РЕЗЮМЕ: В това писмо има за две песни. Едната "Тъкала е Донка престилки". Това е българска народна песен, която съм чувал в изпълнение на стралджанската народна певица Вълкана Стоянова. Втората песен не е народна в смисъл на кънтри-н-уестърн, а е от Тин-пан-али. Тя се казва "Хана от Савана". Чувал съм я в различни изпълнения, включително на Ела Фицджералд.

PS: Отново моля форумните паразити да не четат писмата ми. Отново напомням на агенция "Блиц" и на други паразити, че аз съм автор на моите писма и аз не им позволявам те да ги препечатват и да ги разпространяват. Край на резюмето.



Тъкала й Донка престилки/ Доне мари, бяло момиче/ Престилки със три нищелки/ Три дни ги й Донка тъкала/ триста се нишки скъсали, петстотин възла връзали/ Викнала й Донка да плаче ... Щото "лесно се любят ергени", трудно се тъкат престилки.

Флиртаджийка ще да е била Донка, но то не е кусур според мен; тя била добро момиче. Пък Хана от Савана била коравосърдечна: грабвала един голям леген и поливала удавника с вода.

In old Savannah/ I saw hard hearted Hannah/ I saw her at the seashore with a great big pan/ Pouring water on a drowning man!

Когато ни казаха "колкото сте по-бедни, толкова повече режете заплатите и пенсиите, че да ви е стабилен бюджетът, а не като на гърците ", нобелистът Стиглиц отвърна, че това е като да заливаш удавника с вода, за да го свестиш.

Наша Донка проплака, когато я накараха да тъче, крои и шие на ишлеме за коравосърдечните гръцки предприемачи: робски труд и без почивка. С "Капиталът" на Маркс бе станало нещо. Българските "демократи", мъже и жени от "комунистически сой", ни оставиха Маркс, а капиталът го приджобиха. Това е генезисът на сегашните новобогаташи, генезисът на първия им милион, ако щете. Сега щели да ни кажат имат ли те досиета в ДС. Но това не е никак важно, важното е, че чрез банкови фалити и приватизации те ограбиха българите и че няма да върнат заграбеното. Те започнаха да ни поучават: "Няма безплатен обяд". Има. Те получиха безплатен обяд. Мантрата за безплатния обед се появила през 1938 г. в излязла не знам къде си статия, препечатана в "The York Times Magazine" през 1949 г. През 1975 г. излезе студията на Милтън Фридман "There's No Free Lunch".

После (по времето на Андрей Луканов и икономическите съветници Ът и Ран за преход на България към капитализъм) влезе в обращение мантрата "supply side economics". Което е обратното на Кейнс, на Ф. Д. Рузвелт, които извади САЩ от голямата депресия през 30-те години и на Хялмар Шахт, легендарният гуверньор на Райхсбанк, помогнал на Хитлер да спре шеметната инфлация и да даде на германците хляб и работа. За да живне стопанство, което е в криза, трябва да напомпаш пари за потребителско търсене; тогава ще живнат и "the suppliers", доставчиците на стоки и услуги.

Съплай-сайдърите казаха: "Наопаки! Ще налеем пари на съплаерите и парите "ще се процедят отгоре надолу" (will trickle down) към обществото.

Защо не нарекли това "trickle down", а го нарекли "supply side"?

Бюджетният директор на САЩ Дейвид Стокман (в интервю, публикувано в "The Atlantic" 1981) отговори, че "процеждането надолу" ("the trickle down") е "непродаваема" данъчна политика, затова я нарекли "съплай-сайд".

Сега богатите "съплаери" смучат от бедните от цял свят. Няма да вадя графики накъде върви разпределението на световното богатство и как иззад графиките надзърта забравеното лице на австриеца Йозеф Шумпетер.

Шумпетер е повлиян от Макс Вебер и четвъртия том на "Капиталът" на Карл Маркс. Шумпетер бил успешен финансов министър във Виена, оглавил частната банка Biedermann, която фалирала през 1924 г., оглавил университетска катедра в Бон, преподавал в Харвард и Токио, станал US гражданин. Не е нужно да помним тези подробности. Стига ни да запомним само неговата теория за "нов световен ред" чрез "творческо разрушаване" (Creative destruction).

Шумпетер (като Макс Вебер) мислел, че народът е невеж и не е реалистично да очакваме, че избраните от народа политици ще работят за народния интерес, вместо за своя. Пазарът е всесилен; политиците са предприемачи. Те творят "нов ред" чрез "творческо разрушаване" (Creative destruction).

