Мине, не мине време, и в медиите набъбва истерия около бездомните кучета в града ни. Да, наистина е трагичен инцидентът с нападнатия от глутница 87-годишен старец в столичния квартал "Малинова долина", както и с други, нахапани от помияри. Но не по-малко тъжни са заключенията за състоянието на обществото ни, когато некачествената преса започне да се вихри по темата и възбуди ниски страсти в отгледаната от нея аудитория. Дори интелигентни и приятни хора успяват да се докарат до състояние на зли и глупави, когато страхът им, породен от невежество, мутира в жестокост. Мои собствени приятели ме изумиха неколкократно в последните дни с необичайна "Фейсбук" активност от типа "да се избият до крак всички мастии", а пък друг сравни кучетата с... комарите.

Потресаващо прост и



тъжен е механизмът, по който се завихря истерията:





- некомпетентен или просто безотговорен журналист пуска гръмко заглавие за поредния инцидент и това се случва в почти всички медии, защото качествените вестници и сайтове у нас, които първо мислят, а после публикуват, се броят на пръсти;

- всеки облъчен от въпросното съдържание се сеща как поне веднъж след него е излаяло куче и се чувства застрашен от ужасните зверове, дебнещи го навсякъде!;

- баналното събитие се превръща в тема №1 и измества наистина важни неща като енергийните и екологичните проблеми или цензурата в интернет (колко удобно за тези, които нямат интерес от внимание именно към тях!);

- насилието като "последно убежище на некомпетентността" (Айзък Азимов) е на една ръка разстояние - по-изтънчените вилнеят на вербално ниво във "Фейсбук", а истински бруталните взимат нещата в свои ръце и безнаказано стрелят или тровят, без да рискуват нищо (шансът да попаднат под ударите на Закона за защита на животните е практически нулев); но да оставим настрана безчинстващите садисти - те са следствие от проблема, а не негови причинители.

Виновниците за наличието на плашещ мнозина брой кучета по улиците са две основни групи: общинските служители, които би трябвало да се грижат за намаляване на популацията, и хората, натирили домашните си любимци навън. Наскоро в една статия пък разумно беше изтъкнат и разпиленият навсякъде боклук като благодатна хранителна среда за помиярите, което е и сред изводите в доклада на германеца д-р Клаус Вагнер от 2001-ва, изготвен по поръчка на Столичната община.

Всяка година за кастрация се харчат милиони, но тя на практика не се осъществява по две причини - по-голямата част от предвидените средства не се използват по предназначение, а потъват в нечии джобове, и самите общински служители нямат интерес кучетата да намалеят, защото в един красив ден ще спрат да получават въпросните средства. И дори общинското предприятие с нелепото име "Екоравновесие" (по-нелепо бе само предишното му заглавие - "Зоомилосърдие") да си върши работата без грешка - да кастрира, обезпаразитява, посредничи при осиновяване и убива агресивните (подчертавам АГРЕСИВНИТЕ, а не всички!) животни, то непрекъснато се намира някой идиот, който гони кучето си на улицата, защото му е омръзнало, или оставя кашон с палета до кофата, защото така е по-лесно.



Именно тук кръгът се затваря -



необходим е механизъм за контрол не само на бездомните, но и на домашните. Политиките ги има и се прилагат на други места, но не и у нас. И ето че пак стигаме до институциите - оказва се, че драмата с кучетата не е с нищо по-различна от повечето проблеми в държавата ни. Толкова е просто всъщност - практиките на редица европейски страни показват ясно, че кастрация плюс регистрация на домашните любимци е това, което работи.

Ако мечтата на мнозина, мързеливи да се поинтересуват, но много уплашени от бездомните кучета люде за поголовно избиване се сбъдне (което хич не ми се вярва - все пак ХХI век, Европейски съюз, такива работи), то и тя няма да доведе до промяна. Защото на освободеното от едно убито куче място идват няколко други - София е привлекателна хранителна среда не само за изоставените домашни, но и за животните от периферията. А когато имаме едно кастрирано и обезпаразитено куче, то пази територията си от останалите и умира по естествен път след няколко години. Междувременно, ако налице е и адекватна политика по отношение на боклука и контрола върху собствениците на домашни кучета, популацията намалява прогресивно.



Това е единственият работещ метод, драги скептици



Природозащитниците не са тези, които пречат кучетата да ги няма по улиците. Точно обратното, те са най-заинтересовани от решаването на проблема и здраво работят по въпроса, тъй като "никой не иска да вижда всеки ден трупове, да влачи блъснати животни по частни ветеринарни клиники, да се чуди с какво да плаща и къде да ги настани след това, да ходи да снима отровени или застреляни животни и да пише по нощите по форуми, да слуша непрекъснато за извращения (...) Нека просто не се раждат, ако съдбата им е винаги да бъдат пребити, отровени, застреляни или сгазени!".

Настоящият президент на Румъния Траян Бъсеску, но като кмет на Букурещ в средата на миналото десетилетие, взе популярното и изродско решение за поголовно избиване на помиярите. Тогава на протестиращите природозащитници той отговори с дебелашкото "Кмет съм на хората, а не на кучетата". Сега, осем години по-късно, в столицата на северната ни съседка скитат около 50 000 от тях, докато в София са 10 000 по данни на общината. По-ярко доказателство за това колко жестоко и безсмислено до малоумие е да се провеждат такива хайки, здраве му кажи! Впрочем миналата година румънският парламент прие закон (!) за "евтаназията" на тези животни, който, за радост, не мина през Конституционния съд.

Драги приятели, нека се учим от опита на другите, вече извървели пътя, по който се опитваме да тръгнем ние - и от тези, минали по правилния, и от тези, увъртели се в грешния. Нека не позволяваме на първосигналните емоции да ни пречат да бъдем преди всичко... ХОРА, а не зверове!