Преди дни 23-годишният студент от Аризона Коди Крецингер пое отговорността за атаката срещу компютрите на японската мултимедийна корпорация Sony. Младият хакер призна, че е откраднал корпоративна информация, поставена след това в интернет портала на хакерската група LulzSeсurety. Студентът веднага се похвали за свършеното в "Туитър", което само улесни уличаването му. Sony оцени загубите си на 170 милиона долара. Сега Крецингер, известен в мрежата с псевдонима Recursion, може да получи до 15 години затвор. Кибератаката срещу японския концерн беше само едно от серията нападения срещу мрежовите ресурси на големи корпорации, планирани от хакерски групи през 2011 г. Сред целите им бяха Сенатът на САЩ, ЦРУ и британското Министерство на здравеопазването.

Затова не е чудно, че думата хакер в наше време е натоварена с негативно съдържание - тези хора се асоциират с компютърни вируси и кражбата на пари в интернет. Новините са пълни със съобщения за поредния сринат сайт, откраднати пароли и източени секретни данни. Мотивите на пиратите са различни, а действията им в повечето случаи са незаконни. Но да се причисляват всички към престъпниците би било прекалено елементарно. През последните няколко години една група компютърни гении /според някои модерни идеалисти/ привлякоха световно внимание, след като сринаха сайтовете на редица разузнавания, между които и този на ЦРУ. Става дума за Anonymous (Анонимните) и техните събратя от LulzSecurity.

Първите хакери се появяват към края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век в Масачузетския технологически университет. Към него тогава съществувал клуб на любителите на различни модели влакове, но събиращите се там студенти прекарвали повечето си време, като се забавлявали с новото "чудо на техниката" по това време - компютърът. Те били особено завладени от IBM 704 - най-мощната машина от този тип, и на него работили само хора, които били преминали специално обучение, разказва Щефан Улрих, научен сътрудник в берлинския университет Хумболд. Именно поради тази причина студентите се събирали в клуба предимно през нощта, за да могат необезпокоявано да работят с машината. И тъй като по това време думата hack (проникване) в студентския сленг означавало "хитра измислица", то участниците на групата започнали да се наричат hackers (хакери). "Т.е.



първоначално хакерите били напълно безобидни хорица,



които просто искали да поиграят на някой модерен компютър или да експериментират с неговите възможности. Тези, които разрушават, шпионират и нанасят вреда - това са крадци", твърди пред "Дойче веле" Мартин Минк, който е експерт по въпросите на компютърната сигурност в технически университет в Дармщад.

Вече над десет години студентите в университета в Дармщад се обучават как да се сдобиват с чужди данни. Това обаче става с благородна цел. "Хакерите крадци атакуват и се усъвършенстват постоянно, винаги са една крачка напред. Затова е важно студентите да знаят по-добре как може да противостоят на подобни атаки", твърди Минк. Един вид - учат се на нападение, за да могат по-добре да се защитават. Тази тактика вече е възприета и от други висши университети в Германия - Рурския университет в Бохум, университет Бон-Рейн-Зиг в Свети Августин, както и във висшите училища в Ахен, Регенсбурк и Гелзенкирхен. Там студентите се обучават на професионални навици срещу компютърните атаки.

Естествено



няма гаранция, че даден студент няма да злоупотреби



с тези знания. Така както не е възможно да спреш радикални студенти, убедени в своята правота, да поемат по пътя на терора, с каквито примери изобилства историята. Младоците, които учат в Гелзенкирхен, например подписват задължителен договор за конфиденциалност, но Мартин Минк не смята,

че този документ е надеждно средство. Според него много по-важно е студентите да осъзнаят доколко са етични техните действия. Той засега не се е сблъсквал със случаи на преднамерено проникване в компютри и системи от неговите студенти.