След разпадането на "червения блок" Хенри Кисинджър и двама президенти на САЩ заговориха за "нов световен ред". Този рефрен съм го чувал по радио София през време на Втората световна война. Шлагерът беше: "Рим, Берлин и Токио/ Верни във борбата/ Скоро ще наложат нов ред на Земята"

Вие мислите, че гърците имат дефицит, понеже са харчили повече, отколкото произвеждат. Ясно и просто, нали? Но ако мислите така, вие сте "невеж народ", както казва Шумпетер. През 2002 г. инвестиционната банка Goldman Sachs купи тайно $2.3 милиарда от държавния дълг на Гърция, обърна го в йени и долари и го препродаде на Гърция на загуба. Дясното гръцко правителство повярва на чудодейния свободен пазар и можеше да претендира, че дефицитът му не превишава 3% БВП. Но Goldman се бе разбрал с гърците те да му компенсират загубата, а като не могат, Goldman да им даде кредит при такава лихва, на каквато би се възхитил и лихварят Шейлок от "Венецианският търговец" на Шекспир. И Гърция, като не може да плаща, да продава острови, телекоми, пристанища; каквото има. Той и Вазов имаше стихотворение "Балканският Шейлок", но аз отдавна съм го забравил това стихотворение, стига ми Шумпетер и "Creative-destruction-а" на Гърция и не само на Гърция, а на много страни; пък аз що точно с Гърция и с Goldman се залових и аз не знам, вероятно понеже не съм бил навсякъде, но съм бил на хубавите гръцки острови и в хубавата висока сграда на Goldman Sachs, където ме направиха на будала и аз нищо съществено не узнах от колосалните световни паразити.

Вие мислите, че Барак Обама е президент на САЩ? Грешите. Той е нещо повече. Той е AIG (American International Group, a multinational insurance corporation). Неговото преизбиране или заменянето му с републиканец не ще стане както в България с подправяне на изборни резултати, с кебапчета и купуване на цигански гласове. Има си "Time-Honored US Practices" на "gerrymandering" and "caging" (тук нямам място да обяснявам тези две практики, само си спомнете "кейджинга" за преизбирането на Джордж У.Буш преди Обама).

Мисля, че сте разбрали защо Обама така жестоко изви ръката на Ангела Меркел.

Деривативите бяха троянски кон. The Trojan Derivative. Деривативите са нещо без стойност, без стоково покритие, без златно покритие. Те са просто нищо. Светът трябваше да бъде купен за нищо, отваряйки врати за троянския кон на деривативите. На 18 юли 2006 г. Буш каза на Меркел да отвори вратите на Германия и на Европа за деривативи, но нейната уклончивост се равняваше на едно дипломатично "не". На 9 май 2010 г. Обама изви жестоко ръката на Меркел. Приемете деривативи, защото ...

Защото какво?

Защото през 2008 г. The US Federal Reserve пробута половин трилион щатски долара на European Central Bank (и на централните банки на Швейцария и Япония) и ще даде още половин трилион щатски долара (общо един трилион), но Германия и тя ще дава и "мързеливците" в Гърция, Испания и другаде ще ядат бой от полицията и ще погасяват натрапения кредит, все едно дали е в "monkey money" или в "real money"; ако не слушат - да продават въздушни компании, пристанища, острови - каквото имат.

Creative destruction по Шумпетер. Нов световен ред по Кисинджър и Хитлер. После Германия ще бъде набедена, че направила "Четвърти Райх" и каквото Третият Райх не можа да превземе с танковите си дивизии, сега "Четвъртият Райх" го превзема с пари. Накрая пак германците ще са виновни, естествено. Винаги са виновни германците, Англия, Франция и САЩ никога не са виновни, знаем от историята на ХХ век.

След това, което написах за глобалните паразити, глупаво е да пиша за дребни паразитчета като българските "олигарси". Но български паразитизъм има като практика и като умствена нагласа; има дори микроскопични форумни паразитчета. Тях само ги моля другаде да се изявяват; просто не обичам простаци на маса; има достатъчно други форуми, където те ще са в своя среда. Що напират да четат писмата ми и да пишат под тях? Аз предпочитам не тъй масово, а по-камерно да е. Да чуя сериозни съгласия и несъгласия, собствени мнения. Приемам забележката на "Spectator", че "интернет тролът не е българско изобретение" и по-добре да не го споменавам, за да не се почувства той значим. Приемам също забележката на "а. Paladio", че един форум е последното убежище на страхливеца, понеже не можеш да му забиеш юмрук в лицето.

Бил съм си бил "признал", че чета форума. Защо "признал"? Срамно ли е да чета отзивите?

Да се срамуват паразитите като "Блиц", които въпреки изричната ми забрана отново препечатали мое писмо ("Дрил, бейби, дрил" от миналата сряда). Признавам си, че се гнуся от паразити, дори от микроскопични.

Българските микропаразити се пръкнаха през 1993 г. и започнаха да ми крадат преводите от англоезичните литератури. После се развихриха. Вземат един абзац от някое мое писмо, вземат параграф от друго мое писмо, сглобят неща, които аз наистина съм казал, все едно съм им дал ексклузивно интервю, макар че аз и очите им не съм виждал. И за да стане по-пикантно, припишат ми тяхна си измислица - някаква сензационна гадост за моите покойни близки - баща ми, жена ми, сина ми - или за не толкова близки хора като Кеворк и покойната му жена Надето. Кеворк май щеше да ги осъди, но не съм го питал какво стана.

А бе, здраве да е.

Хора. Наближава светлият празник и ех, да имах такъв емотикон как се чукаме с по едно червено яйце и си казваме "Христос возкресе", че така да завърша това писмо до вас!

Jusautor DI copyright