13 февруари 2007 г. - По обвинение за източване на 7.5 млн. евро от програмата САПАРД са арестувани Людмил Стойков, Марио и Марияна Николови и Иван Иванов. Три дни по-късно първоинстанционният съд ги оставя в ареста.

26 февруари 2007 г. - Софийският апелативен съд освобождава от ареста всички без Марио Николов с аргумента, че няма достатъчно доказателства за извършване на престъпление.

30 юни 2010 г. - Софийският градски съд признава Марио Николов за виновен за източване на 7.5 млн. евро от САПАРД. Осъден е на 12 години затвор и 30 000 лв. глоба. Съдът постановява, че половината му имущество трябва да бъде конфискувано в полза на държавата. Съпругата му Марияна получава 5 години затвор.

19 март 2012 г. - След 10 месеца мотаене на втора инстанция (Софийски апелативен съд) трети съдия по делото за пране на пари си прави отвод. На практика процесът трябва да започне отначало след назначаване на нов състав.

2012 г. - Почти две години след решението на първата инстанция, делото за източване на пари изобщо не е стигнало до апелативния съд.







Делото "САПАРД" - едно от знаковите, с които се отчитаме пред ЕК, и започнало по сигнал на евроинституция - е показателно за това какво се случва с ключовите процеси у нас. Първоначално се арестуват множество заподозрени (в най-пресния случай с групата за отвличания "Наглите" бяха задържани 25 души, а осъдени едва шестима), вдига се огромен шум, чиято цел е да каже на електората, че държава има, после лека-полека всичко затихва, а години след арестите, когато малко хора помнят какво точно се е случило, процесът или се точи в безвремието между инстанциите, или се налагат някакви смешни присъди.

Почти две години минаха откакто Софийският градски съд произнесе присъди по делото за източване на 7.5 млн. евро от програма САПАРД. Съдия Георги Колев, който днес е председател на Върховния административен съд, призна за виновен бизнесмена Марио Николов и го осъди на 12 години затвор. Според съдийското решение Николов е купувал стари машини за преработка на месо чрез няколко фирми, но ги е декларирал като нови, завишавал е изкуствено цената им и по този начин е източвал пари от САПАРД.

Днес това дело изобщо не е стигнало до апелативния съд. Проблемът не е както в други случаи - ненаписани мотиви от съдията. Те са връчени от Колев на 22 октомври същата година. Причината е смешна и абсурдна, но така или иначе достатъчна, за да бави. Става дума за жалби, които всяка страна по делото е задължена да напише, когато жали присъда на по-горна инстанция. Въпросните документи отиват в администрацията на съда, който пък трябва да ги разпрати на страните по делото. По процеса има 9 обвиняеми, толкова адвокати, един граждански ищец (фонд "Земеделие") и прокуратурата, т.е. общо 20 страни. Всяка една от тях трябва да напише жалба до останалите. Така на всеки се падат по 19, което прави общо 380 жалби. Оказва се, че почти две години



съдебната администрация не може да открие обвиняемите



и техните защитници, за да им връчи документите. Често пъти адвокатите се крият от призовкарите, а времето си тече. Невръчената жалба не е кой знае какъв проблем, но един обвиняем винаги може да твърди, че правата му са били нарушени, тъй като не е бил уведомен по надлежния ред и съдът няма да има избор освен да се съгласи. Следват ново отлагане, ново проточване и прочее. По последна информация на "Сега" за връчване са останали 2-3 жалби и тогава делото може и да тръгне пред апелативния съд.

