това достатъчно ли е?
| Отговор: | Не смятам, че става дума за "далавера" или каквато и да било "комисионна", която Брюксел печели от нейното изпълнение в България, а за логика на изпълнение на инструментите за финансов инженеринг, предназначени за малки и средни предприятия през настоящия програмен период. Финансовият инженеринг е нова форма на финансиране, която има своите предимства. През настоящия програмен период, когато се гради опит и практика в тази сфера е много важно да се осигури правилната комбинация между този тип финансиране и все още много голямата нужда на българските предприятия от финансиране чрез безвъзмездна финансова помощ. |
| Въпрос: | 5. Документите които има тук http://www.eufunds.bg/bg/page/766 е добре да ги има и във формат на електронна таблица, xls файлове. Същото важи и за цалата останала админстрация, когато се публикува числова информация в табличен вид, задължително да се публикува и в xls файлове, освен в pdf, doc и кой каквито си ще други файлови формати. Сега е хаос. |
| Отговор: | Справките за изпълнението на оперативните програми са публикувани в PDF формат, защото това е най-широко разпространения графичен формат. По този начин публикуваната информацията може да се разглежда и с безплатни програми и не е необходимо този, който иска да разгледа информацията да има задължително закупен MS office. |
