|
| България няма ясни намерения в такава важна област, каквато е енергетиката. Всяко ново правителство вади нов проект за енергийна стратегия, а докато той се обсъжда, мандатът свършва и идва следващото правителство. |
Животът е това, което ни се случва, докато правим планове, казва Джон Ленън. И в икономиката е така - развитието се случва, докато държавата си играе на дълбокоумни стратегии и концепции.
България е имала и има много известни производства - на кисело мляко и розово масло, на кари и цигари, на гимнастички и щангисти, на компютри ("Правец") и компоти. Традицията някъде угасна, другаде се разви, но има една сфера, в която нищо не се е променило от времето на Тато. В страната ни все така неспирно и неуморно трака фабриката за безполезни документи с гръмки имена - визии, стратегии, концепции, насоки, програми, рамки. Общият знаменател за 99% от тях е
"Много шум за нищо"
През 2002 г. кабинетът "Сакскобургготски" приема Стратегия за обучение на служителите в администрацията. В 24 страници там пише, че обучението трябва да е "актуално и адекватно", "системата за управление и развитие на човешките ресурси е хоризонтална", а чиновниците трябва да пишат лични планове за професионално и служебно развитие. Някой да е виждал такъв план?
Имаме си национална стратегия за развитие на научните изследвания 2008-2018 г. Документът е задръстен от клишета от сорта "Науката - общокултурен феномен" и "Науката - средство за решаване на глобалните предизвикателства". Не ви ли напомня на "Икономиката икономична - дело на всеки" от времето на соца?
В репертоара на всяко ново българско правителство неизменно влиза и поредната нова стратегия за развитие на туризма. Докато предни години по кабинети и работни групи се размятаха проекти, бетонът поглъщаше плажове, дюни и блатни кокичета, морето стана помийна яма, а планинските курорти натежаха от петзвездни хотелски мастодонти. От друга страна, днес световни спецове не спират да хвалят "алпийската" класа на Банско и Пампорово. И за лошото, и за доброто приносът е на бизнеса. Държавата отсъства. Ако я имаше, нямаше да допусне презастрояването на Черноморието и планината. И нямаше да е възможно за няколко години Слънчев бряг да се утрои по хотели, заведения и туристи, а да разчита на пречиствателна станция, изградена преди половин век.
През май 2010 г. икономистите на БАН изготвиха по поръчка на президента Първанов Стратегия за ускорено икономическо развитие. Тя се запомни с едно-единствено нещо - скандалът около предложената отмяна на плоския 10% данък, което вицепремиерът Дянков определи като "малоумно".
В началото на 2011 г. министерството на икономиката пусна за обсъждане поредния проект на енергийна стратегия на България до 2020 г. Изключително важен и абсолютно незаобиколим документ, като се имат предвид тежките обременености на България - зависимост от внос, колосално прахосничество на енергия, превес на тока, наченати и замразени мегапроекти от ранга на АЕЦ "Белене". Обсъждането продължава и няма сигнали скоро да приключи. Отсъствието на приета стратегия изобщо не попречи на кабинета "Борисов" да издигне в култ темата за шистовия газ, а сетне, уплашен от обществените реакции, да наложи мораториум на сондирането.
Нещо подобно - само че при две правителства, се случи с ВЕИ енергетиката. Станишевото просто се влюби в енергията от слънце и вятър и сложи такива високи цени за изкупуването й, че засенчи германските, и фирми от цял свят заприиждаха към България с проекти за перки и соларни инсталации. Писането на стратегии продължи и при Бойко Борисов, а междувременно стана ясно, че има опасност
България да се превърне в един гигантски слънчево-вятърен енергиен парк
- с всички произтичащи от това финансови и екологични бели.
В третата година от мандата си ГЕРБ още няма ясна енергийна стратегия и управлява с мораториуми. Какво да си мислят инвеститорите?
"Стратегия" идва от гръцките думи за "войска" и "ръководя". В широкия смисъл означава наука, изкуство за печелене на война, за постигане на победа. Преведено на български обаче, стратегия най-често означава, че някой е решил да пробута някакво харчене, разместване или увеличение на пари. Това обяснява и страстта към писане.
Първо, самата стратегия се прави, за да се оправдае харчене или да се обоснове въпиюща нужда от финансиране - няма значение дали става дума за култура или физкултура, за адаптация на ромите към българите или обратното, за поощряване на дребния бизнес или за големия енергиен шлем.
