Светлозар Костов е роден на 14 март 1964 г. в Бургас. Завършил е Висшия институт на МВР "Георги Димитров" през 1990 г. Работил е първоначално като следовател и прокурор в Районната прокуратура в Айтос и Окръжната прокуратура в Бургас. На 30 юни 2011 г. бе избран за ръководител на специализираната прокуратура. Работил е по делата срещу несебърския бос Димитър Желязков-Митьо Очите и световния шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки. В момента е прокурор по делото "Октопод" срещу Алексей Петров.
-------

-	Г-н Костов, до момента имате 14 присъди, от които 8 със споразумение - условни присъди за "Шейховете", служители на МВР, които източваха "ЛУКойл", също за полицай, който е предложил да върне открадната кола срещу пари, за човек, който е склонявал към проституция. Докога ще я карате така?
-	Нито едно от тези дела не е на специализираната прокуратура. Те са започнати и довършени от други прокуратури. Ние имаме около 30 собствени разследвания, но те са в досъдебна фаза и не са влезли в съда. Освен това механизмът е такъв - делата, водени до 1 януари 2012 г., се довършват от наблюдаващите прокурори от другите прокуратури. Те дори идват тук командировани и участват в съдебната фаза. Така че дори да се постигне споразумение, то е договорено и одобрено от съда, но е на друга прокуратура. Срещите са правени на друго място.
-	В такъв случай можете ли да гарантирате, че тези 30 разследвания, а и другите след това, няма да завършат по този начин?
-	Не бих искал да гарантирам каквото и да е. Мога да изразя мнение като юрист и административен ръководител. Надявам се по делата, по които работим, да има справедливи и тежки присъди. Да има и наказания като конфискация и глоби, които са доста въздействащи. Защото организираната престъпност се възпроизвежда много бързо, ако не бъде лишена от капиталите си. Един престъпен бос може лесно да преглътне няколко години в затвора, но ако излезе без никакви средства, той е никой. Моята надежда е да има тежки присъди. Като административен ръководител нямам право нито да забранявам на колегите да сключват споразумение, нито пък да ги насърчавам да сключват повече.
-	Четохте ли проектозакона за конфискация?
-	Запознат съм в общи линии.
-	Ще ви помогне ли?
-	Смятам, че вариантът, който се обсъжда, не е вреден за обществото. Такива закони има в Англия и Италия. И в случаи, когато няма присъда за криминално деяние, но лицето явно не може да докаже своето богатство, гражданската конфискация е полезен инструмент за постигане на обществена справедливост.
-	Смятате ли, че вие и спецсъдът успявате да отговорите на очакванията?
-	До момента специализираната прокуратура е обработила 160 преписки и дела, като повечето са започнати от други прокуратури. 1/3 от нашите разследвания са за икономически престъпления, т.нар. престъпност на белите якички. Радвам се, че те са за данъчни нарушения, ДДС измами и т.н. Показваме добра подготовка и компетентност за тези сложни престъпления. Може би чухте за фирмите за скрап, за "Фактуристите". С тези акции сме запушили дупки в бюджета за над 27 млн. лв. Образно казано, вече изплащаме своето съществуване. Но до момента имаме само 7 прокурори, щатовете са 13, но половината са незаети. Искам да кажа, че за три месеца със 7 прокурори не можем да извършим чудеса. Надявам се към средата на годината да бъдем с пълен състав, тогава разследванията ще бъдат повече и по-сериозни. Надявам се да не се занимаваме с 4-ма души, които крадат кабели някъде по селата.
-	Наскоро започнахте проект за обучение на прокурори по програма ОПАК и бе намекнато, че ви липсва капацитет да се справяте със сложни разследвания. Така ли е?
-	Обученията започнаха още през ноември за три месеца. Те не са спрели, има доста желаещи. Освен този проект има и други. Намирам това за полезно не защото колегите са неподготвени, а защото това е нова материя за повечето от тях. Немалка част идват от районни прокуратури и нямат много опит с такива дела. Но намирам за полезно и да откраднем от чуждия опит, каквото можем от други държави в ЕС и Америка.
-	А дотогава?
-	Ще работим както досега - с много желание и хъс. Има колеги, които стоят до 2.30 на работа или в 6 сутринта тръгват на акция съвместно с оперативните служби.