За някои хакери обаче да се удари сайта на ЦРУ или на някоя могъща корпорация си е един вид спортно занимание. За това има добри хакери, които не нанасят вреда, и такива, чиято основна цел е да навредят колкото се може повече и да спечелят добри пари. Най-добрият пример за това разграничение е организацията Съюз на компютърните експерти и професионалните хакери от Chaos Computer Club (CCC). Това е най-голямата официално регистрирана подобна група в Европа, чиито етични принципи са публикувани на сайта й - например "Цялата информация трябва да е открита" или "Общодостъпната информация е за използване, а информацията от личен характер е защитена". По думите на Щефан Улрих от берлинския университет Хумболд тези принципи са в основата на световното хакерско движение. Професорът Хармут Пол пък смята, че понятията "хакер" и "крадец" много лесно могат да бъдат разграничени с помощта на Наказателния кодекс -както в Германия, така и в много други страни. Според закона всеки, който по незаконен път придобие за себе си и за трети лица данни, които не са предназначени за него и са защитени от несанкциониран достъп, е заплашен с до три години затвор или голяма глоба.

От известно време се утвърди и друга тенденция - доста от заловените хакери много



бързо се съгласяват да започнат да работят за властите



Така избягват затвора, а и продължават да се занимават с любимите си компютри. Лидерът на хакерската група LulzSecurity например се оказа информаторът на полицията и ФБР в САЩ, който предаде голям брой свои киберколеги и членове на другото известно хакерско обединение Anonymous. Става дума за компютърния гений Хектор Монсегур, известен под прякора Sabu, който е работил за нюйоркската полиция и ФБР в продължение на месеци, започвайки през юни 2011 г. Разкритията му доведоха до арести на десетки хакери от LulzSec и Anonymous, сред които и този на Райън Клиърли - човекът, координирал масовите хакерски атаки срещу големи държавни и корпоративни сайтове от края на м. г. Задържани са и други влиятелни представители от групата - 23-годишният Райън Акройд (Kayla), 19-годишният Джейк Дейвис (Topiary), ирландците Дарън Мартин и Донха О'Сиърбейл, както и американецът Джеръми Хамънд. Преди месец властите в редица страни се похвалиха, че са арестували в координирана полицейска операция общо 25 хакера и закриха един от сървърите им в българското пристанище Варна, както и два в Чехия. По думите на ФБР с помощта на Монсегур властите са "отрязали главата на LulzSec". Макар и групата да не е активна от началото на годината, се предполага, че повечето й членове са и влиятелни хакери в Anonymous.



Причината за предателството вероятно е сделка,



която Sabu е сключил с ФБР, за да запази собствената си свобода. През август м.г. 28-годишният мъж от пуерторикански произход се е признал за виновен по над 10 обвинения, свързани с хакерската му дейност. Той е бил основна фигура в атаките срещу сайтовете на Visa, MasterCard и PayPal, които бяха ударени заради отказа им да приемат дарения за скандалния сайт "Уикилийкс".

Всъщност Sabu е прекарвал в един момент между 8 и 16 часа онлайн, като това се е случвало предимно от офиси на ФБР. На практика той е получавал наготово информация кои са слабите места на набелязани от хакерите обекти. Според източници от ФБР за огромната част от киберпиратите по света той е бил нещо като бог и всичко му е предоставяно като на неформален лидер на групата. Въпреки че е докладвал на бюрото за планираните атаки обаче, специалистите там в повечето случаи не успявали да реагират навреме и да намалят щетите достатъчно. За потенциални опасности ФБР е уведомило над 300 правителствени, финансови и корпоративни институции в САЩ - и всичко това благодарение на Sabu. Така от идеалиста - борец за свобода в интернет, той се превърна в злия гений на най-големия удар срещу Anonymous. Групата обаче едва ли е разбита окончателно, защото веднага атакува правителствените сайтове в страните, където са задържани техните "братя по оръжие", а преди дни публикува в интернет инструкции как потребителите могат да преодолеят интернет цензурата в Китай.