При последните промени в правителството се разбра, че вицепремиерът Цветан Цветанов е много силна фигура, която има властта дори да кадрува в управлението. |
Смените на здравния министър Стефан Константинов и икономическия му колега Трайчо Трайков и особено начинът, по който те се случиха, бяха черешката на тортата на тези процеси, които отдавна тлеят в ГЕРБ. Константинов със сигурност има за какво да бъде критикуван, но е факт, че
срещу него имаше и сериозно лоби в ПГ,
което в крайна сметка наложи един от своите водачи за министър. Що се отнася до Трайков, неговата смяна първоначално беше изненадваща, а после се оказа, че тя също в много голяма степен е плод на интрига в правителството. Не бива да се пропуска фактът, че в тази интрига е замесен външният министър Николай Младенов, човек, доста добре запознат с теорията и практиката на интригантстването във властта, гарантирала му шеметна кариера в две партии и две министерства. Засега.
По-притеснителното за ГЕРБ би трябвало да бъде това, че такива интриги очевидно попадат на плодородна почва в партията. От цялата история с Константинов и Трайков стана ясно и друго - вицепремиерът
Цветан Цветанов очевидно е много по-силна фигура,
отколкото досега се знаеше. Отдавна е известно, че Борисов по някакви причини не смее да посегне на Цветанов независимо от скандалите, които се случват около него, и негативите, които обира ГЕРБ. При последните събития обаче се разбра, че властта на вицепремиера се разпростира отвъд това да гарантира собственото си оцеляване. Цветанов очевидно е и кадровик, при това с тежест, защото изигра основна роля в правителствените рокади. Може би не е пресилено да се твърди, че в ГЕРБ вече има два ясно обособени центъра на власт, което никога не е било добре за която и да е партия. Засега, ако има противоборство, то е задкулисно. Но историята показва, че това няма да продължи дълго. Обикновено през първите две години управление се маркират територии, а след това амбициите за власт нарастват, сблъсъците между групировките зачестяват и рано или късно излизат на повърхността. През последната година от мандата тече шумно преразпределение на сферите на влияние и стремежът да се сложи ръка на финансовите потоци
преди изборите води до грандиозни скандали и компромати
В този период опозицията дори няма нужда да си "цапа ръцете", вътрешните опоненти сами вършат мръсната работа - вадят документи, "разобличават" корупция, осветляват "сделки".
Факт е, че новите министри - Делян Добрев и Десислава Атанасова - бяха първо депутати, което означава, че дължат своите кариери лично на Цветанов. Именно той бе човекът, който навремето правеше структурите на партията и редеше депутатските листи. Факт е също така, че Константинов и Трайков имаха репутация по-скоро на експерти, отколкото на политически лица. Докато Добрев и Атанасова определено са от артилерията на ГЕРБ. Предстои да видим дали тази артилерия наистина е тежка или двамата са най-обикновени димки, способни единствено да заблудят обществото за известно време, че нещо се работи. Не за първи път обаче през втората половина на управленския мандат в министерски кресла сядат хора, които са по-скоро партийни кадри. И не може да се каже, че резултатите от подобни промени досега са били особено добри.
В структурите на ГЕРБ
по места също тлее вътрешно напрежение
Най-добре се вижда то във Варна, където партията подкрепи на местните избори Кирил Йорданов, който преди това беше човек на БСП. А после направи достлук с ДПС, избирайки местния му лидер Янко Станев за шеф на бюджетната комисия в общината. Преди изборите и ГЕРБ, и ДПС заявяваха, че няма да правят коалиции по места. И трябва да се признае, че в движението бяха доста по-последователни. Те веднага се разграничиха от Станев, свалиха го от поста му, а впоследствие и го изключиха, докато герберите доста се забавиха в това отношение. Депутатите Емил Радев, Димитър Атанасов и Красимир Петров се възползваха от ситуацията и скочиха срещу местния лидер на ГЕРБ Павел Димитров. В момента двете групички са в окопна война и очакват намесата на изпълнителната комисия.
Така че напрежението в партийните върхове, както и в структурите на ГЕРБ, продължава да тлее. И е само въпрос на време да се взриви.