Липсата на пари за правна помощ и за служебни защитници може да блокира стотици и дори хиляди дела и пак да постави под съмнение правосъдието. Висшият съдебен съвет вече започна да се оплаква как парите за функционирането на съдебната власт ще стигнат едва до октомври. Няма достатъчно пари за експертизи и вещи лица. Поставено е начало на обсъждане на вдигането на таксите по съдебни дела, както и въвеждането на такива за процесите, в които сега ги няма.

Това са само част от информациите, които влетяха напоследък в публичното пространство. И поставиха ребром въпроси за българското правосъдие, което и без това е сред най-критикуваните системи в страната. И е под постоянен натиск - било то заради субективизъм, чрез внушения и обвинения в корупция, искания за бързи, и то не какви да е, присъди над знакови фигури от организираната престъпност и на хора от политическия и държавния елит. Защото единствената област, по която България е под унизително наблюдение, са именно правосъдието и вътрешните работи.

А правосъдие без финансова независимост и спокойствие биха направили нещата да изглеждат още по-зле. И биха задълбочили проблема.

Правосъдният министър Диана Ковачева разкри, че с близо два милиона лева задължения е започнала 2012 година за Бюрото за правна помощ, което отговоря за търсенето на служебни адвокати за бедните. Тя посочи, че според справката във всяка от последните две години институцията започва да работи с големи дефицити. В началото на 2011 г. задълженията са били 1.74 млн. лева, а в началото на 2012 - 1.7 милиона лв.

Преди година и половина това



създаде голямо напрежение и много адвокатски гилдии буквално отказваха



да предоставят служебни защитници. Висшият адвокатски съвет (ВАС) изпрати тогава писмо до Министерския съвет, с което настоя да се преустанови забавянето в изплащането на предоставени услуги към Бюрото за правна помощ. Юристите настояваха за отпускане на допълнителни 3 милиона лева, но правителството даде само 2. Възможно е това да се случи и сега.

Служебните адвокати се явяват по дела за противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, защитават хора, които отговарят на условията за получаване на социални помощи. Системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Те се явяват и пред органите на МВР при полицейско задържане. Правна помощ може да бъде дадена за консултация с оглед постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството, както и за завеждане на дело. Освен това помощ може да бъде получена дори само за подготовка на документи. От нея се възползват много хора.



При тази голяма криза те ще стават все повече с всеки изминал ден



И си е наистина странно как сегашната изпълнителна власт гледа отвисоко на този проблем, и то докато не спира да критикува съдебната система.

В същия момент и съдебната власт се оплака, че бюджетът й ще стигне само до октомври.

Дискусията около парите на съдебната система започнаха, след като ВСС отказа за пореден път да се увеличава щатната численост на администрацията в няколко съдилища, както и да се назначават служители на свободните места. От над година политиката на съвета е да не отпуска допълнителни бройки и да



не дава разрешение за назначаване на съдебни служители заради ограничени



средства и заради икономическата криза.

Според една част от членовете на съвета с тези решения се възпрепятства нормалното функциониране на съдебната власт. Според други обаче пари просто няма.

Те изчисляват, че тази година държавната субсидия е намалена с 22 млн. лв., а същевременно собствените приходи са увеличени от 105 на 140 млн. лева. И твърдят, че няма никакви шансове в тази криза да се събере въпросната сума.

В края на миналата година по стара традиция в проекта за републиканския бюджет бяха вкарани две предложения за размера за парите за съдебната власт. Едното на ВСС, а другото на правителството. Първият е за 493 млн. лв., а този на кабинета е 400 млн. лв.

В бюджета, искан от ВСС, бяха предвидени общо 105 млн. лв. приходи, от които 89 млн. лв. от такси. В бюджета на правителството обаче са заложени цели 140 млн. лв. от приходи, от които 120 млн. лв. от такси. Още тогава стана ясно, че това може да означава в един момент голямо увеличение на таксите. ВСС искаше от бюджета като трансфер 388 млн. лв., докато правителството даваше едва 260 млн. лв.



Макар и по конституция съдебната власт да има самостоятелен бюджет, това е



сведено само до възможността тя да си предложи такъв. Винаги обаче мнозинството приема бюджета на съдебната власт в размера, в който го предлага кабинетът. И този път стана същото.

