Новите домакини на "Дондуков" 2 Росен Плевнелиев и Маргарита Попова още с първите си действия в президентството повдигнаха завесата около раздаването на висшата милост. Нещо, което предишният президент Георги Първанов и вицепрезидентът Ангел Марин пазеха в дълбока тайна. Разбира се, решението на Плевнелиев не е революционно - все пак касае политическите му противници. След скандала около липсата на указ, с който Марин да е упълномощен да помилва и през втория си мандат, излязоха много подробности около броя на освободените или намалените присъди, вида на престъпленията и т.н. Имената отново останаха тайна поради страх да не се издадат лични данни. На финала президентството все пак публикува списък на инициалите на 529 души, които са били удостоени с милостта, заедно с престъпленията и мотивите, с които това е направено. Интересното е, че в съобщение отново от президентството се говори за 533 помилвани, а в справка, поискана от в. "Сега" от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) на правосъдното министерство, от м.г. се съобщаваше за 431 престъпници.

През периода на двата мандата в Комисията по помилванията са постъпили 9161 молби, разгледани са 8433 преписки за помилване. Вицепрезидентът Ангел



Марин е помилвал 533 лица,



от които изцяло с наложеното наказание 93 и частично 440 лица, съобщиха официално от "Дондуков" 2. Сред най-скандалните неща от статистиката е фактът, че от тях почти половината - над 200, са осъдени за убийство, срещат се изнасилвачи, наркотрафиканти, а за 49 комисията към вицепрезидента е отказала помилването, с което решение обаче той не се е съобразил. Това, което буди особено недоумение, са именно мотивите за решението на Марин. За пореден път става ясно, че няма някаква рамка, която да се следва при помилването освен стандартните постановки за влошено здравословно състояние, изтърпяване на по-голямата част от присъдата, и то с добро поведение, чисто съдебно минало, връзки със семейството, добри трудови навици, придобиване на образование и професия в затвора и т.н.

Между другото единственият текст в Наказателния кодекс, който урежда помилването, гласи: "Президентът може чрез помилване да опрости изцяло или отчасти наложеното наказание, а смъртното наказание, доживотният затвор без замяна и доживотният затвор - да опрости или замени". Въздаването на висшата милост само се споменава и в конституцията и... толкова. Никъде няма определени правила, които да се следват. От мотивите на експертите към президентството става ясно, че условие за помилване, освен споменатите, е настъпването на извънредни обстоятелства, като например споменатото здравословно състояние (най-честия мотив), както и роднини - предимно малки деца, за които няма кой да се грижи. Като цяло обаче се приема, че всеки отделен случай е строго специфичен и вероятно поради това се срещат често противоречащи си мотиви. Например възрастта - с еднаква честота като част се споменава както напреднала, така и "твърде млада" или "младежка" възраст. Ето и един показателен пример: "По време на извършване на престъплението лицето е на ненавършени 25 г., т.е. достатъчно младо, за да се поблазни от възможността за бързо и леко забогатяване и да се отнесе лекомислено към последиците от деянието си. Освобождаването от по-нататъшно изтърпяване на това наказание може да помогне да се реализира, тъй като става въпрос за млад човек."

С уговорката, че всеки случай е строго специфичен, ето няколко извадки от мотивите, които също звучат доста странно: "изключително ниска стойност на откраднатото" - използвана дори и при няколко повтарящи се кражби, "преживял малтретиране от други затворници, довело до необходимост от психично лечение", в половината от мотивите се говори за разкаяние на затворника, осъждане на собственото поведение - като че ли някой, който иска помилване, би могъл да твърди обратното, както дори за искано извинение от пострадалите. В някои случаи мотивите са "помилването му ще повлияе положително както на него, така и на другите затворници", "помилването ще се яви стимул и надежда в процеса на ресоциализация", "силно податлив на положително въздействие", "съществува риск от разпад на личността и криминализация в затвора". За шофиране без книжка, вярно, без пострадали, пък се посочва, че "осъденият е скромен, отзивчив, общителен, в миналото е спонсорирал редица културни и благоустройствени мероприятия; в съдружие с брат си е основал фирма за селскостопански дейности, която осигурява 50 работни места; има три деца, съпруга и възрастни родители, които разчитат на грижите му".