Стартът на втора инстанция обаче не е никаква гаранция, че развитие ще има. Добър пример в това отношение е другото дело срещу Марио Николов - това за пране на източените от САПАРД пари. По този процес съдия Румяна Ченалова, станала известна с контактите си с плевенския лобист Красимир Георгиев-Красьо Черния, призна Николов за виновен и го осъди на 10 години затвор. Соченият за негов съучастник - пернишкият бизнесмен Людмил Стойков, влязъл в полезрението на медиите като спонсор на президента Георги Първанов (2002-2012 г.), бе оправдан. Същият многократно обясняваше, че няма нищо общо с аферата и е готов да се подложи на детектор на лъжата, за да докаже невинността си. Така или иначе доказателства срещу него не се намериха. Подписът на Стойков не фигурираше в нито един от документите, чрез които бяха взимани пари от САПАРД. Връзката му с Николов бе чрез фирма "Еврофриго", чийто управител е Марияна Николова, а Стойков - съсобственик. Пернишкият бизнесмен обаче обясни, че получил дяловете във фирмата, тъй като Марио Николов му дължал пари, иначе нямали нищо общо.

И ако за делото за източване на пари има около 400 причини да не може да стигне до втора инстанция, то с това за пране нещата са далеч по-прости. На пръв поглед. Последният опит процесът за изпиране на източените от САПАРД пари срещу "Стойков - Николов" да тръгне в апелативен съд бе направен на 19 март тази година. Отново неуспешен.



И отново отвод на съдия



Досега от процеса отпаднаха съдиите Бисер Троянов и Петя Шишкова. Троянов - заради участие а ЦИК, а колегата му заради познанството на майка си с майката на един от подсъдимите - Валентин Ангелов. Отделно от това делото се бавеше допълнително заради настояването на друг подсъдим - Григор Главеев, да присъства на заседанията. Проблемът бе, че мъжът беше тежко болен и не можеше да идва в съда. Така делото се отлагаше заради него. В края на миналата година той почина.

На последното си заседание съдът отстрани от делото съдия Красимира Медарова. Причините за това действие така и не се изясниха напълно, защото тя получи отвод заради съмнения за политически пристрастия и поети ангажименти. Какво се случи всъщност? Един от обвиняемите по делото - Валентин Ангелов - поиска да бъде защитаван не само от досегашния си адвокат Александрина Танева, но и от нейния колега Румен Еленски. Дотук нищо нередно. Оказа се обаче (според разказите на Еленски пред съда), че това не може да се случи, тъй като адвокатът водел дела на съпруга на съдия Медарова - Николай - във Върховния административен съд. Така изведнъж около Ангелов и неговото искане за нов защитник се получи една много сложна ситуация. Според разказа на Еленски съдия Медарова категорично отказала да си направи отвод, защото била поела политически ангажимент за потвърждаване на осъдителните присъди на първата инстанция. Това обаче адвокатът не го чул от самата Медарова, а от съпруга й, с когото разговарял по темата. В подкрепа на тезата си адвокатите припомниха, че



Медарова бе председател на ЦИК



от квотата на ГЕРБ. Т.е. автоматично може да се говори за евентуален политически ангажимент, който ще демонстрира вярност към партията или нещо подобно. На следващото заседание, когато всъщност трябваше да се вземе решение по искането за отвод, адвокат Еленски не се появи в залата. Чрез Ангелов бе изпратил становище, че казаното от него не отговаряло на истината и към днешна дата няма проблем да го защитава по делото. Просто казано, обвиненията срещу Медаровва не бяха доказани по никакъв начин. Въпреки това обаче председателят на съдебния състав Калин Калпакчийски прекрати участието й в делото. С мотива, че върху работата на съда не трябва да пада и сянка на съмнение. "Съдът трябва не само да бъде обективен и безпристрастен, но и да изглежда такъв за гражданите", каза в определението си председателят. И толкова. След десет месеца отлагане и мотаене делото отново е там, където беше, т.е. в началото. Сега зам.-председателят на апелативния съд трябва да определи друг състав. Което ще отнеме време. Не трябва да се забравя и че апелативният съд се нарича "втората първа инстанция", т.е. там се случва отново всичко, което вече се е случило на първата. Т.е. отново се изисква време, най-вероятно много време. Освен това има и трета инстанция. Който смее, нека прави прогнози след колко време това дело ще приключи.