Швейцария настоява да бъдат арестувани и да й бъдат предадени германски чиновници, замесени в покупката на база данни от швейцарски банки. А немските политици пък искат да наградят своите находчиви данъчни служители с ордени.

Независимо от грозните изявления на швейцарците, малцина се съмняват, че продължаващата вече 2 г. атака срещу германските данъчни има по-скоро психологическа характер и цели да повлияе на важния преговорен процес по легализиране на германските влогове.

"Безсмислено е така да се нападаме един друг. Сякаш не сме две правови държави, а някакви бананови републики" - примирителните думи на финансовия министър на Германия Волфганг Шойбле сякаш са единственият спокоен глас на германски политик, който звучи днес в конфликта между Германия и Швейцария. В продължение на няколко дни тонът в отношенията между двете държави стигна до почти неудържима истерия. Страните се обвиняват една друга в организиране и прикриване на углавни престъпления и настояват за наказание на виновните. А виновните, в зависимост от гледната точка, се оказват съвършено различни хора.



Престъпници или герои?



Горещата фаза на конфликта започна миналата неделя, когато швейцарските власти обявиха, че са издали заповеди за арест на трима чиновници от германската данъчна служба. Според швейцарските власти тези хора - данъчни служители от Северен Рейн-Вестфалия, са извършили углавно престъпление - първоначално са подстрекавали трети лица да проникнат с взлом в базата данни на банка Credit Suisse, след това са купили от тях откраднатата информация и са я използвали, за да открият германски граждани, които не са си платили данъците. Швейцария заяви също, че обмисля дали да не поиска от Германия да екстрадира заподозрените - това е първият подобен случай в цялата следвоенна история в отношенията на двете страни.

Става дума за събития от 2010 г., когато властите във ФРГ платиха 2.5 млн. евро за информация, задигната от базата данни на Credit Suisse за сметките на 1500 германски вложители, което помогна за събирането на укрити 900 млн. евро данъци.

В Германия, както може да се предположи, ситуацията е съвършено различна. Опозиционната Социалдемократическа партия обяви широкомащабна кампания в подкрепа на данъчните служители и настоява те да бъдат предложени за най-високата гражданска награда в страната - Федерален кръст за заслуги. Малко по-сдържано, но отново на страната на чиновниците, се изрази настоящият финансов министър, християндемократът Волфганг Шойбле, който заяви, че те "добре са извършили своята работа". На практика само либералната Свободна демократическа партия, която през последните месеци е изправена пред невиждан спад в популярността си, реши да поддържа позицията на Швейцария. По думите на генералния секретар на СвДП Патрик Дьоринг "няма нищо чудно в това, че швейцарските власти не искат на тяхна територия да се извършват престъпления". Въпреки това изказванията на либералите, чийто рейтинг се колебае между 1.5 и 5 на сто, едва ли вълнуват сериозно много хора.



Легализиране на милиарди



Зад емоционалните дискусии за съдбата на немските чиновници и за степента на вината им стоят далеч по-мащабни интереси от оценката на конкретните действия на тримата данъчни. Конфликтът между Германия и Швейцария се разрази на фона на активните преговори между двете страни по легализирането на немските влогове в швейцарски банки. По данни на германското финансово министерство, граждани на ФРГ са депозирали в банки в Швейцария и Лихтенщайн от 120 до 200 млрд. евро. И често тези сметки се използват от богатите германци за укриване на данъци в родината им.

По германските закони доходите от сметки на граждани, живеещи на територията на ФРГ, трябва да се облагат с данъци в Германия. Много състоятелни граждани обаче предпочитат "да забравят" за това. Властите в Лихтенщайн и Швейцария пък не бързат да съобщават за тези влогове на германските данъчни служби. Германската полиция се бори както може с укриващите данъци, като редовно спира за проверка на магистралите скъпите автомобили на богатите немци, които се връщат от Швейцария, и обискират в търсене на пари в брой и счетоводни документи. Но успехите на полицията до момента са крайно незначителни.

Сега според предварителния проект, разискван от правителствата на двете страни, от германските вложители ще се удържат от 21 до 41 на сто от лихвата, натрупана за времето на пребиваване на парите по сметки в швейцарски банки и така печалбите от тези влогове напълно ще се легализират.

В бъдеще се предлага приходите от лихвите по тези сметки да се облагат с фиксирана ставка от 26.375%, което би позволило всяка година да се събират около 750 млн. евро данъци. Германските данъчни служители смятат, че подобни условия на легализация на чуждестранните влогове са твърде меки и открито протестират срещу такова споразумение. Затова е разбираемо, че внезапното - с двегодишно закъснение, издаване на заповеди за арест на германските данъчни служители се разглежда от наблюдателите на първо място като средство за натиск от страна на Швейцария върху Германия в хода на тежките преговори за съдбата на важен отрасъл в швейцарската икономика.



