Тези дни евентуалните промени в ставката по ДДС отново бяха предмет на множество политически, експертни и медийни дискусии. Министърът на финансите заяви, че управляващите имат намерение да намалят данъчната ставка по този данък на две стъпки с по един процент и това трябва да стане изненадващо за икономическите субекти. Изказаните аргументи "за" и "против" това намерение и евентуалните последствия за българската икономика са твърде противоречиви. Въпреки това, ако се направи дори несистематизирано обобщение на различните становища, може да се каже, че експертните заключения са "по-скоро не" при днешното състояние на българската икономика. Аргументите в подкрепа на това са свързани главно с рисковете за фискалната позиция на страната. ДДС е един от най-големите приходоизточници в бюджета. При разчетените макроикономически показатели за текущата 2012 г. са планирани 6.5 млрд. лв. приходи от този данък при отчетени 6.6 млрд. лв. през 2011 г. Данните показват, че за последните три кризисни години абсолютният размер на приходите от ДДС се свива, макар и с известни колебания. Редуцирането на данъчната ставка по ДДС със сигурност ще засили тази негативна тенденция през следващите няколко години, което ще увеличи риска за неизпълнение на планирания дефицит в бюджета и ще засили произтичащите от това множество негативни последици.
В процеса на дискусиите в недостатъчна степен беше обърнато внимание на състоянието на този важен данък в рамките на ЕС. За разлика от преките данъци ДДС, както и другите косвени данъци са частично регулирани на европейско равнище. За тази цел са разработени и приети от страните членки специални директиви. Регулациите обхващат както размера на ставките, така и тяхното диференциране, начините за формиране и движение на данъка.
В ЕС преобладават диференцираните ставки по ДДС (виж таблицата). Вероятно това заключение противоречи на преобладаващото у нас мнение, че ставката трябва да бъде една. Това всъщност е по-дълбока дискусия, в която има повече теоретични и по-малко чисто прагматични аргументи. Основният теоретичен въпрос е дали данъкът трябва да се използва като преразпределителен инструмент, а основният практически въпрос се отнася до възможностите за администриране на по-сложната диференцирана система на облагане с ДДС. В таблицата се вижда, че само 7 държави от ЕС имат ДДС със ставки, по-малки от 20%. Прави впечатление, че повечето от тях са високо развити в икономическо и социално отношение страни.
В ЕС се използват 4 вида ставки по ДДС - стандартна (15 и повече процента), редуцирана (от 5% до 15%) и супер редуцирана (под 5%). Съществува още един вид - заварена ставка (parking rate), която се регулира със специални дерогации в отделни страни. В таблицата се вижда, че в ЕС има само една държава с единна стандартна ставка - това е Дания с 25%. Всички останали страни имат диференцирани ставки. Някои от тях, като Ирландия и Люксембург например, прилагат всички видове ставки. Други държави имат по една или две редуцирани или използват и супер редуцирани ставки. Групите стоки, за които отделните страни членки могат да използват редуцирани и супер редуцирани ставки, са определени с нарочни документи на европейско равнище. Всяка държава е направила такъв избор, който съответства на специфичните характеристики на икономическата и социалната й структура. В случаите, когато отделните групи стоки са от първа необходимост и имат висока социална значимост, прилагането на редуцирани справки е масов случай. Например 22 страни са въвели редуцирани ставки за хранителни стоки; 24 - за фармацевтични продукти; 22 - за транспорт на пътници; 25 - за книги; 22 - за вестници; 23 - за периодични издания; 22 - за услуги в културата (концерти, кино, театър), и други.
Традиционно реакцията на управляващите по отношение на деференцираните ставки винаги е била отрицателна. По време на тройната коалиция също не се допусна диференциране на ставките по ДДС въпреки предложенията на опозицията за някои видове стоки, като лекарства и книги. По този повод някои медии ни лепнаха етикета "книгоубийци". Обикновено официалните аргументи против диференцираните ставки са свързани с увеличаването на риска за измами и източване на данъка. Тези опасения до известна степен са основателни. Истинската причина обаче за категоричния отказ на управляващите да приемат каквото и да е диференциране на ставките по ДДС е значителното усложняване на работата по администрирането на този важен данък. Що се отнася до ползите от диференцираните ставки, дискусиите вероятно ще продължат. Но ако бъдем достатъчно прагматични, ще търсим убедителен отговор на въпроса защо почти всички европейски страни не се отказват от диференцираните ставки по ДДС.


Ставки по ДДС в страните от ЕС

No

Страни

Супер

редуцирана

ставка	Редуцирана
ставка	Стандартна
ставка	Заварена

ставка

1	Белгия	-	6 и 12	21	12
2	България	-	9	20	-
3	Чешка република	-	14	20	-
4	Дания	-	-	25	-
5	Германия	-	7	19	-
6	Естония	-	9	20	-
7	Гърция	-	6,5 и 13	23	-
8	Испания	4	8	18	-
9	Франция	2,1	5,5 и 7	19,6	-
10	Ирландия	4,8	9 и 13,5	23	13,5
11	Италия	4	10	21	-
12	Кипър	-	5 и 8	15	-
13	Латвия	-	12	22	-
14	Литва	-	5 и 9	21	-
15	Люксембург	3	6 и 12	15	12
16	Унгария	-	5 и 18	27	-
17	Малта	-	5 и 7	18	-
18	Холандия	-	6	19	-
19	Австрия	-	10	20	12
20	Полша	-	5 и 8	23	-
21	Португалия	-	6 и 13	23	13
22	Румъния	-	5 и 9	24	-
23	Словения	-	8,5	20	-
24	Словакия	-	10	20	-
25	Финдандия	-	9 и 13	23	-
26	Швеция	-	6 и 12	25	-
27	Обединено кралство	-	5	20	-

Източник: Европейска комисия