Както може да се сетите, азиатците напоследък се чувстват доста добре. И защо да не е така? Докато САЩ и Европа се борят с дългове, безработица и намаляваща конкурентоспособност, по-голямата част от Азия става все по-силна; икономиките се превръщат във все по-мощни, а това привидно става лесно на фона на световните сривове; компаниите придобиват по-голяма известност на световните пазари.

Не е чудно, че според много азиатци икономиките на държавите им са по-добри от тези на САЩ и на европейските страни - и че политиците във Вашингтон, Лондон и Берлин най-накрая трябва да седнат и да обърнат внимание на това. В продължение на десетилетия Западът обучаваше Азия на чудесата на свободния капитализъм и тя доста се възползваше от това. Сега много азиатци смятат, че е настъпил моментът Западът да се поучи от Азия.

Кишор Махбубани, който е декан на училището по обществена политика "Ли Куан Ю" към Сингапурския национален университет, дава аргументи за това в материал, който публикува на сайта на в. "Файненшъл таймс". В него той твърди, че азиатският капитализъм е решение за проблемите на Запада: "Може би е настъпил моментът, в който азиатците ще се отблагодарят за щедростта на Запада, който сподели тайните на капитализма с Азия. Западните политици и мислители трябва да бъдат поканени да посетят индустриалните комплекси и центровете за услуги в Япония и Корея, Тайван и Китай, Хонконг и Сингапур. Може да получат ценни уроци."

Какви са тези уроци? Могат ли те наистина да променят икономическото състояние на Запада? Въпреки увереността на Махбубани не е лесно да се даде отговор на тези въпроси.

Трябва да отбележа - няма нищо ново в идеята, че тайната на бъдещия икономически просперитет на Запада може да бъде открита в екзотичния Изток. Вземете например впечатляващата книга "Япония като номер едно", написана от Езра Вогел през 1979 г. Авторът смята, че САЩ трябва да вземат пример от развиваща се Япония, за да бъдат икономически конкурентоспособни. Да се поучат от азиатските лихви, които биха могли да са решение на болестите, от които страда Западът и които излизат извън рамките на икономическата политика. Това разбираме и от Ейми Чуа, която смята, че американските родители могат да научат от азиатската "майка тигрица" как да направят децата си успели. Учителите на Запад се възхищават на азиатските образователни програми, чиито възпитаници постигат по-добри резултати в училище. Американската баскетболна звезда от китайски произход Джеръми Лин е смятан за пример за това как азиатските ценности като упорит труд и постоянство могат да направят чудеса.

Живял съм в различни части на Азия в продължение на 16 години и също съм на мнение, че останалата част от света може да научи много неща от бързоразвиващия се Изток. Държавите, които все още не могат да се справят с отчайващата бедност, трябва да погледнат към Източна Азия и там да потърсят изход от това положение; западните политици, които търсят правилната посока, биха могли да извлекат много ползи, ако прочетат книгата с беседи и разсъждения на Конфуций "Лун юй" ("Беседи и поучения") .



А капиталистите на Запад?



Първо трябва да обясним какво всъщност представлява азиатският капитализъм. Много анализатори правят грешка, като мислят, че всеки бърз растеж на азиатската държава се дължи на провеждането на една и същата политика. Това обаче не е съвсем вярно. Но все пак има някои прилики: (1) Азиатските политици не вярват, че свободните пазари винаги дават най-добри резултати и са по-склонни от западните си колеги да се намесват пряко, за да променят посоката им (например чрез индустриална политика или чрез контрол върху лихвените проценти и обменните курсове); (2) Азиатските правителства традиционно избягват широкообхватните социални програми, които са популярни на Запад (въпреки че това се променя); (3) Всички азиатски икономики са обсебени от износа; (4) Азиатците са склонни да изберат промишлеността пред услугите, инвестициите и потреблението, за да стимулират растежа.

И как този "азиатски" капитализъм може да спаси Запада? Махбубани твърди, че Западът трябва да приеме азиатските постижения, които са резултат от намесата на държавата в икономиките. Според него Западът не трябва да е толкова идеологически предразположен към мисълта, че пазарите сами решават проблемите по-добре от правителствата, и да е по-склонен да приеме държавата като потенциално положителна сила за постигането на икономически резултати.

