Отчетлива характеристика на настоящата политическа ситуация е фактът, че ГЕРБ вече има цялата власт в държавата. Този факт беше широко и пространно коментиран, след като Росен Плевнелиев стана държавен глава. Някак между другото обаче минава една друга тенденция, към която се придържат управляващите. Те се месят във вътрешните работи на всички други партии и може да се каже, че поне засега го правят с успех.

В момента управляващите се включват



активно в лидерската битка в БСП,



която е най-актуалната политическа интрига. От ГЕРБ изведнъж се присетиха, че Моника Йосифова, която в момента живее със Сергей Станишев, преди години - по времето на управлението на тройната коалиция, печелеше големите комуникационни проекти. ГЕРБ започна да раздухва скандала "Хохегер" и да търси връзка с Йосифова долу-горе по същото време, в което Георги Първанов заяви, че ще се кандидатира за лидер на БСП и влезе в открито съперничество за поста със Станишев. Тази история е коз за Първанов в битката му за лидерския пост и той вече я използва за лична употреба.

Близките отношения между Първанов и Борисов никога не са били тайна, независимо от театралните им двубои от време на време. Неслучайно един от най-хубавите политически вицове в последно време е свързан именно с тяхното приятелство - че Първановото АБВ означава "Аз, Бойко, Вальо". Формално АБВ се провали, но фактически очевидно продължава да съществува. И в момента "Аз и Бойко" работят заедно за овладяването на лидерския пост в БСП.

Факт е, че след следващите парламентарни избори в НС може да има само три партии - ГЕРБ, БСП и ДПС. И няма да е чудно да се наложи да се прави някаква коалиция на националното съгласие. Първанов определено има опит в тези работи. Според негови признания през 2005 г. той е работил не за тройна, а дори за четворна коалиция. И може би точно за това е по-удобният за Борисов лидер на БСП.

Намесата на Борисов във вътрешните работи на БСП съвсем не е първият подобен случай за него. Основаната причина за жалкото съществувание на т.нар. автентична десница определено е фактът, че нейните лидери страдат от политическо късогледство и се грижат най-вече за собственото си оцеляване. Не може да се отрече обаче, че ГЕРБ и Борисов отдавна се



месят във вътрешните работи на десните



и определено всяват допълнителни раздори в техните редици. При това не само между отделните партии, като СДС и ДСБ, а и вътре в самите тях. СДС-София например отдавна е в конфликт със сегашното ръководство на "Раковски" 134 и причината за това е именно отношението към ГЕРБ. Столичните сини са изключително доволни от сътрудничеството, което имат с герберите в общината, и дават мило и драго то да се проектира и на държавно ниво. С това сътрудничество герберите определено подклаждат в своя полза огъня на раздора в СДС.

Стара истина е, че най-големите политически врагове са тези, които делят едно и също политическо пространство. Борисов отдавна иска неговата партия да е единственият субект вдясно. Избирателите на "Синята коалиция" са има-няма 300 000, но въпреки това са доста голям проблем за премиера. Те са една не много голяма група хора, която обаче поне засега е достатъчна, за да има свое представителство в НС. Тези хора не измениха на автентичната синя идея и отказват да припознаят ГЕРБ като дясна партия поради много причини - както от близкото минало, така и от настоящето. За известния със своята суета Борисов това е твърде много.



РЗС и "Атака" също се разцепиха



не без помощта на ГЕРБ. И най-голямото доказателство за това е фактът, че отцепниците от тези партии в момента осигуряват мнозинство на управляващите в парламента. При това за тази работа, по думите на не един и двама висши ръководители на ГЕРБ, им се заплаща от държавната субсидия на предишните им партии. Дори в конфликта между Касим Дал и Ахмед Доган, довел до изключването на първия от ДПС, мнозина съзряха дългата ръка на Борисов. На местните избори в определени райони ГЕРБ и хората на Дал си сътрудничеха.

Спечелването на цялата власт в държавата от страна на ГЕРБ все пак стана благодарение на избори. И за политическите им опоненти ще е най-добре да анализират защо избирателите продължават да гласуват за Бойко Борисов и компания, а не само да обясняват как вотът е бил манипулиран, опорочен и прочие. Опитите на ГЕРБ да влияе във вътрешните процеси на други партии обаче няма как да бъдат подминати с лека ръка, тъй като те са против всякакви демократични правила. Тези опити дават основание за сериозни съмнения, че Борисов има силен авторитарен уклон. Очевидно е, че премиерът иска да минимизира всяка възможност за поява на силен опонент. И засега успява.