Не знам при вас как е, но на мен най-много ми дойде през великденските празници огънят. И не кой да е, а онзи - Благодатният. Въпреки че донякъде проследих неговите сакрални движения и пренос-превози с не толкова сакралните правителствени авиони (аз следих и по други държави), то пак не сколасах да установя кой кога го разнесе със спецкандилото и как той плъзна из цялото паство... Виноват.

Истината е, че не чух нито един журналист да изкаже не съмнение, а така - да подчертае условността на низпославането на свещения огън. Напротив, всички в един глас рапортуваха как въпросният огън по абсолютно чудодеен начин пламнал самичък, щото



бил низпослан свише;



затуй прочее после от неговия пламък чрез самолети летели други огънчета до православните страни, та се палели там свещите и кадилниците за тържествената служба.

Разбирам това като символ - вероятно внушава чувство за единство на православния свят. Освен това голяма част от хорската вяра се нуждае от мъничко чудо, за да не потухва... Това всички църкви знаят много добре, хем от векове.

Но работата на журналиста - тоз божем изпитателен служител на истината, е да си оставя вратичка на скептичност, независимо какъв авторитет му съобщава независимо каква новина. Дори да е правителство, клир, Академия на науките или лично Саваот по мобилния... Журналистът божем засича спорните новини от поне три независими източника, преди да ги обади на целокупното население. Таз новина за огъня, който се пали директно от Божията десница, колегите не засичат. А как, може би ще възкликнат те, богохулнико, да засечем - нали сам лумва, пък никого не пущат да мери как точно става... Ами тогава казвайте - смята се, вярва се, твърди се - ще им кажа аз. Така и вие - честни, и вярващите - необидени.

Мен лично ми се ще и учените да можеха да кажат - така е - пали се свише. Дигаме ръце безпомощно, но - пали се.

Само че не казват. А и да кажат, аз пак не вярвам, че се пали свише. Аз вярвам в едно - Господ се гнуси от евтините чудеса. Той не е мистър Сенко на вечерно шоу в ресторант "При хромия маг"...

Но тук не става дума за моите конфесионални особености..

Всеки свещеник ще каже - не е работа на физици и химици да бъзикат Тайнството, баш в момента на чудото. Все някой силно ще се обиди, а от обидите, особено на религиозна почва, е пролята повече кръв отколкото от разни природни изпитни. Когато плачат Богородици, когато на яйца, домати и прочее зарзават се саморисуват младенци и сакрални знаци, когато икони почват да светят, а плащеници да потъмняват - е, не е толкова допустимо да бърникат ония с микроскопите, може да стане скандал, вреден за църквата.

"Пристигна чудодейната икона, която изцерява болни" - така съобщават подобни новини наши колеги. Помня, че веднъж и възрастният Анжел Вагенщайн се възмущаваше на този новинарски подход. Редно е журналистът да каже - "донесоха икона, която вярващите почитат като чудодейна. Свещениците твърдят, че тя лекува болести и т.н." - говорехме тогаз.

Това е работата на журналиста - независимо колко вярващ е той самият и коя конфесия му е, така да се каже, принципалът... Защото работи за всички, а тези, които го слушат, са и православни, и католици, и мюсюлмани, и вярващи в едно, но отричащи друго, и атеисти, и иудаисти, и будисти, и бахайци, и адепти на Зеленото спагетено чудовище, и радетели на връщането към политеизма на древните елини, и муняни, та дори и мунчовци.

Ще призная, че съм изчел бая свещена книжнина и съм откривал както величествени редове там, така и някои, що ли, двусмислени низпослания... Спомням си какво си казах, когато видях как Аллах нарежда на Мохамед какви и колко жени да има: "О, пророче, разрешихме ти за съпруги онези, на които си дал задължителната плата, и владените от твоята десница сред пленничките, които Аллах ти е дарил, и дъщерите на чичовците ти, и дъщерите на лелите ти, и дъщерите на вуйчовците ти, и дъщерите на вуйните ти, които се преселиха с теб. И (без зестра ти е позволена) всяка вярваща жена, ако дари себе си на Пророка и Пророка пожелае да се ожени за нея - единствено за тебе, а не за другите вярващи..."(част 12, Сура 33, Свещен Коран).



Какво си казах ли - питате.



Ами "Ох-ох-ооох, бабам!". Това си казах.

Изобщо ако питате мен - вярващия, но нерелигиозен человек, - то някак в унисон с человека се движи и Богът му. Ако человекът е твърде нискочел и троглодит, то и Пастирът му, таквоз, с голяма сопа го завръща оттук-оттам... И обратното - ако человекът до по-деликатни състояния се е въззел, то и Пастирът му още по-напред от него и по-високо стъпя - из неуловимите сфери на светлината.

"Изправлението на съществуващото житейско зло не може да почне от друго освен от изобличаването на религиозната лъжа...", пише Лев Толстой в "Пътят на живота". Не твърди, че това му е низпослано. Затуй може да му се вярва. Може и да не му се. Лично мен обаче това философско чердже по ме грее от чудодейния огън.