(Продължение от миналия четвъртък)

В началото на ХIV в. българските владетели успяват да погледнат към ставащото в Македония. След десетилетия на борба с татарската опасност съседно Косово изглежда напълно загубено за българската корона, но не и Македония. През 1304 г. цар Тодор Светослав (1300-1322) започва военни действия срещу Византия, но с ясна антисръбска насоченост. Завладените от българите земи в Тракия, включително и по Черноморското крайбрежие, са напълно законно и трайно присъединени към България. Макар и непряко Търново отново става важен фактор в македонските събития.

Несъмнен връх на българските усилия за връщането на югозападните български земи е походът на цар Михаил Шишман (1323-1330) през 1330 г. В същото време Византия, като използва размириците в Сърбия, успява да си върне южните части от областта, та чак до Битоля. В края на пролетта през Искърския пролом българската войска в съюз с влашкия войвода Иванко Бесараб и с татарски отряди поема към Велбъжд. Крепостта Земен, която се намира малко над днешната обител с известната си църква, пада първа. Изчакването не донася никакво предимство, напротив сърбите набират нови отряди и изравняват силите. Въпреки сключеното примирие на 28 юли 1330 г. сръбската войска напада опразнения български лагер. В последвалия разгром не само загива българският цар, сложен е кръст за дълго на българските усилия за връщане на Македония.

Не след много време кратката политическа нестабилност и в Сърбия, и в България е сменена от продължителна политическа устойчивост и в двете държави. Новите времена са ознаменувани с нов династичен брак, както е прието по това време. Сестрата на цар Иван Александър (1331-1371) Елена е изпратена почти в изгнание като съпруга на новия сръбски крал Стефан Душан. Сякаш само това чакал, Стефан Душан заема, при това твърде необезпокояван, "ромейската [владяната в това време от Византия] земя дори до Стримон [р. Струма] и Амфипол [на десния бряг на реката, близо до брега на Бяло море]", според летописеца Никифор Григора. Така е прекъсната сухоземната връзка между Цариград и Солун, пътят на юг и към царската корона за Стефан Душан е открит.

Отдавна е направило впечатление, че най-могъщият сръбски владетел се оказва едновременно внук на Анна Тертер, дъщеря на цар Георги Тертер Стари (1280-1282), син на Теодора, дъщеря на цар Смилец (1292-1298), и съпруг на Елена, сестра на цар Иван Александър, което го прави етнически по българин от много от търновските владетели. Ще прибавим към това и необяснимия му стремеж все на юг, към старата българска столица Скопие. В крайна сметка така нареченото Душаново царство в своя разцвет е съвсем в границите на Самуилова България, нея, макар и за съвсем кратко, възстановява Душан. Не може да се пропуснат, освен всичко това, и необяснимо прекрасните отношения с Иван Александър. Показателна е и титулатурата на Душан като крал - само "на сръбските земи и на поморските [в областта по протежение на Синеморското крайбрежие]". Няма как, ще трябва все някога да се замислим по издълбоко за същността на Душановата държава до 1346 г., т. е. до царската му коронация, нарочно ще се повторим, в старата българска столица Скопие, на Великден същата година.

* * *

Несъмнено ще е любопитно да се хвърли още сега съвсем кратък поглед върху демографското състояние на някои части от Македония, които днес в БЮРМ са изпълнени с етническо напрежение, при това във време около и малко след османското нашествие.

Дебър и Дебърско от векове са на границата с албанските племена. През ХV-ХVI в. в Дебърската каза се правят два обширни описа на данъкоплатците, запазени днес в цариградските османски архиви. Както и всички подобни документи, те съдържат безценни сведения. Първият опис е от 1467 г., а вторият - от 1583 г.

Християнските семейства през 1467 г. са точно 2110 и така Дебърско все още е верски напълно хомогенно, с абсолютно незначителен мюсюлмански примес от турски чиновници и дребни феодали (Ал. Стояновски, 2001). Някои данни позволяват да се разграничи населението етнически. Преобладават българските имена, което не е изненада, разбира се. Все още значителен е делът на сръбските окончания на родовите имена, което категорично показва, че сръбското население, което се заселва от началото на ХIV в. насетне, все още обитава части от Македония и след края на сръбската държава. Век и нещо по-късно, според сведенията в описа от 1583 г., сръбското население практически отсъства в Дебърско и последните следи от Душановото царство са вече стопени.

