Америка изглежда вече закономерно съвсем различно заради последствията от глобалната финансова криза, която предизвика именно самата тя. Упадъкът обаче й е не толкова икономически, колкото морален. Така поне смятат известните американски политолози Джоузеф Брамл и Чарлз Мъри, които предлагат нов поглед към проблемите в САЩ и измеренията на необратимата разруха в американското общество. Тяхната гледна точка е залегнала в две нашумели книги за упадъка на днешна Америка. Тезата, застъпена в новата книга на Чарлз Мъри - Coming Apart ("Идващи разделно"), е пределно ясна. Днешна Америка, пише Мъри, се превръща все повече в една разпокъсана, разединена страна. Горният етаж се заема от един елит, който проповядва морализъм, който не пуши, не пие, поддържа се в добра физическа форма, всячески поощрява и глези децата си, работи много и печели огромни пари. Долният етаж е обитаван от бедните, които работят тежък физически труд, прекарват 35 часа седмично пред телевизора, страдат от затлъстяване и занемаряват децата си.

Проблемът на Америка, според Мъри, е не в самото разделение, не е и в наличието на елитна прослойка. Проблемът е, че този елит нехае за това как живеят американците от долния етаж на обществото. В началото на 60-те години една луксозна вила струва двойно повече от нормалната къща, а най-скъпият "Кадилак" - 47 000 долара, според днешния курс. Тогавашният работник не може да мечтае за вила и "Кадилак", ала социалните различия все пак не са така катастрофално големи. Работникът все още може да изхранва със заплатата си семейство с две или три деца, а заплатата на шефа му тогава е 20 пъти по-висока от неговата, ала не 400 пъти по-висока, както е днес.



Разруха, отчуждение и самота



Днес социалните различия са астрономически, от известното, макар само относително, социално равновесие няма и следа. Независимо от конюнктурата. Защото упадъкът на морала всъщност предшества икономическия упадък. Пълзящо подронване на ценностите е обхванало обществото, смята Чарлз Мъри. Добродетелите на дедите на американците - трудолюбие, честност, вяра, съпричастие и вярност към семейството, сякаш изчезват, забравени са. Все повече деца израстват без единия от родителите си или без социални грижи, престъпността в определени региони шокиращо нараства, както и броят на безработните. Общностите все повече се разпадат, самотните хора стават все повече и все по-самотни, социалното отчуждение се засилва, като все повече хора загърбват религията и традиционните религиозни добродетели. Трудовият морал също запада, а с него - и нравите. Лекът, който Мъри предлага срещу това тревожно развитие, e The Great Awаkening (Голямото пробуждане). Това е духовно-морален обрат, връщане към забравени ценности, към традиционните добродетели, крепили някога основите на американското общество. Само че дали и колко този нравствен призив за презареждане с ретроценности действително ще помогне на Америка да преодолее стихията на далеч не само моралния и социален упадък?

Другият известен политолог Джоузеф Брамл разглежда проблемите на Америка в малко по-различна светлина. Разпадащ се американски флаг тъжно виси на пилона - това е изображението на корицата на неговата творба и вече подсказва какво е внушението й. American patient ("Американският пациент") - такова заглавие е избрал той за своя анализ на отчайващото икономическо положение в страната. Америка е болна, нуждае се от спешна помощ, нещо повече - тя е застрашена от колапс, твърди авторът. Само че кой е лекарят, който може да помогне на този пациент? "Това би могла да бъде политиката, но и самата тя по много причини е парализирана. Американската политика даде прекалено голяма свобода на пазарите, позволи различни групи да й оказват влияние и да диктуват интересите си. Така се стигна до невъзможна икономическа ситуация. През последните 30 години Америка живя над възможностите си. Тя има шанс да намери изход от кризата, но този шанс трябва да бъде използван", казва Джоузеф Брамл.

Двамата автори припомнят и за другата тревожна тенденция в САЩ - т.нар. "деца бумеранг". Близо 6 милиона американци на възраст между 25 и 34 години живеят при родителите си заради безпаричие.



"Те се връщат като бумеранг обратно при мама",



писа наскоро сп. "Шпигел" във връзка с този нов феномен в САЩ. Милиони млади американци са принудени да живеят при родителите си след неуспешен опит да стъпят на краката си. Някои от тях са загубили работното си място, а други печелят прекалено малко, за да си позволят наем. Всеки втори има приходи, които не стигат за самостоятелен живот. Затова не е учудващо, че 2/3 от американските родители подпомагат финансово порасналите си деца. Това е двойно повече, отколкото преди 20 години. "Подобни явления се наблюдават винаги по време на рецесия, но от поколения насам положението не е било толкова сериозно", казва социоложката Клод Фишер. Американската икономика е наистина в тежко състояние. Последиците от финансовата криза още не са преодолени. И макар краят на рецесията в САЩ да беше обявен още през 2009 г., излезлите м.г. статистически данни показват, че огромен брой млади хора няма да могат да постигнат мечтата на американската средна класа - работа, семейство, къща. Причината е, че работа просто няма.



Провалът на американската мечта



Около 18% от американците на възраст около 24 години са безработни. А това е двойно повече от средното за САЩ ниво. Все повече хора с университетски дипломи са принудени да извършват ниско платен неквалифициран труд. Обикновено те имат лоша здравна застраховка, не могат да плащат пенсионни осигуровки и нямат никакви спестявания. Провалът на мечтата им за самостоятелен живот ги връща обратно у дома при мама. Правителството на президента Барак Обама предприе редица мерки, които да помогнат на младите американци, измъчвани от безпаричие. Много от тях обаче трябва да изплащат кредит, който са получили от държавата за завършване на висше образование. Засега това са 15% от заплатата им в продължение на 25 години. Предложението на Обама гласи - младите американци, взели кредит, за да платят образованието си, да го изплащат с максимум 10% от заплатата си, и то в продължение на най-много 20 години. Не повече. Социолозите все още не са наясно дали в случая става дума за обществена аномалия, която може бързо да се преодолее, или пък за своеобразно връщане към 50-те години на миналия век, когато много млади американци напускаха родителите си едва след сключването на брак, защото в хотел "Мама" им беше просто по-уютно. На този въпрос ще може да се отговори едва тогава, когато икономиката на САЩ дръпне отново напред и безработицата сред младите намалее. Ниският икономически ръст сега обаче мултиплицира на свой ред още по-голяма бедност. И още по-голям морален упадък.