Наскоро телевизионен водещ попита премиера Бойко Борисов дали разликата от многократно нарасналите през последните години цени на лекарствата не отива в някаква черна каса на ГЕРБ. Борисов подскочи като ужилен и тържествено се закле да пукне, отколкото да допусне такива пари в партията. Което не пречи на опозицията да твърди, че в резултат на уговорки между производителите и дистрибуторите на лекарства и управляващите са захранвали партийната хазна на ГЕРБ.

От подобни обвинения досега не е избягала нито една българска партия. Легенди се носят за парите, изливащи се в партийните бюджети от щедри сенчести бизнесмени, контрабандисти и съмнителни държавни сделки. В същото време дори и бегъл поглед из чуждестранните медии стига, за да се уверим, че



черните каси не са детско заболяване на българската демокрация,



а по-скоро факт от политическия живот.

Така например редица афери напоследък сериозно увредиха репутацията на френския президент Никола Саркози, който дойде на власт през 2007 г. именно с обещанието да прочисти корумпираната френска политика. През септември 2011 г. един от най-близките му приятели и кум на сватбата му с Карла Бруни - Никола Базир, беше арестуван по обвинение, че е получавал подкупи при оръжейни сделки с Пакистан. Крупният бизнесмен Базир е служел като посредник при доставката на подводници за Исламабад през 90-те години. Разследващите магистрати подозират, че с парите от рушветите е финансирана кампанията на бившия премиер Едуар Баладюр, в чийто кабинет Саркози е бил министър на бюджета и финансите. Последиците от аферата отиват отвъд незаконното партийно финансиране. През май 2002 г. при бомбена експлозия в пакистанския град Карачи загиват 11 служители на френска военна компания, която ремонтира доставените подводници. Съмненията на разследващите са, че атентатът е дело на някой по веригата, на когото не е било платено.

Друг скандал за незаконно финансиране, станал известен като аферата "Бетанкур", също тресе стола на Саркози в навечерието на президентските избори. През юли 2010 г. бивша счетоводителка на козметичния гигант L'Oreal разкри, че собственичката на компанията Лилиан Бетанкур й е наредила да преведе 150 хил. евро като дарение за предизборната кампания на президента. В същото време френските закони определят горна граница от 4600 евро за индивидуалните дарения. Според започналото разследване парите са преминали през Ерик Вьорт, близък на Саркози, който тогава заема поста на министър на бюджета и финансите в правителството и освен това е ковчежник на партията му "Съюз за народно движение". Въпреки че Саркози и Вьорт яростно отричаха обвиненията, министърът беше принуден да си подаде оставката под силния обществен натиск. През февруари т.г. пък прокуратурата му повдигна обвинение в корупция, пране на пари и незаконно набиране на средства.

Не по-малко мръсни се оказват и парите на немските политици. Германия стана



сцена на един от най-позорните скандали,



свързани с партийно финансиране в модерната европейска политическа история. Историята започва с разследване на съмнителните практики на Валтер Райслер Кийп, партиен ковчежник на най-мощната дясна партия в страната - Християндемократическия съюз (ХДС), по времето на бившия канцлер Хелмут Кол. Съгласно германските закони имената на всички значителни донори трябва да бъдат публикувани. За да избегне това, по личното разпореждане на Кол Кийп създава мрежа от секретни фондове в банки в Лихтенщайн и Швейцария. Разследването установява, че от тези сметки Кол е разпределял големи суми на отделни партийни организации и апаратчици. По този начин той е заобикалял формалните процедури на партията и закона и си е осигурявал контрол върху партийната машина, лишавайки от средства непослушните. С напредването на разследването и нарастването на натиска върху него през 1999 г. Кол е принуден да признае за съществуването на черните каси, както и на лични банкови сметки, на които са му били преведени над 2 млн. марки от анонимни спонсори. Аферата срива репутацията на бившия канцлер, който иначе имаше запазено място в историята като политика, който бутна Берлинската стена и обедини Германия, и предизвика жесток трус в ХДС. В продължение на 2.5 години парламентарна анкетна комисия, създадена от левоцентристката коалиция на социалдемократи и зелени, проучва случая. Финалният й доклад заключава, че има свидетелства за незаконно партийно финансиране на ХДС от 1982 до 1998 г., но не могат да се проследят източниците на парите. Щедрите партийни донори остават неизвестни, а обвинения на Кол така и не са повдигнати.

Настоящият канцлер Ангела Меркел е издигната от Кол, но успява да се дистанцира от него точно в навечерието на разкритията. В самия апогей на скандала през 1999 г. тя публично призовава Кол да си признае за произхода на тайните сметки. Година по-късно става лидер на партията. Че старите навици се губят трудно, показа едно решение на Бундестага от декември 2010 г. С него ХДС беше задължен да плати 1.2 млн. евро глоба, след като се оказа, че партийната организация в провинция Райнланд-Пфалц е приемала незаконно дарения.

При една кратка обиколка на терена на европейската партийна корупция нещата изглеждат толкова по-познати, колкото по на изток се отива. През последните два месеца Словакия беше разтърсена от граждански протести, след като в края на декември в интернет неизвестен източник разпространи т.нар. файл "Горила": доклад на словашките тайни служби от 2005-2006 г., свързващ водещи политици от бившето дясно правителство на Микулаш Дзуринда с финансовата група "Пента". В него обаче се съдържат факти, компрометиращи почти всички основни партии в страната.



Докладът се базира на подслушани разговори



в апартамент в Братислава, където съсобственикът на "Пента" Ярослав Хашак се е срещал най-вече с бившия икономически министър Ирко Малчарек и шефа на фонда "Национална собственост" Анна Бубеникова. Изтеклите СРС съдържат разговори за суми в размер на милиони евро, които трябвало да се изплатят на дадена партия или политик за приватизацията на определени предприятия. Файлът се разпространява със скоростта на светлината из интернет и обществеността прие, че е автентичен. Огромното обществено недоволство предизвика предсрочни парламентарни избори, на които на 11 март управляващият Словашки демократически и християнски съюз понесе тежък удар. Социалдемократите на бившия премиер Роберт Фицо получиха абсолютно мнозинство в парламента.

За пръв път, откакто е независима - след мирната подялба на бивша Чехословакия през 1993 г., тази страна ще има парламент, в който една партия ще има абсолютно мнозинство. 47-годишният юрист Фицо е бивш член на комунистическата партия и има репутацията на защитник на социалните придобивки. Преди вота засили обещанията в полза на най-ощетените сред почти 5-милионното население на Словакия - втората най-бедна страна в еврозоната след Естония. Смята да повиши данъците на хората с доходи от над 33 000 евро годишно. Социалдемократите от неговата партия са категорични привърженици на еврото. Усилията за стабилизиране на единната валута бяха заплашени от предишната десноцентристка коалиция на Ивета Радичова, след което се стигна до предсрочни избори.

Така че България не е изолиран случай в европейската история на черните каси. И тук, както и в останалите страни на Стария континент се пишат закони с отворени вратички, които позволяват партиите да се захранват нерегламентирано със солидни финанси. А срещу това съответните "дарители" да получават политически протекции.