ГНевен

Тази вакханалия на хабилитиране беше съвсем очаквана още преди да се приеме (т.е. наложи от ГЕРБ) новият закон ЗРАС. Още преди приемането имаше сериозни възражения по много точки от закона, даже Конституционният съд отмени половината от текстовете, но комисията към Народното събрание с господстващо участие на "кадри" (например Ирина Соколова) от ГЕРБ-ерската скамейка с презрение ги отмина. Имам преки впечатления, тъй като вече неколкократно бях член на жури - процедурите се провеждат в камерен състав и по различни правилници, съставени от съответните университети. Няма никакво наблюдение върху това, което става. Докато при защитите на дисертации все пак кандидатът излага съдържанието на труда си както преди, аудиторията от пет лица не може да зададе достатъчно, и то компетентни въпроси към докторанта. За сравнение, преди в съответните специализирани съвети дискусията беше много оживена и плодотворна. Но по волята и бясната амбиция да стане И ТОЙ професор министърът наложил ЗРАС, закри ВАК, която въпреки че наистина се нуждаеше непременно от рационализиране на дейността си, по този начин отвори широко вратите за производство на "учени" и по неговите думи науката премина от "свински тръс" в "спринт". Ето сега виждаме непосредствените резултати от спринта, а по-нататъшните ще видим в следващите години!



pirx

Напълно според очакванията, сега всичкото близко до съответния паша ще стане доцент, професор и т.н., а в някои институти на БАН няма пари за жури и имаше мораториум на конкурсите.



intel_inside

Струва ми се, че това е правилно. Преди имаше дискриминация - не знам кой си професор, не знам кой си доцент.

Сега, днес - вече може всеки. Воля, политическа и друга - достатъчно е да я имаш.

Вижте какъв хубав пример има във висшето образование. Едно време изпити, чудеса, несправедливости... Днес вече бройката потенциални студенти е приблизително равна на бройката родени. Без съмнение за 20 години БГ успя да постигне небивал възход в процента висшисти сред пълнолетното население.

Девалвация на стойностите, приравняване, уравниловка, ох, пардон, извинете ме... реформа.

Не беше ли това целта?



Andrey

"Долу", в реалността на българската наука, нещата през очите на един редови учен са - невероятен хаос в изключително неграмотно написаните вътрешни наредби и правилници, абсолютно безнаказан и масов двоен стандарт, гавра със старателните и подкрепа на некадърните (стига да са напипали вярната стратегия - осигуряване на превоз или някакви други услуги - според потребностите на съответния местен феодал). Проблемът изобщо не е в някакво митично производство "на килограм", а в това, че днес в още по-силна степен израстването в научната йерархия става по параакадемични критерии, а не по реалните заслуги на човека.



SvSophia

intel_inside, въобще не си прав, могат само хранените хора на ректора. Нашият е назначил една, с извинение, комисия от двама химици, един икономист и една диалектоложка, които казват ставаш ли, не ставаш ли. И изобщо не те допускат до жури. Ама че тези, четворицата, нищо не разбират от твоята наука, няма значение. За хора вече в пенсионна възраст (навършили 65) се отпускат конкурси за професори, а за младите се бавят или спират. Там, където наистина трябват хабилитирани или колегите отдавна са готови, не се отпускат бройки, под предлог че нямало пари. Да не говорим, че конкурсите, в противовес на ЗРАСРБ, минават през Академичния съвет. От една година факултетът е обявил конкурси за главни асистенти, няма кой да води часовете, а ректорът ги бави, но обявява конкурси за професори в несъществуващ още факултет и т.н. Много си беше добре старата система с научните съвети. Само ВАК трябваше да се премахне или промени. Този местен феодализъм срива академизма.



Фандорин

Вузовете плачеха преди, че Партията решава кой да стане професор; искаха автономия и реформи. Ето ви ги реформите, какво пак плачете? Поемете си най-сетне отговорност за това, което направихте, а не все друг да ви е виновен!



Brightman

Научните звания се превърнаха в длъжности. Професор не е благородническа титла, а просто название на заемана длъжност. Кой и как я заема - отделен въпрос. Или автономия на ВУЗ, или единна национална система за висше образование. Или автономия, или национална система за образование и качество. И двете хубости едновременно не може.



Nafarr

Е, част от "новите" професори в БАН просто преди се наричаха старши научни сътрудници и не са се появили от небитието. Не са и произведени на килограм, а само им е сменено на/званието.

Днес пих едно капучино на терасата на ресторанта на БАН.

За всеобща изненада, захарта се продава отделно от кафето и не е включена в, ъъъ, пакетната цена, като пакетче захар струва 1 ст.

Стопанската дейност на БАН умилява...



Patriot1965

Колко струват академичните звания в България ще разберете, като отчетете факта какъв е делът на научни проекти, инициирани и ръководени от български граждани, финансирани по рамковите програми на ЕС.

Отделно за академичната инфлация е показателно предпочитанието на богатите или просто по-заможните семейства да образоват децата си в чужди университети.

И накрая, заплащането на академичния труд е най-показателно за инфлацията на звания и степени - много често един добър майстор (строител, готвач, автомонтьор) се радва на по-високо заплащане на труда си - и то справедливо.



brightside

"Вече"!? Университетите си бълват професори на килограм много отдавна. Цялата процедура е свързана с принципа "мой/наш човек", безочливо плагиатстване и компилации от най-ниско естество.



hamel

Професор не е благородническа титла? А трябва да бъде. Както беше. Какво, неприятно ли ви е, че някой срещу знания в крайна сметка, предоставени на обществото, е получил по-особен, "благороднически" статус в обществото? Неприятно ви е. Е, получавате това, което получавате.



Бобърче

На западняците, като им кажеш за БАН, и се усмихват загадъчно. Явно има за какво.

БАНскалии сами си раздават титли, сами им се кефят, сами си четат никому ненужните си умотворения, както и сами си наблюдават пъпа, дорде изпаднат в състояние на "нинбус".

От друга страна, ако прочете човек което и да е Curriculum Vitae на някой БАНскалия, направо ще се смае от знанията, уменията и откритията, които притежава въпросната личност. Да се чудиш как до сега не е бил забелязан от световната наука?!

Засега по точки македонското БАН бие българското. Ама онези поне са си откровено луди.



Анастаси сиров

Аз съм професор и смятам, че титлата ми е напълно заслужена. Подписана е от трима професори, аз станах четвъртият в нашата академия. Ако някой мераклия иска да стане и той професор, трябва да се докаже пред нас. Ще попитате, коя е тази академия. Отговарям - Димитровградска табладжийска академия. И наистина имам диплома. С подписи и печат.