|
| Бойко Ламбовски |
Автор на текста, за когото вече писах, е стар мой познат - чевръстият съчинител от Молдавия Виктор Пеленягре. Питахме го какво е "пеленягрэ" на румънски навремето - обясняваше нещо от типа "тъмна кожа, като при Пушкин, нали разбираш - ние, големите, сме така". Не беше от скромните. И добавяше - бе аз съм римски потомък, от стар благороден род на даките съм, нищо че тате е съвременен кондурджия и пияница... Имаше добро чувство за хумор, жените го харесваха, той тях - още повече.
Пеленягре не беше особено величествен в изкуството на изящната словесност по мое време, но се отличаваше с авантюристичен дух, комуникативност и динамика. Не се учудих, че скоро след перестройката намери своя бизнес като автор на текстове за руската естрада. Беше по едно време и "архикардинал" в прочутия Орден на куртоазните маниеристи, оглавяван от моя другар Вадим Степанцов, но както самият Степанцов рече: "Пеленягре го изгонихме заради мързел"...
Състудент на Пеленягре, също наш добър другар, бе поетът Игор Меламед. Меламед съчиняваше класически, пронизително трагични неща. Доста добри работи. За жалост този талантлив мъж, както чух, след голямо пиене паднал от балкона. Сега е инвалид, макар все така талантлив.
Той има стихотворение, което почва така: "Позови меня тихо по имени." Третият стих пък е "ключевой водой напои меня." Пеленягре окраде Меламед, разбуниха се навремето шепа другари на втория. Стана ми забавно - изчетох внимателно. В интерес на истината не е чист плагиат - освен тези два стиха другото е различно. При това в песента на "Любэ" и текста на Пеленягре има и много заимствания от Есенин - съвсем нарочно, твърди Пеленягре.
Преди два дни нашият приятел - поетът от Варна Валери Станков, ми прати писмо, в което се жалваше, че го е окрала някоя си поетеса Рита Генадиева. Тя издала книгата "Шепа нежност" (пак нежни любохубости?) през 2007 г., в чийто предговор, съчинен съвместно от Евтим Евтимов и академик Благовеста Касабова, пише за авторката дословно: "... пред нас ще се открие един творец, който има солидно творчество, и това творчество се нуждае от едно по-задълбочено изследване. При нея словото се лее като планински поток, нашепва като Балкана над родния град, шуми като вълните на морето, което тя е събрала в своята поетична душа."
По-долу окраденият Станков пуска своето стихотворение "Сняг", което е печатал в книга през 1991 г.
Чайките сноват като попарени.
Плажът спи набръчкан под снега.
А вълната сякаш блъска зарове -
камъни търкаля по брега.
Чорлава се вдига, още сънена
светлината - къса струйка дим.
Да поседнем малко върху дънера -
за последно да си помълчим.
Или да попитаме медузите,
огъня - в нозете ни изтлял,
биха ли се взели за съпрузи
някоя скумрия и корал?
Нейде ако бях те срещнал вчера...
Но така е - времето лети.
Закопчавам якето уверено.
Свиваш устни и си тръгваш ти.
И защо сега да се нервираме?
Любовта ни хвана ли ръжда?
Как е кратко нейното умиране! -
въглен, хвърлен в морската вода.
Същото стихотворение, с друго заглавие, е пуснала в собствената си книга поетесата Генадиева. Вярно, че третият куплет, гдето скумрията и коралът едва ли ще се вземат за съпрузи, е съкратила. Дали това вмешателство й се е сторило достатъчно, за да си припише авторството на текста? Сигурно. Щото си е го е приписала.
Напуши ме смях, признавам. После се размислих. Не познавам лично г-жа Генадиева. В интернет за нея пише малко - Плевен, премиера на книга, цветя и поздрави за "премиерата", както му е ред. Но какви сили движат плагиатора? На поезия - днес?
Бих могъл да разбера донякъде унгарския вече експрезидент Пал Шмит. Човекът бе клатен от цял ЕС, от половин Унгария, а го събори нищо и никаква дисертация, която преписал навремето от слабо известни в Унгария българи на фундаменталната научна тема как да процъфтява олимпийският спорт...
По подобен начин рухна и германският ексминистър на отбраната със звучното име Карл-Теодор цу Гутенберг... Комуто впрочем пророкуваха бляскаво политическо бъдеще. Преписал докторската си дисертация.
Тези донякъде ги разбирам. Искали да са доктори. То е нещо като пагонче в армията, обезпечава по-почетно място в строя и евентуално - по-лесно движение нагоре при някои обстоятелства. Преписали небрежно, само това им грешката. Има още хиляди и хиляди преписвачи, които преписват внимателно, тоест правят така, че да не ги хванеш. Вярно, губят повече време да замитат следите, но не ги мързи. Иначе в хилядите им страници и Диоген с фенера не би открил оригинална мисъл. За полезна да не говорим.
Но защо човек като госпожа Рита ще преписва от талантливия ни поет Станков? За пет похвални думи в плевенска сладкарница? За два мига на вяра, че животът ти не е пустота, че славата не е призрак, че уважението на себеподобните не е лицемерие?
Не знам. Това ми е феномен, зад който виждам огромни образователни, културни и морални уродливости.
В такъв момент винаги се сещам за граф Толстой, напънал рало зад воловете - в прекия смисъл на думата. Като последна възможна норма. Пък дотогаз:
Да живей словото! Нек се лей като планински поток!
А бездарниците и графоманите сън ги не хваща 