Когато някой политик каже, че иска България да е Швейцария на Балканите, той обикновено има предвид доходите ни да се изравнят с швейцарските, а икономиката ни да процъфтява като тамошната. Никой обаче не отваря дума гражданите да получат същите права да влияят върху политиката на управляващите, както това се случва в отделните кантони. Обикновено аргументът е, че народът не е дорасъл да се изказва по сложни икономически или политически въпроси и че задължително ще подкрепи популистки идеи с катастрофални за страната последици - ще си премахне данъците или ще си увеличи драстично заплатите. И въпреки че политиците редовно доказват, че техните действия са доста по-пагубни, те упорито не желаят да делегират правомощия на гражданите.

Дългогодишната практика да се решават важни въпроси с референдуми в Швейцария показва, че



гражданите проявяват и разум, и отговорност,



когато от тях зависят важни за тяхното битие въпроси, и са сериозен коректив на партии и политици, които са склонни на популистки инициативи.

Последният пример за това е, че жителите на Швейцария доброволно се отказаха от увеличаване на годишния си платен отпуск от четири на шест седмици на състоялия се преди дни референдум по въпроса. Идеята, предложена от синдикалната федерация Travail.Suisse, бе решително отхвърлена от 66,5% от имащите право на глас. Подобно решение на пръв поглед изглежда безумно - кой не иска да има по-дълга платена годишна отпуска? Швейцарците не искат, или поне не смятат това за икономически обосновано. Те загърбиха личния си интерес заради благото на икономиката на алпийската страна, след като работодателите предупредиха, че увеличаването на годишната отпуска ще доведе до скок на разходите на малкия и средния бизнес с около 6 млрд. швейцарски франка. Това пък ще доведе до намаляване на работните места и ще изложи икономиката на риск. От своя страна синдикатът - инициатор на референдума, твърдеше, че засилващата се конкуренция, технологичният напредък и глобализацията правят труда по-тежък и интензивен, а в резултат на нарасналото работно натоварване служителите боледуват по-често, но също така жертват семейния живот и свободното си време. Двете страни излагаха аргументите си по медиите в продължение на седмици и очевидно работодателите са били по-убедителни."Отхвърляйки тази инициатива, гражданите запазиха чувството си за реалност", казва пред АФП Ханс-Улрих Биглър - председател на профсъюз, в който членуват над 300 000 фирми. Според него референдумът "ясно показа, че населението продължава да е фокусирано върху индивидуалната свобода и отговорността".

Пряката демокрация в Швейцария има две форми - народна инициатива и референдум. Народната инициатива предполага всеки швейцарски гражданин да може да направи предложение за промяна на конституцията. В действителност обаче инициативите все по-често се използват за определяне политическия дневен ред на страната и за приемане на нови закони. Ако поддръжниците на предложението успеят в рамките на 18 месеца да съберат и предадат в правителствената канцелария поне 100 000 подписа в подкрепа на своето предложение, тогава следва да се организира гласуване в цялата страна. В същото време правителството трябва да обсъди инициативата и в рамките на една година е длъжно да излезе с единна позиция пред парламента. Парламентът обсъжда инициативата и препоръчва на гражданите и кантоните дали да я приемат или отхвърлят. За одобряване на инициативата е необходимо да бъде подкрепена от мнозинството гласоподаватели, както и от мнозинството от 26-те кантона в страната.

Референдумът се използва за оспорване на вече приети от парламента закони. Всеки, който желае да се свика референдум, трябва да събере поне 50 000 подписа в рамките на 100 дни от публикуването на закона. За разлика от народната инициатива, одобряването на референдума е необходимо да бъде подкрепено само от мнозинството гласоподаватели.



През 2011 г. бе отбелязан своеобразен рекорд



- подети са 23 национални инициативи. Сред тях - за забрана на ядрената енергия, за създаване на повече работни места в резултат на използването на възобновяеми източници на енергия, за замяна на ДДС с енергиен данък, за минимална работна заплата, за данъчно облагане на големите наследства с оглед на финансирането на пенсионния фонд, за стабилизиране на общото население - правителството да приеме мерки, които да гарантират, че броят на установяващите се на постоянно местожителство в Швейцария няма да надхвърля броя на напускащите страната (обществен комитет), намаляване на данъчното облагане на гражданите, които гласуват и т.н.