С оглед на по-сетнешните събития по тези земи важно е да се погледнат неславянските (небългарските и несръбските) имена. Преобладаващата част от тях са албански, но не е възможно винаги да се различат от имената на албанизираното влашко и, вероятно, гръцко население. Във всеки случай западните части на Дебърско - вилаетите Долен Дебър и Черменика, имат преобладаващо албанско население, като не забравяме пак горните уговорки.

Мюсюлманското население и 1583 г. е вече значително, цели 1303 от общо 6915 семейства. Значителна част от тези мюсюлмани са означени като "син на Абдула", което е сигурно указание за обърнати в исляма християни. Данните са категорични, че исляма приема по-често албанското население, а ислямизацията на българските села върви крайно мудно.

Подобно е състоянието и в Струга. Според данъчен опис там от 1582 г. вярата си запазили 241 от общо 299 обитаващи градчето семейства. В Охрид поради големия брой държавни чиновници, мюсюлманите са повече в процентно изражение.

Разбира се, че във вековете, които са по-близо до нашето време, сведенията за етническите и демографските промени в областта Македония ще стават все повече, през ХIХ в. и особено през току-що изминалия ХХ в. те нарастват вече лавинообразно. Основните характеристики на албанското завладяване в западните и в северозападните части на областта Македония ще останат същите. Това обаче е дълга и тъжна история, която ще оставим за друг път.



Извори



"Аз, Стефан, крал на всички сръбски и поморски [по бреговете на Синьо море] земи, като получих . . . достатъчно градове, над които властваха [досега] гърците, получих и града, наречен Прилеп, където е обителта на пресветата Богородица, в мястото, което се нарича Трескавец . . . благоволих да дам на тази обител свой златопечатник, както старите гръцки и български царе, които са властвали над тези места преди мене . . ."

Увод към три дарствени повеления на крал Стефан Душан в полза на обителта Трескавец до Прилеп; 1335 г., около 1337 г. и след 1337 г.



"Наистина кюстендилският владетел, познат с името Костадин [Деянов] и прочут с владеенето на обширни земи . . . беше върховен властелин в българската област . . ."

Из "Корона на историите" на турския историк Ходжа Саадедин, ХVII в.



"Битоля, между Лерин, Прилеп, Преспа и Охрид . . . Жителите са българи . . . Хрупища, на брега на Костурското езеро, 2 часа далеч от Костур . . . Жителите са българи . . . Охрид . . . Жителите са българи . . ."

Из географско описание на Румелия и Босна от Мустафа бен Абдуллах Хаджи Калфа, ХVII в.



"Несравнимо по-действена причина [от ислямския фанатизъм] за постоянен смут и отсъствие на граждански ред, а оттук и гнетящият страната страх, са албанците, покровителствани в Македония не само от централната турска власт в Цариград и от местната [турска] администрация, но и от самата европейска дипломация, без да изключвам, разбира се, и руската . . . При такова положение на нещата, може би, най-малко виновни са самите албанци, понеже сами по себе си те са диво племе от планинци-овчари . . . Славянските градове Битоля, Охрид и Дебър [и техните околности] могат да бъдат наречени най-нещастни, и това им състояние произтича от това, че турското управление тук [към 1900 г.] се осъществява хищнически, насилствено и като оръдие [на тази политика] се използват албанците . . . [Европейската] дипломация с любопитно единодушие отрича и пренебрегва напълно албанския гнет в западна Македония . . . В Охрид и Дебър албанците са помагачи на турците в поддържането на терора в страната в полза на исляма . . ."

Из "Македония. Археологическо пътешествие" на Н. П. Кондаков, 1909 г.

Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?issueid=2890§ionid=5&id=0001002

http://www.segabg.com/article.php?sid=2009043000040001401

http://www.segabg.com/article.php?issueid=4343§ionid=5&id=0001301

http://www.segabg.com/article.php?id=514213