Агенцията за малки и средни предприятия например сега усвоява едни европейски пари за изготвяне на експортни стратегии. Нищо че за поредна година износът на българските фирми расте с двуцифрени проценти при пълната липса на спуснати свише стратегии. А може би расте точно защото при външната търговия държавата най-малко може да си пъха носа и да пречи.
Самото правене и прокарване на стратегия върви с харчене на пари - то може да се възложи на външни изпълнители, може да е и вътрешно дело, но всички, въвлечени в процеса, получават хонорари за труда си, за участието си в работни групи. Това върви и с разноски за организиране на кръгли маси и правоъгълни трапези. Съвсем пресен пример ни дава новината, че "Националната стратегия за развитие на културата" ще е готова до юли. Под гръмкия етикет скромно наднича идеята за създаване на микробанка "Култура" - фонд, който да отпуска евтини кредити с държавна подкрепа, както било в Дания. Нима е необходимо да се хабят хартия и мастило за десетки страници, вместо честно, ясно и кратко да се представи идеята за финансиране чрез такъв фонд.
А министър Вежди Рашидов вече е назначил "наблюдаващ комитет" на Националната стратегия за развитие на културата. Заместникът му Митко Тодоров обяснява какво ще прави комитетът: "Една част от нашите задължения е да се осъществи хоризонтална връзка между различните работни групи. Някои работни групи осъществяват връзки със Съвета за развитие, където се изготвят различни стратегии в различните ведомства и тези стратегии трябва да се свържат с някои от дейностите и секторите на българската култура и обратно"... Сега разбирам смисъла на поговорката "много баби - хилаво дете". Нищо добро не може да излезе от такива лабиринти на общуване по вертикали, хоризонтали и диагонали. Но
за администрацията целта е нищо, движението е всичко
- важното е да има повече работни групи, кръгли маси и семинари.
А може ли някой да изброи колко документа се занимават с нашите сънародници от Столипиново, Факултета, Шекер махала и прочие? През ноември 2011 г. бе обсъдена поредната стратегия за интеграция на ромите. "Има известно недоверие в обществото по отношение на ефективността на действията за интеграцията, защото за 20 години проблемите не бяха решени", отбелязва вицепремиерът Цветан Цветанов по време на дискусиите. Така е, проблемите не са решени, но пък се усвоиха несметни количества пари - и за писане на стратегии, и за кръгли маси, и за всякакви експерименти, като скъпите многофамилни къщи за настаняване на многолюдните фамилии.
Не ме разбирайте погрешно - не казвам, че никога и за нищо не трябва да се чертаят стратегии и планове. Но докато политици и чиновници интегрират на хартия, строителните фирми и компаниите, чистещи улици и пътища, дават хляб и занаят на хора от гетата и съвсем безшумно, но много ефективно ги интегрират. За какво ни е "стратегия" за електронно управление, като всички знаем целта - бързо и всеобхватно въвеждане на електронно общуване между чиновници и граждани и между самите администрации. И без стратегии на всички е ясно, че е-услугите най-добре пазят парите на данъкоплатците от прахосване и са терминатор на подкупите и връзкарството. И че са нужди само три неща - софтуер, хардуер и политическа воля, тоест чиновниците да не пречат.
И не виждам смисъл днес да обявиш, че искаш атомна енергетика, утре да кажеш, че АЕЦ "Белене" е скъпоструващ гьол, а после да харчиш десетки милиони и години време, за да си изясняваш позицията. Никакви стратегии няма да помогнат, ако липсват стратезите и ако битката вместо от сърцати пълководци се командва от спотайващ се в сянката користен интерес.
Само със стратегии не става
България си има съвсем актуална стратегия за младежта - за 2010 - 2020 г. Оня ден обаче стана ясно, че младежката безработица у нас е достигнала 29%.