Откровени куриози са определенията



в мотивите като: "осъденият е с нисък интелект, но е добродушен, спокоен и общителен, справя се с възложените производствени задачи, многократно награждаван за трудови постижения и добро поведение", "млад човек, с нисък интелект и културно развитие, извършил деянието с изключителна свирепост под влияние на алкохол и без да е предизвикан", и също: "осъденият е вишист (правописът е запазен, б. р.), с високо културно ниво, автор на книги, с утвърдена творческа дейност, за която е получавал международни награди". Друг куриоз е мотивът "грабежът е с ниска интензивност на принудата". Друг осъден пък имал "желание да се труди, но това е невъзможно по медицински причини". В един от случаите нашироко е описано, че след катастрофа осъденият има множество увреждания и операции и заради липсата на условия в затвора за хора с увреждания в достъпна среда няма как да остане там. Положителен мотив се оказва и "липсата на информация за връзки с организираната престъпност", а в друг случай комисията е приела, че "целите на наказанието вече са постигнати и без то да бъде изтърпявано".

Интересни са и заболяванията, които се споменават в подкрепа на исканото помилване. Тук са бронхиална астма, дископатия, туберкулоза, дори и тежка хероинова зависимост, както и диагноза "световъртеж и нарушение на устойчивостта; лек депресивен епизод; артериална хипертония и стенокардия". При един от затворниците единствената причина е, че е болен от СПИН - "пребиваването в затвора на болен от такова заболяване е много опасно за здравето на лишените от свобода".

Най-противоречиви са мотивите за осъдените за убийство - тук също се повтарят доброто поведение в затвора, както и медицински причини, но на пръв поглед изглежда, че противно на съдебната практика, употребата на алкохол и наркотици са облекчаващо, а не утежняващо вината обстоятелство. Често се споменават и дългогодишни влошени отношения между пострадалия и затворника. Ето примери: "Деянието е извършено в алкохолно опиянение под влияние на убедеността на дееца, че пострадалият е убил брат му и не е бил осъден; осъденият няма други провинения"; "Осъденият е извършил престъплението много млад; няма други осъждания; деянието е инцидентна проява в живота му и нямал намерение за убийство" - това е при грабеж. И още: "Изключително тежко здравословно състояние в напреднала възраст; разкаяние за извършеното (битово престъпление)". И тук не липсват куриози: "помилването ще накърни чувствата на убитото момче", увещават вицепрезидента от комисията, но той не ги послушал. Други примери: "Деянието е извършено на границата на пълнолетието при сбиване. За обществото е важно осъденият да излезе от затвора годен за нормално живеене."

След изреждането на тези, меко казано, странни примери, първото нещо, което идва на ум, е изявлението на Маргарита Попова, че "съмненията за корупция са основателни заради липсата на публичност".



Доказателства обаче няма



Вече обаче ще има публичност на тази дейност на вицепрезидента, тъй като от президентството оповестиха състава на комисията по помилванията и обещаха дейността й да бъде публична. За да няма обаче повече съмнения за бизнес, това не е достатъчно - необходимо е да се оповести и по какви правила ще работи комисията, за да няма подобни на споменатия куриоз - опрощава се част от присъдата за кражба, като предстои осъденият да излежи още две.



---ПРОЗРАЧНОСТ---

За повече прозрачност в. "Сега" продължава да води дело срещу президентството, откъдето преди две години отказаха информация за това кои престъпници са помилвани в последните 10 години. Тогава от "Дондуков" 2 отказаха да оповестят помилваните с мотива, че това са лични данни. В момента "Сега" обжалва отказа да се дадат имената на помилваните пред Върховния административен съд, а президентството оспорва нареждането да съобщи имената на членовете на Комисията по помилвания. Заседанието на ВАС е насрочено за май.