"Действах като популист. Накарах ги да върнат бонусите. При тези ниски заплати и огромната отговорност това си е популизъм. Достатъчно унизително беше за тях да връщат парите и да ги разнасят по студията." Признанието е на премиера Бойко Борисов, което беше междувременно затъмнено от последвалия остър словесен катар покрай министерските оставки.

Симптомите на обърканост и загубата на чувство за реалност са налице. Влязохме във фаза всяка седмица да ставаме свидетели на недостоверни обяснения.

Някак между другото мина случката с полета на Борисов с хеликоптер "Кугър" по време на наводнението в село Бисер. "Проблемът е, че кугърите, за които дадохме толкова много пари, нямат противообледенителни системи. А е 60 метра горната граница и рискът да паднат хеликоптерите, като излетят, е много голям. Поехме риска и хеликоптерите ще летят по ниското на Марица, по реката, да видим дали ще успеят да стигнат до там", каза тогава Борисов. И за да подсили драматизма, допълни, че хеликоптерите се придвижвали с риск за живота на летците. От думите му се разбра, че



самият той е тръгнал на самоубийствена мисия



Да се просълзиш. И хоп, изненада. Военният министър и военновъздушните сили опровергаха хеликоптерните геройства на премиера. Оказа се, че нищо от казаното, особено за възможностите на машините, не е вярно. В отговор на депутатско питане Аню Ангелов обясни, че той не е специалист по авиационните въпроси и затова се позовава на справка на ВВС. От документа стана ясно, че всички вертолети "Кугър" (те са 12 на въоръжение) са били доставени с противообледенителна система. Няма никакви ограничения за използването им съобразно сезона и са сертифицирани да летят и изпълняват задачи от плюс 50 до минус 30 градуса. Всички вертолети имат необходимото оборудване и възможност да се използват в сложни метеорологични условия и нощем.

Министър Ангелов направи опит да замаже ситуацията, като обяви, че в инструкцията на екипажа е записано като ограничение преднамереното влизане в зона с обледенение. Той поясни, че при спасителната акция в с. Бисер на 6 февруари пилотите са летели под облаци при тежки метеорологични условия с видимост 1 километър. Но не е имало никакъв риск.

Борисов обаче не се впечатли и засили още повече черните краски: "По-лесно ми е да падна от хеликоптера, отколкото после да пиша и да обяснявам защо съм ги пратил." Нещо повече. Той дори се опита да замаже първоначалните измислици, като нарочно държа дълга реч по темата на правителствено заседание, станала публична чрез стенограмата. Оттам се разбра,



премиерът водил доста оживена дискусия



с военния министър и с началника на щаба: "Вдигането на хеликоптерите в случая - виждате, в един хеликоптер летят по шест човека, в смисъл, в този момент трябваше да взимам решение заедно с колегите от отбраната дали да жертвам шест за двама. И когато след това щеше да ни викне - пази, Боже, да се случи - Военна прокуратура да дойде да разследва, ще ни попита: след като в инструкцията пише преднамерено да не се влиза, защо ги карате да влизат. Затова така избухнах и се ядосах, защото като главен секретар съм викан от Военна прокуратура. И трябва да ви кажа, че там разпитите са много тежки."

Всеки, който е бил в казармата, знае, че рискове като този на Борисов са всекидневие. Същите тези хеликоптери имат не толкова героична връзка с премиера. Той все се оплаква, че историята с доплащането им му е натресена от тройната коалиция. Премиерът дава това обяснение по повод и без повод. И когато реши да се доплатят 380 млн. лв. преди повече от година, и сега, когато твърдеше колко кофти стока са купили неговите предшественици. Легенда е, че договорът бил така направен, че фирмата доставчик можела дори да бърка директно в републиканския бюджет и да си тегли оттам каквито пари поиска. Това си беше чиста манипулация със запазената марка на Борисов.

Но въпросът е защо той не прекрати договора, като е толкова калпав. Щеше да плати неустойката, която бе далеч под посочените доплатени 380 милиона. Няма нито едно доказателство, че се е опитал да го прекрати. Като се има предвид, че консултантите по тази сделка демонстрират близки отношения с него, както и той с тях, нещата придобиват и друг привкус.

И с кугърите, и с министерските оставки, и с онова, което ни предстои - а няма как да е по-различно, единственият въпрос, който ще стои без ясен отговор, е той вярва ли в притчите, които глаголи, или само ни будалка. Но все пак на лъжата перките са къси.