От години държавната администрация се гаври с хората за каквото й падне. То не беше подмяната на документите за самоличност, не беше смяната на номерата на автомобилите, не бяха глобите, свързани пак с личните карти, не бяха противоконституционните забрани за напускане на страната, не бяха и идеите за въвеждане дори на изходни визи за български граждани.
Последните седмици са
белязани с поредната порция държавна подигравка с гражданите
От две години насам побъркват хората с абсурдни процедури за адресна регистрация. Според сегашния закон, за да се регистрира съпруг на адреса на съпругата си, трябва да носи в общината нотариалния акт за собственост на жилището. Освен това трябва да представи и декларация от съпругата, че е съгласна съпругът й да живее на адреса.
Пак по същото време бе въведено и изискването, който няма адресна регистрация, да не получава постоянен адрес. Аргументът беше, че така ще се спре изборната търговия и изборното номадство, както и ще има по-ефективна борба с престъпността. Оказа се обаче, че когато гражданинът няма адрес,
не може да си изкарва документи за самоличност
И така огромни общности от роми се оказаха в невъзможност да имат дори лични карти. За самите тях документът е важен най-вече за това, че не могат да получават социални помощи. Но от законова гледна точка историята е абсурдна. От една страна, същата тази държава е написала текст в закона, според който под страх от глоба до 150 лв. всеки е длъжен да си извади лична карта. В същото време с друга разпоредба на практика може да не издаде документ за самоличност.
Наскоро управляващите решиха да оправят безумието и вкараха проект за промени в закона за гражданската регистрация. Те предлагат проблемът на хората без адрес да се решава от специална комисия, определена със заповед на кмета на общината. В нея ще се включват служител от общинската администрация и по един представител на териториалните структурни звена на МВР и на Агенцията за социално подпомагане.
Поправката и идеята за тази тричленка е много спорна,
като се има предвид, че се дава възможност за субективна преценка на служители от местната и централната власт да решават на кого да дадат постоянен и настоящ адрес и на кого - не. В закона няма посочен дори един обективен критерий за това. Така може да се дава адрес и съответно лична карта само на "нашите" хора. Нали идват избори?
Все пак бе направен опит да бъде замазан и гафът с адресната регистрация на съпрузите и на роднините по права линия. Може би настоящата власт се сети, че е малко в повече милиционерското в тази практика и много унижението за хората.
Всъщност държавната администрация схваща управлението като унижаване на гражданите. През 2000 г. се редяхме на безумни опашки, за да сменим личните карти и паспортите. Преди две-три години упражнението се повтори. Отдавна в цивилизованите държави са организирали така нещата, че човек да си получава документите по пощата. А не като у нас, където хората бяха накарани да чакат един път на опашка, за да подадат заявления за лични карти и паспорти, после на втора да си ги вземат, на трета, за да поискат смяна или издаване на шофьорски книжки, и на четвърта, за да си ги получат. Да не говорим и как междувременно задължиха гражданите да сменят номерата на автомобилите си пак с опашки.
Става дума и за постоянното
бъркане за още пари
Защото един комплект документи излиза близо 100 лв. на човек. Който иска спешна услуга, плаща между 3 и 5 пъти повече.
На няколко пъти въпросът за събирането на тези такси за издаването на документите за самоличност бе поставян ребром. За лична карта се събира 18 лв., а пък за шофьорска книжка, която изглежда по абсолютно същия начин, се събира повече. За паспорт при обикновена поръчка се плаща 40 лв., а пък за експресна - 200 лв. Оня ден БНТ показа репортаж от Батуми от център за такива публични услуги. Дали заради високите гости - Бойко Борисов и министър Московски, придружавани от грузинския премиер, за минути на двамата българи бяха издадени грузински документи за самоличност като демонстрация колко бързо действа системата. Беше казано, че услугата струва 50 долара.
У нас постоянно се събират от гражданите десетки милиони, от които банките си удържат комисионни. Като остава неясно защо изобщо се събират тези пари, щом по закон въпросните документи за самоличност са държавна собственост. И при изтичане на съответния срок трябва да се върнат под страх от глоба.
Новата здравна министърка отново предложи отхвърлената вече идея да не се издават лични карти при неплащане на здравни или социални осигуровки. Абсурдно и технически неприложимо. Което само показва административната и управленската безпомощност, в която за ефективно се смята единствено издевателството над гражданите.
|
|