"Първата грешка на Запада бе, че прие капитализма като идеологически добър, а не като прагматичен инструмент за подобряване на благосъстоянието на хората. Алан Грийнспан вероятно бе най-голямата жертва на идеологическото убеждение, че пазарите винаги знаят най-добре... Грийнспан смяташе, че търговците са по-умни от държавните регулации, а самият той не успя да ги урегулира добре... Но нито азиатското общество, нито дори Япония станаха жертва на това идеологическо убеждение. Вместо това азиатците вярват, че няма общество, което да може да просперира без добро управление... За да работи добре капитализмът, правителствата трябва да имат съществена регулаторна и надзорна функция."

За да подкрепим аргументите на Махбубани, трябва да отговорим на един важен въпрос: Дали по-силната регулация е причината, заради която азиатските икономики изпреварват западните? Много е трудно да се каже, че регулаторът на азиатските финансови пазари е по-компетентен от служителите в американската Комисия по ценните книжа и борсите. В Китай политиците са поставили силна ръка върху финансовия сектор и държавното управление изглежда, че е заплаха за здравето на банковия сектор. Само защото азиатските регулатори са по-досадни не означава, че те са по-добри в работата си или че постигнат по-добри резултати. Още по-трудно е да се докаже, че азиатските икономики напоследък са толкова успешни, защото бюрократите се намесват повече. Причината, поради която азиатският финансов сектор успя да се спаси от хаоса след срива на "Лемън брадърс", е, че банките в Азия обикновено избягват да притежават "токсични" активи, с които се сдобиха толкова много институции в САЩ и Европа. Това



не беше резултат от по-умна регулация, а от по-умно банкиране



Освен това азиатски бизнесмени, с които разговарях, ми се оплакаха, че съществуват много повече законови пречки пред бизнеса им. С други думи, според мен е трудно да припишем азиатския успех на по-силната държавна намеса.

Същото може да се каже, но в по-широк смисъл, и за икономическия възход на Азия. Мнението на Махбубани допринася за по-широк дебат как да бъде определен капитализмът. Дали отговорът е в по-голям надзор на правителството, за да се предотврати прекаленото разпространяване на капитализма, или по-малко правителствена намеса, за да се позволи на пазара сам да се регулира? Очевидно Махбубани смята, че Азия ни показва, че държавната намеса е начинът, по който трябва да се върви.

Според мен обаче много анализатори преувеличават ролята на правителството в историята за азиатския икономически растеж. Както пиша в книгата си "Чудото: Епичната историята на азиатското търсене на богатство", издадена през 2009 г., истинската причина за възхода на Азия са частните предприятия, свободната търговия и предприемачеството, а



не "ръководеното от държавата" икономическо развитие



Вярно е, че страните, в които има по-голяма държавна намеса, имаха по-бърз растеж, както и че определени индустриални политики помогнаха за напредъка на малкото на брой тясно специализирани сектори. Накрая обаче държавата създаде повече проблеми отколкото добрини. Причините за икономическата криза в Япония и Южна Корея може да се търсят в бюрократичната намеса. Всъщност в по-голямата част от Азия икономиката стои далеч от държавната политика, водена в миналото, и е насочена към по-свободните финансови пазари и по-отворената търговия. Азия използва пазарните сили, за да поправя деформациите в състоянието на собствената си система, а не обратното. Така че не съм убеден, че правителствата на Запад трябва да подражават на азиатските си колеги, като манипулират и контролират капитализма.

Друг важен момент, който Махбубани засяга, е свързан с азиатския капитализъм и благосъстоянието на обществото. Той твърди, че азиатският капитализъм е по-добър, защото работниците са защитени и се насърчава равенството.

"Азиатските правителства се борят с безработицата чрез създаване на схеми за стимулиране, които да насърчат инвестициите и заетостта. Западните правителства отхвърлят това като "индустриална политика", идеологическа ерес. Когато работниците на Запад страдаха, капиталистите отговориха: "Пазарите знаят най-добре." Може би е дошло времето Западът да се поучи от Азия как да управлява предизвикателствата, свързани с оцеляването, пред които е изправена капиталистическата система."