Разбира се, не всички инициативи успяват. Много от тях не събират необходимия брой подписи или са оттеглени поради различни причини. Въпреки това популярността на инициативите расте - за периода от 1891 до 1990 г, т.е. за 100 години, са одобрени 9 инициативи. Точно толкова са одобрени само за десет години - от 1991 до 2010 г.

Ако се разгледат резултатите от взаимно свързани референдуми, ще се види, че



швейцарците внимателно преценяват всеки аспект от проблема,



по който им искат мнението. Така например през 2010 г. те гласуваха в полза на предложението чужденците, осъдени за престъпления, да бъдат прогонвани от страната. Напълно логично жителите на алпийската страна обясниха решението си с мотива, че хората, които идват в Швейцария, са длъжни да спазват законите. И който не се съобразява с тях, просто няма място в подредената държава. Чуждите граждани в затворите в Швейцария са повече от местните. Преди дни обаче швейцарците отхвърлиха предлаганите в същия контекст по-строги правила за предоставяне на швейцарско гражданство, предложени от Швейцарската народна партия.

През 2011 г. швейцарците отхвърлиха на референдум предложение за затягане на правилата за притежание на оръжие. Гласоподавателите трябваше да се произнесат дали одобряват или не оръжията да бъдат съхранявани в специални хранилища, а не в домовете. Федерацията е европейската страна с най-голям брой притежатели на оръжие - около 8 млн. жители имат 3 400 000 оръжия, т.е. почти всеки трети дом е въоръжен. "Това е стара швейцарска традиция и според мен хората сами трябва да могат да решават дали да държат оръжие у дома си или не", казва пред "Дойче веле" швейцарец, гласувал против затягането на правилата. От края на ХIX век всеки жител на страната, който подлежи на военна мобилизация, има право на оръжие. Според анализатори предложението е отхвърлено, защото целеше да сложи край на една традиция, а швейцарците държат на традициите си.

През 2009 г. народният вот пък бе в полза на идеята в страната да се забрани строителство на минарета към джамиите. Решението на швейцарците взриви международната общност, появиха се обвинения, че се нарушават религиозните свободи, но народът на алпийската страна не се поколеба публично да се противопостави на възможността "многобройните минарета да доведат до ислямизацията на Швейцария", както заплашиха инициаторите на предложението - дясната Швейцарска народна партия и консервативни християнски групи. Такава опасност изобщо не бе надвиснала над Швейцария, където живеят около 400 000 мюсюлмани и едва четири джамии имат минарета. Национално отговорните швейцарци обаче решиха да действат превантивно независимо от многобройните критики, които си навлякоха от всички точки на света.

Също толкова непоколебимо швейцарците



приеха и по-строги ограничения за демонстрация,



макар че това би могло да доведе до критики за ограничаване на правото да се изразява свободно мнението. Глобите за провеждане на демонстрация без разрешение или за нарушаване на договорените условия за провеждането й се увеличават до 100 000 франка. Освен това властите ще имат право да променят маршрутите на демонстрациите, ако представляват непропорционален риск за хората и тяхното имущество. Това се тълкувало като възможност за забрана на демонстрации в центъра на града.

Едновременно с отхвърлянето на по-дългите отпуски швейцарците одобриха ограничаването на ваканционните къщи до 20% от сградния фонд на дадено населено място, както и държавата да използва приходите от лотарията и спортните залагания за общественополезни проекти. Първото предложение е на природозащитни организации, които се опасяват, че бумът в строителството, особено в курортите в Алпите, ще разруши природата и планинските красоти, с който Швейцария се гордее. Народът се произнесе в полза на запазването на околната среда пред строителството и развитието на туризма, макар и с малка разлика в полза на предложението. Преди вота ски курортите, строителните фирми и агенциите за недвижими имоти настояваха, че приемането на инициативата ще навреди на местните икономики, тъй като строителството там е основен източник на работни места. След като резултатите станаха ясни, правителството сформира специална работна група, която трябва да оформи законово волята на народа - как да се променят нормативните актове, какво ще стане с издадените преди 11 март разрешения за строеж и т.н. Новите разпоредби трябва да влязат в сила до лятото.