Всъщност от идването на правителството на ГЕРБ на власт държавната субсидия за съдебната власт постоянно се намалява за сметка на повече приходи от съдебните такси. През 2010 г. субсидията е 293 милиона лева, 2011 г. - 282 милиона лева, а през 2012 г. - 260 милиона лева. За сметка на това правителството иска от съда да събира все повече пари от гражданите: 2010 г. - 75 млн. лева, 2011 г. - 105 милиона лева, 2012 г. - 140 милиона лева. Другата тенденция в бюджетите на ГЕРБ е и постоянното отпускане на недостатъчни субсидии за капиталови разходи на съдебната власт, което пряко е свързано с възможността съдилищата да предоставят по-добри услуги на гражданите срещу техните пари.

Затова и сега ВСС твърди, че единствената възможност е да се вдигнат някои съдебни такси, защото това било "естествен начин за финансиране на съдебната власт, без да се натоварва държавният бюджет".

Всъщност още при правеното на бюджета от финансовото министерство изчисляваха, че таксите трябва да поскъпнат с 25%. Целта - да се намали до минимум бюджетната субсидия за съдебната власт. На практика така



цялата финансова тежест ще бъде понесена от обикновените граждани



И това се вижда от идеите, които циркулират. Като например увеличаване на таксите по граждански дела - за разводи, делби, имуществени спорове. Предлага се и повишаване на таксите за завеждане на наказателно дело от частен характер и за издаване на удостоверения за съдимост.

Освен това се лансира и тезата, че трябва да се въведе такса от 50 лева за обжалване на масовите наказателни постановления - например тези по актове на МВР за нарушение на Закона за движение по пътищата. Става дума за стотици хиляди годишно. В момента, когато те се обжалват пред съд, не се събира такса. Защото се приема, че това би било повторно наказание -



примерно обжалваш глоба от 100 лв., а плащаш такса от още 50 лв.



Не е естествено. Но и в изпълнителната власт, и във върховете на съдебната система смятат, че точно там трябва да се пипне.

Не там, където хората и фирмите се съдят за щяло и не щяло, а точно където все пак се дава някаква възможност хората да се защитят срещу евентуален произвол.

През цялото време всъщност прави впечатление, че се удря по обикновения човек, който разполага с по-малко средства. И на практика ще се затвори достъпът до правосъдие.

Няма спор, че правосъдието е скъпото "удоволствие" в цял свят. Годишно стотици милиарди отиват за магистрати, адвокати, за разследвания и експертизи, за писане на закони и за тяхното спазване. На правораздаването и на свързаните с него очаквания за справедливост всъщност се крепи всяка държава. Българското правосъдие е обаче повече от скъпо и излиза много повече на хората, които стигат до него.

И тук не става дума за издръжката на съдебната система и за работещите в нея 6000 магистрати - съдии, прокурори и следователи, както и за още толкова помощен персонал и администрация, за които отиват стотици милиони левове. Не и само затова колко милиони отиват за вещи лица, за експертизи, за призовкари, за поддръжка на сгради, за следствени арести, за затвори, за коли, за гориво, за техника, за използването на СРС.

А става дума и за това



колко скъпо излиза правораздаването лично за всеки,



който има досег с него. И че заради дългите, сложни и тежки процедури всеобщото триинстанционно производство и неясните механизми, постоянно променящите се закони и разтакаването на делата у нас се броят страшно много пари за правосъдие. Много често хората определено плащат за правосъдие повече, отколкото за здраве, образование и комунални услуги дори.

Затова трябва да започне изчисляването на цената на правосъдието у нас. И да се види защо се плаща толкова много за него. И защо все не стигат парите на Темида? И как се случва така, че почти всички пари отиват за заплати, които на фона на останалите в страната са високи - достигат до 5000 лв. Да, донякъде е оправдано, за да има наистина подготвени хора, които да не поглеждат за подкупи. Хубаво е и, че магистратите не се оплакват много-много през последните години. Още повече че една година не са пропуснали да си раздадат 13-а, а понякога и дори 14-а заплата. В това отношение кризата никога не ги е засягала.

Но въпреки добре платените магистрати правосъдието е в криза.