-	Какво ще се случи, ако не попълните бройките?
-	Ще работим все така мотивирани, но вероятно моментът, в който ще се задръстим от дела и преписки и ще започнем да бавим работата, няма да бъде далече.
-	Наскоро шефът на една друга нова структура - БОРКОР, ген. Румен Миланов, каза, че това бил проект на гола поляна. Да не се окаже и тук нещо такова?
-	Не мисля, не могат да се сравняват. Обществена нужда от създаването на специализираните институции съществуваше. Намирам това решение за оправдано от гледна точка на ситуацията в страната. Дори е закъсняло. Трябва да се реши кадровият въпрос, в момента няма стимули хората да идват да работят тук. Заплатите са както в другите прокуратури, бонуси няма, има проблем и с жилищата за тези, които не живеят в София.
-	Ако приемем, че в един момент се решат кадровите въпроси и въпреки това продължаваме да виждаме това, което се случва в момента, какво ще бъде тогава оправданието?
-	Надявам се да няма такъв момент и такива оправдания. Надявам се след време да говорим за успехи, за сериозни дела, приключени от специализираната прокуратура.
-	След колко време? Шест месеца, година, две?
-	Поставял съм този въпрос на прокурори от Америка, от Франция и нито един от тях не се ангажира с конкретен срок. Първите успешни дела по специалния закон "Рико" за борба с организираната престъпност в Америка са станали десетина години след приемането му. Толкова време е било нужно на системата в Щатите да осмисли закона и да започне да го прилага ефективно. Френските колеги пък са имали същия кадрови проблем, в началото никой не е искал да работи в спецпрокуратурите. Но година-две по-късно нещата са били съвсем различни. Тук въпросът не е толкова в самия успех, а в условията, които са необходими за него. Освен че имаме кадрови проблем, имаме и дефицит по отношение на процесуалните инструменти. Имам предвид, че работим със същия закон като другите прокуратури, нямаме специални процесуални инструменти, нищо различно.
-	Сега ще кажете, че трябва специален закон, така ли?
-	Не претендирам и не пледирам за специален закон. Но смятам, че след като организираната престъпност е призната за едно особено явление, което има нужда от особено противодействие, редно е да има и особени инструменти. Ако сравним съдебната система с влакова композиция, а ние - машинисти в нея, със създаването на спецпрокуратурата, преместиха машинистите в друг влак, но релсите са същите. Ние сме по-мотивирани, хвърляме въглища по-бързо в локомотива, но релсите и машината са същите. Бих искал в бъдеще да имаме специализирани инструменти. Като правилата в Америка за кооперативния обвиняем или свидетел. Срещу показания, които помагат на разследването, обвиняемият би могъл да получи определени бонуси. Отново ще напомните за лошото споразумение. Не, когато има престъпление, бонусът може да е справедливо по-ниско наказание.
-	Щях да кажа, че имаме фигурата на защитения свидетел...
-	Говоря за правила, които съществуват в други правни системи като във Франция и Италия. А ние не разполагаме с такива. Затова мисля, че успехите ще дойдат, когато осъзнаем нуждата от специализираните инструменти. В нашето наказателно право няма особени привилегии за онзи член на организирана престъпна група, който желае да проговори и да съдейства на правосъдието.
-	Вие реално какво може да му предложите?
-	Почти нищо, съответно той няма стимул да говори. А организираните престъпни групи са затворени структури. Не пишат учредителен договор, когато се създават, няма протоколи от заседания. Време е да осъзнаем, че е в интерес на обществото да създадем легални стимули за разкаяние и сътрудничество.
-	Т.е. това, което имате като възможност в момента, например да скриете защитения свидетел, не е достатъчно?
-	Имаме нужда от още процесуални инструменти.
-	Колко време ви се струва, че ще трае общественият толеранс, преди хората да кажат "Костов нищо не направи"?
-	Не разбирам защо твърдите, че това непременно ще се случи.
-	При нас обикновено се случва.
-	Мисля, че може и да не се случи. И за да не се случи отново, се връщам на условията за успеха. Първо - проблемът с кадрите, второ, по-напред в бъдещето - специализираните инструменти, които споменах и които нямаме.