У нас обикновено се съди община или държава, след като нещо се счупи - кола в дупка или глава от служител на МВР, да речем. Може и след нахапване от улично куче. В повечето случаи гражданите имат право и съдът го потвърждава. Ако пък е Страсбург, тогава държавата се бърка, за да обезщети онзи, за когото не се е погрижила, когато е трябвало. По всичко личи обаче, че наред с всичките неуредици, заради които могат да бъдат съдени, родните институции ще се разпишат и с дело за чистота на атмосферния въздух. Тук щетите не са толкова лесно доказуеми както кучешките зъби върху нечии крак, т.е. заболяване на белите дробове може да не е задължително вследствие на замърсен въздух. В този смисъл хора, заели са да съдят община за подобна немарливост, ще срещнат повече трудности да докажат тезата си пред съда. Такова дело обаче има. И то не е с цел да доказва болести или да търси обезщетения, а с една простичка задача - да накара една община да си свърши работата.

Отскоро в Пловдив темата за чистотата на атмосферния въздух стана актуална. Причината - "Асоциация за европейска интеграция и права на човека", сдружение "Бизнес експертен съвет", заедно с над 100 граждани на Пловдив заведоха колективен иск срещу общината и регионалната инспекция по околна среда и води заради чистотата на атмосферния въздух. В исковата си молба те посочват, че според доклад на Италианския статистически институт за периода 2004-2008 г. Пловдив се нарежда на едно от първите места по мръсен въздух, изпреварвайки градове като Милано, Бреша и София. Според ищците това е директна констатация, че кметството не е изпълнило поети в официални документи като стратегии и програми задължения и не е подобрило качеството на атмосферния въздух. "Всички знаехме, че живеем в мръсен град, но смятахме, че е един от многото. Този доклад отключи нашите действия - едно е да знаеш, че дишаш мръсен въздух в София или Перник, но в град без индустрия и промишленост не е нормално", казва адвокат Михаил Екимджиев, един от инициаторите на делото.

Оказва се, че в пловдивския въздух има една от най-големите концентрации на фини прахови частици. В момента съществуват два критерия, по които се измерва тази замърсеност - средноденонощна и средногодишна норма. Освен това има и пределно допустим брой дни в годината, в които съдържанието на прахови частици във въздуха може да надвишава нормите. Според данните от доклада през 2008 г.



превишение на нормите е имало през 208 дни,



а максимално допустимият им брой е бил 70. Отделно от това в определени моменти концентрацията на праха е била 2.5 над допустимото. "Да, има немалко превишения като брой дни", признава шефът на дирекция "Екология" в общината Стефан Шилев.

Според инициаторите на делото от години община Пловдив не изпълнява задълженията си и сегашната замърсеност е резултат от това бездействие. "Стигнахме до извода, че местната власт си върши работата в много редки случаи, освен когато бъде принудена чрез съд. И сега, след като обявихме делото, вече има полза - започнаха да се мият улици", казва председателят на "Бизнес експертен съвет" Радослав Бозуков. Твърди, че е време и чрез българската съдебна система да се направи един прецедент - именно делото за чистотата на атмосферния въздух в Пловдив. "Да не искаме пари като обезщетение по това дело бе едно много добро решение", казва пък Екимджиев. В колективния иск просто се настоява в 6-месечен срок община Пловдив да вземе мерки за подобряване на атмосферния въздух или в противен случай да понесе последствията от неизпълнение на съдебно решение. "И куп политически негативи", добавя Екимджиев. И казва, че първоначалната им тактика вече е начертана. "Ще поискаме съдът да назначи комплексна експертиза за чистотата на въздуха и след това медицинска експертиза за това как това се отразява върху здравето на хората", казва той.

"Общината има шанс да спечели това дело, ще представим над 3000 страници доказателства, че мерки за чистотата на въздуха са взети", отвръща шефът на правния отдел в кметството Илиян Иванов. По думите му докладът на Италианския статистически институт, на който се позовават ищците, може и да не бъде приет от съда. Причината е, че в него е формулиран "съвкупен показател за чистота", а в нашето законодателство подобно нещо няма. "Спорен е въпросът дали този документ отговаря на законите ни", казва той.

Несъответствията в закондателствата не са единственото препятствие, с което борците за по-чист въздух ще трябва да се преборят. Според Шилев всички изследвания сочат, че около 60% от фините прахови частици се формират от отоплението на твърди горива, т.е. от самите жители на Пловдив. Вторият най-голям замърсител са газовете, изхвърляни от автомобили. Отново жителите сами цапат града си. Така на практика, за да се ликвидират най-сериозните замърсители, ще трябва



общината да отнеме основни права



на гражданите си. "Трябва да правим безумия, да забраняваме неща, които не можем да забраним", казва Иванов. И добавя, че на практика общината е виновна само за 2% от замърсяването с фини прахови частици. Останалите идват от гражданите, но това не може да бъде спряно. Освен това от кметството вече опитаха да финтират с аргумента, че получили писмо от екоминистерството, от което ставало ясно, че една от двете станции показвала необосновано високи стойности на замърсяване и това фактически правело италианския доклад неверен. "Това беше жалък опит", казва Екимджиев.

Според Шилев пък дело, в което граждани съдят общината, че не е положила достатъчно грижи за чистотата на атмосферния въздух, е малък парадокс. Защото според една инструкция за прилагане на наредба за качеството на въздуха, написана от Министерството на околната среда и водите, кметът и гражданите са еднакво заинтересовани за прилагането на програмите за качество на въздуха. "Чл. 3. (1) Компетентни органи по смисъла на тази инструкция са: кметът на съответната община, съвместно със заинтересованите физически и/или юридически лица", е записано в документа. "Получава се така, че едните заинтересовани съдят другите заинтересовани", казва Шилев.

Три са основните искания на инициаторите на делото. Нова транспортна схема и организация на движението в града, газификация на общинските сгради, които в момента се отопляват на дизелово гориво и редовно миене на улиците. "Искаме на сайта на общината да бъде качен график за всяка улица и така всеки гражданин ще може да контролира дали улицата, на която живее, се мие в посочения ден", казва Бозуков. По отношение на движението трябва да се организират зелени вълни на светофарите и да се мисли за кръгови кръстовища, подлези и надлези. Според общината пък по всички тези искания отдавна се работи, но трябва време. Тук местната власт посочва, че за всичко трябва да се обявяват обществени поръчки, за които има срокове, както и обжалвания. Освен това няма и достатъчно пари, разбира се. Все пак е обявена поръчка за нова транспорта схема на града. Фирмата изпълнител ще трябва да я изготви за сто дни и след това ще се мисли за зелени вълни на светофарите и т.н. "Ако все пак докажат, че общината е виновна за мръсния въздух, тя трябва да понесе отговорност само за своята част от замърсяването", казва Иванов. Инициаторите на делото пък упорито твърдят, че действията им нямат политически характер, нито търсят някакви облаги. Сами поемат разноските по процеса, целта е само кметството да започне да си изпълнява задълженията.

Срокът, в който пловдивчани можеха да се присъединят към колективния иск, изтече на 6 април. Възможност да се включи имаше всеки, пребивавал на територията на Пловдив от 1 януари 2007 до 1 януари 2011 г. В момента се чака Окръжният съд в града да назначи дата за първо заседание по делото.