През есента на 2001-ва е приета Стратегия за противодействие на корупцията - учудващо стегнат и смислен документ, 8 страници с конкретни мерки и ясни отговорници. Предвиждат се такива полезни промени в Наказателния кодекс, така че ясно да се дефинира "подкуп", уреждане на санкцията "конфискация на имущество", придобито в резултат на корупция, вкл. и когато е прехвърлено на трето лице, въвеждане на автоматизирани системи за деловодство в съдилищата, които да ускорят обработването на делата и да улеснят достъпа на гражданите до информация. Още тогава е предвидено и по-нататъшно изграждане на единна информационна система на агенция "Митници", която да позволи контрол на товарите и бързо проследяване на постъпленията от митнически такси, мита, акцизи, ДДС по веригата митници, данъчна администрация, банки. Тези неща се случват едва сега. НДСВ, ДПС и ДПС, които трябваше да изпълняват стратегията, успяха за два мандата да превърнат България в емблема на корупцията и черната овца в ЕС.
И най-мъдрата стратегия не помага, ако няма политическа воля. Поуката е позната - държавата помага най-добре, когато не се меси и не пречи. Това е аксиома за България.
------------------------------------
ЗЛАТНИ КОКОШКИ
-----------------------------------
Класика в жанра "писане на стратегии" е Пловдивският панаир. Той бе забранен за приватизация до приемането на стратегия за това. И какво направи кабинетът "Станишев" - просто заобиколи закона, измисли стратегия "за развитие на панаира" и накрая се оказа, че държавата е изгубила половината от собствеността си в полза на червения бизнесмен Георги Гергов, привлякъл за параван и общината.
Историята с приватизацията на БТК е показателна, че държавата нито може да пише стратегии, нито може да ги следва, нито може да ги брани. "Златната кокошка" бе спазарена за съвсем постна цена, а колко струва наистина, се видя, когато малкото останали акции на държавата бяха пуснати на борсата и направиха фурор.
Навремето депутатите решиха, че е много опасно да се раздържавяват току-така най-големите и най-важните предприятия и че това може да се случи само и единствено по стратегия, изобретена от правителството и одобрена от Народното събрание. В съответствие със стратегията бяха съчинени угодни на общественото мнение правила за приватизация - телекомът да се продаде само на стратегически, сиреч от бранша, инвеститор, да се пазят работни места, да не се препродава поне 3 години, а ако след забранения срок се стигне до препродажба, държавата да получи процент от печалбата на продавача, а и при всички трансформации да си пази "златната" акция, така че да може да блокира решения, ако не са в синхрон с националните интереси. Всичко това бе вкарано в договора. Но вместо стратегически инвеститор се появи някакъв фонд "Адвент", който пък регистрира някакво ООД "Вива венчърс" във Виена точно преди приватизацията. Първата работа на купувача бе да свие персонала на БТК, а закриването на работни места мина под знака на програми за доброволно напускане. После се започнаха промените в собствеността, като основният пакет акции пътува от фонд на фонд, като мина през опциите на исландеца Тор Бьорголфсон. Държавата се опитва да води някаква съдебни дела за неизпълнени клаузи по приватизационния договор, но едва ли ще ги спечели, защото виновният купувач отдавна го няма. С други думи - пълен провал на стратегията.
Подобен е случаят с холдинга "Булгартабак". И за него няколко народни събрания и правителства отказаха най-чистата и прозрачна приватизация - през борсата, и се напъваха да съчиняват стратегии - за да не станела беля с изкупуването на тютюна, с цигарените марки и почивните станции, с щатните бройки и синдикатите. И отново вместо стратегически купувач се появи финансов - руска банка, а както се оказа, зад инвестицията на руската ВТБ банк надничат наши момчета - бившият "царски" министър Милен Велчев и брат му. Кой ще е следващият собственик и как ще се спазват условията по договора, предстои да видим.
--------------------------------------------------------
СТРАТЕГИИТЕ - за всекиго по нещо
---------------------------------------------------------
България 2020
за научните изследвания
за развитие на физическото възпитание и спорта
за електронно управление
за развитие на висшето образование
за приватизация на ВМЗ Сопот
за широколентовия интернет
за управление на държавния дълг
за устойчиво развитие на Република България
по околна среда
за интегрирано развитие на инфраструктурата
за управление и развитие на водния сектор
за развитието на геологопроучвателната дейност и опазването на земните недра
за опазване на биологичното разнообразие
за развитие на енергетиката и мн. др.
|
| Февруари 2008, Петър Димитров, ресорен министър в кабинета "Станишев", представя поредната Енергийна стратегия на Република България. |
)))) списателката добър тюрлагювеч е забъркала. Основен проблем в таз работа е липсата на контрол. Отговорниците дали са си свършили работата. И това не е реалност само на БГ администрацията, а и на БГ частниците....