Свидетели сме на рядък политически феномен, сравним с деленето на атома във физиката. Започна разпад в най-твърдото партийно ядро - това на ДСБ. Костовистите са на път да ревизират науката за неделимите частици. Четири млади лъвчета от "инвестиционния пакет" на Костов прекратиха демонстративно членството си в партията, опарени от откриването на топлата вода - че ДСБ не е партия, а секта и че вождът й имал лицемерен нрав. Закономерна заблуда за "костовисти от седмия ден", по сполучливото определение на Валентин Вацев. Но ето, че и за Даниел Митов, Петър Николов, Прошко Прошков и Христо Ангеличин настъпи просветление и те най-сетне прогледнаха и обявиха, че ДСБ не е кауза, а платформа за оцеляване на лидера и решенията в нея се взимат единствено от пазителите на култа. Нещо, което за нормалните и незомбирани хора стана ясно още преди десетилетие. Но както е казал народът, по-добре късно, отколкото никога.

Разбира се, явлението "костовистки мравки" заслужава интерес единствено поради екстравагантното му звучене и приноса му към теорията на безкрайно малките частици. Както е тръгнало, скоро Костов ще трябва да напусне сам себе си, което придава метафизично измерение на процесите в ДСБ. Но не е невъзможно от окултна гледна точка, каквато е всяка гледна точка на въпросната партия.

Впрочем няма обществена драма в това, че



се разпада една отломка от прехода



Костов и обкръжението му нанесоха непоправими щети на българската икономика и взривиха основите на системата за здравеопазване, така че политическата им смърт ще е закъсняла справедливост. Проблемът е, че с костовистки материал е на път да бъде съградена новата десница на Меглена Кунева, което не вещае нищо добро. Четиримата напуснали ДСБ възнамеряват да скочат в поредния десен ноев ковчег (след експеримента ГЕРБ), който да ги преведе през заветната парламентарна бариера от 4% и да им гарантира политическо бъдеще.

Самата Кунева вече ги приласка с глас на сирена: ако споделят ценностите "върховенство на закона, пазарна икономика на иновациите и честната конкуренция - са добре дошли в сдружението й "България на гражданите". Вярно, "хартата на ценностите" й е като преписана от костовистката библия и по признанието на любимата й Европа би трябвало да е факт още от 2007 г., но явно все още става за лепкава мухоловка. Пардон, за глуполовка. Няма как четиримата "арийци от градския център" да устоят на този десен повик, подсилен от неустоимата "европейскост" на госпожата. Те на свой ред предлагат известен опит в управлението. Прошков бе районен кмет на "Лозенец" и кандидат за столичен градоначалник от "Синята коалиция". Знае как се правят избори. Ангеличин бе цял заместник-кмет на София. И двамата в момента са общински съветници. Даниел Митов се издигна до заместник-командир в ДСБ, а Петър Николов бе водач на синята листа в Ловеч през 2009 г., пада си и малко нещо писател - преди година написа история на българския консерватизъм.

Дотук добре. Ще се спасят от диктаториалния си Командир и



ще получат първото си политическо кръщение в ренегатството



- задължителен атрибут в CV-то на всеки себеуважаващ се български политик. Нищо чудно с жеста на своето малко предателство най-сетне да заслужат уважението на Костов.

Какво ще стане с Костов? Засега бившият премиер пази самообладание. Вероятно прави свои сметки, в които числото (-4) е пренебрежима величина. Знае, че избори се печелят не толкова с хора, колкото с пари. Затова се правят мили очи на "Шеврон". Видимо сближаване между ДСБ и ГЕРБ породи общият им фронт срещу строежа на АЕЦ "Белене". Доколко тази близост може да прерасне в следизборна коалиция, предстои да видим. Ходовете дотам са два. Първо - да се запази съюзът със СДС, наречен "Синя коалиция", който единствено може да му гарантира присъствие - на Костов и най-тясното му обкръжение, в следващия парламент. Напоследък задачата е усложнена поради засилването на центробежните сили сред седесариата, които напират за самостоятелно явяване. Ако "смешният" (по Ангеличин) лидер Мартин Димитров не успее да ги озапти, Костов ще трябва да си търси друг пристан. И току-виж настигнал четиримата бегълци от ДСБ при Кунева. Тогава, тогава, предвиждам такъв живот, че само си викам "дано!" Ако еврократката допуска, че може да се коалира с Борисов, защо да не го направи и с Костов? Единственият въпрос е: дали преди или след изборите.

Току-виж се оказало, че изПрошването на ДСБ е само поредната спонтанна тактика за оцеляване на костовизма. Младите ще се спасят чрез сдружението на Кунева, а старите - както могат. Накрая всички ще плеснат с ръце и ще се прегърнат в името на "пазарната икономика и свободната конкуренция", че то съвсем без ценности бива ли?