В действителност е трудно да се докаже, че азиатският капитализъм е по-добър от западния, когато става въпрос за справяне със страничните ефекти от свободните пазари. Сравнявайки разликата между доходите в САЩ и в азиатските страни, пред нас се разкриват разнородни данни. Неравенството между доходите в Китай и Сингапур е приблизително като това в САЩ, в Хонконг е по-високо, а в Южна Корея и Япония е доста по-малко. Второ, азиатските правителства не са създали достатъчно мрежи за социална сигурност. Обезщетенията за безработица и други социални програми са по-ограничени, като тежестта се прехвърля върху фирмите и техните семейства. В Китай се води люта битка за създаването на здравни грижи и пенсионни системи.

Азиатският капитализъм винаги поставя акцент върху създаването на работни места и насърчаване на заетостта. Оттук Западът може да научи доста от Азия. Когато тръгне в лоша посока, първото хрумване на Аsia Inc. не е да уволни стотици работници и да остави отговорността за тях върху цялото общество. Въпреки че всички в САЩ се оплакват от намесата на правителството, корпорациите са изключително доволни, че могат да повишат печалбите си, като прехвърлят нежеланите работници на грижите на държавата.



В Азия се смята за непристойно да се уволни огромна част от работниците



Това до голяма степен се дължи на културните особености, но може да се каже, че е добре от икономическа гледна точка. По време на най-тежкия период от Голямата рецесия, компаниите и правителствата се обединяват в търсенето на всички възможни начини да се запазят работните места. Повече наети хора означава повече хора, които харчат пари и противовес на срива в глобалното търсене. В дългосрочен план азиатските фирми, които показват по-голяма лоялност към служителите си, получават в замяна повече лоялност и могат да се съсредоточат върху развитието на вродените си заложби. В безкрайния си стремеж за увеличаване на възвръщаемостта на акционерите корпоративна Америка е забравила значението на хората, които създават тази възвръщаемост. Азиатските фирми обаче не са.

Друг важен въпрос, по който Западът може да се поучи от азиатския капитализъм, е за това как правителствата подкрепят растежа. Да подкрепяш бизнеса не означава само да даваш данъчни облекчения. Означава да предоставяш обществени блага, необходими на бизнеса, за да процъфтява - става въпрос за инфраструктура и образование. Трудно е да се извършва стопанска дейност, ако не можете да намерите талантливи хора, които да правят това, или ако изкарате половин ден на летището в Нюарк, Ню Джърси. Според мен в последните години азиатските правителства са много по-фокусирани върху модернизацията на училища, пътища и летища отколкото тези на Запад.

Това ни показва основния начин, по който азиатският капитализъм може да помогне на Запада. Както Махбубани умно отбелязва, азиатските правителства са склонни да поставят прагматизма и решаването на проблемите над идеологията. Разбира се, този процес не е съвършен. В общи линии обаче азиатските политици са по-склонни да експериментират, да се обявят против установената практика, или да захвърлят учебниците по икономика в стремежа си да постигнат растеж и увеличаване на доходите. В САЩ виждаме идеологически страхове, които се изпречват по пътя, по който всеки трябва да тръгне. Консервативното мнение, че правителствата не могат да помагат на икономиките, пречи на необходимите инвестиции за изграждането на нова инфраструктура. Ако банкерите от "Уолстрийт" не се регулират сами добре, тогава трябва да поканят правителството да им помогне.

Вероятно Западът може да бъде спасен от азиатския капитализъм - само ако това означава отпадане на политическите свади и идеологическо самоизтъкване, както и да направи необходимото, за да създаде благоденствие.

------

* Майкъл Шуман е кореспондент на "Тайм" от 2002 г. в Хонконг, който от 14 години работи в Азия. Преди това е работил за "Уолстрийт джърнъл" и "Форбс". Има и научни степени по История на Азия и политически науки от Университета в Пенсилвания и по международни отношения от Колумбийския университет.