Рейд срещу трезорите



Не е чудно, че в хода на заключителната фаза от преговорите между Швейцария и Германия избухна темата за скандала, свързан с покупката на крадени данни. Именно това грубо вмешателство в банковите дела на Швейцария, както и на княжество Лихтенщайн, което е в политическата и икономическа орбита на Швейцария, е един от най-болезнените моменти във взаимоотношенията на тези страни, които могат да се използват от преговарящите като важен коз.

Първият изстрел в тази студена война проехтя още през февруари 2008 г. Тогава правителството на ФРГ получи от неизвестни хакери база данни с клиентите на лихтенщайнската банка LGT. За откраднатия диск федералното правителство на Германия плати 4.5 млн евро. Според някои съобщения на престъпника, задигнал базата данни, бил предоставен и нов паспорт с чуждо име.

Покупката от 2008 г. се оказа повече от сполучлива. Благодарение на получените данни данъчните власти на ФРГ възбудиха повече от 700 съдебни иска за около 200 млн. евро неплатени данъци и глоби. Тогавашният финансов министър Пеер Щайнбрюк гордо заяви, че покупката на базата данни е била "най-добрата инвестиция в живота му". Ловът на укриващите данъци бе представен като истинско тв шоу. Първи в рамките на разследването бе арестуван най-големият данъчен длъжник - дългогодишният шеф на германските пощи Клаус Цумвинкел, укрил от германската държава около 1 млн. евро. Хиляди длъжници, стреснати, че може да са следващите, сами се явиха в данъчните служби, което още повече повиши събираемостта на данъците в кризисната 2008 г. През 2010 г. опитът бе повторен с банка Credit Suisse, а германските власти заявиха готовност да купуват данни и от други банки.



Призракът на Райха



Серийният характер на процеса на изкупуване на крадени бази данни предизвика буря от възмущение в Европа. Люксембургският таблоид "Приват" (Люксембург е третата любима страна на германските данъчни длъжници) излезе с корица, на която канцлерът Ангела Меркел бе изобразена в нацистка униформа със свастика и с хитлеровски мустачки. "Германия иска тотална война: тевтонците искат да разбият Люксембург", гласеше заглавието. Престолонаследникът на Лихтенщайн Алоиз се изказа още по-жестоко. "Преживяхме три германски райха, ще преживеем и четвърти", заяви бъдещият монарх, сравнявайки опита на германските данъчни да проникнат с взлом в данните на лихтенщайнските банки с натиска, оказван върху княжеството от нацистите.

Серизони съмнения за законността на действията на правителството изразиха и граждани на ФРГ. "Недопустим пакт с престъпници" нарече действията на германските данъчни служби шефът на Съюза на германските данъкоплатци Карл Хайнц Деке. Престъпление, третирано в чл. 259 на Наказателния кодекс на ФРГ ("покупка на крадена вещ" се наказва с глоба или затвор до 5 г.), видяха в действията на данъчните чиновници и някои германски юристи. Конституционният съд на ФРГ обаче стигна до друго заключение - той призна действията на данъчните служители за законни, а събраните от тях по този начин доказателства - за приемливи в хода на съдебен процес. По мнението на Конституционния съд покупката на крадена вещ се явява такава само в случай, когато се извършва с цел забогатяване, а покупката на чиста информация не може да попада под ударите на посочения член от Наказателния кодекс.

Всъщност разгорещената риторика на политиците от двете страни на Алпите не бива да заблуждава наблюдателите. Независимо от грозните изявление на швейцарците, малцина се съмняват, че забавената с две години атака срещу германските данъчни служители е по-скоро психологическа и трябва да повлияе на преговорния процес по узаконяването на влоговете на германски граждани. Дори и тези служители да бъдат арестувани - за което ще е нужно да извършат крайноглупавата постъпка да отидат доброволно в Швейцария, никак няма да е лесно да се докаже вината им в подстрекателство. Работата е там, че главният възможен свидетел за евентуално подстрекателство, който би могъл да даде показания срещу служителите, 42-годишният предполагаем крадец на базата данни от Credit Suisse се обеси преди 2 г. в следствения арест в Берн.

Така че гръмките обвинения по адрес на германските данъчни служители служат само на една цел - да се демонстрира нагледно на германците, че не бива да се поддават на доводите на данъчните, които недоволстват от условията на проектодоговора и че е най-добре той да бъде сключен възможно най-скоро. Тогава швейцарските банки ще могат да си отдъхнат. Една от точките в договора гласи, че след 1 януари 2013 г. германското правителство се задължава повече да не купува никакви бази данни за вложители в швейцарски банки.