Американският съдия Ройс Ламбърт отсъди на 31 март Иран да плати 2.1 млрд. долара компенсации на част от семействата на убитите и ранените американските морски пехотинци при атентата през 1983 г. в ливанската столица Бейрут. Два дни преди това той осъди Техеран да плати други 44.6 млн. долара на двама от ранените американски военнослужещи. По-миналата седмица той постанови да се изплатят още 33.3 млн. долара на семействата на други двама ранени войници.

"Иран има пряко отношение към терористичния акт, отнел живота на 241 американски военнослужещи. Съдът се надява, че решението му ще донесе известна утеха на жертвите и техните семейства", гласеше официалното съобщение на съдия Ройс Ламбърт за последното му решение.

Нападението на 23 октомври 1983 г. в Бейрут



е най-кръвопролитната терористична атака срещу САЩ



преди 11 септември 2001 година. То е извършено както срещу американските морски пехотинци, така и срещу френска военна част, заедно са участвали в миротворческа мисия по време на гражданската война в Ливан. Мисията по-конкретно е задействана, след като Организацията за освобождение на Палестина (ООП) бе принудена да напусне Ливан заради израелското нахлуване в тази страна през 1982 г.

Около 06.20 ч. сутринта на 23 октомври товарен камион "Мерцедес-Бенц" влиза на територията на бейрутското летище, където се намирали казармите на американските и френските войници. По това време в такъв камион се носела питейна вода за миротворците, затова автомобилът не предизвиква съмнения. Той се движи бавно, минава покрай караулката, след което изненадващо форсира право към вратата на казармата. Охраната открива огън, но твърде късно, защото според тогавашните правила на миротворческите операции войниците трябвало да държат оръжието си незаредено. На висока скорост камионът се врязва в казармата, натъпкан с над 5 тона тротил. Сградата рухва от раз, 241 спящи американски войници намират смъртта си под развалините й. Ранените са и 60 души. Секунди след това подобен камион взривява френската казарма, където убитите миротворци са 58, а ранените 15. Всъщност 23 октомври 1983 г. е датата, в която американската морска пехота дава най-много жертви за един ден след Втората световна война. Датата е и най-смъртоносната атака срещу САЩ в чужбина след Втората световна война. Тя е и най-тежкият удар срещу френската армия след Алжирската война (1954-1962 г). Скоро след удара миротворческата мисия в Ливан е прекратена.

Атентатът е извършен от ливанската шиитска групировка "Хизбула", която е нещо като "иранската колона" в Ливан. Според анализаторите мотивацията на местните ислямистки сили да извършат атентата е била подкрепата на САЩ за израелското нахлуване в Ливан, за произраелските сили там и за местната християнска общност.

Навремето коментаторите обясняваха защо и Иран е бил замесен и заинтересован от такъв атентат.



Техеран е искал да си отмъсти на Америка,



която подкрепяше Ирак в иранско-иракската война (1980-1988 г), предоставила му е изгоден търговски кредит от 2.5 млрд. долара, като в същото време бе спряла оръжейните продажби за самия Иран. Седмици преди 23 октомври Техеран предупреди, че въоръжаването на иракския му противник ще предизвика отмъщение. Ще припомним, че четири години преди атентата в Бейрут в Иран бе извършена революция, проамериканският шах Мохамед Реза Пахлави бе детрониран, а новата власт в лицето на религиозното духовенство начело с аятолах Хомейни обяви САЩ за враг.

През 2001 г. семействата на убитите и ранените американски пехотинци завеждат първия граждански иск срещу Иран. Ройс Ламбърт пък е съдията, който разглежда всички искове до момента. През 2007 г. например той постанови Иран да изплати 2.6 млрд. долара на част от семействата на загиналите и ранените войници. Всъщност исковете на семействата използват силното антитерористично законодателство на САЩ, въведено най-вече миналото десетилетие, което позволява на частни лица да съдят държави, спонсориращи тероризма. Ройс Ламбърт едва ли би могъл да вземе други решения, след като адвокатите на семействата представиха неопровержими факти за участието на Иран в атентата. Тези факти са били събирани и с помощта на американски тайни служби. Според данните "Хизбула" е била създадена от Иран и е осъществила атентата при пряка връзка с агенти на иранското Министерство на информацията и сигурността (всъщност иранските тайни служби). Адвокатите на ищците представиха засечено от американските служби нареждане на министерството до иранския посланик в Дамаск, който трябва да се свърже с лидер на терористична група в "Хизбула" и да го инструктира "за извършването на грандиозна акция срещу морските пехотинци на САЩ". Атентатът е бил одобрен от аятолах Хомейни и Али Акбар Рафсанджани, съответно тогавашния върховен лидер и президент на Иран. В него е бил замесен и сегашният военен министър на Иран Ахмад Вахиди, който е бивш командващ на елитното подразделение Кудс на Революционната гвардия. Впрочем впоследствие Вахиди ще бъде издирван от Интерпол заради участието му в атентата срещу Еврейския център в аржентинската столица Буенос Айрес през 1994 година. Пред съда експерти от ФБР свидетелстват, че експлозивите от 23 септември са били произвеждани единствено в Иран.

Макар иранската страна да отрича участието си в атентата, тя не счете за необходимо да се яви на нито едно от делата. Иран дори не изпрати писмен отговор до съда по отправените към него обвинения

Като цяло участието на Иран не буди подозрения, съответно не будят подозрения и присъдите на съдията Ройс Ламбърт.



Големият въпрос е, че присъдите остават неизпълнени -



милиардните компенсациите не са стигнали до нито едно от семействата. Тази обезсърчаваща ситуация е на път да се промени. Джоузеф Дренън, адвокат на един от ищците, сподели пред в. "Джерусалем пост", че в момента се разработва ново законодателство, което ще позволи замразяването на иранските активи в американските банки, а оттук - изплащането на компенсациии и съответно изпълнението на присъдите. Според него в момента тече процедура по одобряване на нов закон, който ще позволи на семействата да получат компенсации от 2 млрд. долара ирански активи по сметки на нюйоркски клон на Ситибанк. В момента тази сума е замразена. Съответните законодателни поправки вече са минали през комисиите по банково дело в двете камари на Конгреса и се очаква до края на май окончателно да бъдат приети. По принцип поправките са част от кампанията на затягането на санкциите срещу Иран, за който има съмнение, че разработва ядрено оръжие. Показателно е, че те бяха одобрени по същото време, когато президентът Барак Обама даде на американските банки повече правомощия да замразяват авоари на Техеран, за да се засили натискът върху иранската централна банка, подозирана във финансирането на оръжейната ядрена програма. "Ако ищците стигнат до тези два милиарда активи в Ню Йорк, това ще бъде значителна стъпка в борбата им за справедливост", изтъкна адвокатът.

Тези два милиарда обаче не покриват целия размер на компенсации, които впрочем надхвърлят 4 млрд. долара. Затова семействата са внесли официално искане пред финансовото министерство на САЩ да разкрие всяка информация, която Вашингтон има за иранските авоари в американските банки. Според Джоузеф Дренън подобно разкриване е предстоящо.

"Смятаме да търсим всеки ирански актив в САЩ. Семействата на убитите и загиналите са гневни, че почти четвърт век след атентата Иран се измъква от отговорност. Надяваме се най-сетне Иран да плати и най-накрая справедливостта да възтържествува", изтъкна Дренън.