"МВР не отговаря за язовирите и тяхното състояние. Няма как да отговаря за борбата с престъпността и същевременно да се заеме с отговорността за водоемите. Нека да не смесваме отговорностите". Тази реплика на вътрешния министър Цветан Цветанов е знакова за това как политиците бягат от отговорност.

Малко по-късно обяви, че МВР трябва да реагира адекватно само при случило се бедствие. "Трябва да се работи за превенцията на подобни бедствия, а за това е нужен централизиран подход и да се знае кой каква отговорност носи", натърти Цветанов.

Той или не познава закона, по който би трябвало да ръководи министерството, или наистина бяга от отговорност. И двете хипотези са еднакво лоши. Защото според закона за МВР именно структура във ведомството - Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", е "национална специализирана структура за осигуряване на пожарна безопасност, спасяване и защита при бедствия при условията и по реда на този закон и на Закона за защита при бедствия". И за да изпълнява всички тези задачи, тя е длъжна да извършва на първо място превантивна дейност, на трето място превантивен контрол и чак на последно пето място спасителна дейност. Или казано по-простичко, превенцията по закон е отговорност на служба към МВР.

Но въпросът не е на дребно заяждане, а на много



по-дълбоки процеси със заплашителен размер



Защото когато има власт и пари, МВР няма нищо против да се занимава едновременно с престъпността, паспортите, пожарите, язовирите, табелите за коли, пазенето на границата, изборите, телефон 112 и какво ли още не. Но като опре до носене на вина и отговорност, изведнъж се оказва, че МВР не участва.

В конкретния случай с язовирите и бедствията е достатъчно да се отбележи, че вътрешното министерство направи какво ли не, за да прибере силите на бившето министерство на бедствията, ръководено от Емел Етем. То пък беше направено на основата на "Гражданска защита", която от години се занимаваше с бедствията и превенцията, която беше отделна структура, по едно време бе военизирана и бе част от Министерството на отбраната. Но МВР имаше траен апетит към нея и направи и невъзможното да я пришие към пожарната. С всичките предвидени за това милиони левове. А сега не иска да носи отговорност.

Нещо подобно се получи и с телефон 112. Вътрешното министерство взе структурата, обслужваща този телефон, на който са обажданията за престъпления, за бърза помощ, за пожари. И сега, когато се бави насочването на линейките, МВР пак не иска да понася отговорността. Ламтежът за власт на МВР и съпровождащото бягство от отговорност в критични ситуации не започва с Цветан Цветанов. Макар и да е безспорно, че под негово ръководство тези процеси се засилиха. Те са от години и опитите за разбиването на мастодонта МВР удрят на камък.

Вътрешното ведомство се ангажира например с несвойственото му занимание да регистрира автомобили и да им слага номера. И затова прибира страшно много пари и от бюджета, и от гражданите. Няма проблем МВР да поддържа регистър с номера, за да установява дали автомобилите са крадени или не, но няма нужда то да се занимава и с регистрацията, и с производството на табели, и с поставянето им и да взема за всяко от тези неща десетки левове от всеки собственик. МВР е и пълен монополист, без да е нужно, в издаването на документите за самоличност и шофьорските книжки.

Покрай всички съпътстващи дейности в мегаведомството накрая човек започва да се чуди



кога точно му остават на МВР време и сили да бори престъпността,



да пази живота и здравето на хората от бандитите. Нещо, за което то получава стотици милиони левове. Защото и тук вътрешното министерство се е натоварило с много повече, отколкото може да носи. Само и само да монополизира и тази дейност.

Какъв зор беше МВР да вземе разследването на 97% от престъпленията и да бъде закрито следствието? Но какво излезе от полицейското дознание? Трудно може да бъде отчетено като успешно. След като всяка година се прекратяват или спират или заради изтекла давност, или заради т.нар. неизвестен извършител по 40-50 000 дела. Но пак същото това министерство държи да има монопол и върху използването на специалните разузнавателни средства и особено върху техническото им осъществяване. Върху подслушване, следене, филмиране, външно наблюдение, ровене в кореспонденцията, внедряване на агенти, контролирани доставки, всичко.

Всъщност от години в "Сега" предупреждаваме, че мастодонт, в който работят едновременно над 50 000 души и в който на едно място са едновременно пожарна и жандармерия, барети и подслушвачки, професионални полицаи и политически лица, антимафиоти и охранители, катаджии и дознатели, е не само почти неуправляем, но е и постоянно огнище на напрежение.

Нито една управляващата партия не промени това статукво, независимо че винаги, докато е в опозиция, или го обещава, или се оплаква от действия или бездействия на най-голямата силова държавна машина. Сигурно защото знае, че е много сладко да използваш нейната мощ, скрита власт и огромна информация, когато я овладееш. Последните събития, свързани с МВР, само доказват това.



Няма управление, което да не се е възползвало от МВР,



да не го яхвало и изстисквало за решаването на проблеми и въпроси, далеч от основната му функция.

Вместо да прави това обаче, вътрешното ведомство е постоянно обект на някакви политически и законодателни експерименти, които заменят една криза с друга. И на практика нищо от очевидно абсурдните неща в неговото устройство, работа и контрол не се променят. И вместо да си върши работата, то трябва да отбива удар след удар. Докато се стигне до безумната ситуация, в която МВР се превръща в основен участник и в политиката, и в управлението. И то благодарение на своя министър, който е там уж да осъществява контрол, а не да ръководи.

Да видим



какво излезе от повсеместната девоенизация в системата,



превръщането на полицаите в нещо като държавни служители? Нищо. МВР пак си остана "военизирана" структура, в която началникът коли и беси. Генералитетът в системата показа ясно, че е против нея. Дори години след приемането на тази част от закона той все си иска отново пагоните. И от преструктурирането нищо не излезе. Пак се фаворизират едни служби за сметка на други.

Очевидно е, че сегашните над 50 000 служители са много. Защото това означава, че на всеки 100 граждани се пада по един служител на МВР. Затова и трябва да се види какво прави всеки един служител. Да е ясно защо получава голяма заплата, защо може да се пенсионира на 45-50 години, защо има всички екстри.

Да вземем например катаджиите. Те трябва да контролират движението по пътищата и да не позволяват нарушения. И да ги наказват. Да видим какво правят те - крият се в храстите или пък зад светофари посред нощ. Докато например луксозни джипове са паркирали на средата на пътя пред дискотеките. Е, къде трябва да бъдат? Или пък охранителната полиция. Защо 3000 полицаи трябва да пазят 3000 фенове на мач? Защо няма полиция в кварталите, а пък има със стотици пред парламента?

С толкова въоръжен състав и война може да се води, камо ли да се ограничи престъпността. Но печалните резултати са налице. Т.е. нужна е пълна ревизия кой какво прави в системата.

Защо толкова хора не успяват да свършат работата, за която им се плаща. Защо като е толкова трудно и опасно в МВР, няма нито едно свободно място? А пък за КАТ, Гранична полиция, специалните служби кандидатите са с десетки в повече.